Читателски коментари

Адски ми хареса…

Чудесна книга! Прочетох я на един дъх и останах без дъх! Не пропускайте да я прочетете.

„Смъртта на Артур“ е прекрасна книга, изобщо не е остаряла — нищо че е на повече от петстотин години. Прекрасен рицарски роман, може да се чете и от деца, и от възрастни. Забавен е, вълнуващ е и е приказен.

През осемдесетте у нас излиза една малка бяла книжка със заглавие „Крал Артур“. Авторът е Роджър Ланслин Грийн. Чудесна детска адаптация на легендите. Много хора в България изобщо са чували за Гуиневир, Ланселот, Пърсивал и Гауйн именно заради нея. А тя е писана изцяло под влияние на Малори.

В „Смъртта…“ е събрано всичко най-хубаво из легендите от Артуровия цикъл. Тази книга е вдъхновила Тенисън за „Кралските идилии“, както и Стайнбек за „Тортила Флет“ и „Крал Артур и неговите доблестни рицари“. А Тенисън и Стайнбек определено разбират от хубава литература :) Милтън, който също е познавал романа на Малори, първоначално е възнамерявал да напише епос за Артур, но по-късно решава да се спре на библейски сюжет. Опера „Крал Артур“ пише Хенри Пърсел. Пак от Малори е вдъхновен и филмът „Екскалибур“ (1981). В крайна сметка дори и „Един янки в двора на крал Артур“ от Марк Твен нямаше да го има, ако Малори не беше седнал с гъше перо в затворническата си килия…

Писана сто години след „Кентърбърийски разкази“ на Чосър и сто години преди пиесите на Шекспир, „Смъртта на Артур“ е пълна със страсти, битки и чудеса. Книгата разказва за много древни, легендарни времена, но в нея се вижда епохата на самия автор, тоест на залязващото рицарство.

Преди няколко години във Великобритания излезе „Malory: the Life and Times of King Arthur’s Chronicler“ от Кристина Хардимънт — чудесен опит за биография на автора и поглед към бурния петнайсети век. Да не говорим за чудесната трилогия „Сказание за Артур“ на Бърнард Корнуел или за филма „Крал Артур“ (2004) с Клайв Оуен. Сюжетът на Малори продължава да вълнува и днес.

Прекрасно е, че книгата е качена тук!

книгата е върха тя е страхотна писателка

Книгата не е лоша,но прекалено явно копира стас и нели. Аз обичам стас и нели и тази не е лошя ама все пак……….

Не бих могла да го кажа по-добре!

Книгата е невероятна.Чудя се,защо е оценена толкова ниско.

Не съм съгласен че книгата е мудна, подобни големи произведения имат нужда от много място да бъдат разгърнати и да бъде изграден цялостния свят. Авторът развива почти всички основни герои, обогатява ги, показва и добрите и лошите им черти, това няма как да стане за 200 страници. Като цяло кара по същество, няма скучни описания, няма отплесвания в различни посоки, всяко нещо има значение за основния разказ. За мудна книга бих посочил Властелина, опитах да я прочета щото нали уж велика, но когато се започна с родословните дървета на хобитите ми докипя. Не обичам да ми се изреждат 200 имена, които няма да имат никаква роля в книгата. За сериала не съм съгласен че е много по книгата. Естествено е да посъкратят доста моменти, но те ги изменят. За пример в сериала Кутрето обяснява на Санса за белега на Хрътката, а в книгата го прави самия той, което обогатява образа му и читателя с интерес го следи дали пък няма да направи някоя добрина. Ренли във филма излезе гейче, което поне в тая книга го няма. В сериала са вкарани някои елементи които посмекчават образа на Церсей. Никъде не видях Робърт да е грамаден дебелак, по-скоро нисък и дебел библиотекар, трябваше в него да си личи че е бил висок и снажен. Разбирам че героите които се чукат в сериала трябва да са по-големи (за разлика от Аря която е правдоподобна) но можеше да направят Едард и компания да са по-младички, а не да ползват 50–60 годишни актьори. Критиката го налага знам, много са набожни и добри в Америка, ама инак тва не им пречи да правят риалити формати за бременни тийнейджърки. Плюя на такива двойни стандарти. Още не съм довършил филма, но и вълчищата ми се виждат много мизерни, приличат на хъскита, трябваше да наблегнат на спец ефекти. Орлово гнездо си беше нарисувано, да го бяха нарисували по-голямо, със съответните подзамъци и т.н Едард си чупи крака, не му го намушкват с копие. Тези неща са по-скоро заради бюджета, все пак е телевизионен сериал. Но след като съм чел книгата и въображението ми се е развихрило, някак жалко ми изглежда всичко.

Много увлекателна накрая вече пропусках редове само и само възможно най скоро да разбера какво ще стане.Казвам на тези които се замислят дали да я прочетат изобщо да не се съмняват а да я почват :) :) :) :) :) :) :) :) :).

Приятна, така да се каже :)

С тези книги пораснах.За мен са едни от най добрите детски книги.Смял съм се и забавлявал от сърце с Незнайко,Знайко,Шишко,Сиропчо,Парцаливко,Синеочка и другите грои,Прочетете я.

9. mabelle (21 юли 2011 в 12:30), оценка: 3 от 6

Съгласна съм с drackemoor. Книгата е посредствена, лошо написана, със слабо изградени герои, твърде много излишни детайли около диалога, които за мен винаги са били индикация на лош стил. За 13–18 става, но ако искате истинско добро фентъзи, можете по-добре да си оползотворите времето.

Кога сте чели нещо добро,Явно сте от людете които са все не доволни.Ако не ви мързи прочете книгата в оригинал.И не съдете както се казва библията за да не бъдете съдени.

Каквото и да четеш от Кестнер, винаги е хубаво!!!! Уж детски ктижки, а в действителност много тънък хумор и житейски истини и проблеми!!! Прочети каквото намериш, няма да сгрешиш!!!

Супер четиво когато я четох много се забавлявах :)

Краят на втората част наистина прероди интереса ми към поредицата. В тази поредица, Дюн, има много живот и наистина изблика в следващите части.

Вечната Амбър за мен ще си остане…..вечна. Препоръчвам я горещо на всички, които се стремят да открият скритите послания в този тип романи.

много хубава книга, дано преведат още от този автор

не е мудна, ако усещаш философията в нея; ако е близка до същността ти

Това е най-полезната измежду множеството други книги за бебета… Книгата е отражение на сериозен и отговорен подход, не целящ изкуствена популярност… Като пълен противник на гледането на човек по книга, признавам, че в много случаи тази книга ми е била пътеводител, особено що се касае до въпроса „заслужава ли си да се върна на работа, за да печеля едни пари, които да плащам на една чужда жена, която да ми «гледа» детето…“. Не че решението не беше мое (най-вече защото миговете и дните с детето никой и нищо нямаше да може да ни ги компенсира!), но се почувствах подкрепена от написаното в книгата. Така беше и по много други въпроси!

Поздравявам Ви за идеята Ви да споделите точно тази книга! Както и изцяло за библиотеката Ви!

Желая Ви здраве и успех в нелекия, но благороден път, който сте поели!

И на мен ми е любима. Изобщо, Кронин ми е един от любимите автори и когато в ученическите ми години прочетох на един дъх всички негови романи, бях се влюбила в лекарската професия и почти исках да стана лекар, когато порастна. Сега, поне 20 години по-късно, препрочитам отново този автор и го виждам с нови очи. Забележителен стил, образи, картини… Преводът също е много въздействащ. Наистина едно прекрасно четиво във всяко едно отношение!!!

@Клара Стоименова, Благодаря за превода, кога можем да очакваме следващата част. Мерси предварително.