Читателски коментари

Хареса ми. Има логика в много от нещата които прочетох. Единствено останах леко обьркана, когато авторьт цитира наследството на стария Ротшилд, написано преди няколко века. Откьде е разбрал сьдьржанието когато това завещание е тайно.

Има резултати, но не се усещат защото свиквате. Като носих лещи за 2 дена свикнах с диоптера ама после ги оставих да си киснат в контейнерчетата. Сега се заех с тренировки и четене книгата е супер поучлива има много истина и стилът на писнане ме кара да изтръпвам от вдъхновение. Пожелавам Ви успех. Разбирасе хубавите неща стават бавно с търпение хъс и желание. А развалянето като нищо факт с всичко е така.

Мога да кажа, че друга такава книга е „Записките…“ на Захари Стоянов. Не я чета, като учебник, а като разказ. На места я четох доста бавно, защото си заслужава да проверяваш селата, спецификата на района, да предполагаш от къде е минал, да се потопиш в тази епоха, предхождаща епохата на тетрологията. Но там трябва и да се запознае читателя с историята на Стоянов след Освобождението и преди да ги напише, за да има по — добра представа. Друг автор, който ще проверя е Цончо Родев. Както и предложените от вас, за което искрено благодаря :)

Не обиждайте хубавата книга. Това е идеалистично четиво, история с главнодейстащи лица, чиито прототипи все по-рядко се срещат. Формализирате се за тези неточности — те не са толкова важни. Съществена е вярата в надеждата и справедливостта. Странно случайните появи на герои „където трябва“ намирам за дори чаровни… като провокация към читателя буквалист. Прозрете идеята на автора — триумф на Доброто на всяка цена! И надежда! (*)

На сто процента съм съгласна, не се чете от тъпотия, зарязах я чудейки се как може да е станала известна….

Браво на Вас , наскоро си спомних за тая поредица . С удоволствие ще я прочета пак . Чакам продължението . Доколкото си спомням в трета част главният герой беше Наполеон .

Много тежка книга,която оставя следи в душата на човек.

Книгата е невероятна на места има много описания но е интересна

За мен книгата е мъчение, почнах я преди две седмици, след поредица на Пол Дохърти за Египет, и всяка вечер решавам, че ще чета, както някой

тук спомена, дано да се промени нещо, но — не!!! Много трудно се чете книга с неточности в повествованието, а за речта, изказа да не говорим, не знам, не вярвам, че е от превода. За мен книгата е пълна с неточни описания на действията, с излишен драматизъм, със супер насищане на герои, които виждаш ли, от целия свят се намират точно там- в Петербург, в този един момент на нощта, и просто, наистина не е приятна за четене, грам…съжалявам, лично мнение!!! Даже мисля, че и на тези, на които харесва драмата в пълната и мощ, няма да се хареса книгата.

А това с ракията… вярно е, те пият „самогон“, това е производство на домашен алкохол, като нашата ракия! Проверен източник!!!

Много хубава книга, пълна е с важните неща от живота-любов, здраве, дом… Кара те да се замислиш.

Така ли? Какво общо има Толкин (ако приемем, че „толкинист“ произхожда от името му) с Аполинер?

И по-лошо: да не намекваш, че аз имам нещо общо с Толкин?

Чудесна книга.Върна ме в прекрасните младежки години когато все още всичко предстоеше.

В първи том са първа, втора и трета част, а във втори — четвърта, пета и шеста част. Кое не е ясно?

Добре де, тук има представени два тома на картинка и само на един том съдържанието. Има ли в действителност втори том или няма?

The Demon’s Breath:

Това нещо тук е точно като Дийн Кунц: литература на кило, с претенции да предизвика някакви тръпки у читателя с „дръзкия“ си натурализъм.

Една добра книга с еротични теми е например „Nothing Like the Sun“ на Антъни Бърджес.

Не знам откъде тая омраза към класиката, но ако ѝ дадеш шанс, ще видиш, че целия Кунц + Стивън Кинг без анти-военните му романи не струва колкото една глава от „Гроздовете на гнева“ или „Бяла гвардия“.

Не разбрах този парцал по каква линия е класика: че е вече доста старичък ли?

notman:

Прозвището ми си е точно като за тая дискусия :)

Впрочем Владимир Зарков също се справя много добре.

А от 7-те преведени от Мирела Христова книги на Пратчет, може би само „Малки богове“ става за четене.

Доста разочароващо като цяло.

Една от любимите ми книги за Сам Ваймс, но преводът просто убива удоволствието…"Слаб превод" бледнее пред истината.

Много приятна книжка. На моменти съм се смяла от сърце. Хареса ми, едно добро разтоварващо четиво.

Тази книга ще я прочета, а до колкото Паланюк мисля,че трябва да издавате повече негови книги,като невидими изчадия и други такива

Корекция: 1 сигнал. За получаването на такова право е нужна заявка в темата от форума. Е, вече я направих. ;)