Да се открие истината, какво е ставало в миналото, преди хиляда години примерно, е доста трудно начинание. Мисля, че автора на тая книга е обяснил някои причини защо това е така в предоговора. За стила на книгата и ползваният език също има обяснение в предоговора. Там също според мене донякъде се и изяснява, защо не се цитират постоянно в изложението исторически извори.
Честно казано аз и без да имам достъп до множество исторически извори по пътя на логиката, базиран на някой известни ми факти съм стигнал сам до някои от изводите изожени в тая книга (не се хваля колко съм проницателен. Разбира се логиката следва път който изглежда верен, но не винаги е истината. Невъзможно е да се знаят всички факти и затова и Историята е наука — тя интерпретира фактите и така реконструиира и рисува предполагаема картина на истината. Някой историци „рисуват“ добре, някой са пълна скръб или пък 100% плагиати. Божидар Димитров поне се опитва да „рисува“ и това му прави чест за разлика от много други историци, които не ми е ясно защо въобще се занимават с история… Не случайно правя аналогия между Историята и картина. Защото Историяте никога не е била и няма да бъде точна наука, в това отношение няма и откъде да се пръкнат абсолютно студените и безпристрастни историци. Историята представя пред четящите я начина на живот, тълкуването на нещо случващото се — няма как тя да не бъде пречупена през призмата на разказвача. Разбира се, според мене Божидар Димитров прекалява с театралниченето, като говори за история, но все пак е простимо. Аз мисля, че той прави добре опитвайки се да говори за история не на сух академичен език. Едва ли много хора биха се заинтересували от листчета с изписани на тях дати и имена. Примерно:
1204 Константинопол превзет от кръстоносците
Ето един историк как ще пише:
Велика победа за пазителите на вярата, по пътя на техните богоугодни дела. Слава за светите мъже заели се с нелеката задача да възстановят божията справедливост възвръщайки светите места в лоното на пресветата църква.
Ето друг как ще пише:
С превелика скръб трябва да знаете, че след героически сражения вероломната сбирщина на крадците и разбойниците завидели на богатствата, славата и блясъка на великата ни нация, успяха да сломят съпротивата ни и след ред омразни безчинства, грабежи и убийства успяха да сложат ръка и най-варварски да унищожат вековните постижения на Римската култура и цивилизация.
Не съм писател, но мисля че схващате идеята ми — дали обикновенният гражданин ще обърне внимание и ще запомни сухата информация или по-скоро ще го трогне нещо написано най-малкото поне в научно-популярен стил?
Така че, шапка му свалям на Божидар Димитров.
Разбира се има неща, за които пише и аз не съм съгласен с тях — примерно траките никакви ги нямало — избягали били или изтребени. Не знам какво точно е ставало в миналото — бягали ли са, криели ли са се, връщали ли са се траките, но мога да видя какво е сега. Определено в България има тракийски обичаи, определено има хора, които наподобяват по физиономии доста на изображенията от тракийското изкуство, аз не мога да се съглася, че за добро или за лошо нямаме нищо тракийско в българското…
Дали е прав или не автора на книгата — това всеки четящ сам го решава, но определено автора прави това което един историк е длъжен да направи — да сподели откритията си с другите хора, иначе какъв е смисъла от историята въобще? Аз се радвам, че има хора които вършат дела и също смятам, че всеки българин би трябвало да се запознае с тази книга.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.