Белият дракон от Ан Маккафри
Благодаря! Много ми хареса.
Синухе Египтянина от Мика Валтари
Съвсем случайно и аз прочетох тази книга преди повече от 13 години. Взех я от една позната. От тогава непрекъснато я търся по книжарници и антикварни магазини и я няма. Чудно защо няма друго издание, освен това от 1986 година? Много книги съм чела и на голяма част от тях не помня имената, но тази не може да се забрави.
Алхимикът от Паулу Коелю
Да сравняваш Куелю с Екзюпери…? Сетих се за онзи виц: „…срещу мене да бягаш,не мож’ ма стигна…“ ’Ми, че те бягат на различни стадиони… Аре…
Азбучните убийства от Агата Кристи
Класика…!!! Бих добавил към групичката и Самюъл Дашиъл Хамет…
Маската на Злото от Бертолт Брехт
На стената ми виси японска дърворезба-
маската на зъл демон,изписана със златен лак,
със съчувствие гледам гледам изпъкналите вени на челото
показващи какво напрежение е да бъдеш зъл.
Този вариант битуваше доста дълго из четящото простронство-последните 40 години ,поне.
Мечо Пух от Алън А. Милн
Много приятна книжка, която те връща в хубавите спомени за детското, чистото и недостижимото.
Властелинът на Пръстените от Джон Р. Р. Толкин
Красноречиво е оглавяването на челните места във всички световни класации за най-добър роман-аз какво мога да кажа,освен невероятен роман.
Наред с Артър Конън Дойл,Реймънд Чандлър и Морис Льоблан,съм склонен да сложа и Агата Кристи.Чудесен роман-заслужаваше си отделеното време
История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов
Ами какво да кажа за този бегъл опит да се напише история на България-много посредствена и пълна с фактически неточности книга,която просто ми загуби времето.
Софи от Хедър Кулман
Книгата е интересна .
Ема Уотсън от Джоан Ейкън
Както се подразбира от самото заглавие, в романа има много (откраднато?) от Джейн Остин — имена, ситуации, дори фрази… само че странно смесени с битовизми и откровено груби изрази. А истинска любовна история всъщност няма…
Четенето ми достави известно удоволствие най-вече с това да познавам коя част от кой роман на Джейн Остин е взета :)
Книгата е направена по тертипа на американска презентация на телевизионен проповедник — грабва те веднага със сладкодумност, обсебва те и започва да те върти около едно и също. Зомбиране с едни и същи думи, една мантра, която се набива до безкрайност и т.н. А цялата история се върти около една от приказките на Шехерезада, която е доста по-стегната. Впрочем това е едно от нещата, които си заслужава да бъдат нападнати — не може да се правиш на гуру (Коельо) и да даваш напътствия за живота, а да си плагиат. Все едно да направя чалга версия на „Рапсодия в синьо“ и да съм велик композитор — не става…
Тема за размисъл: как човек следва мечата си примерно да стане писател ако е роден с IQ 30? Приказките са чудесно нещо ако не се опитват да бъдат наръчници по успех в живота.
Прмер: романите на Робърт м. Пърсиг
Голяма дискусия, голямо чудо!
На мен мнението на Искра най ми допадна:
„15. Искра (14 май 2010 в 14:12)
Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. …“
Случи ми се така, че приятелка, на която много държа настоя да прочета „Алхимикът“. Естествено, предполагах какво ме чака, но си рекох, че все пак може и да не е чак толкова зле. Направих глупостта да се нахендря по време на безкрайни самолетни полети… Трудно е човек в самолет да смени книгата, затова упорствах с надежда че все нещо ще се случи, че нещо ще ме изненада.
С право всички издатели са отказвали публикуване.
„Творбата“ е едно безкрайно досадно каканижене. Структура изцяло липсва, а стилистично е на нивото на художествената самодейност.
Сладкодумен (но досаден) хитрец, на който липсват сериозни познания по каквото и да било, но претендира за мъдрост, жонглирайки нескопосно с малкото до което се е докопал, прочитайки (вероятно) няколко любими автори и опитвайки се неумело да ги копира.
Сравняването на Малкият принц и настоящето писание е до такава степен неуместно, че ми напомня за крокодила, който бил по-дълъг отколкото зелен.
Така и с П. Коелю — набеден е за писател от фейсбук поколението, но е по-скоро неуместен отколкото талантлив.
Времето, надявам се, както винаги ще бъде истинското мерило за нещата.
Не си губете времето. Има толкова хубави книги, които човек може да прочете.
Ерагон от Кристофър Паолини
На 08.11.2011 излиза в оригинал. Кога ще се преведе — не е ясно.
Трансплантация от Младен Денев
Много хубав разказ! С добра идея и предполагаем край …
Книга за операта от Любомир Сагаев
Книгата на Сагаев е доста остаряла и непълна. В нея ще намериш дори съветски опери като Тихият Дон и Повест за истинския човек, но няма основните класически и съвременни заглавия, които се играят днес у нас и по света.
Сравних я с руската 100 опери, оказа се, че е преписана напълно, като са добавени български опери.
Сега на пазара се намира Нова книга за операта в два тома от Огнян Стамболиев —
много по-богата и пълна.Ползвам постоянно нея.
Здравейте, съвсем скоро, случайно открих поредицата и в момента чета третата част. Книгта е завладяваща и определено задържа вниманието на читаля. Може ли някой да ми каже кога ще излезе четвъртата част? Мерси предварително:)
До райската планета и назад от Любен Дилов
Любимата ми детска книжка!
Малкият принц от Антоан дьо Сент-Екзюпери
нямам думи- класически шедьовьр!
Читателски коментари