Читателски коментари

За първи път се случва книга на тази авторка да не ми хареса и толкова да ме ядоса. И друг път съм се ядосвала на героини, които позволяват мъже да се държат безобразно с тях, но това вече беше върхът. Чаках ли, чаках този тип да се осъзнае и да се извини, за да може да започнат здравословна връзка, но така и не се случи. А накрая всичко „магически“ е наред — просто нямам думи. Сигурно на авторката ѝ е харесало да напише нещо различно, но на мен определено не ми хареса да го чета.

Хареса ми много книгата, но нещо не разбрах леля й Би е леля на Ем?! Тя нали е най-добрата приятелка на баба й? Нещо съм пропуснала май…

Всъщност Призракът на Сандокан не е на Салгари. Написана е от автор, който се е опитвал да го имитира. Този автор е написал също и Сандокан в Адския Лабиринт, и Смарагдът от Цейлон, доколкото знам.

Всъщност те не умират в никоя книга, а само се казва, че са починали, поне за Ада е така. За Мариана не съм сигурна, тъй като не всички книги са преведени у нас, но тук за първи път се споменава, че Ада е починала. Последователността е: Тайните на Черната Джунгла, Последната Битка на Сандокан, Малайските Пирати, Двата Тигъра.

Наистина е жалко, че и двете умират, особено за моята любимка Ада, но какво да се прави, решение на автора. Въпреки това книгите му са великолепни.

Великолепна книга! Чела съм я десетки пъти и ще си я чета отново и отново. Толкова хубаво е написана, че никога не ми омръзва! Само ми се иска графинята да имаше повече участие, но човек не може да има всичко.

Някак си Сандокан не може да ме грабне така, както Тремал-Наик например, не ми е толкова симпатичен, та затова е жалко, че той е герой в повече книги, а като че ли няма какво толкова да предложи на читателя. За щастие покрай него винаги имаме Янец, или Яниш, който ми е почти толкова любим, колкото Тремал-Наик, и раздвижва атмосферата. В тази книга си спомням главно него.

Може би най-хубавата книга, която съм чела някога. Най-хубавата любовна история със сигурност. За съжаление продълженията са доста тъжни, но това не променя стойността на тази книга.

И двете книги са истински шедьоври! Умопомрачително всепоглъщащи психотрилъри! Горещо ги препоръчвам.

Изключително умопомрачителна! Много ми хареса, въпреки края, който отчаяно исках да бъде друг.

Много поучителна книга за всички българи, точно сега.

Лъжите на Волен Сидеров в книгата са много, руската пропаганда е налице. Волен е долен лъжец, който, ако не е платен, е страшен глупак. Казва се Осама бин Ладен, не Осама бен Ладен; казва се ал-Кайда, не Ал Каида. Наградата за бин Ладен е 25 милиона долара, не 1 милиард, или 40 пъти по-малко. Долна лъжа е, че няма доказателства бин Ладен да е отговорен за 11 септември.

Такива гаврещи се с жертвите книги ще бъдат изгорени.

Вечна памет на загиналите в тези трагични атентати и вечна памет на вдигналите бунт пътници от полет 93.

Как може да наречеш факт долната лъжа, че САЩ сами са сринали СТЦ?

книгата е много интересна. харесва ми че поредицата проследява главните герои. много са ми симпатични. хареса ми много и края. редно беше да бъдат наказани.

тази книга по не ми хареса от предишните. всички тея кодове и цру ми дойдоха в повече. всъщност най-хубавата част от книгата е личната история на Мишел.

книгата е увлекателна, макар че по някое време се усетих кой е истинския убиец. не ми хареса само че една убийца остана ненаказана.

много интересна и заплетена книга. цялата поредица ми харесва.

хареса ми много но нещо не ми достигна за 6

Тази книга ми беше любима в детството. Всяка ваканция на село, особено лятото, я четях и понякога си развалях следобедната почивка. Книгата е интересен поглед към географията, историята, бита, културата и икономическото развитие на Швеция. А чрез животните, авторката представя и човешки качества…

В контекста са включени и много общочовешки истории, като темата за трудния живот, търсенето на препитание на други места, туберкулозата, болестите и загубите на най–близките хора. В една от главите се разказваше за старица, чиито деца и внуци са избягали в чужбина и са я оставили да се справя сама. Направих връзка с познатата тема у нас, предмет на много постове в социалните мрежи — за бабата, която очаква своите потомци да се върнат в България, докато все още е жива.

Може би оттогава съм запленен от летенето. Художник съм и в последно време рисувам картини, които представят летящи хора и красиви гледки от високо. А сюжетът с палавото момче ми напомня за мен като малък, въпреки че не бях жесток към животните. Романът говори за израстването на младия човек и за възпитаването на добродетелите в човека. Селма Лагерльоф наистина е заслужила Нобеловата награда!

Много добра книга.

В главата „За лагерниците“ в „Споменават се още“, е отбелязано, че Фредерик Чейс е смъртен баща на Пърси, а той е баща на Анабет.