Читателски коментари (за „Шогун “ от Джеймс Клавел)

Първо, искрени благодарности на екипа на Читанка, потрудил се да ни предостави в цифров вид тази обемна книга! Преводът на Жечка Георгиева също е достоен за похвала.

Краткият ми коментар за „Шогун“ — въпреки немалките си достойнства, един прехвален роман.

Не толкова краткият ми коментар…

Джеймс Клавел се е погрижил с впечатляващо усърдие да ни гмурне във феодална Япония отпреди няколко века. Усилията му заслужават адмирации и всеки, изкушен от историческите саги и Далечния изток би ги оценил подобаващо. Поне на пръв поглед повествованието изглежда исторически достоверно и убедително в онова, което рисува като общество, и тук тъкмо е най-силната страна на „Шогун“. За съжаление към тази силна страна вървят в комплект и чисто литературни недъзи, които вгорчиха поне моя вкус. На първо място, Клавел е имал отчайваща нужда от редактор, който да съкрати с около една трета крайния резултат. Много от описаните ситуации и конфликти се повтарят до втръсване, а освен това цял куп епизоди и второстепенни персонажи не водят по никакъв начин до развитието на фабулата. Нещо повече, количеството на баластра в романа — сюжетни нишки, които въпреки градацията си така и никога не достигат до кулминация, е впечатляващо и накрая човек просто се чуди защо изобщо са били показвани. Или ако мога да перифразирам Чехов — пушките от първо действие така и не гръмват (в случая на „Шогун“ — буквално). Няма да влизам в конкретика, за да не развалям сюжета, ако някой чете този коментар преди романа, но гарантирам, че ако „Шогун“ не съществуваше на белия свят и някой анонимен писател я напишеше в този й вид днес, никое издателство не би пожелало да я издаде без сериозни съкращения.

Другият голям грях на Клавел е в плоските образи на главните му герои, чиято градация в хода на повествованието отсъства напълно или ако я има (Блакторн), то изглежда неестествена. Любовният романс също е пресилен и досаден до втръсване. Клавел е много добър писател, но просто не е романист от класа и опитите му в това отношение са леко жалки. По-многопластов образ имаме единствено при Торанага и „Шогун“ би спечелил, ако тъкмо той беше главният герой на романа, който въпреки заглавието си е по-скоро една история на белия странник в странна страна.

Не съм гледал сериала, но допускам, че на екран нещата всъщност биха изглеждали доста по-добре, отколкото са в писмен вид. Вероятно на това се дължи и голямата популярност на романа за аудиторията тук, а и не само у нас. Може би доста от читателите му са го гледали първо на екран и тъкмо там са били спечелени. Не знам. Лично при мен за малко „Шогун“ щеше да направи прецедент в близо 30 годишната ми кариера на читател. Бях на косъм да оставя книгата, без да я дочета във финалната й четвъртина, когато яко ми дотегна. А това е нещо, което никога досега не ми се беше случвало. Ако съм оставял четиво, винаги е било в началото и един-единствен път в средата. Та така, последните 200-на страници дочетох, калявайки волята си. Шигата га най, нее?