В черно като полунощ от Тери Пратчет
Това е и мое мнение! А предполагам и на много други почитатели на Пратчет…
Преводът също е кофти!
Сватба през зимата от Ан Грейси
Също като първата от поредицата и тази много ми хареса,дори повече.
Сребърната роза от Джейн Фийдър
Дали наистина през 1700 -те години е имало такова нещо като" попечителски фонд ? Съмнявам се дълбоко, ама карай.. Великолепните питиета с беладона със светкавично действие са пълен майтап, другите илачи също понамирисват на глупостите на Дж, Фрийдър. Също и страстния феминизъм е до болка познато клише. Или цялото нещо за мен е пълна дивотия
Алекс от Пиер Льометр
Трилър на най-високо ниво и изпипана драма. Докато четеш, сам на себе си ставаш гръцки хор. Много си заслужава!
Езерото, което не връщаше удавниците от Роберт ван Хюлик
Толкова ми са интересни книгите за съдията Ди..че искам да не спирам да ги чета….
Момиченцето, на което нищо не може да се случи от Кир Буличов
Велика!
Готвачът от Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Не ми потръгна книгата. Стереотипна е донякъде.
Подарък от съдбата от Ан Грейси
Много ми хареса романчето и продължавам с поредицата.
Не бой се от нищо от Дийн Кунц
Умопомрачителна, всепоглъщаща, шедьовър!
Северно сияние от Филип Пулман
Изобщо не ми ми хареса. Не знам защо толкова я хвалят. И сериала е скучен. Супер неразбираемо действие през цялото време и нелогични диалози.
Скитникът между звездите от Джек Лондон
Велика книга! Прочетох я веднъж само, преди около 35 години, още ме държи….
Плът от Ричард Леймън
Наистина се чете лесно. Няма много за мислене и задълбочаване. Не е лоша.
Интересна и различна история!
Надареният от Дара Джой
чета я и сигурно ще я прочета — ядосва ме превода — грешен смислово на места -как се редактират такива грешки?
Трийсет и пета и други години от Анатолий Рибаков
В този втори роман, Рибаков се е концентрирал основно върху Сталин и неговата безмилостна разправа с довчерашните му другари и съучастници.
Параноя, лудост и желание за уникалност и месианство водят поредния кървав диктатор по добре утъпканата пътека на унищожението на всичко красиво, добро и значимо, в преследването на недостижима и утопична химера — болшевизма.
За партийците, които избива не ми е жал, те просто живи се самоизяждат, като котило слепи плъхиве, зазидани в стена.
Отваряш нета и виждаш — разстрелян, убит, загинал при неизяснени обстоятелства, самоубил се, рядко някой е бил пращан в ГУЛАГ. Но тия същите нямаше да са по-различни от Сталин. Същата е съдбата и на семействата им, както и на палачите от НКВД.
Прошка няма и не може да има.
Цитати:
„Умният тиранин винаги гъделичка народа, на думи, разбира се, а на дело го унищожава.“
„За да подчиниш един народ, трябва или да унищожиш, или да купиш интелигенцията му. Или още по-правилно — една част да унищожиш, друга да купиш и да я държиш под страх.“
„ТОЙ създаде идея за партията като такава, като един вид абсолют, заменящ всичко: бог, морал, дом, семейство, нравственост, закони на общественото развитие.“
Децата на Арбат от Анатолий Рибаков
В края на миналия век, когато за първи път изгълтах първите две книги от тетралогията на Рибаков, бях удивен, как нещо толкова лъжливо, безумно и жестоко като болшевизма е оцеляло десетки години. Автора ни дава ключа за разбиването на този оплетен ребус, чието разгадаване и до днес не е по силите на много хора. Аз лично бях изгубил отдавна илюзиите си, знаех че поколения са съществували в измамна реалност, но не съм очаквал, до каква степен митологемите и заблудите ще продължават да властват над много люде години след краха на СССР, в XXI век.
Сам Рибаков има сложна съдба — заточен е в Сибир за три години, по ноторно известния член 58–10. За контрареволюционна агитация и пропаганда е изключен от университета и комсомола. Но е имал късмет, избегнал е Гулаг и разстрела. Този му роман е силно автобиографичен, писан е тайно над двайсет години и е издаден чак в годините на късната Перестройка.
Воюва през голяма част от ВСВ и достига чин майор.
През 1960 година е напълно реабилитиран.
Убеден, че към момента се справил с външните си врагове, Сталин се готви да консолидира абсолютно властта си и да се разправи с вътрешните си такива — мними или реални. Подготовката за „Големия тереор“ е в ход и милиони ще загубят живота си, за да засити поне за кратко той натурата си на безпощаден кръволок! Започва 1934 година…
Чета за него сега, и ясно виждам паралелите с Путин, негов духовен приемник, почитател и съмишленик — мании, преиначаване на историята и лъжи. И кръвожадност, ни капка жал не съзирам.
Но най-гнусни са ми хилядите Саша Панкратов — смачкани и унищожени, унижени и тероризирани, те са вярвали сляпо в непогрешимата Партия и Вожда ѝ , писали са прочувствени писма и извинения, клели са се във вярност, признавали са несъществуващи грешки и вина, пълзели са на колене. Познато до болка, нали…
„Резултатът — само той има значение. Ей-така се върши работа! За едни е трудно, за други всичко е лесно. По-рано е било лесно само на онези, които са имали пари, сега — на онези, които имат власт.“
„Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него.“
„Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.“
„Но народът, разбира се, трябва да бъде убеден, че страданията му са временни, че служат за постигането на великата цел, че върховната власт познава нуждите му, грижи се за него, защитава го от бюрократите, каквито и постове да заемат те.“
„Държавата — ето религията на руския човек, той тачи царя като бог. И се подчинява. И не иска никаква свобода! Свободата би се превърнала във всеобщо клане, а народът иска да има ред.“
P.S. По-лесно се вниква в историята, сега когато цялата информация е на няколко клика в нета. Биографиите на героите и събитията се навързват много ясно.
Ема от Джейн Остин
Романите на Джейн Остин за мен са истинска наслада за сетивата. Мисля, че много читатели се подвеждат и пристъпват към четене под знаменателя „любовен роман“, оттам и очакват страсти, кратки диалози, бързо действие, обрати, романтика и бури. Но книгите на Остин са нещо много различно: в тях действието се развива бавно, сякаш „под вода“, диалозите са дълги, понякога многословни, но в тях е силата на Остин и само там може да се улови нишката на действието, сарказма и иронията, много тънки и едва доловими. Разбира се, има любов, около нея се завърта действието, но покрай любовта се разкриват още толкова неща- порядките на тогавашното английско общество, отношенията между различните класи, между мъжа и жената и ролята на жената като част от семейството, като тази, за която се е очаквало тогава главно да си избере добър съпруг…много, много крие Остин в наглед сухото повествование, което често се редува с прекрасни природни картини. Така че, не четете нейните романи, ако не сте готови за тях, те са само за литературни ценители.
Интервю с вампир от Ан Райс
Ан Райс има няколко книги, които са написани много майсторски и увелакетелно — сред тях са „интервю с вампир“ и трилогията за вещиците Мейфеър. Бих казал, че и книгата за Мерик също е на високо ниво. За съжаление повечето ѝ книги не са на добро ниво, но на сайта ѝ има препратка към всички книги — дори тези с фенпревод. „Интервюто“ е добро, защото не набляга на ужаса, а на емоциите. Това е книга, която аз бих сравнил с „граф Монте Кристо“
Един от Първа дивизия от Георги Ст. Георгиев
Изключително произведение. Не е военен роман а разказ от първо лице за войнишкия живот и лицето на войната. Сравнението с българите от това време съвсем не е в полза на съвременниците. Лично аз научих интересни неща за българската душевност. Препоръчвам го горещо на всеки българин!
Красива сватба от Джейми Макгуайър
Moni-Boni любопитна съм какво не ви достигна за 6
Читателски коментари