Книгата е страхотна.Заслужава си човек да я има като Библия.Има какво да се научи от нея с всеки прочит.
Искаш съвременна библия? написана разбираемо и увлекателно? Прочети Мегре-„Звънтяшите кедри на Русия“. Друг път ще ми благодариш:)
Прочела съм всички книги на Мулдашев които са преведени на български,вярвам му, друго не мога да кажа.
Прочетох книгата миналата година на един дъх,хареса ми много — имах чувството,че чета потвърждението на съмненията ми и бях удовлетворена.Сега започнах да я чета пак.
Една наистина много стойностна книга. Истинска находка за цялото човечество. Много добре структурирана и има много убеждаващо въздействие върху читателя. Цялата информация е полседователн и изглежда фактически достоверна, което ме кара да вярвам на написаното. Мулдашев е наистина един гениален ум и брилянтен учен. Адмирации към него за труда му!
Действително книгите на Мулдашев, които се появиха неотдавна на нашия книжен пазар, се четат на един дъх. Добър разказвач е, умее да „плени“ читателя до последната страница на творбата си. Мулдашев е черпил и разработвал идеи, които са близки и на Николай Рьорих. Горещо препоръчвам творбите на Рьорих — невероятен изказ,богат речник,висок художествен стил и неподражаем полет на мисълта. Ако някой иска да опознае богатството на един позагърбен от нас език — руския, нека прочете Рьорих в оригинал.
Нострадамус не е „посветен“.
Рьорих са розенкройцери. Те, богомилите и Дънов са от „Бялото братство“ (по думи на дънов). Ако харесваш руския, имам предложение за теб: чети поредицата „Звънтящите кедри на Русия“ на В.Мегре. Там има повече от всичко това взето накуп. И се чете лесно.
Псевдонаука!Само това мога да кажа.Честно, не разбирам как може да има хора да се възхищават на подобни измислици.Загубих си времето с тая книга.
ограничен човек без грам фантазия и интуиция може да каже за това псевдонаука..ако няма доказателства за противното..значи всяка хипотеза е добре дошла..и без това не знаем кои сме и какви сме…и от къде сме..интересно предложение на писателя…интригуващо бих казал..
Определено ми харесват всички негови произведения. Харесва ми логиката и анализите, които прави. Признава това ,че не е спец по всичко и печели доверието, като се позовава на авторитети в областа.Относно това, че някои го имат за фантаст, то това е липса на фантазия у самите тях,а без нея просто няма идеи.А колко „фантазии“ от миналото вече са реалност. Самия Мулдашев признава, че по-рано е бил атеист,но експедициите в Тибет и дискусиите, които провежда с тамошните лами променят вижданията му.А ламите далеч не са необразовани люде.
Не е необходимо да се вярва на всичко,но не казвай „хоп“ преди да скочиш.Много е лесно да отречеш успеха на другия, но много по-трудно е да го постигнеш.А ние просто сме българи…
Здравейте,
хващам се за едни думи, а именно „А ламите далеч не са необразовани люде.“ Ламите, всъщност са доволно необразовани люде според съвременното разбиране за образованието. Единственото, което те изучават са религиозните текстове и фиософии. Съответно нищо извън техния свят не ги интересува и съответно са добри в убеждаването на хора, които искат да бъдат убедени.
„…доволно необразовани люде според съвременното разбиране за образованието“
Съвременното западно образование ни учи КАК да мислим. И ни оценят по това доколко сме усвоили „науката“. ламите се учат как да освободят мисълта си и да я използват, в това число да имат достъп и до всички наши знания, ако изобщо са им необходими.
Много добре казано!
Музика в ушите на всеки креационист!Идеите в тая книга са доволно стари, кое му е новото и революционното, просто друга опаковка.Просто някои хора имат проблеми с разбирането на факта „Абе кат съм толкоз умен и красив, как тъй съм маймуна“.
Чел съм почти всички книги на Ернст Мулдашев и ми харесват много.
Но когато прочетох ’Трагичното послание на древните’ се учудих как може да пише и да си вярва за тайния смисъл на числата.
Той прави ужасна грешка като си мисли, че древните могат да ни пращат послания чрез разстоянията между древните монументи. Ще спомена поне две причини, че писанията му за това са абсурдни:
Първо — Той измерва разстоянията между обектите в километри или метри и после обработва числата и прави констатации. Това не може да се приема сериозно, защото метърът и километърът е приет за мерна единица през 18 век. Например, ако измерим същите разстояния в мили или версти например, ще се получат съвсем други числа, и няма да ги има неговите 6-ци или 9-ки.
Второ — той изписва числата на разстоянията между обектите в десетичната система и после обработва числата и прави констатации. Но ако разстоянията са запишат не в десетичната, а в дванадесетичната или двоичната система, тогава се получават съвсем други цифри и няма да ги има неговите 6-ци или 9-ки.
Ако има някакво послание от древните, което да е свързано с разстоянията между монументите, то може да се търси само в отношенията на разстоянията, а не в числовият им израз.
Заключение с едно изречение: отношенията на разстоянията са вечни, а числовия израз на разстоянията може да изглежда по най-различен начин през различните вековете или раси и народи.
Съжалявам, че Ернст Мулдашев си е загубил времето с писането на тази книга.
За всички други негови книги го поздравявам.
[email protected]
Здравей Пламен. Метърът е дефиниран първоначално като една 40-милионна част от един земен меридиан. Т.е. той не е произволно избрана единица, а е обвързан с реално съществуваща дължина. Възможно е древните също да са ползвали този еталон и също да са знаели колко е дълъг един меридиан. Въпросът всъщност е: Защо ние през 18-ти век решаваме да използваме метъра, а не друга мерна единица? Кой ни го е наложил и дали това не е умишлено с цел да можем да разчетем посланията на Голямата пирамида? Е ли е възможно организации като масоните например, да са имали това знание и да са го наложили. Много учени и общественици са били масони. Не искам да влизам в теории за конспирации, но си заслужава да се замислим защо ползваме мерна единица, която по всяка вероятност вече е ползвана в най-древни времена.
При отсъствие на археологически доказателства за ранни цивилизации, знанията на Посветените (като Кейси, Нострадамус, източните мъдреци…) са май единствения източник на хипотези. В този смисъл диалозите на Мулдашев с ламите и Знаещите са единственото интересно нещо в тази книга. За съжаление те са не повече от 25% от обема на книгата. Останалото са цитати на Блаватска и свободни разсъждения на автора, които претендират за научност. Адски дразнещо е когато някой се представя за методологичен учен, а допуска такова невежество като твърди, че на Луната са намерени следи от живот или че египетските мумии са възможни живи сомати, при положение, че като лекар той би трябвало да знае, че мумиите нямат мозък и вътрешни органи….
И въпреки това имам намерение да прочета и другите му книги единствено заради интересните хипотези, които представя.
Надявам се поне разговорите, които води с мъдри хора да са истински, а да не са измислени на базата на писаниците на Блаватска, защото много подозрително идеите се припокриват.
Аз не зная дали преводачите не са си свършили работата, както е необходимо, или оригиналът е нескопосан, но четейки книгите (с моите скромни литературни критерии), имам чувството че са писани от овчарчето Калитко. Не ми е минавало през ум, да подлагам на съмнение академичните постижения на автора, нито достоверността на експедициите, но не всеки учен има писателска дарба
(ако не са виновни преводачите, подчертавам още веднъж). Мулдашев започва да разказва някаква случка, изведнъж започва нещо ново, което няма нищо общо с предната тема. Всичко е много разхвърлено и някак недовършено, а и езикът който се използва, като че ли е под средно ниво (да не използвам друг епитет). Иначе темите са интересни, но след прочитането на която и да е от книгите, като се замисля, не се почувствах дори и малко обогатена, както би трябвало да бъде след прочитане книга на сеирозен автор. Това е лично мое мнение и се извинявам ако съм се изразила малко по-твърдо.
Харесва ми ,бих поспорила с него за някои неща
Интересно е за четене, макар че цялата информация и „достоверни факти“ да идват от „световния информационен масив“, т.е от глас, който шепне в ума на изпаднал в транс медиум.
За съжаление не всичко, което е от духовния свят, е добро, защото в него живеят мнозина същества, чията единствена и главна цел е не да ни просвети и издигне в „по-високо духовно състояние“, а ако биха могли да заблудят и искрено търсещите Истината хора. Вепечатляващите съвпадения и предсказания не са достоверен печат за истинност, а просто говорят за същество с по-голям капацитет на сили и способности от човека. Когато това същество е злонамерено, но „се преправя дори на светъл ангел“, като ти казва 99% истини и 1% опасна лъжа, вероятността човек да повярва на заблудите и да се оплете в лъжите на тези същества е огромна.
Интересна книга по темата е „СВЕТЛИНАТА, КОЯТО БЕШЕ ТЪМНИНА“ на Уорън Смит. Препоръчвам я горещо, за да види човек цялостната картина.
Тя е разказ от първо лице за преживяното на търсещ човек, какъвто е и авторът Ернст Мулдашев, но затънал надълбоко въпреки искреността и желанието си да търси доброто, :
http://ekipirane.com/books/christian books/S/svetlinata,%20koiato%20beshe%20tamnina/1.html
Интересно четиво съдържащо някои абстрактни идеи. Това е първата книга на Мулдашев която чета и няма да се подвоумя да му дам 4 (от 5 възможни) звезди. Книгата е интересна с теориите си, някои от които ми дойдоха в повечко, като провокативните идеи си заслужават. Мулдашев разказва на общодостъпен език повтаряйки доста често някои аспекти на теориите си за да не обърка читателя. Като учен, и съответно академик, той анализира тези теории от различни ъгли като какви биха били техните потенциални недостатъци, и също, достоверноста на фактите доказващи (до известна степен) съответните твърдения.
Като цяло, Мулдашев стига до извода че трябва да има баланс между духовното ниво на съвременния човек и неговата амбиция за материалното, като дава примери с държави като Непал и Тибет където хората приотеризират душевното израстване пред материалните неща (липса на амбизия за по-добър материален живот) и в резултат на това живеят в мизерия. Основната идея за душевното израстване не е чужда, библията всячески проповядва това, това са добрите помисли — състраданието, любовта към ближния и т.н. Най-интересното нещо в книгата (поне за мен) е изпадането на човек в състояние на сомати. Да си призная за пръв път чух (прочетох) за подобно нещо. Мулдашев обаче прави една съществена грешка която поставя под въпрос истенността на идеите му. Както споменато в един от коментарите по долу, Мулдашев си противоречи като първо твърди че тялото и душата са близко свързани и че едно болно тяло не може да изпадне в състояние на сомати (дори душата да е чиста) а после приема че древните Египетски фараони може би са били в състояние на сомати но са умрели защото телата им са били изкарани от благоприятната среда. Като учен той трябва да знае че при мумифициране, органите (и понякога мозъка) се отделят от тялото и се балсамират отделно и тогава се пологат някъде до тялото. Тоест, фараона със сигурност е умрял при това положение и не може да изпадне в сомати както твърди той защото тялото не е живо. В този ред на мисли, лично на мен ми е трудно да приема теориите му за чиста монета защото първо — те са недоказуеми (няма доказателства за все още живи хора от предишна раса макар и в сомати). Второ — всички теории са базирани на принципа две и две трябва да е четири — Мулдашев развива тези теории от информация в различните книги на просветените (Блаватская, Рьорих и др.), библията, и разговорите си с различните духовници. Тази информация е използвана за основата на изграждането на неговите идеи. Както споменах по рано, ако той прави такава фрапантна грешка с фараоните — до колко аналитично са развити и другите му идеи/теории.
Като завършек, книгата е приятна за четене давайки различна перспектива за някои аспекти от живота.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.