Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Neuen Dämonen (Das Bulgarishe Mafianetzwerk), (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

ТИМ — методи на действие

По време на пътуването ми в България се запознах с много истории на хора, сблъскали се с някое от многото пипала на организираната престъпност. Някои от тях поразяваха със своята алогичност и с арогантността на престъпниците. Ето какво ми разказа един български бизнесмен, който също е имал интересни взаимоотношения с групировката ТИМ. Той е хотелиер от град Шумен. Името му е Николай Йонков.

Неговите преживелици показват в синтезиран вид цялостното развитие на престъпността в България. През последните години Йонков напразно се опитва чрез различни съдебни инстанции да докаже правотата си, в която е убеден. В нещастието си той дори писа на еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини в Брюксел.

И така, Николай Йонков твърди, че от ТИМ са му отнели по нечестен начин не само хотели, а и един телевизионен канал. По времето на комунизма Йонков работил като обслужващ персонал, барман и управител на ресторант. Още през 1987 г. получил разрешение и взел под наем един ресторант. През 1992 г. пък се сдобил с хотел в Шумен. „Беше нов хотел. Но цареше анархия и нещата не вървяха особено добре.

Имаше много хазарт, проституция и така нататък. Да се побъркаш. Наех хотела, след пет години го купих, и то с кредит от Българо-американска кредитна банка“. Тогава за пръв път се сблъскал с рекетьори. През 1994 г. му се обадил по телефона приятел и го попитал дали в хотела му имало места, искал да го наеме целия за един ден. „Съгласих се, не знаех каква среща трябваше да се проведе тук“. Във въпросния ден Йонков за пръв път видял толкова много западни луксозни автомобили пред хотела си. „Бяха дошли бандитите на цяла България. Беше среща на хората от ВИС. Отначало дойдоха двама, които провериха дали не са инсталирани подслушвателни уредби“. Едва тогава събеседникът ми разбрал за какво всъщност става дума.

По-късно Николай Йонков станал известна фигура в медийния свят на България. През 1998 г. основал в Шумен телевизия „ТОП TV“. Но според съобщенията в медиите тя не работела в съответствие със законните разпоредби. Йонков разполагал само с регионален лиценз, за Шумен, а излъчвал в още 11 града в България. Въпреки че през 2002 г. Комисията за регулиране на съобщенията наложила забрана на дейността на телевизията, тя продължила да работи до 2004 г. После се наложило да обяви несъстоятелност. През пролетта на 2004 г. Йонков ипотекирал телевизионния канал в „Българо-американска банка“, където вече имал големи дългове. По-късно банката продала дълговете на Йонков на едно от дружествата на ТИМ — „Химимпорт“.

Обвиненията на този български бизнесмен разкриват толкова много неща. Срещнах се с него в хотела му в Шумен — огромна стара сграда, която от години почти не е била ремонтирана, защото инвестиционните му кредити са блокирани. Огромният лоби-бар беше потънал в червеникава светлина, кънтеше музика, бизнесмени се бяха разположили в широките кресла, които бяха доста протрити.

Йонков пристигна с „Мерцедес 500“ с личен шофьор. По-късно разбрах, че луксозното возило е купено на лизинг. Събеседникът ми беше много едър, як мъж. Първото ми впечатление бе, че е много жизнерадостен човек, който често се усмихва. Веднага поръча да ни донесат планини от документи, които трябваше да прегледам. Вниманието ми се спря на писмото до еврокомисаря Фратини и на един пасаж от него, който като че ли потвърждаваше това, което ми беше изпратил по електронната поща. „На 19 ноември 2004 г. някакви хора нападнаха офиса на «ТОП TV» в хотел «Шумен» и взеха не само всички документи на телевизионната станция и апаратурата, но и компютъра на фирмата и всички фактури. След като беше уведомена полицията, нападателите бяха изведени от хотела, но апаратурата и документите все още се намират на неизвестно място. Подаден беше сигнал в прокуратурата за нахлуване с взлом и обир. Но до ден-днешен по този случай няма никакво развитие“.

След това най-подробно се посочваха връзките на общинската управа с адвокати на ТИМ. Те представлявали както общината, така и фирми от въпросната групировка, т.е. конфликтът на интереси бил ясно изразен. В края на писмото до еврокомисаря Йонков пишеше: „Всички факти сочат професионална координация на акциите срещу мен, подготвени от «Химимпорт», прокурорите и съдиите от Шумен и Русе“.

В резултат от всичко това Николай Йонков вече не държи контрола над собствеността си, не получава банкови кредити и не може да изплаща дълговете си. Ето защо попитах неговия адвокат, който в България се ползва с много добро име, защо Йонков няма шансове пред съда. „Следих процедурата във Варна, Шумен и Русе. Четири години се води следствие. Подавахме жалби и в София, но всичко се връщаше отново в Шумен. Йонков твърди, че хората от ТИМ имат връзки на всички нива на политическата власт“. Попитах го може ли да се изрази по-конкретно. „Не разполагам с факти, само предположения. Защото никой не им се противопоставя. Всеки познава групировката“. Беше ми любопитно, дали той като адвокат може да каже кой стои зад ТИМ. „За пръв път чух за тях във връзка с Йонков. Знам само че се подвизават във Варна. Не знам кой стои зад тях. Но винаги сме си задавали въпроса, откъде идват парите“.

Но какво казва самият Йонков и как се е стигнало до това хладнокръвно отнемане на собствеността? Има ли нещо общо с миналото му? „Един ден в хотела ми дойдоха двайсет добре сложени мъже, целите окичени със злато. И Иво Каменов беше с тях. Каза, че вече той е собственик на хотела. По онова време бях общински съветник, председател на комисията за връзки с полицията. Казах му, ти си тук с 20 души, аз мога да извикам още повече, не ме е страх. Ще се обадя в полицията, ще дойдат и ще ви приберат. Аз съм разумен човек, нека първо адвокатите ни да изяснят нещата, не силата. Дойде адвокатът и се изяснихме. Имах документ, че съм купил сградата. Така приключи първият конфликт. Вторият обаче беше по-голям. Ставаше дума за хотела в Русе. Бяхме конкуренти. При приватизацията персоналът имаше право да купи 10 % от дяловете. Иво Каменов можеше да стигне до тези хора. Аз обаче имах силни позиции по отношение на държавни чиновници и министри и бях член на Съюза на демократичните сили (СДС). Това беше през 1998–1999 г. Каменов започна да ми се обажда по телефона. Аз обаче не исках да имам нищо общо с него, още по-малко да правя бизнес с него. Предложи ми много пари, но аз отказах. Тогава работех с една българо-американска банка. Седем години бях работил с нея много добре и опитвах да сваля лихвените проценти — все пак ставаше въпрос за 23 %. Те не отстъпиха. Говорих с други банки, където лихвите бяха по-малки, за да получа пари и да си изплатя дълговете. В този момент Иво Каменов дал на директора на българо-американската банка 100 000 марки. Това Каменов лично ми го каза. И директорът беше продал дълговете ми на «Химимпорт». Първото, което ТИМ направи, бе да ми вземат телевизионния канал. Изпратиха ми съответното писмо, но предния ден аз бях изплатил всичко на банката. Те обаче още същата нощ намерили някакъв нотариус и прехвърлили телевизията на тяхно име. Тогава говорих с Иво Каменов. Той мислел, че не съм в състояние да върна парите. Телевизията се помещаваше тук, в Шумен, в моя хотел. Тогава нахлуха в нея и отмъкнаха всичко“.

Измаменият хотелиер си припомни и един разговор с Иво Каменов в хотел „Кемпински“ в София от времето, когато двамата още не са били смъртни врагове. „Когато се срещнах с Иво в «Кемпински», го заговорих за различните убийства в България и го попитах кой всъщност е отговорен за тях. Той заговори нещо за различни бизнес интереси. Например убийството на банкера Кюлев. Руски интереси били в основата на играта“.

При разговора ми с Иво Каменов, аз, естествено, трябваше да разбера какво ще ми каже за тези обвинения.

„Защото в Шумен има един хотелиер, господин Йонков…“ Но преди да успея да продължа, той вече ми отговаряше: „Много добре. Такова нещо няма. Точно обратното. Отивате в данъчното и виждате какви дългове има той, не само към държавата. От години не е плащал на хората си социални осигуровки. Има дългове, а се вози в S-класа. Хотелите са купени през 1996 г. за 600 000 долара. После стана заместник-председател на социалдемократите. Получи кредит от банката на Държавния департамент на САЩ. Дълги години не го плащаше. Можете да го попитате. Аз изкупих дълговете му и тези дългове бяха обявени за публична продажба, всичко беше съвсем официално. Тогава единият хотел заедно с дълговете изведнъж се прехвърли на името на майка му, което от юридическа гледна точка е абсурдно. И държавата взе участие в това. Този човек в момента има над четири милиона дългове, прилага всички възможни трикове, кара S-класа, стои в хотела, който е наша собственост, прави там каквото си иска. Аз питам например дали в хотела му няма проститутки. Просто идете и питайте как фалира една негова фирма и отново държавата беше главният кредитор. Ето такива хора надигат глас срещу нас“.

Помолих Йонков да вземе отношение по това изказване. Отговорът му беше недвусмислен: „Вярно е, че едно от нашите дружества имаше трудности при изплащане на социалните осигуровки. Но за това имаше определени причини — дружеството нямаше приходи. Не забравяйте и че заради действията на «Химимпорт» моите активи са блокирани. Не мога да продам нищо, за да мога, поне частично, да изплатя дълговете“.

Случаят „Е.ОН“ — модерна форма на рекет?

Германският „Е.ОН Рургаз“ е един от най-мощните енергийни концерни, с изключително добри позиции във важни институции в Берлин и Брюксел. Лобизмът, във всичките му форми, със сигурност е много добре познат на тази компания. Всъщност това е предприятие, което не може да бъде сплашено лесно, дори и когато става дума за съмнителни методи на работа от мафиотски характер. Но това, с което концернът трябваше да се сблъска в България, изнерви дори и управителния съвет на „Е.ОН“ в Германия. „Е.ОН България“ ЕАД притежава 67 % от предприятията „Електроразпределение — Горна Оряховица“ АД и „Електроразпределение — Варна“ АД. От самото стъпване на „Е.ОН“ в България срещу компанията започнаха многобройни съдебни процеси, инициирани между другото от адвокат Иван Кръстев. Към тези процеси, които станаха известни и в печата, спадаше и един иск на Българската национална асоциация на потребителите, която представляваше 139 села от Варненски окръг. Там захранването с електроенергия от „Е.ОН“ не отговаряло на нормите и заради това хората искаха да им се изплати обезщетение. Освен това в края на септември 2006 г. във Варна имало големи проблеми с електрозахранването. Щетите били значителни. Националната асоциация обвинила „Е.ОН — България“, позовавайки се на оплакването на едно семейство. Заради лошото качество на захранването с ток в къщата им избухнал пожар. Неравномерно подаване на ток било констатирано и в предприятие във Ветрен. Щетите и в този случай били в голям размер. И тук се намесил адвокат Кръстев. Той направил на представители на „Е.ОН Енерги“ (немската компания-майка) предложение, с което наведнъж можели да се решат всички проблеми. В писмото до Волф Бернотат, председател на управителния съвет на „Е.ОН“ АГ в Дюселдорф, тези предложения са прецизирани.

Писмото на натоварените със случая адвокати от Дюселдорф, специализирани в търговско и обществено право, е с дата 25 октомври 2006 г. „Запознат сте с факта, че заради смущения в електрозахранването българският министър на енергетиката разпореди проверка на всички електроразпределителни дружества. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране също обяви подобна проверка. Тези проверки от страна на държавата могат да доведат до заповед за заплащане на значителни глоби, както и до отнемане на необходимите разрешителни. Следва и прокурорска проверка от занимаващата се със случаите Главна прокуратура“. Това е тежко обвинение и би могло да има фатални последици за „Е.ОН“ АГ. Но адвокатите от Дюселдорф добавят и друго, което е особено интересно.

„Нашите клиенти са добили впечатлението, че «Е.ОН» АГ в качеството си на холдинг и концерн не получава достатъчно информация или поне не с необходимия приоритет за значението на случая, за резонанса в медиите и за предстоящите в най-скоро време мерки от страна на държавата“.

Според адвокатите обаче „клиентите не са заинтересовани да се стига до дългогодишен юридически спор“. Адвокатът не може да се въздържи от още една забележка, написана със сигурност по поръка на своя български клиент: „Нашите клиенти са в състояние да окажат въздействие върху медийните публикации. Освен това те виждат и възможност да повлияят в положителен смисъл на вече разпоредените и предвидени контролни мерки, ако в кратък срок се стигне до извънсъдебно споразумение (…) нашите клиенти могат според сведенията да ни дадат уверението, че при постигане на извънсъдебно взаимно съгласие разпоредените проверки на съответните български ведомства ще бъдат преустановени (…) и така ще може «да започне позитивна медийна кампания»“. И след това се казва: „Ние можем направо да дойдем в Дюселдорф и лично да се срещнем с вас, за да обсъдим въпросите на спокойствие“.

Много силно твърдение. Съвсем открито се заявява, че „клиентите“ в България могат да влияят както на държавния контрол и на прокуратурата, така и на публикациите в медиите. Поради това „Е.ОН Рургаз“ подава жалба до главния прокурор Борис Велчев. Не е известно да е имало твърда реакция от страна на главния прокурор. Но негативните публикации и протестите във Варна изведнъж престават.

Какво общо има с това ТИМ, освен че голяма част от историята се разиграва във Варна? Адвокатът Иван Кръстев от Варна е известен на журналистите като дългогодишен сътрудник на ТИМ. Местни кореспонденти на софийски вестници неведнъж са казвали, че адвокатът, който така разпалено защитава интересите на клиентите на „Е.ОН“ и на гражданите на Варна, в миналото поне на три процеса е представлявал ТИМ. А лица, близки до тези среди, предполагат дори, че зад писмото и обвиненията на Българската национална асоциация на потребителите стои ТИМ. Защото все пак според председателя на управителния съвет на „Е.ОН България“ ЕАД става дума за много пари. И всичко някак отново напомня на изнудване. Ето защо попитах в адвокатската кантора в Дюселдорф как следва да се разбира това писмо до „Е.ОН“ АГ и дали им е известна групировка на име ТИМ, както и фактът, че адвокат Кръстев е работил за нея. В отговора на адвокатското бюро се казва: „Ние сме задължени първо да препратим запитването ви на нашите клиенти. След това ще ви отговорим на въпроса“. Това писмо е от 23 октомври 2007 г. Въпреки че по-късно отново помолих за становище по проблема, отговор така и не получих.

А какво ми каза по този повод един от лидерите на ТИМ Иво Каменов? „Що се отнася до това, мога да се обзаложа. Преди една година адвокатът се обърна към мен и се сетихме, че има някаква спекулация. Бил осъдил «Е.ОН» за 75 000 евро. Да не мислите, че съм опрял до тия 75 000 евро, та да се занимавам с това?“ Тогава го попитах за ролята на неговия адвокат Иван Кръстев. „Той не е мой адвокат. Той е просто адвокат. Можете да прочетете, биографията му. Нито ми е сътрудник, нито ми е делови партньор. Знам много добре кой е. Да не говорим за това, че «Е.ОН» има проблеми с профсъюзите и с държавата, защото не спазва инвестиционната програма. Но това не ме интересува. Работя много със западни компании. Наистина ли вярвате, че ще започна спор с «Е.ОН» за 75 000 евро, а утре ще искам да работя заедно с «Луфтханза» или «Еърбъс»? Нали ще отидат в посолството и кой ще иска да основе с мен джойнт-венчър, ако дружества като «Е.ОН» ми се сърдят? Всяка компания, дори и да е малка, когато иска да направи нещо, трябва да се съобразява с международните стандарти. Всеки джойнт-венчър с чуждестранно дружество минава през куп проверки. Мога да кажа само, че ако не бяха тия спекулации срещу нас, можехме да направим много повече неща“.

Толкова за историята на ТИМ, за тежките обвинения, опроверженията, за тъмните машинации и подкупните политици. Да се изясни всичко не е моя задача, нито е по силите ми. Това трябва да сторят или българското правосъдие, или международните институции. Да се надяваме на българското правосъдие обаче е твърде наивно…