Читателски коментари

Коментарът на сканировчика в началото е пошъл и дразнещ. С уважение към вас: Кирил Шопов

Определено ми харесват всички негови произведения. Харесва ми логиката и анализите, които прави. Признава това ,че не е спец по всичко и печели доверието, като се позовава на авторитети в областа.Относно това, че някои го имат за фантаст, то това е липса на фантазия у самите тях,а без нея просто няма идеи.А колко „фантазии“ от миналото вече са реалност. Самия Мулдашев признава, че по-рано е бил атеист,но експедициите в Тибет и дискусиите, които провежда с тамошните лами променят вижданията му.А ламите далеч не са необразовани люде.

Не е необходимо да се вярва на всичко,но не казвай „хоп“ преди да скочиш.Много е лесно да отречеш успеха на другия, но много по-трудно е да го постигнеш.А ние просто сме българи…

Когато преди години я прочетох за първи път, два дена имах мускулна треска на стомаха от смях… Направо няма такъв хилеж! А и превода, по-точно „възпроизвеждането“ от френски определено си го бива.

С удоволствие ще я прочета пак!

Книгата е наивно написана (преписана може би) със стил взет от контролното по история на седмокласник. Критическият поглед на събитията липсва. Фактически грешки и направо лъжи ги има в изобилие. Намирисва на посредственот от страниците и определено е невярна даже за елементарни доказани неща — общо взето не е на висота. Аз спрях и не я дочетох цялата, ако някой има време да губи нека я чете.

Наистина се чете на един дъх!

Прочетох книга първа още миналата година, но на английски, тъй като не бях доволна от българския превод. Много е интересна, но ако трябва да съм честна, чела съм книги мнооогоо по — интересни. Просто действията в тази книга не се развиват достатъчно бързо, става за колкото да има какво да четеш, поне за мен. Все пак ще продължа да чета поредицата и се надявам да започне да ми харесва повече ( : .

Велика книга. Сега засега само тази част мога да коментирам. Харесва ми как е структуриран света на Дюн, как действието не се върти само на едно и също мяст, а практически династийте си дават среща на Дюн, всяка със своята характеристика. Паралелните линий са много добре изпипани. Авторът знае кога да задържи напрежението на читателя и кога да отпусне всякакви прегради и да трупа взаимносвързани твърдения, логика, истини. Книгата позволява многостранни гледни точки. Човек, или да си го кажа: аз, свикнах с Дюн, със света на Дюн, с битката, идеалите… разбира се ЧЕРВЕИТЕ.

Собственоръчно ми се иска да обезглавя преводача на следващата част от поредицата, поради различния превод на термините на имерията имайте предвит речника на империята в края на книгата, съдържа структурно променени имена на термини, в сравнение с превода от Библиотека Галактика. Не знам къде се корени по принцип истината, може и от Библиотека Галактика да са сгрешили, но докато мисля за поредицата ще използвам термините от старото издание.

Една тлъстичка отлична оценка със страх и надежда, че следващите части също ще са на ниво, защото има разни слухове….

Чак сега, докато пиша коментара, забелязах, че имената на планетата, Дюн и Аракис, носят два различни и много силни смисъла. Не си спомням дали досега съм засичал подобно „нещо“.

Що се отнася до „Писмо от мъртвец“ — в него Райнов, колкото и да се пудри, без да иска се самоописва точно такъв какъвто е — абсолютно непоправим лицемер. В цялата му книга няма нито едно изречение в което да се е промъкнала някаква искрица истина. Все едно че четеш мемоарите на Тодор Живков. Но не е лошо че е издадена книжката. Може да служи като емпиричен материал за бъдещи изследвания на Хомосоветикуса от епохата в която въпреки че СССР го няма, буклука след него все още не е изгнил.

Богомил Райнов не е „опърничав“ човек. Богомил Райнов дори не е „талантлив негодник“ , както го определя Невена Стефанова, нито само "Погодил Номерайнов, както го кръщава Радой Ралин. Богомил Райнов е най-типичното производно на комунизма — нищожество в завършен вид.

Книгата е Фентъзи любовен роман и като почитател на жанра мога да споделя, че съвсем не е лоша. Част е от поредица и на тези, които прочетат само тази книга може да им се стори объркващо.Първата книга е за Лорджин и неговата жена от Земята, втората е за Реджар и неговата дама.Мисля че тази книга е трета, а четвъртата е за една млада фамилиерка.Надявам се да има и за Трейд, но все още не съм я срещнала преведена.

Много добра книга. Направо не можах да я оставя докато не я прочетох.

С тази книга открих Нелсън Демил и ми стана любим автор.Страхотна!

Страхотна книга! Няма да съжалявате!

Не ми хареса.Автора ми е един от любимите,но тази книга ме разочарова.Виж „Играта на лъва“ е страхотна!!!

Повестта е много свежа.Втори път я чета и на все повече места потръпвам.От филма си спомням най-ярко старчетата,как си въртяха главите ту наляво ,ту надясно да кьорят преследващите се бели и червени.Велика история!

Тази книга представя една различна страна на любовните романи. Но някак си не мога да си представя това, че по онова време аристократите толкова са се занимавали с хазарт и че за главния герой е толкова важно жена му да е с перфектен тоалет. Иначе всичко е супер =)

Много РАЗЛИЧНА книга. Много лека и приятна за четене въпреки сериозните теми засегнати в нея.

Сирените на Титан заедно с Котешката люлка са ми любимите книги на Вонегът. Истинско удоволствие е да ги четеш, без значение за кой път.

Наистина невероятна книга !!!

Книгата е много добра и увлекателна, каквито са всички книги на Хейли