Майкъл Конъли
Ехо парк (3)

2

Закъсняха десетина минути, тъй като пред асансьорите се бяха струпали много хора. Бош не обичаше сградата на Наказателния съд именно заради асансьорите. Никак не му беше по вкуса да виси на опашка и да се блъска в претъпканите кабини.

В приемната на областната прокуратура им обясниха, че ще дойде човек да ги заведе в кабинета на О’Шеа. След няколко минути цъфна някакъв тип и махна към куфарчето в ръката на Бош.

— Носиш ли го?

Бош не го познаваше: мургав латиноамериканец със сив костюм.

— Оливас?

— Да. Носиш ли папката?

— Нося я.

— Добре, отворко. Хайде с мен.

Обърна се и тръгна към вратата, от която се беше появил. Райдър понечи да го последва, но Бош я спря. Оливас усети, че никой не върви след него, спря и се обърна.

— Идвате ли, или не?

— Първо искам да си изясним нещо, Оливас. — Бош направи крачка към него. — Ако още веднъж ме наречеш „отворко“, ще ти навра папката в задника, при това без да я вадя от куфарчето!

Оливас го дари с продължителен поглед и вдигна ръце в знак, че се предава.

— Окей, както кажеш.

Кабинетът на О’Шеа се оказа в дъното на дълъг коридор, след завоя. Беше доста просторен за стандартите на областната прокуратура. Хората тук обикновено работеха по двама-трима в стая, а разпитите провеждаха в специални остъклени кабини, изградени в дъното на всеки коридор. Но кабинетът на О’Шеа нямаше нищо общо с теснотията — беше разделен на две части и предлагаше достатъчно пространство за външни посетители, плюс място за масивно писалище с размерите на концертен роял. Явно позицията началник-отдел „Специални разследвания“ имаше своите предимства и съвсем определено намекваше, че притежателят й е достоен и за най-високия пост в тази служба.

О’Шеа ги посрещна прав зад бюрото, с протегната за поздрав ръка. Беше четиридесетгодишен хубавец с катраненочерна коса — точно толкова нисък, колкото изглеждаше по телевизията. От репортажите по делото Уейтс ясно се виждаше, че репортерите, които тикат микрофоните си в лицето на водещия прокурор, са доста по-високи от него. По принцип Бош харесваше ниските прокурори: те правеха всичко възможно да изпъкнат — обикновено за сметка на човека, когото обвиняват.

Настаниха се по столовете. О’Шеа остана зад бюрото си, Бош и Райдър заеха местата срещу него, а Оливас седна отстрани, близо до купчина лъскави предизборни плакати с надпис РИК О’ШЕА И НИКОЙ ДРУГ!

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ми — започна О’Шеа. — Преди да започнем, предлагам да прочистим атмосферата. Фреди ме предупреди, че сте реагирали отрицателно на нашите искания.

Очите му бяха приковани в лицето на Бош.

— Нямам никакви проблеми с Фреди — отвърна детективът. — Дори не го познавам достатъчно, за да го наричам Фреди.

— Трябва да кажа, че аз съм виновен за нежеланието му да ви информира за нашите намерения и действия. Убеден съм, че става въпрос за нещо изключително деликатно, към което трябва да подходим със съответното внимание. Тъй че, ако трябва да се сърдите на някого, сърдете се на мен.

— Не съм сърдит, дори напротив — много съм доволен — отвърна Бош. — Ако не вярвате, питайте партньорката ми.

Райдър енергично закима.

— Доволен е. Определено е доволен.

— Е, значи всички сме доволни. Да почваме тогава.

О’Шеа сложи дясната си ръка до един класьор с размерите на малък акордеон, поставен на дясната част на писалището. В него имаше няколко папки, всичките със сини етикети. Бош беше твърде далеч, за да прочете какво пише върху тях, още повече че не си беше сложил очилата.

— Запознати ли сте с обвинението по случая Рейнард Уейтс?

Бош и Райдър кимнаха едновременно.

— Трудно бихме могли да го пропуснем — промърмори детективът.

О’Шеа посрещна забележката му с лека усмивка.

— Да, наистина го тикнахме под светлината на прожекторите. Този тип е истински касапин и не заслужава никакво снизхождение. Още от самото начало заявихме, че ще настояваме за смъртна присъда.

— От това, което чух и видях, той очевидно я заслужава — обади се Райдър.

О’Шеа прие изявлението й с тържествено кимане.

— Това е една от причините да сте тук. Но преди да ви обясня с какво се занимаваме, бих искал да ми разкажете за вашето разследване по случая Мари Жесто. От Фреди разбрах, че три пъти в рамките на една година сте изискали делото от Централния архив. Има ли нещо, върху което работите?

Бош прочисти гърлото си. След кратък размисъл беше решил, че има смисъл да даде, за да получи.

— Бих казал, че се занимавам с това разследване от тринадесет години. Започнах го през деветдесет и трета, непосредствено след изчезването й.

— Но не открихте нищо съществено, така ли?

— Не разполагахме с тялото. — Бош поклати глава. — Открихме само колата й, а това не беше достатъчно.

— Нямахте дори заподозрян?

— Подозренията ни обхващаха доста хора, особено един. Но не успяхме да направим връзката и по тази причина никой не стигна до нивото на активен заподозрян. През две хиляди и втора се пенсионирах и отидох в Централния архив. Там прекарах две години, но нещата не се развиха по начина, който очаквах — пенсионер с много свободно време и всичко останало. По тази причина миналата година реших да се върна на постоянна работа.

Пропусна да добави, че през 2002-ра, малко преди да върне значката си, беше преснимал цялото дело Жесто, плюс още няколко неразкрити случая. По принцип преснимането на служебни документи беше нарушение на правилника и затова нямаше смисъл да бие камбаната.

— През последната година изисквах делото Жесто всеки път, когато се виждах с малко свободно време — продължи той. — Но липсата на ДНК проби и други косвени улики ми попречи да постигна нещо съществено. Проведох рутинни срещи с хората, които бяха замесени — разбира се, с онези, които успях да открия. Сред тях беше и онзи, когото инстинктивно подозирах, но така и не успях да измъкна нещо. Тази година разговарях с него на два пъти, като доста го притиснах.

— И?

— Нищо.

— Кой е той?

— Казва се Антъни Гарланд, богат наследник от района на Ханкок Парк. Чували ли сте за Томас Рекс Гарланд, производителя на петрол?

О’Шеа кимна.

— Е, този Ти Рекс, както го наричат, е баща на Антъни.

— Каква е връзката на Антъни с Жесто?

— Връзка е силна дума. Колата на Мари Жесто беше открита в един самостоятелен гараж на малък жилищен комплекс в Холивуд. Съответният апартамент беше празен. По онова време имахме предчувствието, че не става въпрос за обикновено съвпадение. Стигнахме до заключението, че онзи, който е оставил колата точно в този гараж, прекрасно е знаел, че за момента апартаментът, към който се води, е необитаем.

— Ясно. Антъни Гарланд е знаел този факт. Но познавал ли е Мари?

— Знаел е за гаража. А въпросният апартамент е бил нает от бившата му приятелка. След като скъсали, тя си заминала за Тексас. Следователно той е знаел както за свободния апартамент, така и за гаража.

— Слаба работа. Това ли е всичко, с което разполагате?

— Горе-долу. Ние също си давахме сметка, че е слаба работа, но после се сдобихме с част от видеозаписите на охранителните камери и установихме, че бившата приятелка и Мари си приличат като близначки. Започнахме да мислим, че Мари е нещо като изкупителна жертва. Че е изпуснал гаджето си и си го е изкарал на Мари.

— Ходихте ли в Тексас?

— Два пъти. Разговаряхме с бившето гадже, което призна, че характерът на Антъни е главната причина за раздялата им.

— Упражнявал е насилие върху нея?

— Тя твърди, че не е. Казва, че го напуснала, преди да се стигне дотам.

О’Шеа се приведе напред и попита напрегнато:

— Антъни Гарланд познавал ли е Мари?

— Не успяхме да установим това. Не сме сигурни. Антъни категорично го отричаше, а след това се намесиха адвокатите на баща му и той престана да отговаря на всякакви въпроси.

— Кога стана това? Имам предвид намесата на адвокатите.

— И преди тринадесет години, и сега. Тази година го разпитвах на два пъти. Притиснах го и той отново поиска адвокат. Сега се появиха нови, заядливи са като зли кучета. Успяха да си издействат съдебна заповед, която ми забранява да разговарям с Антъни в отсъствието на адвокат. Личното ми мнение е, че тази заповед е купена. Това е начинът, по който прави бизнес Ти Рекс Гарланд.

О’Шеа се облегна назад и замислено кимна.

— Антъни Гарланд има ли досие в полицията? Преди или след Жесто?

— Няма, Не е особено продуктивен член на обществото и, доколкото ми е известно, предпочита да живее от подаянията на баща си. Официално се води шеф на охранителна фирма, която се грижи за сигурността на баща му и различните му фирми. Никъде не фигурира като нарушител на закона.

— Но не е ли логично да се предположи, че човек, който отвлича и убива една млада жена, би трябвало да е извършил и предишни престъпления? Обикновено подобни действия не са резултат от временни психически отклонения.

— Точно така, ако се опираме на статистиката. Но винаги има и изключения. Нека не забравяме и парите на таткото. Парите могат да покрият много неща, включително осигуряването на чисто досие.

О’Шеа отново кимна, сякаш за пръв път чуваше за похватите, до които прибягват престъпниците. Но го изигра лошо.

— Какви бяха следващите ви действия?

— Нямаше следващи действия. — Бош поклати глава. — Върнах делото в архива и реших да сложа точка. Но преди две седмици го изисках отново. Не мога да кажа защо. Може би за да поговоря с някои от по-новите приятели на Гарланд, да разбера дали е споменавал пред тях за Мари Жесто или нещо свързано с нея. Някак си разбрах, че просто няма да се откажа от това следствие.

О’Шеа прочисти гърлото си и Бош разбра, че след секунди ще научи причините, поради които ги бяха повикали тук.

— През всичките тези години на следствието по изчезването на Мари Жесто не се ли натъкнахте на името Рей, или Рейнард Уейтс? — попита прокурорът.

— Не — отвърна Бош и се стегна. — Трябваше ли?

О’Шеа издърпа една папка от класьора-акордеон и я разтвори.

— Както вече споменах, ние обявихме публично намеренията си да искаме смъртна присъда за Уейтс — почна той и хвана с два пръста един лист, който приличаше на официално писмо. — След предварителното изслушване той също трябва да е наясно, че присъдата му е написана на стената. Внесъл е жалба срещу мотивите на полицията да го спре, но и той, и адвокатът му знаят, че от това нищо няма да излезе. Тактиката за невменяемост също е изключена, защото тоя тип е толкова пресметлив и съобразителен, колкото всеки убиец, когото съм съдил. След известен размисъл от тяхна страна се стигна до това нещо тук… — Той лекичко размаха листа. — Получих го миналата седмица. Преди да се запознаете със съдържанието му, искам да подчертая, че става въпрос за официално писмо на адвокат, съдържащо предложение за извън-съдебно споразумение. А това означава, че каквото и да предприемем в бъдеще, информацията в него е и ще си остане неофициална. Нямаме право да я използваме за каквото и да било разследване, дори и ако решим да пренебрегнем предложението. Разбирате ли какво искам да ви кажа?

Райдър кимна.

Бош не реагира.

— Детектив Бош? — О’Шеа го погледна настойчиво.

— Може би е по-добре да не го чета — въздъхна Бош. — Може би изобщо не трябва да съм тук.

— Вие отказахте да предадете делото на Фреди. Мисля, че трябва да сте тук, след като държите толкова много на това разследване.

Бош най-после кимна.

— Окей.

О’Шеа плъзна листа по гладкото бюро. Бош и Райдър се наведоха, за да го прочетат — детективът измъкна очилата от джобчето на сакото си.

12.09.2006

До

Ричард О’Шеа, заместник областен прокурор

Областна прокуратура на Лос Анджелис

Уест Темпъл Стрийт 210

Лос Анджелис, КА 90012–3210

 

Относно: Съдебно дело, заведено от щат Калифорния срещу Рейнард Уейтс.

 

С настоящото писмо предлагаме започването на преговори за прекратяване на гореспоменатото дело. Всички факти и предположения, свързани с тези преговори, се правят въз основа на Закона за съдебните доказателства на щата Калифорния 1153, Наказателния закон на щата Калифорния 1192.4 и прецедент по дело 407 (1975) Народът срещу Танър, 45.Кал. съд. арх. З — 345,350,119, които ги правят недопустими в съда.

Информирам Ви, че при условията, описани по-долу, господин Уейтс е готов да сподели с Вас и избрани от Вас следователи информация за девет убийства, които не включват престъпленията по гореспоменатото дело, а също така и да се признае за виновен по текущите обвинения. Срещу това господин Уейтс желае прокуратурата да не настоява за смъртно наказание по същите, а също така и да не повдига обвинения срещу него за убийствата, които ще бъдат описани по-долу.

По-нататък, в отговор на сътрудничеството на господин Уейтс и информацията, която ще предостави той, Вие трябва да гарантирате, че тя няма да бъде използвана срещу него в никакво наказателно производство, че няма да бъде предоставяна на други щатски или федерални правозащитни органи, преди тези органи или техни представители да приемат условията на настоящото споразумение; че никакви изявления на господин Уейтс, направени от него по време на бъдещите „неофициални“ разговори и обсъждания, и никаква информация от негова страна няма да бъдат използвани срещу него в текущото наказателно производство; че на базата на тези разговори и обсъждания няма да се образуват никакви нови следствия и други действия в тази посока, които биха поставили обвиняемия в неблагоприятно положение.

В случай, че споменатите по-горе случаи стигнат до съда и господин Уейтс предложи свидетелски показания, които са съществено различни от вече проведените преговори и дискусии, Вие ще имате пълното право да го отстраните като свидетел по съответните наказателни производства, базирайки се на несъстоятелността и различията в споменатите показания.

Идеята ми е, че след показанията на господин Уейтс семействата на жертвите на тези престъпления — осем млади жени и един мъж, ще получат последна утеха за съдбата на близките си и ще могат да ги изпратят със съответните религиозни церемонии. Това ще стане, след като господин Уейтс покаже на Вашите следователи местата, на които се намират въпросните жертви. В допълнение семействата може би ще намерят утеха във факта, че господин Уейтс е осъден на доживотен затвор без право на помилване.

Господин Уейтс предлага да Ви предостави информация за девет известни и неизвестни убийства, извършени между 1992 и 2003 година. Като жест на добра воля и доказателство за достоверност, той предлага да подновите следствието за смъртта на Даниъл Фицпатрик, 63-годишен, който на 30 април 1992 г. изгоря жив в собствения си оказионен магазин — заложна къща на булевард „Холивуд“. Материалите от следственото дело сочат, че въоръженият господин Фицпатрик е стоял зад спусната защитна ролетка на магазина си в момента, в който е бил залят със запалителна течност и подпален от неизвестен нападател. На мястото е бил открит празен контейнер от споменатата течност, изправен до решетката. Тази информация никога не е ставала обществено достояние.

По-нататък, в израз на добра воля, господин Уейтс предлага преглед на полицейското дознание във връзка с изчезването на Мари Жесто през септември 1993 г. В него е отразено, че госпожица Жесто е изчезнала безследно, за разлика от колата й, която полицията открива в един гараж на холивудския жилищен комплекс „Високата кула“. В тази кола са намерени дрехи и екип за езда, собственост на госпожица Жесто, плюс пазарска торбичка, съдържаща опаковка от половин килограм моркови. Въпросните моркови са били предназначени за конете в конната база Сънсет Ранч в Бийчуд Кениън, за които госпожица Жесто се е грижела срещу правото да ги язди безплатно. Тази информация също не е била оповестявана публично.

В заключение предлагам евентуалното споразумение за промяна на обвинителния акт да бъде третирано като изключение на калифорнийските закони, забраняващи извънсъдебни споразумения чрез признаването на други тежки престъпления — в смисъл, че без изричното съгласие на господин Уейтс всички тези престъпления ще бъдат третирани от съда като недостатъчни доказателства за повдигане на обвинения за споменатите девет убийства. Още повече че предварителната нагласа на обвинението за искане на смъртно наказание противоречи на духа на закона (Наказателен закон на щата Калифорния 1192.7а.) и може да повлияе върху присъдата.

Моля да бъда уведомен по най-бързия начин в случай, че настоящото предложение представлява интерес за Вас.

 

Искрено Ваш,

Морис Суон,

Адвокат

Бродуей 101, апартамент 2

Лос Анджелис, КА 90013

 

Бош осъзна, че е прочел писмото на един дъх. Напълни дробовете си с въздух, но това не премахна усещането за студено стягане в гърдите му.

— Нали няма да приемете тази оферта? — попита той.

О’Шеа помълча известно време, забил очи в лицето му.

— В момента преговарям със Суон — рече той. — Това, което прочетохте, беше първоначалното предложение. Но още преди да го получим, аз успях да подобря позициите на обвинението, при това значително.

— По какъв начин?

— Той трябва да пледира виновен по всички обвинения. Това прави единадесет убийства.

„А ти ще влезеш в новините навреме, точно преди изборите“, добави мислено Бош.

— Но въпреки това той ще се отърве, така ли?

— Не, детектив. Няма да се отърве. Едва ли някога ще види дневна светлина. Ходил ли сте някога в Пеликан Бей — там, където изпращат сексуалните насилници? Трябва да ви кажа, че само името му звучи красиво.

— Но все пак ще се откажете от смъртната присъда?

Оливас насмешливо изсумтя при този наивен въпрос.

— Да, така ще постъпим — кимна О’Шеа. — И това ще бъде единствената ни отстъпка. Няма да искаме смъртна присъда, но той ще бъде отстранен завинаги.

Бош поклати глава, погледна Райдър и отново насочи вниманието си към прокурора. Не каза нищо — даваше си сметка, че не може да налага мнението си.

— Но преди да приемем тази сделка, ние трябва да сме дяволски сигурни, че той е виновен за останалите девет убийства — добави О’Шеа. — Уейтс не е глупак. Това може да се окаже както номер да отърве спринцовката, така и чистата истина. От вас двамата искам да се включите в разследването заедно с Фреди и да установите кое от двете е вярно. Ще проведа някои разговори, които ще ви освободят от текущата работа. Това ще бъде основната ви задача.

Бош и Райдър не отговориха и това принуди О’Шеа да продължи с натиска.

— Ясно е, че той знае нещо за двата случая, които ни предлага като тест. Фреди вече потвърди верността на описанията по случая Фицпатрик. Той е бил убит по време на бунтовете след присъдата на Родни Кинг, изгорен зад предпазната щора на магазина си. В момента на смъртта си е бил въоръжен и не е ясно как убиецът му е успял да го доближи. Контейнерът със запалителна течност е открит точно там, където казва Уейтс — изправен встрани от решетката. Не успяхме да проверим подробностите, свързани със случая Жесто, просто защото вие сте изискали делото, детектив Бош. Вече потвърдихте онази част, която се отнася до гаража. Вярно ли е онова, което се казва за дрехите и морковите?

Бош неохотно кимна.

— Откриването на колата беше обявено в публичното пространство, цял куп репортери дойдоха да я снимат. Но за торбичката с морковите знаехме само трима души — аз, тогавашният ми партньор и лаборантът криминолог, който я отвори. Тя беше потвърждение на тезата, че Мари се е изпречила на пътя му случайно. Морковите са закупени от супермаркета „Мейфеър“ на улица „Франклин“, в дъното на Бийчуд Кениън. По-късно установихме, че тя редовно се е отбивала там на път за конната база. Направила го е и в деня на изчезването си. Излязла е от магазина с торбичка моркови, вероятно последвана от убиеца. Открихме свидетел, който я е видял там. И нищо повече, докато не намерихме колата й.

О’Шеа кимна и махна към писмото, което продължаваше да лежи на бюрото пред двамата детективи.

— Значи това, което пише тук, звучи правдоподобно.

— Не е така. — Бош тръсна глава, замълча за миг и добави: — Не го правете!

— Какво да не правим?

— Не сключвайте сделката.

— Защо?

— Защото той е убиецът на Мари Жесто. Защото той е ликвидирал и другите осем жертви и вероятно ги е нарязал на парчета като онези, които са били открити в колата му. Такъв човек няма право да живее дори и в затворническа килия. Такъв човек трябва да бъде ликвидиран с отровна инжекция, завързан като скот, а след това да бъде хвърлен в дупката, от която е изпълзял.

О’Шеа кимна, сякаш приемаше тези думи за нормални, после попита:

— Но какво ще стане с всичките тези неразкрити случаи? Вижте, на мен също не ми харесва идеята тоя тип да си доживее дните в някоя самостоятелна килия в Пеликан Бей. Но ние имаме отговорност към семействата на жертвите, длъжни сме да открием отговор на всички въпроси. Не забравяйте и друго — ние вече декларирахме, че ще поискаме смъртна присъда. Но това съвсем не означава, че ще я получим автоматично. Ще се наложи да спечелим делото в съда, а след това да убедим съдебните заседатели да препоръчат смъртно наказание. Вероятно сте наясно, че много неща могат да се объркат. Достатъчно е особеното мнение на един съдебен заседател, за да бъде блокиран процесът. Да не говорим, че смъртната присъда може да бъде произнесена само ако всички заседатели са единодушни. Оставям настрана вероятността съдията да се окаже мекосърдечен и да пренебрегне препоръките на разширения съдебен състав.

Бош не отговори. Прекрасно знаеше как функционира съдебната система, как може да бъде манипулирана. Несигурността при такива дела оставаше докрай, до самото произнасяне на присъдата. Но тревогата продължаваше да го гризе. Отлично знаеше, че доживотната присъда не винаги означава доживотна присъда. Това се доказваше ежегодно от присъдите на хора като Чарлс Менсън и Сирхан Сирхан. Нищо не е вечно, включително доживотните присъди.

— Да не забравяме и финансовия фактор — добави О’Шеа. — Уейтс не разполага с достатъчно пари, но Мори Суон ще използва делото за реклама. Ако внесем случая в съда, той ще е готов за битка. Напомням ви, че Мори е дяволски добър адвокат. Това означава, че неговите експерти ще оборват заключенията на нашите, а научните му анализи ще са в противоречие с нашите. Процесът ще се проточи месеци и ще струва огромна сума на данъкоплатците. Знам, че не искате и да чуете за финансовата страна на въпроса, но действителността е такава. Нашата служба за финансов контрол вече е скочила срещу мен. Извънсъдебното споразумение може би ще се окаже най-изгодният и безопасен начин да отстраним този човек от обществото до края на дните му.

— Ако искате моето мнение, най-изгодният начин не е най-правилният — навъсено отсече Бош.

О’Шеа взе писалката си и запотропва с нея по бюрото.

— Имам един въпрос, детектив Бош. Защо изисквахте толкова често делото Жесто?

Бош усети погледа на Райдър. Тя многократно му беше задавала същия въпрос.

— Вече ви казах — въздъхна той. — Изисквах го, защото разследването беше мое. Безпокоеше ме фактът, че така и не успяхме да стигнем до извършителя.

— Казано иначе, то се е превърнало в нещо като кошмар за вас.

Бош колебливо кимна.

— Имала ли е семейство?

Ново кимане.

— Родителите й живеят в Бейкърсфийлд. Хранели са големи надежди за бъдещето й.

— Е, помислете за тях. Помислете и за семействата на останалите жертви. Без да сме абсолютно сигурни, не можем да им кажем, че извършителят е Уейтс. Лично аз предполагам, че те ще искат да научат името на убиеца и сами да преценят дали трябва да му подарят живота. По тази причина е по-добре той да се признае за виновен по всички обвинения, а не само по последните две.

Бош мълчеше. Вече беше казал възраженията си. Което означаваше, че е време да се залавят за работа. Инстинктивно усети, че и Райдър е на същото мнение.

— В какви срокове трябва да се направи всичко това? — попита тя.

— Искам нещата да се движат максимално бързо — отговори О’Шеа. — Ако имаме законно основание да го направим, нека го направим час по-скоро.

— За да приключим преди изборите, нали? — подхвърли Бош и веднага съжали за думите си. Устните на прокурора се превърнаха в тънка черта, скулите му бавно поруменяха.

— Вижте какво, детектив — бавно каза той. — Няма да скрия, че решаването на единадесет тежки престъпления ще помогне на предизборната ми кампания. Но не искам да оставате с впечатлението, че това е единственият ми мотив. Всяка нощ, в която тези нещастни хора се питат къде е дъщеря им и какво се е случило с нея, е истинско мъчение за тях, убеден съм в това. Дори и след тринадесет години. Това е главната причина да настоявам за бързи и решителни действия. А останалите спекулации просто ги запазете за себе си.

— Добре — каза Бош. — Кога ще получим възможност да разпитаме този човек?

О’Шеа хвърли кос поглед към Оливас, после отново насочи вниманието си към Бош.

— Първо трябва да си разменим папките — каза с въздишка. — Вие трябва да научите всички подробности по делото Уейтс, а Фреди — да се запознае с делото Жесто. Едва след това можем да преговаряме с Мори Суон. Какво ще кажете за утре?

— Добре. — Бош кимна. — Суон ще присъства ли на разпита?

— Мори ще присъства отначало докрай. Ще обсъжда всички подробности, ще търси отговори. В резултат може би ще напише книга или филмов сценарий — вероятно още преди края на делото. А може и да стане водещ на собствено предаване в съдебния телевизионен канал.

— Дано — изсумтя Бош. — Поне за известно време ще се разкара от съдебната зала.

— Виж, за това не се бях сетил — рече О’Шеа. — Носите ли делото Жесто?

Бош отвори куфарчето на коленете си и измъкна дебелата папка с разследването — с твърди корици и ластик за пристягане. Подаде я на О’Шеа, който я прехвърли на Оливас.

— В замяна получавате това — каза прокурорът и плъзна към Бош също такава папка. — Приятно четене. Сигурни ли сте, че ще свършите до утре?

Бош погледна Райдър за евентуални възражения. Имаха още един ден работа по следствието на Матарезе, преди да го изпратят в прокуратурата. Но ставаше въпрос предимно за дребни детайли, с които Райдър щеше да се справи лесно. Партньорката му не каза нищо и той отново се обърна към О’Шеа.

— Ще свършим.

— В такъв случая ще се обадя на Мори и ще уредим срещата.

— Къде е Уейтс?

— Тук, в тази сграда. Държим го в пълна изолация.

— Това е добре — обади се Райдър.

— А другите седем? — подхвърли Бош.

— Какво имате предвид?

— Къде са им досиетата?

— Адвокатската оферта и устно изразеното мнение на Мори Суон сочат, че са на изчезнали жени, повечето от които изобщо не са били обявени за издирване — обясни О’Шеа. — Уейтс иска да ни заведе при тях, но не разполагаме с никакви предварителни следствени действия.

Бош кимна.

— Други въпроси? — попита прокурорът; намекваше, че срещата върви към приключване.

— Ще ви уведомим, ако възникнат.

— Съзнавам, че се повтарям, но се налага — въздъхна О’Шеа. — Цялото разследване е неофициално. Досието в ръцете ви също, като част от споразумението. Документите, които съдържа, плюс обясненията, които ще чуете от Уейтс, не могат да послужат като доказателство за повдигане на нови обвинения срещу него. Ако тези условия не бъдат спазени, няма как да използвате информацията, която ще ви бъде предоставена. Добре ли ме разбрахте?

Бош не отговори.

— Да — каза Райдър.

— Има една малка подробност обаче — добави прокурорът. — Ако този човек лъже, ако вие го хванете в лъжа или някаква информация от негова страна се окаже невярна, всички ограничения отпадат и можем да го обвиним като извършител на престъпленията. Това му беше обяснено пределно ясно.

Бош кимна и стана, Райдър също.

— Искате ли да се обадя на някого, за да ви освободят от текущата работа? — О’Шеа вдигна вежди. — Когато се налага, съм достатъчно напорист.

— Не мисля — поклати глава Райдър. — Хари така и така работи по случая Жесто. Седемте жени може би имат статут на неизвестни жертви, но в Централния архив несъмнено има досие за собственика на оказионния магазин. Всички заедно несъмнено влизат в правомощията на Неразкрити престъпления и това е достатъчно, за да убедим прекия си началник.

— Добре. Ще ви се обадя в момента, в който уточним времето на разпита. Между другото, всичките ми телефони са в папката, тези на Фреди — също.

Бош му кимна за довиждане, погледна Оливас и тръгна към вратата.

— Детективи?

Обърнаха се. О’Шеа се беше изправил зад бюрото с протегната ръка. Явно искаше да се ръкува с тях.

— Надявам се, че сте на моя страна — каза високо.

Бош стисна десницата му, несигурен дали забележката се отнася за разследването, или за предстоящите избори, и каза:

— Ако Уейтс ми помогне да разбере какво е станало с Мари Жесто, за да го кажа на родителите й, аз лично съм на ваша страна.

Думите му не се покриваха напълно с чувствата му, но безспорно му помогнаха да напусне кабинета по-лесно.