Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Neuen Dämonen (Das Bulgarishe Mafianetzwerk), (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

На прага на приемането на България в ЕС. Криминализиране на всекидневието

Историята е учителка, побеляла от неуморна работа, но ужасно бездарна. Представете си само — за няколко хиляди години тя не е успяла да научи учениците си на нищо свястно.

Валерий Тарсис, „Синята муха“

Клаус Янсен от Федералната криминална служба на Германия, който през 2006 г. по поръчение на ЕС състави доклад за състоянието на българската полиция, смята, че българските служби за сигурност са в катастрофално състояние. На разговорите му със служители от полицията и със сътрудници на Министерството на вътрешните работи в помещението винаги присъствал и сътрудник на службите за сигурност. Дори най-обикновени сведения, като например брой на служителите, били отказвани на Янсен от съображения за „сигурността на държавата“. За сметка на това му предоставили безброй сведения за реформи, които са толкова реални, колкото и потьомкинските села, и които, за съжаление, съществуват само на хартия. „Дори ако отсега нататък българите работят по 24 часа върху реформите в полицията, промените няма да настъпят навреме“, заяви Янсен. И имаше предвид „навреме“ за приемането на страната в ЕС.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков окачестви критичните изказвания като „предубедени и пресилени“. Министър-председателят Сергей Станишев пък докладва като автомат, на който са натиснали спусъка, за усилията, полагани от неговото правителство. Все пак от началото на мандата си екскомунистите били приели шестдесет закона в областта на вътрешните работи, изменена била конституцията, приети били допълнения към Наказателния кодекс (НК) и бил избран нов главен прокурор. Били арестувани — да, това е вярно! — братя Маринови, мозъците на бившата групировка СИК. Дори им било повдигнато обвинение за планиране и подготвяне на убийството на външния министър в правителството на Луканов Любен Гоцев и на мафиотския бос Иван Тодоров — Доктора. На 22 февруари 2006 г. Доктора беше убит в своето „Порше Кайен“ от двама мъже с автоматични пистолети. Дълги години Тодоров бе смятан за една от най-значимите фигури в сивата икономика. Срещу него има две наказателни производства. Едното за изнудване и грабеж, извършени през 1994 г, а другото — за пране на пари и контрабанда в размер на 50 милиона евро. В онези години той беше една от най-важните фигури в европейската контрабанда с цигари от Москва до Лондон. Поддържаше тесни връзки и с Югославия, с военнопрестъпника и търговец на наркотици Желко Ражнатович, по прякор Аркан. Говори се, че Доктора искал да се оттегли от тези сделки и отношения и заради това водел преговори с тютюневия концерн „Филип Морис“, за да стане негов официален представител в България. Във връзка с това един офицер с висок чин от полицията в София ми разказа следното: „Ето един пример за какви суми става въпрос тук: тази кутия цигари струва 40 стотинки. На дребно се продава по 2,60 лв. с включен акциз върху тютюна. Ако за нея има документ, че е предназначена за износ в Гърция или за някоя от страните на ОНД, си прибираш този данък акциз, защото цигарите изобщо не се изнасят, а се продават на вътрешния пазар. Във Варна например конфискувахме цигари, които според документите изобщо не трябваше да са в България, защото вече били «натоварени» на кораби в Констанца (Румъния). Това са огромни суми, които се разпределят сред един определен кръг лица. Така стоят нещата и с алкохола. Цялото количество алкохол, което през лятото се продава на Черноморието, или няма бандероли, или е с фалшиви такива“.

И още от служителя от българската полиция: „Започнахме осем следствия, при които се касаеше за щети на стойност 1,2 милиона лева. Ставаше въпрос преди всичко за алкохол. Накратко казано, просто вече не плащаха никакъв акциз. Ресорният заместник-министър, човек на БСП, си подаде оставката, защото не можеше да приеме, че консумацията на алкохол е намаляла с една четвърт. Този заместник-министър се казва Георги Кадиев, млад човек, честен и почтен, и в израз на протест срещу тези неуредици напусна правителството. Въпреки че е от БСП. Отговаряше за Агенция «Митници» и за данъчните постъпления“.

Безпомощността пред престъпността налага една наистина абсурдна ситуация. Убийството на Иван Тодоров бе тежък удар за българското Министерство на вътрешните работи, следователите и прокурорите поради една съществена причина: пет месеца преди това бяха задържани братята Маргини и още трима души с криминално минало по обвинение, че планират убийството на Иван Тодоров. Прокуратурата вече беше почти готова с обвинителния акт.

Фактът, че са задържани лица за планиране на убийство и застрашеният човек въпреки това става жертва на покушение, докато те са зад решетките, може да означава две неща. Първо, че Министерството на вътрешните работи не е обърнало внимание на реалността вън от затвора и дори не си е направило труда да предупреди жертвата за планирания удар. Назначено ли е било наблюдение, ако не по други причини, то поне за да се потвърдят или да се обезсилят доказателствата срещу братята Маргини? Всеки криминалист би потвърдил, че това е основен принцип в подобни случаи. Реакцията на вътрешния министър е странна. Той заяви, че не може да знае дали един от неговите 60 000 сътрудници е предупредил някого за нещо. Ръководителят на следствието за братята Маргини изказа съждението, че предвид морала на адвоката на жертвата, който твърди, че Иван Тодоров действително е получил предупреждение, можело да се вярва, че казва истината. (Несъмнено вътрешният министър е работил по случая и разполага с доказателства, които са ключ към отговора на този въпрос.) А що се отнася до абсурдността на изказаните становища, следователите стоят на първо място. Отначало ръководителят на следствения екип съобщи за Българската национална телевизия, че фактът, че в момента на убийството братята са били зад решетките, не означава, че имат алиби! Ръководителят на Националната следствена служба Ангел Александров каза, че „за съжаление задържаните имат на разположение високоразвити средства за комуникация“ и той не може да изключи вероятността от ново убийство. И посочи бившия министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев като следваща цел, на което генералът със смях отвърна, че няма защо да се страхува — нали Александров държал положението под контрол.

Второто приемливо обяснение на факта, че Доктора е мъртъв, въпреки че евентуалните поръчители на убийството му са зад решетките, произтича от първото. Убийството на Иван Тодоров е толкова тежък удар за вътрешното министерство от страна на подземния свят, че то няма друг избор, освен да продължи да поддържа обвинението срещу братята Маргини. Всеки друг сценарий би обезсмислил усилията на полицията, на следствените служби и на прокуратурата. Поради това бе разпространено безсмисленото твърдение, че всеки би могъл да планира убийство от затворническата килия. Тогава докладчикът на ЕС по въпросите на полицията Клаус Янсен зададе въпроса: „Как е възможно ръководителят на Националната следствена служба да говори за предумишлено убийство, планирано от затворническа килия, когато в следствения арест не са възможни комуникации без предварително разрешение от следователя или от прокурора! Участващите в борбата с организираната престъпност отговорни институции дискредитират сами себе си и държавата, като признават могъществото на мафията, дори и зад решетките на затворническите килии“.

Ситуацията наистина е странна. Дори и полицията да е пропуснала да сложи Иван Тодоров под наблюдение, половин час преди убийството му по същата улица е минал ескортът на турския президент, който по това време е на официално посещение в България. Което означава, че в района е имало полицейски патрули. За бялото ауди на убийците няма друг път за бягство освен двете най-оживени централни улици на столицата. Освен това десетки очевидци са станали свидетели на престъплението. Но ако вярваме, че полицията може да бъде мобилизирана за пет минути и убийците да бъдат заловени, значи сме гледали прекалено много полицейски филми. Действителността в България няма нищо общо с подобен сценарий.

Няколко години преди убийството на Иван Тодоров — Доктора, се появиха снимки, които го показваха на яхтата му в Монако заедно с бившия министър на финансите Милен Велчев, с министъра на транспорта и комуникациите Пламен Петров, депутата Мирослав Севлиевски и един външнотърговски съветник на групировката ТИМ от Варна, както се казва, „стар търговски кадър“ още от времето преди промяната. „Велчев и Севлиевски признаха, че са били в гореспоменатата компания на яхтата, отрекоха обаче да са поддържали особени контакти с Тодоров. Двамата заявиха, че срещу тях е скроена компроматна кампания, инициирана от хора, замесени в контрабандните канали, които са прекъснати от митническите власти“[1]. Отговорен за това, че снимките изобщо станаха публично достояние, беше Бойко Борисов, към когото тогава се насочиха всички нападки на политиците, които заведоха дело за накърняване на правото на личен живот на човека. Снимката заедно с топмафиота обаче не навреди в никакъв случай на развличащите се на яхтата политици. В България е така! А една западна правителствена институция направи следната равносметка: „Надеждата за бързо подобряване на условията чрез появата на нови и нови месии всеки път се разбива, и то доста бързо. Би трябвало да гледаме по-скептично на хора, които се появяват с подобни гръмки обещания, макар и в разговори те да демонстрират голяма доза увереност“.

Безумните коментари на високопоставени сътрудници на Министерството на вътрешните работи във всеки случай (в това едва ли има съмнение) целят да завоалират набиващите се на очи факти за липсата на професионализъм в работата, на качествен мениджмънт и не на последно място — на технически средства. И това на прага на влизането на България в Европейския съюз! За съжаление става все по-очевидно, че българските служби за сигурност не са в състояние да си вършат работата. А високопоставени служители се опитват да компенсират този факт с непрекъснати обяснения и изявления.

„Не искам да си мисля — предупреди Клаус Янсен от Федералната криминална служба на Германия, — какво ще се случи, ако в съдебната зала нито следствието, нито прокуратурата бъдат в състояние да представят разумен мотив за предумишленото убийство на генерал Любен Гоцев например“. С това искаше да каже, че защитените свидетели, които, от своя страна, са обвиняеми по други дела, естествено, на драго сърце биха дали показания срещу братята Маргини, като си издействат в отплата помилване, разбира се.

А що се отнася до реалните достойнства на службите за сигурност и на политиците, дърпащи конците, които носят отговорността за това, Ваньо Танов може да разкаже доста: „Седем-осем месеца след като станах директор на Службата (Главна дирекция за борба с организираната престъпност — ГДБОП), правителството смени всички хора, работили при предишния кабинет в сивия сектор на икономиката, в управлението на митниците и т.н. На тяхно място бяха назначени «наши хора». Когато правителството позиционира своите си, за нас това означаваше «Стоп машина!». В следствието вече нищо не вървеше. Тоест успях да поработя истински само седем-осем месеца“. И после ми разказа за шефа на едно митническо управление, който бил уволнен, защото за всеки контейнер, който пропускал, прибирал в джоба си тлъстата сума от 1500 евро. Когато дошъл приемникът му, парите пак трябвало да се плащат. Единствената разлика била в това, че сега трябвало да се дават 3000 вместо 1500 евро.

А как може ефективно да се разследват онези, корумпираните на най-високо равнище, които си сътрудничат с мафията? „По времето, когато аз работех в Службата, не беше особено трудно да разследваме организираната престъпност. Много по-трудно беше да заобикаляме съответните министри, изтичането на важна информация за тия хубостници. Трудно беше да заобикалям и моя министър, който трябваше да одобрява всяко едно подслушване на телефон. Така че се налагаше търпеливо да изчаквам, докато замине някъде за чужбина, така че някой друг, от по-ниските етажи, да подпише разрешението за подслушване на телефона“.

Танов си спомни и как са водили следствие срещу един тип от престъпния свят с прякора Брендо. Ставало дума за пране на пари — повече от 21 милиона. А прокуратурата сключила споразумение с него и го пуснала. Той не знаеше какво е станало днес с това следствено дело и добави, че в България е нормално да изминат две-три години, докато се решат условията на задържане. Исках да науча повече и го попитах, дали все още може да се предприеме нещо срещу мафията и корупцията в родината му. „Задържахме шефа на Българския червен кръст Григоров и тогава всички политически партии, без изключение, излязоха на барикадите в негова защита. Работата беше следната: в предизборни периоди Червеният кръст много е помагал на партиите. Всички доставки и дарения за предизборната им борба се декларират като пратки на Червения кръст и така не е необходимо да се плащат данъци или други такси“, обяснява Танов. Уличеният Григоров, който отрече всички обвинения, след два дни бе освободен от предварителния арест. На пресконференция на 23 февруари 2006 г. Ваньо Танов обаче заяви, че шефът на Българския червен кръст чрез фирмата си „Григоров и син“ е единственият вносител на противораковия медикамент „Таксол“. През 2004 г. той е държал в склада на фирмата си дарения за Червения кръст от този медикамент. В същото време няколко месеца в аптеките това лекарство липсвало. По-късно Григоров продал медикамента на най-голямата фирма за търговия с лекарства „Търговска лига“, от която пък Министерството на здравеопазването го закупило на цена, три пъти по-висока от тази на световния пазар[2]. Уличеният в престъпление отрече всички обвинения и заяви, че ще заведе срещу Танов дело за клевета.

В края на януари 2008 г. Григоров дори настоя за публично извинение, след като главният прокурор няколко дни по-рано беше заявил, че следствието не е открило никакви доказателства по повод на обвиненията в злоупотреба с парите на Червения кръст. „Това, което се случи с мен, беше или заговор, или пълна некомпетентност на следствените органи, въпреки че можехме да документираме всички дарения, които е получил Червеният кръст“, заяви Григоров.

Когато говорим за липсата на прозрачност в политическия и икономически живот в България, можем да дадем стотици примери. Ето един, който научих от висш офицер от полицията: „Разследвахме една фирма от Пловдив. Тя внасяше незаконно бензин от Румъния, който продаваше, без да плаща необходимия акциз върху горивата. Установи се, че за четири месеца тази фирма е нанесла щети на държавата в размер на 41 милиона. Само за четири месеца собственикът й беше сложил 41 милиона в джоба си! За цялата година със сигурност са били 160 милиона. Подобна схема не действа само една, а много години. Това дело чака вече две години и още не е гледано“. По сигнал на въпросния служител на МВР, Бриджит Чарнота — ръководител на отдела за България в комисията по разширяване на ЕС, лично се зае с това дело, но не постигна нищо. Винаги, когато идвала на проверка, документите се донасяли в прокуратурата, а когато си заминавала, делото отново потъвало в забвение. Причината: „Работата е там, че шефът на фирмата е финансирал предизборната борба на президента на републиката. Срещу това му било обещано, че поне две-три години делото няма да влезе в съдебната зала“.

Има и други мнения, що се отнася до приближаващото тогава приемане на България в ЕС. И те идват от финансово-стопанския сектор. Изследователският отдел на „Дойче Банк“ в своята публикация „Принос към европейската интеграция, Румъния и България се готвят за членството в Евросъюза“ от 16 март 2006 г. посочи и някои предимства от влизането на България в ЕС: „Страната играе ролята на важен мост, увеличава се политическата и икономическата стабилност на Балканите. България има съществен принос към сигурността на транзитните коридори за суровини от Близкия изток. Поради това отлагането на приемането й би бил негативен пример за всички други държави в Югоизточна Европа, който би могъл да укрепи радикалните сили в тези страни“.

По съвсем друг начин се изказа един прокурор, на когото маневрите за заблуда на западните наблюдатели са изключително забавни: „Преди 20 години идваха хората от Съветския съюз и с много салтанати ги водеха на Черноморието, на Златните пясъци. Всичко се представяше в розова светлина. По същия начин преди влизането в ЕС придружаваха европейските политици и чиновници. От седем години познавам висш чиновник, която се е специализирала да поздравява западните гости с «добре дошли» и знам как украсява нещата в розово и как манипулира докладите си“. Толкова за твърденията на осведомения прокурор. Кой в действителност би могъл да знае кое в България е истина и кое — не?

В последните месеци преди присъединяването на страната в ЕС ми направи впечатление, че на водещите български политици много често им се удава да печелят на своя страна гостите и (със загатване за стратегии, планове и програми за действие в борбата с мафията и корупцията) да демонстрират добрата си воля. С въодушевление четях във финансираните от Европейския съюз безплатни лъскави брошури за успехите, които угоднически се поднасяха на вниманието на западния политик.

През февруари 2006 г. в хотел „Кемпински“ в София е организиран шумен и бляскав бал по повод австрийската година на Моцарт. Говорейки за творчеството на великия композитор, министърът по въпросите на европейската интеграция тогава Меглена Кунева прави оригинален паралел между творчеството на Моцарт и политиката на българското правителство. Тя казва, че през последните месеци България е намерила необходимия верен такт, така че да влезе в хармония с европейския оркестър. Сред поканените 370 гости на шестия виенски бал е и целият български елит, в това число и вече бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

И на фона на тези бляскави събития още по-отблъскващ изглежда фактът, че никой от присъстващите не се интересува от настроението сред българските граждани и от мнението им за управляващото ги правителство. По същото време осемдесет процента от българите смятат, че организираната престъпност в България съществува на основата на връзките между мафията и представителите на държавната власт и политиците.

Малко преди приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията обявява, че корупцията в България през 2006 г. ще струва на държавата най-малко един милиард евро. Директорът на Центъра заявява: „Една непрекъснато нарастваща част от населението смята, че върлуващата политическа корупция е институционализирана чрез мрежи вътре в политическите партии“. И е абсолютно прав. Почти едновременно с предупреждението на Центъра за изследване на демокрацията британският депутат Джефри ван Орден алармира: „Сватбената церемония приключи, свидетелството за брак е подписано, подаръците са получени, но младоженците не могат да напуснат църквата заедно, защото не знаем каква е ситуацията отвън“.

Тук е мястото да цитирам и друг висш полицейски служител: „Когато започнах работа, имах намерението да разследвам във всички посоки, т.е. срещу всички «групировки». Защото когато се отнасяш снизходително към дадена групировка, това води до изостряния на отношенията и до конфликти. Ако държавата демонстрира сила, тогава те ще бъдат дисциплинирани и ще трябва да се придържат към условията. Тези хора не са мухльовци. Поддържат като свои сътрудници висококвалифицирани и добре платени юристи и други специалисти. Две години преди приемането ни в ЕС те вече се бяха преориентирали и заели съответната позиция. Основани бяха нови, легални фирми. Подготвиха се да насочат средствата от фондовете на ЕС по техните канали. Започнаха и да плащат данъци. Златко Баретата например плащаше всяка година около 800 лв. данъци. Официално фирмата му работеше винаги почти на загуба. Би трябвало обаче да видите двореца, в който живее. Къщата е регистрирана на чуждо име и той твърди, че е сключил договор да живее в нея безплатно. Сега на тези хора им е ясно, че трябва да се включат в публични сделки и поради това от 2007 г. насам полагат големи усилия да легализират дейността си. Така се нагаждат към ЕС и към очаквания натиск отвън. Когато се опитахме да установим произхода на капитала, се наслушахме на най-невероятните увъртания и оправдания. Непрекъснато се обявяваха огромни печалби в игрални казина или се представяха квитанции от «Черепа», че им е дал заем от един милион и т.н. При митничарите обяснението е винаги, че имат приказно богата осемнадесетгодишна любовница и т.н.“

Всички тези сведения и обяснения ме водят в индустриалния и панаирен град Пловдив, при бизнесмена Георги Гергов. Известно е, че той е започнал бизнеса си с производство на свинско месо в малко селце и така е спечелил „първия милион“. Ясно е също, че поддържа добри отношения с президента Първанов. Сега иска да поеме и един футболен клуб. Освен това се стреми успешно да се кооперира с Лайпцигския панаир в Германия. Във връзка с това на 27 септември 2007 г. кметът на Лайпциг пристигна на посещение в Пловдив. Георги Гергов го посрещна като държавник, с автомобилен ескорт. За 2008 и 2009 г. са запланувани съвместни специализирани изложения. Лайпциг и Пловдив са свързани с партньорство като побратимени градове. Към 27 септември 2007 г. общинската власт в Лайпциг е в ръцете на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), а в Пловдив — на Българската социалистическа партия. „Днешното споразумение между панаирните дружества на двата града дава на това партньорство важен живителен тласък и отлична база за по-нататъшното разширяване на нашата съвместна дейност“, каза в Пловдив кметът на Лайпциг Буркхард Юнг. Но какво знае членът на Социалдемократическата партия на Германия Юнг за Пловдив и тамошните структури днес?

За Георги Гергов се говори, че на своите семейни тържества често кани хора като министъра на вътрешните работи. Това е повърхността на нещата, видима за повечето хора. Но полицейските следователи знаеха малко повече: „Ако се разровите по-надълбоко, ще установите, че на практика той държи в ръцете си целия град Пловдив“. А на въпроса ми, чрез подставени лица ли го е изкупил, един от тях ми отговори:

„Мисля, че играе за някой друг, който е по-голям от него. Той е създателят на структурата и организацията. Собственик е на голяма фирма и на луксозен имот край Варна — една от бившите правителствени почивни станции. Всъщност Гергов е от хората, които политиците поставят в привилегировано положение. Управниците на страната я разпределиха на сектори“. Толкова от искрените криминалисти, които обаче могат да направят много малко с това, което знаят, защото строго им е забранено дори да събират подобна информация. И затова всички тези твърдения не могат да бъдат доказани.

Но какви са фактите? Георги Гергов несъмнено се числи към най-големите инвеститори в туризма. Той е собственик на хотелски комплекс край Варна, както и на един от големите хотели в Пловдив — „Санкт Петербург“. Най-успешната си сделка сключва през лятото на 2006 г. с градската управа на Пловдив, което обяснява добрите му връзки с местната власт, включително и с областния управител Тодор Петков. През юни 2006 г. основава джойнт-венчър с градската управа на Пловдив и поема четиринадесет атрактивни недвижими имота в стария градски център. Благодарение на това съвместно предприятие през ноември 2006 г. получава и 49 процента от Международния панаир в Пловдив, най-големият в България. Това е станало, както се твърди, без обявяването на какъвто и да било конкурс или обществена поръчка. Като ръководител на Българския туристически борд обаче Гергов претърпя поражение, след като няколко от членовете на управителния съвет и основатели на организацията напуснаха, изтъквайки като причина „авторитарния му стил“ на управление.

Всекидневни измами — един примерен сценарий

Примерите за това, какви щети нанася корупцията и липсата на работеща съдебна система на българските граждани, а също и на почтено работещите бизнесмени, са много. Те биха изпълнили хиляди страници. Тук си позволявам да цитирам писмото на една бизнес дама от България до министъра на външните работи на ФРГ Гернот Ерлер. Тя пише, че е опитала да изгради нещо ново от собствеността на нейните дядо и баба в България. „Не успях. Не можах да победя мафията и политиката. Няма справедливост в България. Само помощта на европейските институции спаси мен и една част от имуществото на баба ми и дядо ми“.

В писмото си до политика от ГСДП тази дама, която се люшка между надеждата и тоталното отчаяние по отношение на държавата, в която живее, казва още: „По-специално бих искала да Ви информирам за ролята на държавата и нейните чиновници, за начина на функциониране на администрацията и на съда, като дам пример с «Хентш» АД.

Въз основа на Закона за реституцията от 1992 г. получих обратно национализираното предприятие на моите баба и дядо. През 1999 г. държавата и аз създадохме акционерно дружество. Предложението беше мое, за да влязат в него инвестициите на държавата (една незавършена промишлена сграда) и собствеността на моите баба и дядо (парцелът земя, резервоар за вода и стойността на старата фабрика от 1944 г.) по еднакъв начин в оценката на дяловете от новото акционерно дружество. Мислех си, че 200 декара земя, разположени в планината Витоша на 15 км от центъра на София, със собствен водоизточник, малка рекичка и малка електроцентрала ще бъдат добра предпоставка да се намери инвеститор.

 

Но се случи следното:

• Моят дял в акционерното дружество беше публично оценен и определен от съда.

• Обратното, стойността на държавния дял за мен, като акционер, остана «фирмена тайна» в продължение на 5 години. Нямах достъп до информацията.

• Оценката беше изопачена, защото не бяха приспаднати установените посредством екологична експертиза щети, нанесени на околната среда, докато обектът е бил държавна собственост. В противен случай държавата би загубила по-голямата част от дяловете си.

• Въз основа на несъобразяване с екологичната експертиза веднага след основаването на акционерното дружество дейността му беше забранена до отстраняване на щетите, нанесени на околната среда. (Как може да стане това без текущо производство, носещо печалба? Министерството и до днес не иска да отговори на този въпрос.)

• В оценката имаше и много други грешки, които открих впоследствие: например трябваше да погасим 500 000 германски марки стари дългове на държавното предприятие, необходимо бе да изплатим на 100 души работници изостаналите заплати за половин година назад, към това се прибавяха и разходите за възстановяване на старите екологични щети, които бяха оценени от Министерството на околната среда на 1 913 000 германски марки.

 

Забраната на дейността, естествено, парализира новосформираното дружеството. То беше замразено. И до днес 85 души са без работа и трябва да живеят от помощите за безработни, ако изобщо получават такива.

В основата на спора между мен и Министерството на икономиката и енергетиката като акционер в «Хентш» АД стои, от една страна, неточна, необоснована, неправилна и противозаконна оценка на стойността на държавното предприятие, която служеше за основа при определяне на цената на закупените от мен акции в новото дружество, а от друга — произтичащото от това погрешно разпределяне на процентното участие на акционерите в новооснованото смесено дружество между мен и държавата. През тези шест години аз, като изпълнителен директор, написах много писма до Министерството на икономиката в качеството му на втори акционер с молба заедно да разрешим проблемите на «Хентш» АД. За шест години не получих нито един отговор. В българския административен съд подадох тъжба срещу заповед № РД 16–498 от 13.10.1999 г. на министър Божков за основаване на «Хентш» АД. Върховният административен съд се произнесе с решение № 796 от 30.01.2001 г, в което се казва, че гореспоменатата заповед на министъра на промишлеността Божков е индивидуален административен акт. Поради това тъжбата е неоснователна. Обжалвах това решение в Апелативния съд в София.

С решение № 74 от 14.02.2005 г. Върховният касационен съд се произнесе, че заповедта на министъра е индивидуален административен акт и поради това искът ми е неоснователен. По този начин бях лишена от правото на справедливост. Ето защо се обърнах към Европейския съд по правата на човека. Едва на 1.04.2004 г., след като съгласно § 35, чл. 2 от Закона за достъп до класифицирана информация получих достъп до документацията за сформирането на смесеното дружество, установих грешки, пропуски и погрешни становища. Затова предприех следното: въз основа на тези данни подадох жалба съгласно чл. 45 и 49 от Закона за задълженията и договорите срещу министерството и отговорните служители. В продължение на девет месеца съдия от Софийски градски съд, I отделение, IX състав, търсеше различни основания да не даде ход на делото (№ 1971/2004). Извика ме на разговор, за да ми обясни, че адвокатите ми не са достатъчно добри, тя имала по-добри. Искът беше за сума от 2 милиона лева. Според българските закони адвокатският хонорар е 4 процента от тази сума. Не бях съгласна да сменя адвоката си. След което съдията няколко пъти връща исковата молба за корекции и девет месеца я остави без движение. Поради липса на пари се наложи да прекратя делото и заплатените от мен съдебни и адвокатски разноски пропаднаха. Подадох същата искова молба отново в Софийски градски съд. За щастие попаднах на друг състав, а именно СГС, I отделение, VII състав. Веднага беше даден ход на гражданското дело 2561/2004. С писмо (вх. № 2818 от 16.07.2004 г.) уведомих прокуратурата за това. Първата и втората инстанция на Градска прокуратура, както и Апелативната прокуратура не откриха нищо нередно. Свидетелските показания на служителката от Министерството на икономиката, която се беше занимавала с основаването на акционерното дружество, бяха приети с пълно доверие. Прокуратурата дори не искаше да забележи, че «Хентш» АД (без право на производство) е основано с дългове, надвишаващи капитала му. Прокуратурата не успя да разбере, че дружеството се основава с цел скоро да стигне до ликвидация. Но с решение на прокурор Кювлиев от Върховната касационна прокуратура се постанови: «При изготвянето на оценката за приватизация на „НОВОХИМ“ АД служители на Министерството на икономиката не са взели под внимание в оценката на пасивите всички реални разходи за рекултивиране на терена, на който са били съхранявани производствените отпадъци. По този начин е дадена нереална оценка на приватизираното предприятие». Една година след като новият главен прокурор създаде към Върховната касационна прокуратура «Отдел за противодействие срещу организираната престъпност и корупцията», на 4.04.2006 г. отново се обърнах към съда. Сега се надявам, че този нов отдел ще види корупционната схема, въз основа на която е основано «Хентш» АД и която костваше толкова много жертви. Много дълго държавата гледаше равнодушно и не реагираше, защото в България имаше много малко политическа воля виновните да бъдат привлечени под отговорност. Поради това се обърнах към Европейския съюз (по-специално към Европейската комисия). През декември 2005 г. от кабинета на комисаря по разширяването Оли Рен беше изпратено писмо до моя адвокат д-р Алберт Хюхткер, в което се казваше, че проблемите на «Хентш» АД са отражение на слабостите в съдебната и административната система в България и че Комисията ще се бори срещу тази слабост. На 27.01.2006 г. в писмо до д-р Хюхткер госпожа Бриджит Чарнота пишеше: «Въпросите, които засягате в описания от Вас случай, бяха обсъдени с българската администрация наред с други подобни случаи. Бих искала да Ви уверя, че ще вземем под внимание поставения от Вас проблем при съставянето на следващия доклад за България. В рамките на един мониторинг експертните комисии ще си поставят за цел в процеса на преговорите да проследят изпълнението на задълженията на България и въпросите, свързани с независимостта, прозрачността и задълженията на българското правосъдие». Адвокатът ми се обърна и към Елмар Брок, председател на Комисията по външните работи на Европейския парламент, който запита нашето Министерство на икономиката: «… как в бъдеще ще се гарантира действащ механизъм по отношение на жалбите, респективно оплакванията, от лошото ръководство на това министерство. В случая „Хентш“ би било възможно да се отстранят слабостите в първоначалното решение на министерството и да се осигури икономическото съживяване на фирмата, както и запазването на съответните работни места. Копие от това писмо ще бъде изпратено на Европейската комисия».

До момента Брок не е получил отговор — това са 15 месеца. Обърнах се с молба за помощ дори и към заместник-председателя на Бундестага д-р Волфганг Тирзе, тъй като за мен той представлява една морална институция. От своя страна той е изпратил писмо до г-н Пирински (председателя на българския парламент). Това е станало преди четири месеца. И до днес на писмото му няма отговор…

След като уведомих българското Министерство на икономиката и енергетиката, че съм информирала Европейската комисия за случая, стана чудо. Заместник-министър Ана Янева, която отговаря и за държавното участие в акционерното дружество, ме покани на разговор на 6.02.2006 г. За пръв път от основаването на дружеството през 1999 г. някой от министерството разговаряше с мен. След срещата ни беше издадена заповед на министър Овчаров за създаването на работна група, която да разреши проблемите на «Хентш» АД. Въпреки убеждението ми, че г-жа Янева има политическата воля да преодолее корупционната схема, заложена при основаването на фирмата, и да предотврати ликвидацията на дружеството, имам оправдани съмнения, че администрацията на министерството, която е свикнала да работи само за собствените си интереси, няма да вземе присърце моя проблем. През тези четири месеца групата се събра два пъти, за да изслуша юриста на «Хентш» АД. До днес проблемите и спорните положения в дружеството не са разрешени от никакво съдебно производство. Там, където можеха да се създадат работни места, цари бездействие. Малкото служители се страхуват за работата си. Дори не можем да отдадем под наем най-голямата сграда, за да спечелим пари, тъй като е отровена с азбест. Ние се борим с ликвидацията, а министерството все още не признава грешките, които са допуснали неговите служители при основаването на дружеството.

Междувременно беше даден ход на моята искова молба — която се състои от шест граждански иска, обективно свързани помежду си — срещу служителката Митричка Стоянова. По времето, когато се основаваше «Хентш», Стоянова заемаше поста ръководител на управление преструктуриране. По силата на възложените й контролни функции тя работеше върху основаването на смесено дружество между мен и Министерството на икономиката и енергетиката. Г-жа Стоянова и министерството бяха осъдени солидарно да ми заплатят обезщетение за нанесените ми вреди. От една страна, поради недостиг на средства да повдигна обвиненията в пълната им сила, аз ги подавах като частични жалби, а от друга — исках с решението на съда да подтикна министерството да сключи извънсъдебно споразумение и по този начин да се спестят излишните съдебни разноски и адвокатски хонорари. В хода на процеса бяха взети под внимание като доказателствен материал заключения на вещи лица и многобройни писмени свидетелства, които установяваха основателността на моите искове по категоричен и безспорен начин. В резултат на това съдът се убеди, че исковете ми за възстановяване на материалните щети (според определените цени на акциите) са основателни. Тези материални щети са резултат от действията и пропуските на ответника (Министерството на икономиката и енергетиката) и на ответничката Стоянова (като служителка на въпросното министерство), защото последната чрез приемането на доклада за оценката на дружеството е допуснала аз да претърпя назованите в иска загуби. Съдът взе решение, с което признаваше претенциите ми на обща сума от 100 000 лв. и осъди служителката Митричка Стоянова и Министерството на икономиката и енергетиката солидарно да ми ги изплатят (пълният размер на исковата сума е 2 027 980 лв.), както и да възстановят заплатените от мен съдебни и други разходи, свързани с процеса. С тази присъда беше доказана измамата на служителите от Министерството на икономиката.

Жертвите в тази злополучна история, част от всекидневния живот в България през последните години, са:

 

• 85 работнически семейства, които лишиха своите деца и родители от заплатите си от по 200 евро.

• Мъжът ми, който финансираше ангажимента ми в България и продължава да го финансира, за да продължаваме да даваме работа най-малко на 15 работнически семейства.

• Частните инвеститори, чиято дейност също беше блокирана и те не успяха да разкрият работни места в «Хентш» АД.

• Аз, която бях унищожена финансово, така че от реституцията за мен нямаше никакъв икономически ефект.

 

Този съдебен процес потвърди престъпните машинации на служителите от икономическото министерство. Особено обезпокоителен за мен сега е фактът, че въпросното министерство очевидно възнамерява да обжалва присъдата, за да продължи да прикрива престъпленията на своите служители в миналото. Това намерение означава освен всичко и пилеене на държавни пари, блокиране на частни инвеститори при разкриването на нови работни места и финансово унищожаване на всички мои ангажименти в България. Една процедура по обжалване със сигурност ще се проточи с години, а в конкретния случай нарушава и препоръките на Европейската комисия в доклада за напредъка на България от май 2006 г, с който българското правителство беше помолено да предприеме убедителни действия срещу всички корупционни схеми, по-трайно да стимулира частния сектор и по-често, чрез извънсъдебни споразумения, да предотвратява проточващи се дълго процеси.

Всичко това звучи невероятно, но, за съжаление, напълно отговаря на истината. Администрацията, която е свикнала да преследва собствените си материални интереси, работи срещу българския народ и българската държава. Неспазването на законите и тази безпримерна корупция водят България до нейната срамна беднотия. В състояние ли са служителите от Министерството на икономиката да си представят как се живее с минимална заплата от 80 евро или без никаква заплата? Дори и по времето на Щази в ГДР не съм била подлагана на такава несправедливост и произвол от страна на държавни служители. Ще доведа борбата си докрай, защото така ще помогна не само на себе си, но и на България да задължи държавната администрация да действа законосъобразно и отговорно“.

Всякакъв коментар в случая би бил излишен…

Бележки

[1] Wirtschaftsblatt, Sofia, Ausgabe Main, 2004.

[2] Hans-Seidel-Stiftung, Institut für Internationale Begegnung und Zusammenarbeit, Monatsbericht, Februar, 2006.