Читателски коментари

Много интересна и забавна. На много места се смях до сълзи. Със сигурност от онази епоха не са използвали този начин на поведение и такъв език, но най-важен е крайния резултат, а със сигурност е забавлението на читателя. Много сполучливо е включването на главните герои от ’ Цената на рая’. Страхотна книга. Препоръчвам цялата поредица.

Отдавна не бях чел толкова тъп коментар. Смисълът на живота му бил да остави някаква следа в света :) Ти даваш ли си сметка за реалните мащаби на пространството и времето? Изброените от теб личности са живели преди 1000 — 2000 години максимум. Откакто маймуната е слязла от дърветата и се е превърнала в човек, са изминали 400 000 години. За колко от живелите през това време хора се помни каквото и да е? А за вселената дори това е миг! За сравнение — динозаврите са живели 65 милиона години. И въпреки това днес от тях е останал само някой друг кокал в пустинята или в тундрата.

Ако планетата ни е една ябълка, земната кора е с дебелината на кората на ябълката. А цялата човешка цивилизация отговаря на петънцата от колонии бактерии по повърхността на тази ябълка. Представи си сега нашата галактика (която е само една от милиардите галактики) като един промишлен склад с няколко хиляди тона ябълки. Твоят живот има точно толкова смисъл, колкото животът на коя да е отделна бактерия върху коя да е ябълка. Не случайно един наистина велик и мъдър автор е описал най-жестокото мъчение, на което може да бъде подложено всяко разумно същество — „Шеметната бездна на абсолютното прозрение“. А мъчението се състои в принудителното осъзнаване на мащабите на вселената и значението на целия живот на отделния индивид в нея.

Чети си там „Игра на тронове“ и не се излагай, опитвайки се да коментираш автори от ранга на Камю и Сартр, каквато е Яна Телер.

Това четиво те поглъща ! Брилянт — и като идея, и като изпълнение ! AVE за автора !

Чудесен коментар!

Точно така. Ето едно мнение, с което съм 100% съгласен. Дано повече хора мислят като вас!

Отдавна не бях чел такава тъпа книга. Някакво ненормално хлапе решава, че живота няма смисъл. (нещо което е категорично невярно), качва се на едно дърво и започва да крещи. Нито един възрастен не се наема да свали детето от дървото, а други деца решават да му докажат, че има смисъл, като покажат най-гадните черти от характера си.Безумие. В реалния свят, на първия час щяха да го свалят и баща му да го смачка от бой.

Освен това никой не е длъжен да доказва нищо никому.

Второ на второ живота ИМА смисъл. В краткото време което ни е дадено ние имаме правото да се опитаме да оставим някаква следа,ако щете дори завет на потомството. Не винаги се получава, но в един на милион случая да стане има смисъл. Не е истина, че името на човек се забравя след смъртта му. Имената на Левски, Ботев, Бенковски се помнят векове след смъртта им. Всички знаят кой е Наполеон Бонапарт или кой е Ханибал, нищо че е живял преди 10 века. Смисълът е опиташ да промениш нещо. Дали ще успееш или не — няма значение, важно е усилието.

Книгата не е лоша. Може би тя е с най-застъпения мъжки образ от поредицата. И в нея обаче се вижда, че е от първите на Робъртс

Малко е слаба като за Робъртс. Личи си че тук още не е била наясно с изграждането на мъжките образи. Става за губене на време :)

личи си, че е ранна книга на Робъртс. Мъжкия образ почти не присъства. малко е слаба. иначе не е зле. става за убиване на времето.

За такива, които се отегчават или дразнят от разсъжденията и мислите на героите е създадена телевизията. Гледайте турски и индийски сериали и ще ви бъде Супер! Само да не получите мозъчно затъпяване, като онази мечка, дето яла боклуци и получила запушване на червата. Толстой е направил словесна снимка на Русия по онова време. Харесваш — не харесваш — това е. Но само как е описано с думи — по-добре от снимка, много по-добре. А това, че Ана е олицетворение на необразована жена, която от нищоправене сама си обърква и финализира живота — няма спор. Пита се дали ако Ана Каренина беше чела „Ана Каренина“ щеше да постъпва и мисли по този начин.

Това е чудесна и прекрасна творба

Връщам се след няколко години към тази история не без вълнение. Попивам всеки ред и пак изразната красота, красотата на езика ме стъписват. Признавам, че първоначално от заглавието не се сетих за какво ставаше въпрос. После изпитах измамното усещане, че се сетих, когато прочетох първите няколко реда — за файтона, за пътниците в вего, за пътуването, но това е друга история. Четохме и обсъждахме с дъщеря ми до изнемога. Като резултат — отиде да чете Ана Каренина. Възникна въпросът какво щеше да направи Ана Каренина, ако беше чела „Ана Каренина“?

Искам нещо да кажа, нещо да напиша и не зная какво…Най-общо казано изпитвам чувство на удивление, на възхита, на преклонение и благодарност към прочетеното/написаното и Лев Николаевич Толстой. Четенето на Анна Каренина е онази „четка за зъби“ от която съзнанието на всеки от нас има нужда ежедневно, ежечасно….Това е епохално творение, което разбърква мислите ни за да ги подреди в нелесния път към вярата и стремежа към Доброто. Кои са местата, които ще посещавам редовно — срещата на Анна с децата и, терзанията и спрямо Вронски, които я обземат до пълна лудост и водят логично до трагичния и край. Някои от картините са като блясък, като снимка. Примерно светкавицата, която поваля дъба, или като острието на ножа, с който ….. вади потъналата в мед пчела. А не сме ли всички ние давещи де в мед, в охолство и безгрижие пчели, които имат нужда някой да им подаде върха на вярата и стремежа към Доброто за да почистим тялото, крачетата и крилцата си за да полетим на воля, да бъдем обект и да творим Добро. Левин ми е фаворит. Сигурно е автопортрет на Толстой. Но всички образи са толкова релефни, толкова истински в стремежите и заблудите си, във вярванията си, понякога опрощаващи, понякога обвиняващи, лекомислени или строги. Последните часоме на брат Николай….Последните мигове от живота на Анна, отразени от блестящите спици на колелетата на парния влак, пара, свирки на перона. Ех, Анна, Анна и ти Вронски — колко ли като вас има межзу нас?! А ние самите? А славянския въпрос, полската работа, 3–4 часа сън на ден в продължение на 3–4 месеца всяка година. Мислите на Саша за майка му….Спирам да пиша, иначе трябва да преразкажа цялата книга, а това е невъзможно. Това е гениално епохално творение, което по моите критерии е подходящо и силно препоръчително за умствена хигиена. Да се приема преди, по време и след храна!

Разбира се, ставаше въпрос за 5тата част — Ядрото, за чийто фен превод GeorgeA е споменал. Трябваше да цитирам мнението…

Книгата не е фен превод…

Този фен превод е абсолютна пародия и подигравка с читателя. Едвам успях да прочета около 25% с надеждата нещата да се подобрят, но не би, и реших да си я изтегля на английски. Ясно, че основно е ползван гугъл транслейт — чините понякога са бради и брадички, дамаджата понякога е Дамая, „Ay“ e преведено „Ай“ вместо очеизваждащото „Да“, шегите тотално осакатени, и т.н. и т.н. Но явно и българският език е проблем — изречения без абсолютно никакъв смисъл на всяка страница, жени говорещи, за себе си в мъжки род и мъже, говорещи за себе си в женски, едни и същи имена, изписани по различен начин само в рамките на няколко реда. Няма да коментирам правописни грешки, защото и издадени книги ги имат. Бих дал оценка 2/10 заради това, че някой е прекарал текст през гугъл транслейт и после е оправил точки, тирета и запетайки.

Не съм почитател на г-н Кунц и тази книга /въпреки че не в тематиката му/ потвърди мнението ми.

Гуууууляма простотия , ти казвам . Още в първата глава да се чуди човек , да се смее ли , да плаче ли ! Направо съм в шок .

За жалост не е пълното, а първото издание :(

Книгата има продължение. „Сбогуване с Чарлстън“