Майкъл Конъли
Ехо парк (37)

36

В десет сутринта в понеделник Ейбъл Прат слезе от колата си и тръгна през зелените площи на Ехо Парк към скамейката под протегнатите ръце на Дамата от езерото, на която седеше възрастен човек. На раменете и обърнатите длани на Дамата бяха кацнали пет гълъба, шести се беше разположил върху главата й, но тя не показваше никакви признаци на раздразнение.

Прат тикна вестника си в препълненото кошче за смет в краката на статуята и седна до стареца. Очите му се насочиха към спокойните води на езерото Ехо. Пръв проговори възрастният човек — беше облечен с бежов костюм, с кърпичка в джобчето, и държеше между краката си бастун.

— Едно време човек можеше да доведе тук цялото си семейство, без да се страхува, че ще го застрелят гангстери — каза той тихо.

— Това ли ви тревожи, господин Гарланд? — попита Прат. — Гангстерите? В такъв случай ще ви предложа малко информация. Този час от деня предлага най-голямо спокойствие. Не само тук, но и във всеки друг квартал на града. Повечето гангстери рядко стават от леглото преди обед. Това е причината, поради която отиваме да ги прибираме сутрин — винаги ги хващаме по бели гащи.

Гарланд одобрително кимна.

— Добре е да го знае човек. Но аз се безпокоя от друго. От вас, детектив Прат. Нашият бизнес приключи и не би трябвало изобщо да чувам името ви, още по-малко пък да ви срещам.

Прат огледа парка. Оттатък езерото имаше два реда дървени маси, на които пенсионерите играеха домино. Очите му бавно се преместиха на колите, паркирани отвъд тревната площ.

— Къде е Антъни? — попита той.

— Ще дойде. Вероятно взема предпазни мерки.

— Умно.

— Това място не ми харесва — изръмжа Гарланд. — Пълно е с грозни хора, включително такива като вас. Защо сме тук?

— Момент — обади се един глас зад тях. — Не казвай нито дума, татко.

Антъни Гарланд се беше приближил незабелязано иззад статуята. Заобиколи пейката и махна с ръка на Прат.

— Ставай!

— Какво има? — Детективът го погледна неразбиращо.

— Просто стани.

Прат се подчини. Антъни Гарланд извади от джоба си някакъв уред и започна да го движи покрай тялото му.

— Тази машинка ще ми каже, ако случайно не си чист.

— О, добре. Винаги съм се чудел дали съм чист, или не. С тия мадами в Тихуана човек никога не знае…

Никой не се засмя. Антъни Гарланд прибра машинката, очевидно доволен от проверката. Прат понечи да седне, но той го спря.

— Чакай.

След което започна ръчна проверка — явно държеше да е сигурен сто процента.

— С плъзгаво същество като теб, детектив, човек никога не може да е спокоен — презрително изръмжа той.

Ръката му спря на кръста на Прат.

— Това ми е пистолетът — уведоми го Прат.

Гарланд продължи претърсването.

— Това ми е телефонът.

Ръката продължи надолу.

— А това са ми топките.

Гарланд невъзмутимо продължи надолу по крачолите. Най-накрая свърши и Прат получи разрешение да седне до възрастния мъж.

Антъни остана прав пред пейката, с гръб към езерото и скръстени ръце.

— Чист е.

— Добре, тогава да поговорим — каза Ти Рекс. — За какво става въпрос, детектив Прат? Мисля, че всичко беше ясно: вие не ни търсите за нищо, не ни заплашвате, не ни казвате къде да ходим и кога да го правим.

— А щяхте ли да се появите, ако не бях ви заплашил? — контрира Прат.

Двамата Гарланд замълчаха и той се усмихна победоносно.

— Приключих с изложението.

— Защо сме тук? — попита възрастният мъж. — При предишните ни контакти бях пределно ясен: не желая синът ми да бъде засегнат по никакъв начин от вашите разследвания. Защо той трябваше да дойде тук?

— Защото доста ми липсваше след малката ни разходка из гората. Ние сме свързани един с друг, нали, Антъни?

Младият Гарланд замълча и Прат усили натиска.

— Искам да кажа, че когато един човек те заведе в гората и ти покаже къде е заровен труп, двамата ставате някак близки. Но след нашата малка разходка в Бийчуд Кениън Антъни изобщо не ми се обади.

— Няма да говорите със сина ми по този начин! — отсече Ти Рекс. — Изобщо не искам да говорите с него! На вас ви беше платено, детектив Прат. Забравихте ли? За пръв и последен път ви позволявам да ме търсите и да разговаряте с мен. Ако има нужда, аз ще ви потърся, ясно?

Изрече всичко това, без изобщо да го поглежда. Очите му останаха насочени към спокойните води на езерото. Посланието беше ясно: човекът, на когото говореше, не заслужаваше никакво внимание.

— Ясно, ама нещата се промениха — каза Прат. — Ако четете вестници и гледате телевизия, би трябвало да сте наясно, че нещата горе доста се пообъркаха.

Старецът остана неподвижен, само ръцете му се увиха около излъсканата до блясък драконова глава в горния край на бастуна.

— По чия вина се объркаха? — спокойно попита той. — Вие ни уверихте, че двамата с онзи адвокат ще държите юздите на Рейнард Уейтс. Казахте, че никой няма да пострада, защото операцията ще е чиста. А в какво ни въвлякохте на практика?

Прат забави отговора си няколко секунди, после каза: — Сами се въвлякохте. Вие искахте нещо от мен и аз ви го доставих. Няма значение чия е грешката. Тя вече е станала и са нужни още пари.

Ти Рекс Гарланд поклати глава.

— Платихме ви един милион.

— Които трябваше да разделя с Мори Суон — уточни Прат.

— Не ме е грижа за разходите на вашите подизпълнители.

— Хонорарът беше уговорен при условието, че всичко протече гладко — че Уейтс поема вината за убийството на Жесто и следствието се прекратява. За съжаление се получиха усложнения и следствието продължава.

— Вече ви казах, че това не е моя грижа. Ние сключихме сделка.

Прат се приведе напред и опря лакти на коленете си.

— Сделката си е сделка, Ти Рекс — въздъхна той. — Но вие би трябвало да сте загрижен за това, което се случи след нея. Знаете ли кой ме посети в петък вечер? Хари Бош, в компанията на една агентка на ФБР. Поканиха ме на неофициална среща с господин Рик О’Шеа. Оказа се, че преди да бъде застрелян, онзи жалък негодник Уейтс признал на Бош, че не е убил Мари Жесто. И това признание автоматически поставя Бош в предишната ситуация, Антъни — да те преследва до дупка. А всички вкупом да преследват мен. За съжаление са успели да разкрият почти цялата комбинация и ме свързаха с Мори Суон. В момента им трябва някой, който да попълни белите петна. Няма как този някой да е Суон, затова притискат мен. И трябва да ви кажа, че ме притискат здраво…

Антъни Гарланд гневно изрита някакво камъче със скъпата си мокасина.

— Мамка му! Знаех си, че тая работа ще гръмне!

Баща му вдигна ръка и отсече:

— Бош и ФБР не се броят. Важното е как ще постъпи О’Шеа, но за него ние сме се погрижили. Той е купен, само че още не го знае. Сигурен съм, че когато му обясня ситуацията, ще ни играе по свирката. Иначе няма и да помирише стола на областния прокурор.

— Бош няма да се откаже — възрази Прат. — Тринайсет години се мъчи да разреши този случай и няма да вдигне ръце точно сега.

— В такъв случай се погрижете за него — рече Ти Рекс. — Това влиза в задълженията ви по сделката. Аз ще се погрижа за О’Шеа, а вие — за Бош. Да вървим, сине.

Старецът се опря на бастуна в опит да се изправи, Антъни се наведе да му помогне.

— Почакайте! — спря ги Прат. — Казах ви, че ми трябват пари. Мога да се погрижа за Бош, но веднага след това ще трябва да изчезна. А за това са нужни пари.

— Копеле мръсно! — изсъска Антъни. — Забрави ли, че ти беше автор на целия шибан план? Забрави ли, че заради теб бяха убити двама души? Как си позволяваш да ни притискаш за още пари?

— Съжалявам, но съм изправен пред важен избор. — Прат разпери ръце. — Също като вас. Мога да остана и да гледам накъде вървят нещата, но мога и нещо друго — да изчезна веднага, още в този миг. Трябва да ви напомня нещо, което съм сигурен, че знаете — винаги се сключват сделки с дребните риби, защото по този начин може да се стигне до едрите. Аз съм дребна риба, Антъни, ти си едрата… — Извърна се към Ти Рекс и тихо добави: — А най-едрата сте вие!

Старият Гарланд кимна. Като прагматичен бизнесмен, беше наясно със ситуацията.

— Колко? — тежко въздъхна той. — Колко ще струва да изчезнете веднага?

Прат не се поколеба нито за миг и отсече:

— Един милион. Струва си да ми дадете тези пари, защото без мен никога не могат да стигнат до вас. Изчезна ли, с мен изчезва и цялото разследване. Цената за това е един милион долара и тя не подлежи на обсъждане. Нямам интерес да бягам за по-малка сума. Ако не я получа, ще рискувам да преговарям с прокуратурата.

— А Бош? — попита възрастният мъж. — Вече споменахте, че той няма да се откаже. А сега вече знае, че Рейнард Уейтс не е…

— Ще се погрижа за него, преди да изчезна — прекъсна го Прат. — И ще го направя без допълнителен хонорар.

Извади от джоба си листче с някакви цифри и го плъзна по пейката към стареца.

— Това е номерът на сметката, плюс кодовете за трансфер. Същата като преди.

Стана и се обърна към алеята.

— Отивам отсреща да пусна една вода. А вие си поговорете на спокойствие. Като се върна, искам да получа отговор.

И докато тръгваше, почти забърса Антъни, без да обръща внимание на блесналите му от омраза очи.