Читателски коментари

Предадена жена от Барбара Делински

ili6107 (2 октомври 2012 в 08:21), оценка: 5 от 6

Много хубава и изключително реална книга. Чете се на един дъх. Горещо я препоръчвам! Всичко, което съм прочела до сега от Барбара Делински много ми е харесало. Така че не се двуумете, а четете!

Взривена тишина от Дикси Браунинг

ganiva (2 октомври 2012 в 00:48), оценка: 5 от 6

Много свежа и сладка история, героите са големи сладури, които адски ми допаднаха. Хубаво четиво за отмора.

Зеленият път от Стивън Кинг

Германов (1 октомври 2012 в 19:00)

Ако сте чели Кинг, би трябвало да знаете, че книгите му нямат нищо общо с ужасите, това са съвсем различни жанрове :)

Игра на тронове от Джордж Р. Р. Мартин

Валар Моргулис (1 октомври 2012 в 14:57)

За разлика от коментарите по-горе, на мен много ми хареса Танц с дракони. Не цялата естествено. Първата и последната третина на книгата са супер. По средата е малко боза, но и Пир за врани имаше слаби страници. Като цяло съм очарован от книгата…Но това с Джон Сняг на края…Ако някой знае, каква е истината, нека ме успокои…МОЛЯ!

Гъбарко от Батко Златко

милена (1 октомври 2012 в 14:31)

Супер, всички малки деца трябва да минат през българската класика! За съжаление новите поколения растат все по-неграмотни бедни духом.

Изгубените открития от Джери Василатос

isina (1 октомври 2012 в 02:09)

от Глава 1. Светещият свят. Барон Карл фон Райхенбах.

Световната светлина

Успелите да достигнат викторианската съкровищница на знания направили зашеметяващи открития, изхождайки от основните й принципи. Учените от началото на XX век повтарят експериментите на барон Фон Райхенбах (Дж. С. Уайт, Тесла, Льо Бон, Ейбрамс, Драун). След като възрастният барон се споминал, самият Фехнер публикувал трактат, представляващ своеобразен мълчалив поклон пред Райхенбах: „Ще си останем в този тъмен и студен свят, ако не отворим вътрешните си очи на духа, за да видим пламъка на природата отвътре.“

Думите на великия барон Фон Райхенбах и до днес отекват в умовете на онези, които знаят тайната на изгубения светоглед, на забравената наука „Следователно, всичко излъчва СВЕТЛИНА всичко, всичко. Живеем в свят, изпълнен със СВЕТЕЩА материя!“

от Глава 4. Излъчваната енергия. Никола Тесла. Многофазен ток

Крепостта

Колкото и да е странно и изненадващо, патогените се оказали около две хиляди пъти по-слаби от клетките на тялото. Това означавало, че те можели да бъдат унищожени по метода на излъчения импулс чрез затоплянето на пациента. Поразително. Вече повече от век патолозите третирали микроорганизмите като химични системи и през цялото време се мъчели да открият химичните съединения, които да ги неутрализират. А методът на Райф третирал всички бацили като механични системи, които можели да бъдат унищожени чрез вибрации.

Бхагавадгита от Вяса

isina (1 октомври 2012 в 00:40), оценка: 6 от 6

Бхагавад гита оказва влияние на движението на американските трансцеденталисти през 19 век, водено от Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Торо пише в своята книга „Уолдън“, че Бхагавад гита е по възхитителна от руините на Изтока и че в сравнение с нея съвременният свят и неговата литература изглеждат „дребни и тривиални“.

Бхагавад гита вдъхновява водачи на индийското движение за независимост като Бал Гангадхар Тилак и Махатма Ганди. Тя е най-важната книга в живота на Махатма Ганди, който я наричал свой „духовен речник“: „Аз намирам утеха в Бхагавад гита, която ми липсва дори в Проповедта на планината. Когато разочарованието ме гледа втренчено в лицето и сам самичък не виждам лъч светлина аз се връщам към Бхагавад гита. Откривам стихове ту тук, ту там и незабавно започвам да се усмихвам насред съкрушителни трагедии, а животът ми е бил пълен с външни трагедии и ако те не са оставили видим белег, то аз го дължа изцяло на учението на Бхагавад гита.“

Алберт Айнщайн казва по отношение на Гита: „Когато чета Бхагавад гита и размишлявам за начина, по който Бог е създал вселената, всичко останало ми се струва ненужно.“

Звезден прах от Нийл Геймън

Krom (1 октомври 2012 в 00:28)

Книгата не съм чел, но филма е добър и като история, и като игра на актьорите!

Шапка от небето от Тери Пратчет

janez (30 септември 2012 в 23:37)

Никога не съм мислила, че Пратчет пише за деца. Книгите му искат не малко обща култура, за да се схванат препратките, които прави, а и доста житейски опит, за да схванеш хумора на ситуациите. А една дума — гениално.

Брулени хълмове от Емили Бронте

Вилиана (30 септември 2012 в 23:05)

На мен точно това пък ми харесва в книгата, че са описани реални персонажи! Не всеки човек е цвете, а тук виждаме, че kолкото и отрицателни черти да имат главние герои, те въпреки това се обичат толкова много. Поради същата причина, друг мой любим роман е „Птиците умират сами“.

Войната на таралежите от Братя Мормареви

etsatchev (30 септември 2012 в 21:27), оценка: 6 от 6

Уникален хумор и ирония, преминали през цензурата на социализма, описващи детското разбиране за света.

Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

etsatchev (30 септември 2012 в 21:03), оценка: 6 от 6

Препрочитам го за 8 или 9 път, и всеки път на различна възраст и с различно мислене. Произведението е с такава дълбочина, че май е невъзможно да се филмира. Щатската версия гони комерсиализъм, но губи основният замисъл, въпреки че популяризираха термина „Сталкер“. А руската само цапа изключителната повест. Киното им не е дорасло за това произведение. Просто прочетете повестта, но недейте да гледате филмите.

Бръмбар в мравуняка от Борис Стругацки, Аркадий Стругацки

etsatchev (30 септември 2012 в 20:54), оценка: 6 от 6

В мисленето си братята Стругацки са надминали времето и епохата в която живеят и в този роман. Не случайно въвеждат нови термини във фантастиката.

Проходът на сломените сърца от Алистър Маклейн

etsatchev (30 септември 2012 в 20:38), оценка: 6 от 6

Чете се увлекателно и на един дъх! Произведението е загадъчен криминален уестърн с типичния за Маклейн неочакван край.

Рали от Стефан Дичев

etsatchev (30 септември 2012 в 20:28), оценка: 6 от 6

С особенно приятна изненада я прочетох, че даже и мъничко допринесох за корекцията! Приятните спомени от детството се смесват с едно огорчение, че българските автори на исторически романи са някак пренебрегвани на книжния пазар.

Отдай ми любов от Джоана Линдзи

JustAFaceInTheCrowd (30 септември 2012 в 14:09), оценка: 3 от 6

Първите две книги от поредицата са добри, но в тази тотално са се оляли с БДСМ-а.

Ланголиерите от Стивън Кинг

Аз (30 септември 2012 в 08:28)

Една от наистина уникалните книги на КИнг :))

Непреклонната Бет от Ема Голдрик

ganiva (30 септември 2012 в 03:39), оценка: 5 от 6

Много приятна и хубава книга, увлекателно разказана, чете се на един дъх, с хубаво чувство за хумор. Хареса ми.

Тютюн от Димитър Димов

hhhhhhhh (30 септември 2012 в 02:26), оценка: 6 от 6

Силна книга която трябва да се прочете!

Дамата измамница от Боби Смит

kuku_mimi (29 септември 2012 в 22:59)

Страхотна е! Много се забавлювах :)