Читателски коментари

Трябва да четете Лоис Макмастър Бюджолд…Всичко, което е написала е страхотно…

Много ми допадна,с удоволствие я прочетох!

Интересен разказ, признавам.

Никакви коментари за книгата и нейното действие! Тук са се

хванали 2-ма откачалници и водят личен спор на Религиозна основа! Ще повърна!

Да поредицата е невероятна,мен лично много ми харесва тънкия и интелигентен хумор,типичен за автора…та пак да повторя много добра поредица,както първите две книги с разкази и така и последвалите ги 5 свързани с тях романи.

Ето цялата поредица,хронологично

1.Последното желание-разкази

2.Меч на съдбата-разкази

3.Кръвта на елфите-първи роман

4.Време на презрение

5.Кръщение с огън

6.Кулата на лястовицата

7.Господарката на езерото-последен разделен на две части роман

Всичките ги има тук в читанката,като някои са в ателието,но могат да се свалят.Горещо препоръчвам както разказите така и романите .

Много хубава книга, препоръчвам я. Дано се качат и други книги на Мерил Сойър, ще ги прочета с удоволствие.

Прекрасна е!Защо,само когато смъртта излезе на сцената и стане главно действащо лице,успяваме да видим живота си,а не само да го наблюдаваме?!

Зависи какъв тип книга ти се чете. Властелинът има многообщо с митологията и особено — с Библията- ясноизразена концепция за добро и Зло. Имай предвид, че Толкин го е писал под влияние на събитята през втората световна война и мноог от героите си имат реални прототипи, чиийто характеристики са умишлено засилени към добор или зло. Пир за врани пък е реално книга — нито един персонаж не е само добър или само зъл, ако някой пък е много добър то тогава е глупав, въобще в ОГЪН и ЛЕД няма идеалин хора. времето на героите е мрачно, събитията кървави, бушува продължителна граждансак война а езикът който използват хорта е доста брутален, също както и самото действие. Инригите са на ниво. Трябва да решиш какво ти се четеш — книга с много инитрига, бързо действие, страшно мноог жестокости, без идеално хора в която всеки може да прецака всекиго или книга тип „митология“ в които има два ясно изразени клана като предварително знаеш кой ще спечели, но интригата е кои ще загинат как ще станат битките. Лично аз предпочитам Песен за огън и лед, но Властенилънт също е много хубав, човек трябав да прочеет и двете.

Хитлер е казал за славяните,че са селска тор. От там насетне си правете сметка какво ни е мислел.!

Книгата е страхотна. Но и навява страх, Страхът от различното, страхът от „огледалото“ наречено човек

Страхотна книга, научих доста от нея!

Моето мнение е следното: първо, авторът е жена. Второ, този е много по-слаб от първия. И накрая — мястото му е в съвременни и любовни романи!

Трудно е да опишеш любовта в няколко реда , но изглежда Хр. Фотев е успял и то превъзходно.

Мислех,че само аз си задавам тези въпроси!Сега съм спокойна ,не съм само аз ,имаше няколко момента който ми харесаха ,но всичко е написано да се прочете ….не е най вълнуващата книга …..

Гениалност в световни измерения! Поклон от всички простосмъртни.

На 4 строфа е пропуснато- „кого аз любя и в какво ВЯРВАМ“

Тази книга за операта е непълна и не актуална.Препоръчвам „Нова книга за операта“, в два тома от Огнян Стамболиев, която съдържа 250 класически и съвременни опери,голяма част от които липсват в старата.

Аз също съм много учудена — най-вече от коментара на Magymusic. Тя така се е „онесла“. Единствената възможност, това да е „най-интересната и вълнуваща книга, която съм чела от години насам“, е просто да не е чела други книги изобщо. Колкото до оценката за българските автори от Йовков насам — малко е срамно да се отречем от българската литература през последните 70 години.

Още по-лошо е, че така лековато се отричаме заради една книжка, която е доста набързо написана и повърхностна. Появяват се разни герои, които не правят нищо освен да бродят из гори и мъгли. Бродят дълго и мъчително и за тях и за читателя, четат приказки и влачат мечове, които не използват. Ходят от вещица на вещица и от врачка на врачка, пият чайчета, подготвят се за големи битки с магьосници и накрая — НИЩО не се случва. Или ако се случва — то цялата драма се разиграва в половин изречение и читателят е толкова отегчен, че даже не разбира,че нещо се е променило.

Ако някой може да ми обясни — къде и защо са изчезнали всичките тея пеещи моми и свирещи момци, след като не са били отвлечени от Ендориел? И защо Саликия, която всичко знае и всичко вижда, цял живот тъне в неведение отностно несправедливата съдба на Ендориел? И каква работа имат Броа, Дана, Ая и разни други техни роднини, освен да се щурат насам-натам само по белези и да взимат хонорар? А може ли великият магьосник Варкхагор да е толкова тъп, че да „скрие“ снежинката с песента в снежната планина ама на пиедестал и съвсем без надзор? И кому е нужно тази блатна сова да " буха" на всяка трета страница? Простинала ли е тя или си мисли, че е бухал?

Книгата определено много ми допадна.Наред с любовните истории-/в случая повече от една/,тук има и доста мистериозни моменти,даже криминални-това също прави цялата история доста интересна.Също сполучлив е според мен начинът по който ретроспективно,се проследява цялото действие.Всъщност цялата тази индийска тематика е много добре вплетена в книгата.Доволна съм,разбира се,че има хепи енд,но той може би донякъде е приключен малко набързо-би било според мен по-добре ако има най-накрая,/като възнаграждение за усилията,нещо като победата на доброто над злото/,описание на сватбата на Инду и Оливър и може би малко след това — така поне аз бих приключила книгата.

Първата ми книга, която осъзнах, дори и по тогавашното му,по детскому. Е как да не се влюбиш в Библиотека Галактика…