Читателски коментари

С голяма мъка прочетох 200 страници, мислейки си, че щом този роман е толкова признат, значи грешката е в мен. Но после осъзнах, че всъщност няма грешка. Ако го бях прочела преди 20 години, може би щеше да ми хареса. Сега ми беше скучен. Просто не харесвам вече такъв тип четива.

На мен лично романът не ми хареса особено. Като сюжетна линия би могъл да се каже, че е интересен, но откъм стил е абсолютна боза. Бих акцентирала на неумелото и дразнещо боравене с глаголни времена (или това е поради лош превод?). Цяло мъчение бе за мен да го прочета, прескачах на много места, но реших да стигна до края, белким нещо се промени. А началото бе така обещаващо!!!

Книгата не е лоша, но комунистическия предговор за умиращото капиталистическо общество направо кърти мивки…

Здравейте,

Книгата много ми хареса,както всички книги,които съм прочела досега от авторката.В тази връзка искам да обърна внимание на една неточност.Книгата Шотландска красавица е първата книга от поредицата за фамилията Деверо,но тук тя е отбелязяна като самостоятелен роман.Същото се отнася и за третата и четвъртата книга от тази поредица-съответно за Неверница в сарая и за Жрицата.Единствено за втората книга-Смарагдова магия е написано,че е част от поредицата за Деверо.

Освен това ми направи впечатление,че фамилията,за която иде реч в различните книги е преведена различно на български език-срещах я и като Деверо,и като Деврьо,също и Девъро.Според мен не би било зле да има единно мнение по въпроса от страна на преводачите как е най-правилно да се преведе защото лично това разминаване мен много ме дразнеше.

Поздрави

Тази книга ми напомни „Властелинът на пръстените“ — отне ми повече време да прочета първите две глави отколкото останалите. Стилът на писане за мен е малко тежък, но фабулата е завладяваща. Страшно ми допаднаха заметките към българските фолклорни традиции — преди за юди бях чувал само от баба ми и „Приказки от село Змейково“. Надявам се и останалите части да бъдат на същото ниво, ако не и по-добро. Успех на авторката!!!

Перфектна и много любима моя книга!

Често ми се иска да прочета нещо ново от непознат автор, да намеря удоволствие в откритието и текста. Често тези ми опити са много разочароващи. Вероятно защото съм претенциозен, вероятно защото активно чета вече повече от 30 години.

През това време несъзнателно съм си изработил метод за връщането на вярата в литературата, за получаване на безсъмнено удоволствие от писаното слово. Има такива автори, които някак си никога не омръзват, които четени на различна възраст винаги имат леко различен вкус, леко различен аромат, книгите им растат с читателя, или читателя с книгите.

Ерих Мария Ремарк никога не разочарова. В предговора на настоящото издание се твърди, че други били постигнали чудовищни висоти, а той бил просто обичан и книгите му се предавали от ръка на ръка и скъсвали от четене.

Не знам дали това е толкова ’просто’. Не знам, може и да не е класик. Класик в ученическия смисъл на думата значи обикновено ’досаден’.

Тогава Ремарк е обратното на класик. Той винаги е вълнуващ. Нищо че знаем какво ще се случи, нищо че историята ни е позната. Думите, дори в превод, носят уникално естетическо удоволствие.

Както един от героите на Вонегът казва в „Синята брада“: Когато човек е виждал хиляди картини, някак много лесно разбира кои са шедьоврите. Те просто изпъкват.

„Обелиска“ не бях чел отдавна. Философски-тематично погледнато е подобна на други негови романи. Отношението, обаче, е самоиронично, а тонът мажорен. До края. Само дето бях забравил, че има и послеслов. Ударът идва там.

Приятно четене.

24 годишния Варго Зловик е роден на космически кораб на път за далечна планета. Като всички други от екипажа, той знае че няма да доживее крайната цел на пътуването. Варго води самотен живот. Той живее на смени — 1 ден е буден, други 3 спи за да може да съхрани жизнените ресурси на кораба.

Но за разлика от повечето, Варго не се примирява със съдбата си и започва да се пита дали всичко е такова каквото изглежда. Дали командния състав на кораба не крие нещо…

Като идея не е лоша но изпълнението куца

А някой ще каже ли какво мисли за единадесета глава на дневниците на Станислав Лем….

Според мен тази книга описва миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Някои народи все още живеят в „1984“, а Оруел е много убедителен, когато описва хода на историята като вечно повтарящи се цикли. Така че защо когато нещо се е случило веднъж, да не се случи за втори път.

По отношение на „Ние“ на Евгений Замятин — мисля, че тази книга служи за основно вдъхновение за „1984“. Аз просто откривам много прилики между двата романа.

Когато потърсих разни факти за живота на Оруел разбрах, че е участвал доброволно в гражданската война на Испания срещу диктатурата на генерал Франко. Оттам той съставя своите възгледи срещу управляващите комунисти/фашисти/нацисти/всякаква такава измет и започва борбата си срещу тях.

Бъдещето на капитализма.. До какво води производителноста.

С нетърпение очаквам да се запозная с творчеството на Борис Априлов, още по — конкретно с приключенията на Лиско, но може ли да ми отговорите, какво означава, че споделеното тук е „част от книгата“, и коя точно е частта, която липсва? Предварително благодаря!

Нямам думи! Книгата е много интересна и се прочита на един дъх. Е, нищо че съм само на 15, но книгата ми отвори един нов свят и до някаква степен ми се прииска да живея в него. Наистина трябва да се прочете!

Точно това произведение не го бях чела. Но знам, че Маркиз Дьо Сад е един от най-отричаните автори на Франция, заради еротичните книги, които пише. Най-известната е „философия в будоара“. Тя е нещо повече от еротика дори. Книгите му са лежали в архивите на френските библиотеки над 40 години, като са били осъждани и заклеймявани, заради свободомислието на автора си.

Прилича на коментар на Слави… Трифонов. Мегаломански, просташки и демонстриращ безхаберно непознаване на материята…

Като се е съобразил с днешния ден на българската опера /репертоара на театрите и интересите на меломаните/ и историята и развитието на жанра, съществуващ от четири века, нашият известен музикален критик и преводач Огнян Стамболиев е изградил двата тома на книгата си върху принципите РЕПЕРТОАРНОСТ и ЗНАЧИМОСТ и върху не по-малко важния и интересен принцип на националните оперни школи. Така, наред с имената на създателите на т.нар. „железен репертоар“: Верди, Пучини, Моцарт, Доницети, Росини, представени с доста заглавия /напр. Верди с 18, Росини с 11!/, той предлага и редица големи майстори в жанра, които не са толкова популярни и поставяни на сцена, но имат огромно значение за развитието на операта: Глук, Монтеверди, Рамо, Дебюси, Равел, Берг, Бритън, Хенце, Яначек, Енеску. Към тя се добавят и имената на: Бортнянски, Флотов, Керубини, Шарпантие, Респиги, Стравински, Онегер, Хиндемит, Курт Вайл, Цемлински, Пендерецки. Поставен е и сериозен акцент върху класиката на ХХ век, досега съвсем слабо представяна в подобни издания. Напр. в последното петербургско — дело на колектив от 9 /!/ автори, има само една опера от този период. От националните школи се срещаме за първи път с: Гомес /Бразилия/, Сухон /Словакия/, Еркел и Барток /Унгария/, Де Файя /Испания/ и др. Не са пропуснати и най-значимите български творци в жанра — от Маестро Георги Атанасов и Панчо Владигеров до Александър Йосифов и Красимир Кюркчийски.

В известен смисъл книгата на Огнян Стамболиев има и енциклопедичен характер. Освен статиите за отделните автори, написани аналитично, стегнато и четивно, във формата на кратки портрети, тя съдържа точни сведения за действащите лица,според партитурата и видовете певчески гласове, които трябва да ги изпълняват, както и датите на абсолютните премиери и на българските им изпълнения, което без съмнение е изисквало доста проучвателна работа.

В края на тази уникална „Нова книга за операта“ /чудесно двутомно издание на „Гея Либрис“, София/ има и малък речник на термините, използвани в текста. Предназначена преди всичко за широката публика, книгата е адресирана до всички онези, които не са престанали да се вълнуват от красивия и романтичен на ОПЕРАТА.

аз съм огромен фен на поредицата, и мисля, че подобни продължения са кощунство! Към автора — като искате да станете писател защо не си измислите свои герои, а паразитирате върху чужда разработена фантастична вселена и персонажи?! Знам, че имаше вече написано подобно „продължение“, мисля в Китай, и осъдиха създателя му; адмирирам това.

Фен-фикшъна е едно, но да се създаде „професионално“ произведение, с цел печалба не е наглост, а супернаглост! Иначе не вярвам да има проблем да се публикува без претенции в мрежата.

Прочетете книгата,а след това изгледайте и минисериала на ВВС — струва си :)наистина е почти едно към едно.

Азимов е брутално изплагятстван от подлец на име Георги Радев в книга наречена „Райският Град“ , издадена през 2010.