Читателски коментари (за „Ченге втора употреба “ от Богомил Райнов)

В залеза на своя собствен живот Б. Райнов решава да приключи и поре-

дицата от романи, посветени на разузнавача ( от българска гледна точ-

ка) или шпионина ( от гледна точка на страните, в които действува) —

Емил Боев.

Предходните 8 романи са писани и отразяват дейността на разузнавача

в годините на социалистическа България. А този- последният — е свър-

зан с годините на Прехода: от 1989г. до 2000 ( когато е издаден).

Авторът е събрал в него разочарованието си от разграбването на Бъл-

гария, показал е чрез художествени внушения, че тази голяма промяна

не е донесла, на този етап, нищо хубаво на българите, които напраз-

но са вярвали, че свободата на словото, свободата на придвижване на

капитали и на хора, пазарната икономика с върховенството на частната

собственост, по магичен начин ще направят хората свободни, богати, ща-

стливи.Уви! — дошло е ново робство. Господар са парите, които са в

ръцете на шепа богатати- акули, които купуват- продават и медии, и

политици, и органи на сигурността. Емил Боев е един " последен мо-

хикан", отдаден отново на възвишена идея, но ненужен в един нов свят,

в който честност, патриотизъм, благородство са кухи думи. Той загива

след напразен опит да извади на светло част от едно досие, което да

разобличи героите от " първоначалното натрупване на капитали".

Предишните романи за Емил Боев привличаха, най-вече, с повдигането

на завесата на Запада, който ни беше непознат. Тук, в този роман,

нашенската ни действителност ни е до болка позната. Може би затова

не е много увличащ. Ала умението на разказвача Б. Райнов е все така

майсторско.Диалозите са изпъстрени с шеги и иронии, размислите му

докосват и будят философски интерпретации. А и романът, нали, е за

" ченге" — какви толкова претенции…

Сбогом, Емил Боев! Сбогом и ти, голям талант , макар и опърничав

човек, Богомил Райнов!( Потресающ е в неговата " Писмо от мъртвец"

— спор на писателя с Борис Делчев и неговия " Дневник").

сторско.. Диалозите са изпъстрени

Богомил Райнов не е „опърничав“ човек. Богомил Райнов дори не е „талантлив негодник“ , както го определя Невена Стефанова, нито само "Погодил Номерайнов, както го кръщава Радой Ралин. Богомил Райнов е най-типичното производно на комунизма — нищожество в завършен вид.

Що се отнася до „Писмо от мъртвец“ — в него Райнов, колкото и да се пудри, без да иска се самоописва точно такъв какъвто е — абсолютно непоправим лицемер. В цялата му книга няма нито едно изречение в което да се е промъкнала някаква искрица истина. Все едно че четеш мемоарите на Тодор Живков. Но не е лошо че е издадена книжката. Може да служи като емпиричен материал за бъдещи изследвания на Хомосоветикуса от епохата в която въпреки че СССР го няма, буклука след него все още не е изгнил.

Господин Николов,

Колкото и да плюете по личността Богомил Райнов — неговото творчество ще Ви надживее.

Току що влязох в сайта на „Zamunda.net“ и проверих каква е оценката за филмите, правени по неговите книги.

Най-високата оценка, Господин Николов

Не вярвам, че сте прочел дори една негова книга, но държите да се „изкажете“ по въпроса.

Вие сте от хората, които „Най-обичат да мразят“.

Жал ми е за Вас.

Аз пък току що завърших деветте книги за Емил Боев. Определено съм доволен, а „Ченге втора употреба“ направо ме потресе. Не че не съм ги преживял тези години, обаче толкова мъка лъха от тая книга, че … нямам думи.

Все пак, какъвто и да е бил, определено е бил талантлив и то май верният термин не е „талантлив негодник“, а „талантлив угодник“. :)

Винаги съм се питал и ми е било трудно да намеря задоволителния отговор, по силата на какви собствени достойнства,българинът обикновено започва изказа си с оплюване и облизване на оплютото.И дали това ни е останало от времето,когато Б.Райнов е бил на почит и уважение или ни е в гените,където от памтивека по исторически причини,в кръвта ни се е вливала чужда кръв.Да,в ранните му романи можем да открием изразни средства от произведения на Д.Хамит и Р.Чандлър,но времето не е изличило спомена за Емил Боев,макар и двамата с автора си да са в отвъдното.Мисля,че на нас не ни е разрешено да оценяваме човека,който разкрепости действителността и миналата, и сегашната и ни научи да мислим,търсейки истината.

Не думал, что последний роман серии будет таким грустным. Погиб на родной земле, от куршума давних коллег Последний Могикан Эпохи, последний наивник, последний Дон-Кихот… Грустно лежать на гробище маленького пыльного сиротинца, пройдя столько испытаний и пережив столько смертей.

Может, Любо Ангелов был более счастлив, погибнув на мосту Местре и не увидев краха идеалов, которым верно служил. Эх, Эмиль, Эмиль.. И кто теперь поверит, что Отечество никогда не бросает своих…

Большое спасибо за публикацию! Несколько романов Райнова я прочёл на болгарском ещё двадцать пять лет назад, плохо зная язык и не имея словаря. Незабываемое впечатление.

Спустя двадцать лет я купил их у букиниста на русском.

Три года назад я купил приличный учебник болгарского.

Два года назад- толстый болгарско-русский словарь.

Раньше хорошие и нужные книги были дефицитом.

А теперь за деньги продаётся всё. И книги.

Болгары, не ругайте писателя, а гордитесь им! Или уж бросайте в него камни кто сам без греха.

Бях дете, когато за първи път се докоснах до криминалната поредица на Богомил Райнов с главен герой Емил Боев. Грабна ми въображението отведнъж, попивах фрази и събития, препрочитах историите отново и отново (имам такъв навик). Не можех да се насладя на невероятните диалози които Райнов така майсторски водеше. Още тогава се чудех от коя позиция писателят водеше тези диалози, от тази на Емил или на тази Сеймур. Коя бе по логичната, коя беше по силната, толкова равностойни бяха, че се питах какво всъщност иска да ни каже авторът. В случая въобще не ми минава през ум да коментирам другите произведения на Б. Райнов нито неговите политически и лични позиции. Това което ме плени за тези близо 40 години от моя живот е магията и майсторството с което автора борави така изкусно и завладяващо. Толкова дълбоко се е вкоренило в съзнанието ми, че го нося нося постоянно и завинаги.

Преди няколко месеца съвсем случайно попаднах на „Ченге втора употреба“. Нямах никаква представа за съществуването на тази последна книга от поредицата. Тъжен, много тъжен завършек, не съм сигурен дали Борислав не е прав, че книгите трябва да се различават от реалния живот по отношение на своя завършек. Райнов ни показа и това най-голямо предизвикателство по неговият си неповторим начин и за съжаление за последен път. Сбогом Емиле, Бориславе, Сеймур, Богомиле…..Господин Никой!

Не намирам писателя за литературно величие. Ако книгите са имали популярност, то се дължеше на интересният стил, екзотичен за нас в онези години сюжет, използване на похвати и методи познати още от Д.Хамет,Р. Чандлър и т.п., може би и от Флеминг, който е доста посредствен -смешен и тъп ми е, независимо от успешните тиражи. Б.Райнов е четим, интересен — поради сюжета и мястото на действие, но не и велик,та и жалон в бълг. литература, както се опитват да ми го изкарват. Единственото, с което неговият герой превъзхожда противниците си, съвсем не е неговата идейна убеденост, по скоро писателят е убеден и се мъчи да ни убеди, че Боев е просто по-добър. По презумпция. Той превъзхожда с умението да бъде по-голям интригант от противниците си, които имат подобни качества, но не чак до там. Изобщо побеждава нашия! Това няма как да не харесва на увлечените от патриотичен плам и идейност нашенци, които страдаха в онези години от битовата ни изостаналост и затворени врати към света. Но дали като гъделичкаш самочувствието на управляващи и управлявани, е станал голям писател? Виждам че и до днес някои не могат да се отърват от илюзиите си. Да превъзхождаме ония мечтан и мразен запад с нещо , както борците и щангистите ни… Защо ли днес 1,3млн. българи са там -на запад, а не в процъфтяващите евразийски държави? …. Само този факт трябва да покаже цялата разлика между УСПЕШЕН/ТИРАЖЕН писател и ГОЛЯМ писател.

А не може да бъде голям и велик един човек, който в годините когато баща му — проф. Николай Райнов,един от най-големите интелектуалци и естети, бе подложен на гонения, той се отказа от него, за да запази партийните си привилегии. И никога не се извини или съжали за това. Та такъв човек е не голям писател, а голям нагаждач. А когато има такъв морал, трудно , да не е и невъзможно да бъде ГОЛЯМ. Не си спомням за голям писател с посредствен морал. Съжалявам че имам такова мнение за този човек, но не мога да се съглася с опитите за хвалебствия на някого само зареди правилните му партийни позиции.

Само да отбележа: все още не са качени най-хубавите му неща: сборникът „Човекът от ъгъла“. Не е преиздавано сигурно от първото му издание, някъде в края на 50-те или началото на 60-те. Шепа бисери, макар и да звучи чисто клише. Ако животът му бе минал в свободна страна, щеше да е един от най-големите европейски писатели на 20 век.

Уви, изкушенията на заблудите и властта (не мога да кажа в каква точно пропорция) му надвиха.

Който е чел сборника му, ще ме разбере. А на тези, които не са го чели, им завиждам малко за онова, което ще изпитат при тази среща с истинския Богомил Райнов.

Дано някой го открие сред някоя сергия и го сканира, обемът е повече от скромен.

Хубава книга.Това е съдбата на човек,вярващ в идея-политическа,религиозна или някаква друга,родена,за да обслужи човешкия инстинкт за власт.Тъй като демагогията като средство за постигане на успех-това е показало времето,а от него по-верен съдия няма-е най успешна вероятно при цитираните по-горе „идеи“,там и труповете са най-многобройни,стават за обобщение на явлението и… ето я ролята на твореца-писател или някакъв друг.Макар че съм близнак на „Г-н Никой“не в професионален,а в чисто човешки смисъл,позволявам си коментара,че писателят си е свършил работата блестящо-този специално е намерил формат,езоповски език и пр.да не говоря за техники,от които не разберам,да каже много от важните неща дори във време на строга и тотална политическа цензура.Всичко трябваше да „изглежда“по правилния според другарите начин.Ето защо действието на романите се развива в цивилизования свят,а не тук…където всичко е като в рая.

Който има сетива,ще види и чуе,който няма-ще чака от умрял писмо.

Противно на всички коментари, които се опитват да рисуват Богомил Райнов в черни краски, смятам, че не е низвергнал баща си заради облагите, а защото наистина е вярвал в своя идеал. Навремето много хора наистина са вярвали. За съжаление сега вече никой в нищо не вярва. Единственото от което се интересува масата са парите и нещата, които могат да се купят с тях. И тази последна книга е уловила всичко това и съзнателно е погребала идеала Емил Боев. Мир на праха им!

Богомил Райнов е една от иконите на българския приключенски роман! А тези, които се опитват да разглеждат произведенията му, водейки се от идеологията си, а не от художествените качества на произведенията, отчитайки изискванията на жанра, най-добре да си четат и коментират само Ян Флеминг и от време на време да си прочистват мозъка с „Отнесени от вихъра“.

Не очаквах толкова тъжен край на историята за разузнавача Емил Боев.Разочаровах се ,още като дете четях някои от книгите с него.

Защо Б.Райнов е решил да завърши така…….?Уви,този герой макар и измислен е достоен да се нареди до големите истински и неистнски в жанра -Щирлиц,Ким Филби и другите,но не захаросаните и празноглави джеймсбондовци а тези ,които наистина вярваха и се бориха за справедливост,достойнство и един по-добър за всички нас хората свят.

Създадох този акаунт само за да напиша това. От малък обичам книгите на Богомил Райнов. Някой от тях съм чел и препрочитал много пъти. Години след това четох „Ченге втора употреба“ тук в читанка и накрая се натъжих много. Тия дни го препрочитах от тук. Обичам стила на Богомил Райнов. Не ме интересува какъв е бил като политически възгледи. Тази нова година получих като подарък издание на „Ченге втора употреба“ от 2006-та година и нещо трепна в мен, защото краят на това издание е различен от този тук. В тази версия, която държа в ръцете си сега последното изречение от версията в читанка липсва и историята е четири страници по-дълга. Няма надпис на кръста, защото не е имало погребение а е нямало погребение, защото не е имало мъртвец. Имам предвид това изречение: „Ако не броим самотата и тишината на отчаянието.“. То липсва. В тези четири страници се разказва как писателят се среща с Борислав и разбира, от него, че няма надпис на кръста, защото не е имало погребение а е нямало погребение, защото не е имало мъртвец … Може би авторът е решил, че нещата не трябва да свършат толкова зле — просто не е справедливо и ние е оставил зрънце оптимизъм. Тук долу на корицата пише:

„Богомил Райнов, автор, 2006

Петър Добрев , библиотечно оформление, 2006

Издателство Захарий Стоянов, 2006

ISBN 954-739-714-1“

Ето как приключва тази версия:

"

— Да не би да намекваш, че не само е нямало погребение, но е нямало и мъртвец?

— Браво. Добре, че се сети — поздравява ме саркастично Борислав.

И вероятно отгатнал следващия ми въпрос, предупреждава:

— Не ме питай повече.

"

Пускам само това, защото текстът на тези четири страници е доста дълъг. Богомил Райнов ни черпи с този по-приятен край. Можем да приемем, че например е отишъл при яката мадама Марта и спокойно си е изживял старините след това. :)