Читателски коментари

Харесвам цялата поредица. Тази най-много.

Не мен изобщо не ми допадна. Много слаб сюжет и несимптачни герои, а финалът е тотална боза.

Чевенгур на Андрей Платонов. Книгата ме приведе към три основни направления:

Представя една алтернатива на човешкото общество. Както всяка алтернатива, както също така и всяка реалност, ако си позволяваме да разделяме така, не е съвършенна. Със сигурност мога да кажа, че тази алтернатива просто не може да бъде видяна като реално осъществена такава, което пък веднага води на други размиси, недотам, по-скоро, изобщо не приятни. Защото така поставена алтернативата в (град ?) Чевенгур отмива с едно непознато чувство и действие, начин на мислене на обществото на прогресивния и уж технизиран двадесет и първи век-дружба мисля е точната дума. Интересно е, че в романа дружбата се осъществява, по скоро възнивка, между еднакви хора-днес обаче, един и същи чоловек може да бъде окачествен като приятел или като „неблагонадежден“ и поради това отхвърлен просто заради самата обстановка при знакоменся-то, поради липса на настроение и други фактори. Заменете дружба със солидарност, въпреки че има различен отенък, и ще стигнем отново до кървящата рана на миналото. Дори и като дума само.

Наличието на такива неразбрани, отхвърлени хора като московеца изпратен за доклад в Чевенгур. Напълно опреличавайки се на него, смея да твърдя че това е една черна констатация на хората в това общество. Незаговорен от никой (Що пък някой точно него да го заговаря?), неизлушан и неразбран въобще за какво и защо така смята(Все пак е луд, нали?) и не си опитващ късмета в сайтове по запознанства или обикновенни чат-стай(Е, значи той си е виновен!) просто констатира, показва какво МОЖЕ да бъде обществото към (считан за) един (малко) по-различен конкретно с вижданията си човек. Защото пък съм и убеден, че истински приятели няма, както искате си разтълкувайте това понятие-накратко за огня заради теб. Съшо така докато говорят не мислят или не са убедени в това коетоговорят. Тези хора имат някакъв потенциал с 1000 плюс приятели в соц.мрежите, но основно е бутафорен.

В днешно време победителите при половете са абсолютно жените. Идеално поле за изследване е именно Чевенгур. Жените имат възможността да не вършат нищо и да се издигат благодарение на анти-дискриминационната политика спрямо половете, могат да използват срещуположния пол, поради мисля факта, че или първите рядко се влюбват, или се влюбват съзнавайки какво залаг и какво искат т.е. печелят. Днес именно те са най-пасивните хора-отново по условие естествено!, мъжете се избиват за една жена, мъжете правят първата стъпка. Четете и детските приказки-тате ловува, защитава, работи, майстори, носи пари, мама-домакинствува ,в кухнята. Е добре, това балансирано ли е?

Книгата е шедьовър по 6-то балната система-предоставя алтернатива конструирана, предоставя поле за размисъл, случки за тази дейност. Къмту времето на революционния и пред комунистическата власт, тъй да се каже, малко е странна, но завършващите я страници ме доведоха да мнението от по-горе.

Съгласен съм напълно, че тази книга не е лъжица за всяка уста. Навремето даже издателство „Отечество“ я определило като четиво за юноши. Книгата се чете леко. Света през очите на едно дете от американския юг в годините на голямата депресия. Книгата е общочовешка, разтърсваща.

Освен това българския читател има шанса да чете превода на Цветан Стоянов.

Ще цитирам Тончо Жечев по повод превода-„..чието перо е не по малко талантливо от това на автора..“

Сонетите на Шекспир са голямото изпитание за всяка световна литература и стотици преводачи са се трудили над тях! Преди време превеждах 116-ти сонет и тогава с една приятелка решихме да му направим и комедиен превод. Идеята ни хареса и така направихме пародийни преводи на всички сонети, нарекохме ги хуморети. Опитваме се да издадем чрез конкурса „Търся си издател“, ако искате можете да гласувате на нас на страницата на конкурса: http://izdatel.eu/poem.php?id=40.

Много добро хрумване!

Очаквам някой да добави The Man from Earth!

Явно не чела много книги за разлика от нехаресващите тази боза „бездушните и лишени от най-елементарно естетическо чувство“ :)

Стефани Майер изобщо не може да се нарече писателка. Когато прочетеш повече книжки ще разбереш. Поздрави!

„Здрач“ е една от най-сладките, вълнуващи и интелигентни книги, които някога съм чела! Цялата трилогия е зашеметяваща! Тези които са я харесали поздравявам за добрия вкус. А на тези които не са мога да кажа само, че са бездушни и лишени от най-елементарно естетическо чувство.

Изключителна история! Макар и роман е писана по действителен случай, просто фамилията на истинския летец е Маресиев, а не Месериев, както в романа.

Книгата е чудесна може да я прочетеш като забавно екшан четиво, може и доста да се позамислиш, като всяка хубава книга може да се погледна от много страни :)

Приятно четиво откъдето и да го погледнеш.

Впечатляващ е! Започвам последната книга! Ще ми се да има поне още 5 части!

Този роман ми стана любим

Стихотворението е много хубаво и е текст на едноименна песен — много популярна в испаноезичните държави.

На мен лично ми е любима версията изпълнена от Luis Miguel.

Тежка книга. Чета я за втори път, и всяка страница ме кара да се замислям за моя живот. Когато и да я прочета за 3-ти или N-ти път, все ще е актуална!

О, класическа книжка. Добре, че са я качили.

В Библията пише: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. С какво право раздавате квалификации наляво и надясно? Гледайте себе си, не другите! Всеки е свободен да чете и харесва каквото си иска, не е работа на „общественици“ като вас да лепят етикети и да раздават анатеми. Що се отнася до автора на книгата, мир на праха му, него Господ ще го съди. Това е Негова работа, не ваша.

Книгата ,ми хареса.

Художествено мисля, е издържано. Политическ по него време, също. Морално — исторически не ми харесва!

Книгата е уникална!!! Не можах да спра да я чета, докато не я изпих цялата! Много е малка като обем, само това й е кусорът! Нямам търпение да започна следващата! Едно огромно БЛАГОДАРЯ за книжките! Запалиха ме да съчиня и аз някоя друга история по тази тема!

Много интересна и увлекателна книга,напълно в стила на Метро 2033,макар и в различна насока. Интересни философски идеи,вълнуваща история и мимолетния поглед към зимна Москва се преплитат и допълват, кулминирайки в напълно изненадващ завършек. Глуховски определено има талант и ще очаквам с нетърпение бъдещите му произведения.