Юрген Рот
Новите български демони (7)

Българското всекидневие — информация или дезинформация

Първият признак за морален упадък е прокуждането на истината.

Монтен, „Есета“

Една от основните констатации, която мога да направя за България, е, че всяко нещо, което звучи като истина, в един момент може да се окаже пълна инсинуация, лъжа или опит за манипулация. Дезинформацията сякаш естествено се е вкоренила в политическото всекидневие на тази малка страна. Поради това всеки опит за изграждане на доверие е обречен на провал. Дори и когато се говори въз основа на документи, това далеч не означава, че те не са изфабрикувани, за да се постигне определена политическа цел — най-често, за да се дискредитира противникът. На Балканите е така, отговарят ми, когато, загубил ориентация, питам защо е толкова трудно да получиш коректни факти, които да не са манипулирани по един или друг начин.

Типичен пример, подкрепящ твърденията ми, са парламентарните избори през 2001 г. Месеци преди тях Елена Костова, съпругата на тогавашния министър-председател Иван Костов, бе обвинена, че депозирала в банки в Западна Европа суми в размер на милиони. По онова време тя беше президент на фондацията с многообещаващото име „Бъдеще за България“. Целта на тази фондация бе „духовното и интелектуалното развитие на българския характер“, възпитание на младежта „в духа на хуманизма“ и подкрепа при „въвеждането на демократичните ценности в България“. Звучи страхотно. Но за същата тази фондация се носеха какви ли не слухове. В нея се наливали пари от тъмни канали. Великодушен дарител бил между другото Григорий Лучански и неговият крайно „тъмен“ концерн „Нордекс“. Политици от опозицията дори изказваха подозрения, че „Бъдеще за България“ пере пари на руската мафия.

През декември 1999 г. съпругът на Елена Костова трябваше да уволни немалко от своите министри заради несправяне със служебните задължения и съмнително поведение. Вестник „Труд“ дори нарече правителството на Костов „клептокрация“. През лятото на 2001 г, малко преди решаващите парламентарни избори, чрез мои познати, които бяха пристигнали от София, получих уличаващи документи. Трябвало да ги публикувам колкото е възможно по-бързо. Това, което ми показаха, потвърждаваше в някаква степен обвиненията срещу семейство Костови. Сред документите имаше и две бележки от „Дойче банк“. Едната от сметките с номер 1101221504 принадлежеше на Елена Костова, съпруга на министър-председателя. Другата сметка с номер 12030005101 беше на името на Анелия Атанасова, съпруга на Атанас Атанасов, шеф на Националната служба за сигурност. По онова време на извлечението от сметката на Елена Костова беше записана сумата от 25 милиона щатски долара, а на това на Анелия Атанасова — 7 милиона долара! Невъобразимо големи суми за българските мащаби. Те са били преведени на 23 януари 2000 г. (Костова) и на 19 януари 2000 г. (Атанасова) от Германия в САЩ по сметки на „Банк ъв Америка“. И в двата случая като основание за изплащането бяха посочени „стопански договори“.

Получих материали и за тогавашния председател на парламента и бивш министър на вътрешните работи Йордан Соколов. В документи, класифицирани като „строго секретни“, които ми бяха представени в оригинал, пишеше, че през 80-те години той е сътрудничил на комунистическите секретни служби. Псевдонимът му бил „Момата“. От едно саморъчно написано заявление ставаше ясно, че той в действителност е бил вербуван като информатор от тогавашната Държавна сигурност. В декларацията на Соколов от 13 декември 1983 г. пише: „Доброволно изразявам готовност да доставям на Службата за сигурност сведения за онези лица, които представляват опасност за сигурността на страната. Връзките си със Службата за сигурност ще държа в най-строга тайна“. И отдолу неговият подпис. В други документи на Министерството на вътрешните работи може да се прочете, че от 1985 г. той активно е давал сведения например за политика Ахмед Доган: „Доган се бори срещу комунистическата партия. На нея той приписва вината за унищожаването на турското население в България“, цитират Соколов в един рапорт на Министерството на вътрешните работи от 16 януари 1985 г.

Ако допуснем, че тези документи и банкови квитанции са истински, то тогава и без това вече накърнената репутация на управляващата по онова време коалиция ОДС, както и тази на самия Иван Костов, щяха да бъдат напълно съсипани, а победата на Национално движение Симеон II — абсолютно сигурна. Може ли обаче да си представим, че съпругите на министър-председателя и на шефа на службата за сигурност са участвали в такива машинации и са депозирали мръсните пари в германски банки? На моя въпрос, дали има на нейно име сметки в банки в моята страна, Елена Костова категорично отрече: „Нито фондация «Бъдеще за България», нито аз като частно лице някога сме имали сметки в «Дойче банк» или в която и да е друга германска банка. Искали са да компрометират мен и по-специално моя съпруг, министър-председателя“. Но банковите ордери за превод, които бяха от един филиал на „Дойче банк“, изглеждаха абсолютно достоверни, поне такова беше заключението на Криминалната служба на провинция Бавария след първия оглед. Странно беше единствено, че споменатата в извлечението от сметката адвокатска кантора в баварския град Планег, която управляваше сметката, не беше открита. Едва след наистина много обстойна проверка от страна на „Дойче банк“ беше установено, че банковите документи са подправени. „Зад тези фалшификати стоят професионални умения на експерти“, коментира със страхопочитание пред мен един сътрудник на „Дойче банк“. Също така умело бяха фалшифицирани и другите „оригинали“. Политическият ход, планиран с тези материали от отровната кухня на дезинформацията, ми стана ясен в момента, в който получих документите. Преди изборите управляващата коалиция ОДС и министър-председателят Иван Костов трябваше да бъдат изобличени и съсипани. Фалшификаторите са залагали на това, че в разгара на предизборната борба не би могла да се провери достоверността на уличаващите документи. А аз щях да потъна вдън земя, ако бях публикувал материалите, преди да бъдат внимателно проверени. Дали европейските правни норми в бъдеще ще променят нещо по отношение на тези машинации на българските тайни служби и на работещите с тях политици? Не съм много убеден.

Според един доклад на френския сенатор Еймери де Монтескьо шестдесет процента от българската икономика се контролират от мафиотски групировки. И още: „Митническите власти и до днес са гаранти за процъфтяващата търговия с цигари и оръжие. България отново и отново се среща в сензационните заглавия през последните две десетилетия, преди всичко във връзка с международната контрабанда на оръжие“^[1].

На 17 юни 2001 г. основаното месеци преди това Национално движение на бившия цар Симеон II спечели изборите в България с голямо мнозинство. Симеон Сакскобургготски започна борбата с девиза „Честност по всички въпроси“ и с настояването за морално обновление на страната, заради което го посрещнаха като месия.

„Това е ужасна отговорност и натоварване. И е жертва, която аз ще принеса. Но нашият народ е толкова прекрасен, тук има толкова много възможности. И след като толкова много мои сънародници ми вярват, можем поне да опитаме“, заявява той в едно интервю^[2].

Победата на изборите на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) беше наистина триумфална. Едва пет години по-рано бившият цар Симеон II, който през 1946 г. е изгонен от България от дошлите на власт комунисти, се бе завърнал след 50-годишно изгнание. И когато през 2001 г. основа НДСВ, той оповести: „Сега на хората в България ще им стане по-добре“. И всички му повярваха.

Бившият президент Желю Желев отначало не криеше своята антипатия към новия пророк. „Симеон е дребен търговец, който си въобразява, че може да дойде и да възстанови една компрометирана династия, която носи вината за две национални катастрофи и за смъртта на 11 400 евреи в Македония и Тракия“. Симеон II реагира остро, казвайки, че президентът е едно нищо, както и повечето днешни политици в България. Раздорът беше краткотраен. Няколко месеца по-късно двамата се срещнаха в луксозен парижки хотел. После монархът заяви пред учудените журналисти, че президентът Желев е цяло щастие за българската демокрация. А Желев отвърна на свой ред, че Сакскобургготски е фин, културен и интелигентен събеседник.

Един от съветниците на Симеон II беше бившият външен министър на България Стоян Ганев. „Ганев, който е работил в секретните служби и е зет на генерал от КГБ“, както се твърди в един бюлетин на софийското бюро на фондацията на Християндемократическия съюз „Конрад Аденауер“, „е паякът в мрежата от проруски свръзки около царя. Покрай него се е настанила и националнопатриотичната организация «Защита», която е съставена от о.з. генерали от армията и от тайните служби“^[3].

Коментарът на Симеон II беше, че това са злостни клевети. Обещанието му, че след осемстотин дни положението на народа значително ще се подобри, остана неизпълнено, макар че икономиката наистина отчете известен ръст, който обаче не бе достатъчен, за да се наваксат пропуснатите възможности. Странно е обаче, че без да се стеснява, Сакскобургготски се остави да бъде развеждан из страната от Илия Павлов, шефа на „Мултигруп“ — перачницата на пари на бившата комунистическа партия, както постоянно твърдят западни разузнавателни служби.

През август 2004 г. Иван Костов упрекна цар Симеон II, че не е удържал обещанието си за нов морал и го обвини, че най-голямата грешка на правителството е, че в страната не функционират нито правосъдието, нито службите за сигурност. По негови данни държавата била разтворила „политически чадър“ над представителите на старите престъпни структури. Костов заяви, че професионалистите от криминалния подземен свят, които действат безнаказано, показните убийства посред бял ден по улиците на страната и фактът, че повечето от петдесетте поръчкови убийства през последните три години са останали неразкрити, били ясни доказателства, че някой закриля престъпниците в България.

От друга страна, известно е, че по време на своето управление Костов също не направи много за борбата с българския подземен свят. Натовареният с това във вътрешното министерство Бойко Борисов все пак репликира, че няколко убийства са били разкрити и че поне имало многобройни арести. Така например българите, убили „бизнесмена“ Константин Димитров, по прякор Самоковеца, били арестувани на 6 декември 2003 г. в Амстердам, Холандия. По време на престоя си там Константин Димитров, ключова фигура на българската контрабанда и търговията с наркотици, е бил под постоянно наблюдение от страна на холандските и на българските специални части. А в родината си живееше несмущаван от никого. Убийците му се оказаха членове на „Ангелите на ада“, които действат в световен мащаб и са смятани за една от най-опасните престъпни организации. Предполага се, че „Ангелите на ада“ в България са влезли в конфликт с Димитров заради неуредени сделки с наркотици. Но успешното залавяне на убийците все пак е заслуга преди всичко на холандската полиция и по-малко на българските следствени служби.