Читателски коментари

Сплесканото .I., явно маниакално е фиксиран на тема (цитирам) „нетрадиционна ориентация“, обижда не кого да е, а балканджията по рождение и комита по призвание Захарий Стоянов.

Но да бъркаш тънките черва, с правото черво…

Официална диагноза за смъртта на тогавашния председател на Българсото народно събрание: occlusion interstinale. Нормално образован човек ще си го преведе. Диагнозата за членчето обаче е „невежество“ — и тя е окончателна.

Относно подлото убийство на Захарий Стоянов… Чети, чифтокопитно!

https://faktor.bg/pedi-135-g-ubivat-zahari-stoyanov-pobornikat-izrak-dumite-da-bade-prokleta-onaya-minuta-kogato-e-stapil-ruski-krak-v-nashata-zemya-p

Само един показателен цитат:

Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява публично и съмнението, че руския император Александър ІІІ, който бил изпратил тайни емисари, умъртвили чрез отрова „войнстващия русофоб Стоянов“. Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия: „Отровен е от руски агенти. Убийството му е всъщност атентат срещу представител на висшата държавна власт на България, поръчан от руския Азиатски департамент“. Всъщност тайната полиция на руския императорски двор, наследена от ЧК, КГБ и ФСБ днес в продължение на два века използват политическите убийства на международни фактори като инструмент на хибридните си войни за решаване на имперски амбиции.

Чети, говедарче!

„У сельских жителей зеленой книжечки не было из-за приписки к колхозам. Колхозники почти не выезжали из своих населенных пунктов, поэтому и насущной необходимости в удостоверении их личности не было. В случае, если житель деревни или поселка решал отправиться за пределы районного центра, он шел в сельсовет и получал там справку сроком на 1 месяц. Интересно, что для этого надо было заручиться разрешением председателя колхоза. Если он не давал добро, человек оставался дома.“

https://nur.tatar/kogda-kolhoznikam-stali-vydavat-pasporta-v-sssr

Отменено е на хартия. Крепостни си остават до 1991 и си им личи. Както и на бг слугите им.

Точно в тази книга авторката ме разби- успя в едно романче да събере и очерни куп исторически личности, подхвърляйки за всекиго гадна забележка — Александър I , Наполеон , Метерних, Фридрих Вилхелм III, Талейран, Фуше, Жозефин дьо Боарне….Само за Мария Валевска няма противно подхвърляне, напротив- описанието е " хубавата като картинка графиня Валевска" , очевидно е поради някаква причина приятна на авторката. Пак повтарям, не разбирам страстта на някои авторки непременно да пишат историйките си, очерняйки исторически личноси. Тази същата в едно друго свое писанийце , най- отвратителното злобно и перверзно, което съм чела до момента, направо бълва гадости за Филип Испански и Мария Тюдор( която по друга причина е кръстена Кървавата Мери), не забравяйки да спомене колко тъпи и ограничени са испанците. В натоящето книжле тъпи и ограничени са руснаците, французите и немците, добрите тук са поляците. И, естествено, англичаните. И като си помисля, че за много от читателките представата за историческите събития и личности се оформя само и единствено от подобен род " исторически романи"….Тази госпожа има дарба за журналистка от жълтите вестници и е много злобна махленска клюкарка, не писателка. Писателите имат все пак някакъв етичен кодекс, нали? Все си мисля, че можеш просто така да набълваш гадости за някого, който на всичкото отгоре не може вече да се защити.. Дебелите бърни на Фуше..ха- ха, ревнивата кресла Жозефин, ха-ха… Наполеон със стърчащото шкембе над късите крачета ха- ха ….ограничената злобна квартална клюкарка Джейн Фридър

Lilith.lf къде може да се гледа филма?

Нямам намерение да коментирам художествените достойнства на „Записките“, само искам да отбележа, че крепостничеството е отменено в Руската империя още на 19.02.1861 г. от Александър II, за което той е наречен „Освободител“. Така че, факт, в книгата има изкривяване на историческата истина, има пропаганда — както във всяко литературно произведение. Въпросът е, да се отсява това, което е действително, от това, което е желано да се представи. Четете, но с разбиране… уважаеми читатели!

Тази „книга“ е пълна загуба на време! Представлява едно безкрайно и безсмислено разтягане на локуми…

С много мъка издържах до „Книга III. Натранг“, все надявах нещо да се случи… Но не би!

Чиста двойка!

При желание е най-добре изобщо да не се чете!!!

Аз пък смятам, че е нормално „да не се хареса“ на всеки с малко по-критично мислене!

Абсолютно!

Фраксилианчо, немощно щръкнало членче…

Сипеш огън и жупел по видния прогресивно-либерален соросоид от 19-ото столетие Джендо (явно кръстен така, щото е „джендър“), списовател на либерасткия британски в-к „Таймс“ (сиреч - грантаджия е), съратник на предателя диктатор Стамболов (т.е. предал доверието на всероZZZZZZZZийския император, ха-ха)

Тук те боли, Фрасчо-Прасчо, че бай Захарий не е русофилистик като теб, а патриот и спасил България от руZка анексия (в грузински вариант). Заради което е и бил ликвидиран от руската тайна полиция с парчета начукано стъкло в питието му…

Ще цитирам любимия ми откъс от неговите Записки:

„Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия — с шапки. Солдатинът — роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия — наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак!… А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар… Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език?“

Разбира се, знаеш, Фраксилиано, кои са малорусите, за чието освобождение от москалското иго милее бай Захарий — украинците, наш братски народ.

Малки душици сте.

Поредна творба на Стив Кавана като достоен носител на престижната награда „Златен кинжал“ .Героите му се родеят с тези на Стиг Ларшон и кървавите сцени са още по -обилни : " Кейн беше диагностициран с рядко генетично

заболяване — вродена аналгезия. Рецепторите за болка в мозъка му изобщо не функционираха." Определено не е четиво за хора със слаби нерви ! Обичам да чета автори като Стив Кавана-прецизни,уважителни към читателя ,обогатяващи го със знания от материя ,която е на дистанция от обикновения бит : " Нов сериен номер се създава само по

три повода. Първо, ако се пуска в обращение нов дизайн на

банкнотата. Другите причини за нов сериен номер също са свързани с

някакви промени. Върху всяка банкнота има по два подписа — по един

от двете страни на портрета. Първият подпис е на главния секретар на

Министерството на финансите, а другият е на министъра "

А според мен книга, написана от автор с показателното рождено име Джендо, който е починал на 39 години в Париж от разкъсване на правото черво, могат да четат и харесват само „умно-красиви“ българи с нетрадиционна ориентация. В училище ми бяха задължили да си купим тая тухла. На следващата акция за събиране на вторични суровини всичките 31 човека от класа ни я предадохме като хартиен отпадък, без да сме я отваряли.

Съвсем заслужено „Под игото“ е считано за едно от най-значимите произведения в българската литература. Чрез него Вазов продължава да гради храма на българската национална идентичност заедно с цикъла „Епопея на забравените“, повестите „Немили-недраги“, „Една българка“, и други. За българската национална литература Вазов е това, което Хенрик Сенкевич представлява за полската.

Ако се абстрахираме от националното чувство, творбата „Под игото“ не е най-блестящия образец за роман. В типичния стил на романтизма персонажите са абсолютизирани — или са положителни, или са отрицателни. Ако са положителни, то те са още умни, силни, красиви. Ако пък са отрицателни, те са също така глупави, слаби, отблъскващи. Точно както е и в творчеството на Сенкевич. На Вазовите персонажи липсва сложност, противоречивост, автентичност. Сякаш те не влияят върху случващите се процеси, но ги следват, потопени в техния водовъртеж. Липсват им убедителни морални конфликти. Някак си от самото начало се подразбира кой какъв е — герой, страхливец, предател, т.н. Просто е нужно да се направи сравнителен прочит със „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов или с някоя чуждестранна класика от същата епоха — „Братя Карамазови“ или „Ана Каренина“. В „Под игото“ Вазов се е показал като забележителен народопсихолог, но като слаб личностен такъв. Бих казал, че това е характерно за цялото му творчество, но пък и Вазов е рожба на своята епоха. В онези години българската литература и национално самосъзнание са имали нужда именно от него, а не от автори като Достоевски, Толстой или Чехов. Все пак, струва ми се, че „Под игото“ е задължителен за четене роман именно в ученическа възраст, тъй като, поради липсата на литературен опит, художествените недостатъци на произведението не бият на очи.

Съгласен съм! Бих добавил също така и „Бит и душевност на нашия народ“ от Иван Хаджийски.

За мен това е най-великата българска книга. Жалко, че Захари Стоянов не е доживял да я завърши…

Робинзон Крузо се превъплъщава в образа на Марк Уотни. Но си няма помощник. За сметка на това е оптимист, с чувство за хумор и може всичко (нали е астронавт от НАСА). И, разбира се, оцелява?!? Както и Робинзон. Декорът обаче е друг — не остров, а цяла планета. И… толкова. Друго няма. Книгата е претъпкана с технически описания, които на много места издишат (група ентусиасти са направили цял списък с грешките и научните несъответствия на автора).

Невероятна книга!Трудно тръгва,но историята те поглъща все повече слвд всяка страница!

Здравейте, вярно — това произведение не е на Салгари. Но тъй като книгата в България е издадена под това име, така сме я и добавили. Все пак в началото на текста има бележка под линия, която дава информация за истинския автор.