Изключително забавна книга с много интересно мнение на автора относно приказките за принцеси, животни и т.н. В началото може да останете с погрешно мнение за вещиците, но гарантирам, че с времето (което прекарвате в четене) ще започнете да осъзнавате добрите страни на всяка една от тях. Горещо я препоръчвам на всеки с добро чувство за хумор. :)
Прочетох я почти без пауза. много смях и забавление. страхотен Тери Пратчет.
Определено и аз бих се насилил да отпия глътка бренди както Леля когато свърших книгата.. „Вещици в чужбина“ стои на почетно място до леглото ми заедно с всички други книги на Чичко Тери.. А когато пътувам я чета през телефона си в читанката:-) Ако трябва да сравня любимите ми Дъглас Адамс и Удхаус с Тери Пратчет( не че някой ме кара) ще кажа че ги обичам по равно, но Тери ме кара освен да се смея и да се чувствам По Добре.. Няма да съжалявате, ако прочетете тази книга.. Всъщност може о да се влюбите. Добре дошли на Диска!
( пиша това през телефона, така че не ми търсете кусури:-))
Прекрасна книга!Великолепна!…
Обичам Света на Диска! Но най-много обичам вещиците и стражата. Душата ми се разкъсва между Баба Вихронрав, Леля Ог, Капитан Ваймс и Лорд Ветинари :))Ако това ви е първата (или една от първите) книги на Пратчет, препоръчвам да не спирате дотук. Приятно четене!
Тери Пратчет е моят любимец! Всичко негово е изпълнено с хумор и забавна истина. А Лела Ог ми е най на душата. Чудесен образ!
„Вещици в чужбина“ показва интересния (то всичко му е такова) поглед на британския писател върху приказките. Приятно четене и се почерпете с едно „Бананананово Дай-Киро“.
„Поне едно хубаво нещо има — че пиенето тук е м. ефтино, имат едно дето му викат Банананово Дай-Киро, то си е почти чист Ром с банананани (Леля Ог знаеше как започва «банан», но не знаеше кога да спре) в него. Чувствам, че ми действа добре. Тука е м. влажно. Надявам се да намерим къде да отседнем ноштеска. Сигурно ще намерим, щото Есме винаги стъпва здраво на краката си или във всеки случай на нечии крака. Нарисувала съм едно Бананананово Дай-Киро, вижда се, че е празно чак до дъното. С обич, МАМА ХХХХ.“
Когато, ми се чете нещо сериозно, чета Пратчет. Кара ме да мисля, без да вгорчава живота ми!
Няма как да останеш безучастен при огромната сериозност и неподражаем хумор на сър Тери. Тук е в стихията си. А писмата на Леля до Джейсън и фамилия-е,нема такова нещо.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.