Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Neuen Dämonen (Das Bulgarishe Mafianetzwerk), (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

ТИМ — тайнствената групировка

Един призрак броди из Европа: призракът на организираната престъпност. Демократични, свободни общества живеят на нашия континент от двеста години. Днес съществуването им е застрашено от всяващите ужас властелини на организираната престъпност.

Проф. Жан Циглер

По широкия булевард „Райко Жинзифов“, който води от север към центъра на град Варна, са опънати огромни знамена, които насочват вниманието към застрахователното дружество „Армеец“. По време на пътуването отново си припомних думите, които преди седмици бях чул в София и които тогава ми говореха толкова малко: „ТИМ е лицето на България“.

Следващото, което привлече погледа ми, е десететажна офис сграда, на чийто покрив се издига емблемата на тази застрахователна компания: голям бял кон в тъмносин триъгълник, на фона на светлосиньо поле. Сградата на застрахователната компания, която се приписва на ТИМ, отвън изглежда доста западнала. Сякаш от 15 години не са правили кой знае какво по нея. Навсякъде по синята фасада мазилката се рони, на прозорците се виждат разкривени щори, зад които луминесцентни тръби осветяват офисите. Вече бях в ТИМ таун. Защото Варна е несъмнено най-важната база на вече многократно споменаваната групировка ТИМ, на тази мощна икономическа империя.

Ето какво ми разказа в приятелски разговор един прокурор от морската столица: „Забелязвахме как в началото на 90-те години във Варна идваха много криминални елементи от Русия, защото Черноморският регион имаше голямо значение за престъпните структури. В момента във Варна живеят повече от 20 000 говорещи руски език. В средата на 90-те години в града пребиваваха посредниците на грузински, чеченски, украински и руски криминални организации, така той се превърна в средище на интензивни разследвания срещу руски престъпни структури. В един момент ми направи голямо впечатление как тези групировки приличаха на структурите на ТИМ. Във всеки случай руските банди имаха връзки сред моряците от бившия Съветски съюз. Начинът, по който се обличаха българските криминални типове, беше възприет от странната мода сред руските престъпни елементи — носеха анцузи. Сравнението между българските и руските престъпници беше впечатляващо“.

А после премина директно към ТИМ: „По същия начин беше основана ТИМ — от бивши представители на един отряд от разузнаването на флота. В структурите на ТИМ имаше много бивши офицери от този отряд, както и от други поделения на флота“.

Отминали ли са тези времена? Днес Варна е най-важната туристическа дестинация на Българското Черноморие, което има 378 км плажна ивица, натъпкана с хотели от всякакъв тип. По времето на комунистическия режим това бе най-приятното място за почивка на хората от Източния блок. Хиляди граждани на ГДР са прекарвали отпуската си тук. И днес стотици хиляди туристи познават Варна като място за евтина почивка на Черноморието, а в последните години градът все повече се утвърждава и като дестинация за по-луксозна ваканция. Наред със сталинския тип хотели като крепости изникнаха затворени ваканционни селища.

Ако се вярва на легендата, някога пирати заровили в пясъка на север от Варна голямо златно съкровище. Но съдбата ги наказала и ценното злато се превърнало във фин пясък. Днес той е златна мина за най-различни инвеститори от страната и чужбина. И мнозина биха искали да знаят откъде идва капиталът на тези хора. Във всеки случай Варна е златна мина и за групировката ТИМ.

В рекламните проспекти се възхвалява „чудната красота на старата част на град Варна“. Може би защото от 30 години времето тук е спряло? От друга страна, навсякъде се натрапват огромни билбордове, които рекламират застраховки, туристически фирми и агенции за недвижими имоти — всички те собственост на групировката ТИМ. По високите заграждения, зад които израстват нови сгради, се подвизава един рицар в доспехи, застанал пред портата на замък (застрахователната компания „Армеец“), до него — реклама на „България Еър“ и „Хемус Еър“, както и на различни луксозни курорти и казина. Впечатление ми направи един особено забележителен билборд — на черен фон голямо X, символът на „Xtravaganzzaclub“. И отново лъскави хотели и дискотеки. Очевиден признак, че тук се инвестират много пари.

На този бляскав фон се откроява луксозният грандхотел „Мусала палас“, място за срещи на български и чужди богаташи, които без никакви задръжки се перчат с парите си. Само на няколко минути път от там е разположен огромен бедняшки квартал, който по нищо не се отличава от латиноамериканските favelas (бараки). Там, в своя малък мизерен свят живеят ромите с многобройната си челяд.

При посещението си във Варна се сетих за убеждението на криминалистите, че главната цел на всички престъпни мрежи в рамките на глобализацията логично трябва да е създаването на монопол или на картел от различни пазари. Като че ли ТИМ все още е обвита в мъглата от обвинения, подозрения и една порция теория на конспирацията. При многобройните ми разговори на тази тема се натъкнах на страх и на стена от мълчание. И ако някой политик, банкер, прокурор, полицейски служител, адвокат, гражданин или журналист е готов изобщо да каже нещо, то името на групировката се цитира само в краен случай. Страхът е определящ елемент, когато става дума за тази организация и нейните ръководители. Търсенето в търговския регистър на „ТИМ Холдинг“ е безуспешно. Няма председател на управителния съвет, няма надзорен съвет, нищо от това, което би било естествено при такъв концерн с милиарден капитал, работещ в международен мащаб.

В интернет енциклопедията „Уикипедия“ четем: „Смята се, че както и в други български градове, някои сектори от икономиката, например хазарта, корпоративната сигурност, туризма, търговията с недвижими имоти, професионалния спорт, са контролирани от групировки от сенчестия бизнес, които поддържат тесни връзки с представители на бившите секретни служби от комунистическия период. Такава е и групировката ТИМ във Варна“.

Наименованието ТИМ се среща за пръв път в едно вестникарско съобщение от 16 февруари 2001 г. На 21 януари 2001 г. във Варна е застрелян местният наркобарон Георги Георгиев, по прякор Рахита. В съобщението се казва, че „е бил тясно свързан с групировката ТИМ“[1].

От един уважаван български бизнесмен, който беше напуснал България, защото се страхуваше за живота си, а и за живота на своите сътрудници, наред с други сведения получих и уличаваща информация. Върхът на всичко беше обвинението, че в момента ТИМ е най-мощната криминална структура в България — причините нямат значение — и никой не би се занимавал интензивно с тази групировка. Бизнесменът ми пишеше освен това: „Обградили са се с десетки адвокати, бодигардове и други помощници и всички се страхуват до смърт от тях, никой не се осмелява да попита за произхода на огромното им състояние“.

Не по-малко тревожно е преживяването, което ми разкри друг български бизнесмен. Години наред бил изнудван от Иво Каменов. Той лично настоявал да му предаде всичките си фирми и личната си собственост. Към онзи момент бизнесменът имал проблеми с българското правосъдие, които по-късно се разрешили. Но, изглежда, Иво Каменов усетил в това възможност да го изнудва. И то с думите, че можел да уреди всичко — нали те владеели съдебната система. Но за да му помогне, трябвало моят познат да му прехвърли цялата си собственост. Бизнесменът категорично отказал: „Това, дето сте го измислили, не може да стане даже и в България“.

Възможно е, разбира се, и всичко да е пропаганда. Оклеветяването на определени лица и групировки по политически причини или заради конкуренция в България не е нещо необичайно, по-скоро дори е правило. Ето защо изказването на въпросния бизнесмен може да е и чиста дезинформация. Но също толкова голяма е вероятността тези обвинения срещу действително съществуващи престъпни структури с техните нечистоплътни отношения с водещи политици да отговарят на истината.

Срещнах се с един прокурор от Варна, който като много други не искаше да назовавам името му. „В началото ТИМ беше основана като самостоятелна групировка на Марин Митев и Иво Каменов. Бащата на Тихомир — третият от собствениците, беше от тайните служби, служител в Държавна сигурност. Предполагам, че е възникнала като самостоятелна фирма. Но по-късно е закриляна и вероятно финансирана със средства от тайни фондове. Това беше в периода 1995–1997 г. Тогава вече имаха контрола над търговията с пшеница. Същевременно създадоха и вестник, и телевизионно студио. Тогава не съм бил във Варна, но знам, че двама души — собственици на регионалната телевизия, е трябвало да предадат дяловете си и че срещу тях е използвано насилие. По същото време тези хора поеха и търговията с риба и рибни продукти. И тук беше приложена сила, за да изключат конкурентите. Странното е, че все още си показват лицата. По онова време, през 1997 г., беше известно, че имат връзки с Марк Рич[2]. Същевременно получаваха и политическа подкрепа и съвети“.

„Защо са били самостоятелни?“, попитах прокурора. „От една страна, защото Митев все още беше високо в йерархията. Те не са типичните представители на номенклатурата, които биха получили големи финансови средства. Нямаха «аристократичен» произход. Но по-късно, изглежда, все пак получиха голяма подкрепа от страна на тайните служби. На практика те нямат образование, а се занимават с банково дело, застраховане, приватизацията на големи транспортни предприятия. Успехът им не би могъл да се обясни по логичен начин. Доказателство за самостоятелността им за мен е фактът, че тези хора са публичните лица на групировката. В последно време стъпиха в София и вече имат силни позиции и там. Известно е, че бившият министър на отбраната в годините 1995–1997, адмирал Димитър Павлов, можеше да се види в офиса на ТИМ, също както и друг високопоставен служител — полк. Николай Николаев. Те са тясно свързани с тъмните сили от миналото“. Това каза прокурорът. Тежки думи. Все по-ясно ми става, че трябва да разговарям с представителите на ТИМ, защото всички тези обвинения трябва да бъдат изяснени.

С тази мисъл започнах своето разследване, като се надявах да вдигна булото на тайнствеността, което до днес обгръща тази компания и нейните основатели. Защото още на предварителните разговори ми направи впечатление, че се натъквах на непознат досега латентен страх и на крайна въздържаност, когато ставаше дума за ТИМ.

Сравнително малко неща можем да прочетем в българските и чуждите медии за групировката ТИМ и особено за нейните ръководители. Ако потърсим в Google, се появяват само оскъдни сведения за едно предприятие. А за собствениците на този икономически конгломерат не може да се намери почти нищо, всъщност — абсолютно нищо. И българските медии говорят по-скоро въздържано, ако изобщо говорят, за въпросната империя от фирми. Най-подробният материал се появи преди години във в. „Капитал“. Беше написан от журналиста Иван Михалев. Според него ТИМ, с над 150 фирми и повече от 10 000 служители, е една от най-мощните икономически структури в България. Абревиатурата е съставена от първите букви на имената на тримата босове: Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Само 12 души контролират всичките фирми на ТИМ. Иван Михалев пише, че за да станеш телохранител на един от големите босове, трябвало да имаш зад гърба си най-малко четири години „вярна служба“.

Докато Марин Митев контролира работата във Варна, Иво Каменов отговаря за фирмите в София и за финансовите операции, а Тихомир Митев се грижи за промишлените дейности на групировката.

ТИМ е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена „Тихина“.

Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. „Генерал Скобелев“, бл.13, вход А, етаж 4. В София седалището на ТИМ е в сградата на „Химимпорт“ на ул. „Стефан Караджа“ № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).

Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната „Стопанска банка“ да приберат лошите й кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори[3]. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари. Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания „Хемус еър“ на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на „Дън и Брадстрийт“ има кратка информация. Според нея той е директор на „Мустанг Холдинг“, съдружник в „Ариел TV“ АД, „Таб“ ООД, „ТИМ Kap“, „ТИМ Клуб Тортуга“, свързан е с „Химимпорт Груп“ и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само „Химимпорт“ (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам „предполага се“, защото на запитването си „Дън и Брадстрийт“ не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.

Недвусмислени изглеждат и докладите на службите за сигурност, които са събирали информация за ТИМ. Те обаче понякога използват не особено надеждни източници и в този смисъл твърденията по-долу трябва да се приемат с известен скептицизъм. В опит да се подсигуря, дадох на различни запознати лица да прочетат възлови изказвания и те потвърдиха, че доколкото могат да се проверят сведенията, които бях получил, те би трябвало да се смятат за достоверни.

И така, ето какво научих от службите за сигурност. Фирма „ТИМ“ ООД е основана през декември 1993 г. от двамата съдружници Марин Великов Митев и Тихомир Иванов Митев. В средата на деветдесетте години тя се развива и отначало заема важно място в областта на сигурността и охраната, но също и в останалите сфери на икономиката във Варна и на други места в Североизточна България. Предполага се, че наименованието ТИМ е съкращение от първите букви на собствените имена на тримата основатели Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Това не отговаря напълно на истината, защото Иво Каменов се включва в бизнеса доста по-късно.

Според изказвания на основателите, наименованието ТИМ е транскрипция на английската дума Team (отбор). Понастоящем ТИМ е събирателно понятие, без формална регистрация като юридическо лице под формата например на холдинг. Във всеки случай ТИМ обединява множество стопански предприятия, чиито основни собственици (пряко или непряко) са тримата основатели.

Ако се вярва на донесенията, в началната фаза групировката се е наложила в областта на охраната, рекета, контрола над проституцията, прибирането на „лоши кредити“. Известно време тя работи заедно със СИК и ВИС–2. От ТИМ упорито оспорват това. По-късно, след фазата на консолидиране, ТИМ вече не допуска софийски групировки да пристъпват във Варна и региона. В последните години организацията се опитва да се отърве от старите „мутри“ (популярен израз в България за представители на престъпния подземен свят) и да си създаде нов имидж.

През 2006 г. над 12 000 души са работили в различните структури на групировката. Много голям процент от предишните кадри на ТИМ са бивши военни или служители на Министерство на вътрешните работи, на Военното контраразузнаване или на Разузнавателното управление на народната армия. Лицата, които се кандидатират за ръководни постове в групировката, са подложени на старателно проучване, а тези, които вече работят за нея, се контролират непрекъснато. Типично за ТИМ е недоверието, с което се отнасят към лица, идващи с препоръка „отвън“. За доверени са смятат преди всичко бивши военни и служители на ВКР.

Кои са най-важните действащи лица в ТИМ? Ето какво е известно за тях.

Тихомир Митев е роден през 1958 г. Информацията за него е изключително оскъдна. Той е един от главните акционери, съосновател на ТИМ и отговаря на производствения сектор на холдинга.

Много повече сведения има за Иво Георгиев Каменов. Според информацията той е един от водещите мозъци на ТИМ. От 2002 г. е член на надзорния съвет на „Химимпорт“. Управлява преди всичко дейността на групировката в София. Иво Георгиев Каменов е роден на 22.9.1969 г. Завършил е Националната спортна академия и е получил най-високата степен в бойните изкуства в Япония. Национален шампион по карате — фул контакт, трети е на Европейско първенство и шампион на армията.

Според непотвърдена информация кариерата на Иво Каменов като охранител започва с контрабандата на крадени автомобили. След редица сблъсъци с конкурентите от София, успява да извоюва правото на самостоятелна активност за своята групировка във Варна. Иво Каменов обаче оспорва това. Твърди се, че през 1996 г. участва в престрелка с хора от бившите специални части (т.нар. „Барети“). Става дума за контрола над проституцията в курорта Златни пясъци край Варна. През 1998 г. е обвинен, че е хвърлил във въздуха автомобила на собственика на телевизия „Скат“ от Бургас. Този телевизионен канал е кандидат за купувач на „Варна кабел“. Освен това Иво Каменов е заподозрян за покушението срещу тогавашния главен приватизатор на окръг Варна Иван Чолаков.

Дълги години преди да влезе в йерархията на ТИМ, Каменов работи като лична охрана за някои от водещите фигури на групировката. През 2005 г. завършва задочно право в Благоевград.

Марин Митев се смята за един от основателите на ТИМ. Роден е на 5.10.1957 г. във Варна. Завършил е Военноморското училище в родния си град и е служил десет години при т.нар. военноморски тюлени. Три пъти е бил шампион на армията по контактни спортове. Многократен национален шампион по карате. Като морски пехотинец има над 800 скока с парашут. Митев контролира преди всичко дейността във Варна и региона. Списъкът на фирмите, в които е заемал или заема водеща позиция, е прекалено дълъг, за да го цитираме тук. Той само илюстрира огромните размери на мрежата. Митев се смята за най-важната уравновесяваща сила при посредничеството между различните интереси в групировката.

Йордан Йорданов е роден през 1970 г. и до края на 2002 г. отговаря за медийната сфера в групировката. Притежава 25 процента от „Мустанг Холдинг“. Говори се, че в миналото като собственик на една кабелна телевизия и на редица видеотеки е бил подложен на многократни изнудвания. Затова се обърнал към ТИМ, които притежават 30 процента от фирмата.

Константин Божилов е роден през 1946 г. Прокурист на „ТИМ Клуб“ ООД. Дългогодишен треньор по карате.

Красимир Николов — председател на „Ми–2“ ООД, една от охранителните фирми на ТИМ. Николов е роден през 1952 г. Бил е заместник-командир на специалния разузнавателен отряд на ВМС „Тихина“.

Мирослав Несторов отговаря в групировката за сферата на услугите. Прокурист на „Мустанг Холдинг“. Смятат го за стратега на групировката. Роден е през 1964 г. Учи във Военноморското училище във Варна. Има диплома по икономика. Бил е офицер на подводница, председател на управителния съвет на „М-Инс“ ООД. Притежава дялове в телевизия „МСат“.

Никола Дамянов е роден през 1940 г. в Македония. Той е един от фактическите водачи на ТИМ, които остават на заден план. През 1912 г. семейството му напуска България. По неизвестни причини баща му е убит от комунистите. Дамянов завършва Химическия факултет на Софийския университет и работи там като преподавател. По-късно се прехвърля в бранша за добив и преработка на розово масло, а след това се премества в „Химимпорт“. Тук се издига до заместник търговски директор. Заради различни афери обаче е уволнен. Назначават го в Министерството на химическата промишленост, където работи до 1984 г. През 80-те години Главно следствено управление в България проучва Дамянов. След като се жени за канадска гражданка, му разрешават да напусне България и той се установява в Англия, където започва работа във фирма за опаковки. Заедно с един англичанин основава фирма „Дарик“ и доставя на Балканите поточни линии за опаковане. През 1991 г. се прехвърля в търговията с химически и нефтени продукти и става представител на „Филип Брадърс“ за България. По-късно постъпва във фирма „Маркович“ и е нещо като неофициален представител на Марк Рич в България. След време се премества във фирма „Марк Рич“, която доставя суров петрол за рафинерията „Нефтохим“ в Бургас. През 90-те години Дамянов посредничи при контактите между Марк Рич и ТИМ. Притежава къщи в България, Канада и Лондон. Има канадско гражданство. През 2007 г. умира в София от инфаркт.

Друга интересна личност, свързана с ТИМ, е Пламен Градинаров, един от районните кметове на Варна. През 1971 г. завършва Военноморското училище в града и прави успешна кариера в разузнавателните поделения на Военноморския флот. През 1978 г. става заместник-началник на служба „Военна информация“. Две години учи във Военноморската академия в Ленинград. През 1991 г. е назначен на ръководна длъжност във военното разузнаване към Министерство на отбраната. По-късно отговаря за сигурността в различни частни предприятия. От 2005 г. Пламен Градинаров е шеф-референт в отдел „Социална политика и човешки ресурси“ на нефтената рафинерия „Лукойл-Нефтохим“ в Бургас.

И така, това са всъщност известните сведения за най-важните личности в ТИМ. Онова, което отличава всичките водещи фигури в групировката, е техният произход — или от военното разузнаване на флота, или от други тайни служби. Както и че в началото на промените всички са били много млади, между 20- и 30-годишни. Говори се, че били сформирали истинска конспиративна общност. Как обаче тези хора са успели да изградят мощната икономическа империя?

В началото фирмата притежавала няколко джипа за своята охранителна дейност. След това започнала да инсталира на различни обекти електронни системи за наблюдение и радиотехника, изпълнявала поръчки за събиране на парични суми (между другото и за някои банки, като например „Кредитбанк“). Лицензът им за охранителна дейност бил издаден през юни 1994 г. През 2000 г. фирмата вече разполагала и с лиценз за инкасова дейност. Първата по-голяма задача била охраняването на известния курортен комплекс край Варна „Св. св. Константин и Елена“. ТИМ вече притежавал и център за тренировка и обучение на охранителен персонал от различни фирми и банки.

Говори се, че „Ми–2“ ООД от групата на ТИМ била една от най-големите охранителни фирми във Варна. В предприятието работели около 170 души. Тясно свързана с ТИМ била и охранителната фирма от Шумен „Фортуна“ (през 1999 г. тя е разбита от полицията). През януари 1998 г. служители на ТИМ заедно със силите на реда участвали в потушаването на протестите на работници от фабриката за стъкло в Белослав (край Варна).

Свързват ТИМ и с проституцията, която по Черноморието винаги е процъфтявала, дори и по време на комунистическата власт. След 1996 г. групировката поставя под свой контрол по-голямата част от проституцията по северното крайбрежие. През март 1997 г., заради разправии в този бранш, стрелят по бодигардове от ТИМ. Извършителите вероятно са от охранителна фирма „Аполо Болкан“. В нея работи съпругата на местния бизнесмен Веселин Данов (син на бившия министър на вътрешните работи Христо Данов).

Много важни сфери на дейност за ТИМ са медиите (телевизии, радиостанции, вестници) и производството и търговията с пшеница. Първите големи сделки на ТИМ с пшеница са свързани с името на Марк Рич. Групировката мобилизира зърнените си капацитети в Североизточна България и се включва като подизпълнител в големи износни сделки на зърно на фирма „Гленкор“, собственост на Марк Рич.

По онова време Марк Рич е вече известен и скандален международен търговец на суровини. Приятелите му го описват като мил, плах човек с тънко чувство за хумор. В Швейцария води бляскав живот и търгува с Русия и страните от бившия Източен блок както преди, така и след Перестройката. Още по времето на Съветския съюз поддържа тесни контакти с различни шефове на Комунистическата партия. Не е ясно само каква роля играе в програмата на КГБ за пране на пари. „И за бившите агенти от КГБ той играеше ролята на пътеводна звезда, като им показваше как да станат свободно практикуващи и да прибират печалбите от международната търговия в собствения си джоб“[4]. Днес неговото състояние се оценява на милиард и половина долара. Но да се върнем към групировката ТИМ, която работи заедно с Марк Рич.

Според оценките днес групировката разполага със складов капацитет за над 1,5 милиона тона зърно, с което се превръща в най-големия играч на този апетитен пазар. Още през 2002 г. търговският директор на Софийска стокова борса Христо Миленков изрази убеждението, че изкупуването на зърното е изцяло в ръцете на „групировките“. И изброи имената на ТИМ, ВИС и СИК.

Според Миленков с изкупуването на зърно се перат пари. Спадащи към ТИМ фирми контролират две от най-големите фабрики за олио в страната — „Слънчеви лъчи България“ и „Прима-М“.

Без съмнение, чрез свои фирми ТИМ е активен участник и в сферата на строителството, леката промишленост, кожарската индустрия и хранително-вкусовата промишленост. Отскоро групировката прави първи стъпки и в енергетиката. Чрез дъщерната си фирма „Булхимекс — импорт-експорт химикали и продукти“, чието седалище е във Франкфурт, ТИМ спечели през 2002 г. търга на Националната енергийна компания за износ на електроенергия. Ставаше въпрос за 100 мегавата за период от три месеца.

„Булхимекс“ ООД, което е 100 % собственост на „Химимпорт“, е основано като дъщерна фирма на външнотърговското дружество преди 20 години в Германия и е една от многобройните фирми зад граница, свързани с ТИМ. Странно е, че при позвъняване на обявените телефонни номера в седалището на фирмата във Франкфурт се чува само „Номерът неизвестен“. Навремето „Булхимекс“ се помещава в една и съща сграда с Търговското представителство на България, където се намира и една от основните явки на българските тайни агенти. Всъщност предприятието е регистрирано в Мюлхайм, близо до Франкфурт. При позвъняване на обявения мобилен телефонен номер отново се чува лаконичното съобщение: „Номерът неизвестен“. И подобно предприятие е спечелило контрола над Централна кооперативна банка (ЦКБ)?! Наред с „Химимпорт“ и някои други фирми ТИМ е мажоритарен собственик и на „Енергопроект“ АД. Според вътрешна информация „Химимпорт“ е сключил споразумение с една дъщерна фирма на „Газпром“, от която купува газ за своите фабрики за изкуствени торове на цени, далеч по-ниски от тези, на които „Газпром“ продава в момента.

И не е само това. ТИМ участва и в търговията с метали, в лозарството, винопроизводството, в търговията на дребно и във финансовата сфера.

Има сведения за случаи на измами с ДДС, извършени с голям размах от дъщерни фирми на ТИМ през 1998–1999 г. Окръжната следствена служба в Шумен е открила производство срещу „ПВП-Груп“ по подозрение в незаконни претенции за възстановяване на ДДС в особено големи размери. Следствието се водило срещу президента на фирмата Валентин Иванов, известен и с прякора Вальо Дроба, и срещу изпълнителния директор Радослав Боев, който бил обявен за национално издирване, както съобщава вестник „Демокрация“, позовавайки се на директора на следствената служба в Шумен.

„Според оперативни сведения към групировката ТИМ принадлежат повечето фирми, които с фалшиви фактури претендираха за данъчни кредити и помежду си прехвърляха насам-натам големи суми. Това е ставало със знанието на шефа на Окръжната данъчна служба Виолин Енчев, който лично е подписвал платежните нареждания до «Булбанк» за внасяне по сметка на сумите от ДДС“. Това твърдение е от доклад на следствените служби и поради това трябва да го ползваме предпазливо. Собствените ми проучвания в Шумен потвърдиха само част от тези обвинения. До днес няма хора от ТИМ, подведени под отговорност.

Популярен икономически ангажимент в средите на ТИМ са инвестициите в увеселителни комплекси и заведения по Черноморското крайбрежие. Както си му е редът, ТИМ притежава и футболен клуб от българската „А“ група — ПФК „Черно море — Варна“. Тази информация е абсолютно достоверна и по-нататък ще играе роля във връзка с големи измами при залагания.

Към останалите сфери на дейност на групировката спадат търговията с луксозни автомобили втора употреба, автомобилните застраховки през две дъщерни фирми, риболовът и, естествено, „Химимпорт“. През есента на 2000 г. ТИМ поема на практика цялото държавно външнотърговско дружество. Иво Каменов става новият председател на управителния съвет. Това се случва с помощта на офшорната фирма „Фертитрон Инк.“, която през октомври 2000 г. купува 68 % от акциите на дружеството. Тази офшорка всъщност е собственост на ТИМ. Тя поема дълговете на „Химимпорт“ в размер на 1,25 милиона евро, както и други негови договорености. На 29 септември 2000 г. сделката е одобрена от управителния съвет на „Химимпорт“. „Фертитрон Инк.“ е фирмата представител в България на краля на суровините Марк Рич. Българското дружество се представлява от Никола Дамянов, бивш заместник генерален директор на „Химимпорт“ и доверено лице на Марк Рич. През 2005 г. е основана „Химимпорт Груп“ като 100 % дъщерна фирма на „Химимпорт“ АД, с което се постига консолидиране на капитала. Главната цел е да се апортира в капитала на „Химимпорт Груп“ участието на холдинга в различните дъщерни фирми. А те са много: „Химимпорт Петрол“ АД, „Химимпорт Ойл“ АД, „Химимпорт финанси“ ООД, „Химимпорт Рабър“ ООД.

„Химимпорт“ АД има дялове в две чуждестранни търговски дружества — „Булхимекс“ в Германия (100 % от капитала) и едно предприятие в Швейцария (25 % от капитала). Сферата му на дейност е проучването и разработването на нефтени и газови находища в България и в Черно море, в близост до българския бряг.

Следва приватизацията на държавните авиолинии. ТИМ има дялове в три авиокомпании. През август 2003 г. „Химимпорт“ печели търга за 49 % от капитала на „Хемус Еър“, при първоначална цена 3,1 милиона лева. Основен собственик на авиокомпанията към онзи момент е „Балкан Хемус Груп“. Втората авиокомпания, в която ТИМ има участие, е „Виаджо Еър“, а третата и най-важната — „България Еър“. Преди приватизацията тя е най-голямата българска авиокомпания, но дейността й носи големи загуби. През 2006 г. е обявена процедура за продажбата на „България Еър“. В търга участват „Балкан Хемус Груп“ (ТИМ) и италианската компания „Air One S.p.A.“ Предложенията са отворени на 5 октомври и на 2 ноември правителството обявява решението — ТИМ печели търга.

Договорът е на стойност 13 милиона лева. Според него „Балкан Хемус Груп“ се задължава през първите две години да инвестира в компанията 65,8 милиона евро. Като цяло „Балкан Хемус Груп“ планира за период от пет години да инвестира в развитието на „България Еър“ 82,1 милиона евро. ТИМ дава да се разбере, че има намерение през 2008 г. да обедини трите авиокомпании.

Тесни връзки с групировката ТИМ има и предприятието „Туин Стар Мениджмънт“ АД. Около него се появяват доста слухове. През септември 2006 г. министърът на транспорта Петър Мутафчиев подписва договор, по силата на който акционери в този джойнт-венчър са „Франкфурт Еърпорт Сървисис Уърлдуайд“ — Германия („Фрапорт“), и „Туин Стар“ от Варна. Концесията е за период от 35 години. Във „Фрапорт“ участват както град Франкфурт, така и провинция Хесен, т.е. държавни и, по-точно казано, общински ведомства — и с това и германските данъкоплатци. Според официалната информация „след публичен международен търг българското правителство е присъдило на «Фрапорт» АД поръчката за модернизиране, разширение и стопанисване на черноморските летища Варна и Бургас. «Фрапорт» ще бъде водеща в консорциума с 60 % участие и съвместно с българската фирма «Туин Стар» ще поеме цялостното стопанисване на двете летища“[5].

Александър Андреев от „Дойче Веле“ каза по този повод, че е получил сведения от български правителствени кръгове, които били много ядосани от факта, че „Фрапорт“ ще работи във Варна и Бургас точно с ТИМ. Други също много сериозни източници стигнаха дори дотам да твърдят, че германският федерален канцлер Ангела Меркел се била застъпила за това „Фрапорт“ да спечели търга. В едно интервю по Българското национално радио министър Петър Мутафчиев не отрече, че „Фрапорт“ работи заедно с групировката ТИМ, около която по мнението на журналистката имало много спорове. Министърът обаче й обясни: „Щом една изтъкната германска фирма е преценила, че ТИМ е подходящият партньор, не е работа на българското правителство да й диктува с кого да сключва сделки. А това, че в обществото действително съществуват съмнения, е тема на друг разговор“. От „Туин Стар“, от своя страна, заявиха, че нямат нищо общо с ТИМ.

Преди тази развръзка вече има един търг. Печели го в началото на 2005 г. операторът на летището в Копенхаген „Копенхаген Еърпорт“. Тъй като според официалната версия някои документи на „Копенхаген Еърпорт“ не били коректни, се стига до нов търг, защото и „Фрапорт“, и френският летищен оператор „Vinei“ оспорват решението. Според слуховете работата не е чиста. Водещи мениджъри от „Копенхаген Еърпорт“ са заплашвани, а зад „Туин стар“ стои именно групировката ТИМ. Една журналистка от Варна ми разказа, че според нейните сведения собственикът на „Туин стар“ е „близък приятел на ТИМ, естествено, неофициално“.

Какво казва Иво Каменов за историята около тези концесии? „Ние сме най-големият клиент на летищата. Мога да кажа само едно. От TUI са поели мениджмънта на голяма част от нашите хотели. Работим много добре с германския бизнес. Доволни сме, че «Фрапорт» пое летищата. 40 процента от туристите на германските туроператори идват тук. Това означава, че за 35 години напред туризмът в България е осигурен. Ако беше Копенхаген — какъв туризъм имат те в сравнение с Германия? Освен това сега основахме и обща компания за ремонт и поддръжка — «Луфтханза — Техник»“.

Това, което казва Каменов, е вярно, макар че няма връзка с главното обвинение. Вярно, че от есента на 2007 г. ТИМ се кооперира с „Луфтханза“ що се отнася до поддръжката и ремонта на самолетите. Този джойнт-венчър е между „Луфтханза-Техник“ и Българска авиационна група (БАГ), която е собственик на „Хемус Еър“, „България Еър“ и „Виаджо Еър“, т.е. на авиолиниите на ТИМ. В този джойнт-венчър „Луфтханза“ държи 80 процента, остатъкът е в ръцете на ТИМ. „Стремим се България да стане възлово място за услуги в региона. До един месец ще сключим и споразумение за коопериране с един водещ концерн от Франция“, казва Димитър Павлов, търговският директор на БАГ[6].

В края на краищата, загадката около директното или индиректното участие на ТИМ във „Фрапорт“ (Франкфурт) намира своя отговор. В средата на февруари 2008 г. става ясно, че „Туин Стар“ е прехвърлила своите дялове в размер на 40 процента на „Химимпорт“[7].

ТИМ е важен играч не само във въздуха. В миналото е придобил дялове от пристанища и корабостроителници по Черноморското крайбрежие и по течението на река Дунав.

Не можем да не отбележим и дейностите в областта на туризма. Става дума за изграждането на курортни селища, хотелски комплекси и вериги по Черноморското крайбрежие. През 2002 г. Марин Митев обяви, че холдингът „Св. св. Константин и Елена“ ще инвестира и във високопланински центрове. Компанията вече е стъпила в Банско и Боровец, където е закупила големи парцели земя. При една от транзакциите на стойност 3 милиона евро консултант бил бившият министър на финансите Муравей Радев. И така, стигаме до увлекателната тема за корупцията и лобизма във всичките им разновидности.

Политическият юмрук на ТИМ

В контекста на общата стопанска стратегия и на дългосрочната програма на ТИМ се споменават имената на различни политици, които услужливо са предлагали услугите си. Един от тях е Красимир Премянов, високопоставен функционер на БСП, който по времето на правителството на Жан Виденов (1994–1997) е важен фактор. Премянов е бивш член на Висшия съвет на партията, председател на парламентарната група и — както може да се очаква — преди промените високопоставен комсомолски деятел от Варна. Не по-малко важни са и генерал Ангел Кацаров, бивш шеф на Военното разузнаване, и адмирал Петър Петров, заместник-началник на Генералния щаб. Но това е само кратка извадка от списъка с бивши разузнавачи, респективно висши военни, чиито имена се спрягат във връзка с развитието на ТИМ. Разбира се, не липсват и политическите фигури. Централна роля играят бившият кмет на Варна Христо Кирчев, както и настоящият — Кирил Йорданов (бивш областен управител на Варна).

Името на Кирил Йорданов много често се свързва с ТИМ. Той има големи разправии с няколко началници на отдели, за които се знае, че са проявили предпочитание към „Мултигруп“ при продажбата на недвижими имоти по крайбрежието. Лица, близки до Илия Павлов, шефа на „Мултигруп“, междувременно убит, и до банкера Емил Кюлев (застрелян), били предупредили Кирил Йорданов, че няма да го подкрепят за втори мандат, заради връзките му с ТИМ.

Най-различни източници свидетелстват за добрите отношения между водачите на ТИМ и кмета на Варна. „Трябва да е свързан с ТИМ“, ми каза един мой информатор и ми разказа за случай, на който лично станал свидетел. „През 1999 г., след първия тур на кметските избори, Кирил Йорданов беше на второ място. На балотажа изненадващо победи с голяма преднина. Преди първото гласуване ТИМ подкрепяше първия кандидат, но при второто гласуване изведнъж промени политиката си и подкрепи Йорданов, който стана кмет на Варна. Оттогава е в много тесни връзки с ТИМ и прави всичко, което му кажат от там“.

Не по-малко показателно е и изказването на един известен бизнесмен от Варна, който много добре познава ТИМ. „Когато първият тур приключи, Митев и Каменов отишли при кмета на Варна и го попитали: «Какво ще стане с нас? Ние ви подкрепяме. Какво ще получим насреща?». Той им отговорил: «Не разговарям с престъпници». Същата нощ Иво и Марин бяха арестувани и вкарани в затвора, а на другия ден подкрепиха Йорданов. Получиха това, което искаха, станаха собственици на огромни обекти, но не направиха нищо незаконно. Никой обаче не знае какво всъщност искат“.

„Кирил Йорданов е забележителен мъж“, ми каза един хотелиер от Варна. „През 1992 г. беше номиниран за кмет от СДС. По комунистическо време баща му беше съдия. Когато СДС загуби изборите, той премина към социалистическата партия и стана депутат от партията, наследила комунистите. Когато БСП го предложи за кмет на Варна, оправяше работите на ТИМ. Той скачаше отдясно вляво! И такъв тип говори за морал! На практика Йорданов е представител на ТИМ. Всички проблеми, всички финансови транзакции на градската управа, всеки един от нейните недвижими имоти, всичко е под техен контрол. Във Варна някогашните водачи на комунистическата партия сега имат икономическата власт. Най-важните съоръжения в града им принадлежат, дирижират се от тях. Онези, които движеха лостовете на комунистическата власт едно време, днес движат лостовете на икономическата“.

Разговарях по темата и с главната редакторка на варненски вестник. Попитах я дали знае за контактите на ТИМ с политици и в София. „Има нещо много интересно. Всеки играе или с някой политик, или с някоя партия. А те играят с много такива. Те самите са си партия“.

Схематичният образ на групировката ТИМ лека-полека придобива по-ясни очертания, сякаш мъглата започва да се разнася. Затова започвам да се надявам, че с още разговори ще добия по-пълна представа. Една следователка от полицията, с която се срещнах при изключително конспиративни условия извън Варна, ми разказа: „Убедена съм, че в момента ТИМ финансира предизборната кампания в своя град Варна. По-конкретно, те финансират кампанията на кандидата за кмет от БСП. Когато влезете във Варна, още по облика на улиците разбирате за каква скъпа предизборна агитация става въпрос“. И добави нещо, което ме накара да настръхна: „Това правителство на БСП се опитва по всякакъв начин да запази в тайна връзките си с ТИМ“.

Тази реплика Ваньо Танов подсили с едно забележително твърдение. Въпросът ми беше: „ТИМ има ли политическа маша и каква е тук ролята на БСП?“. „Ами, на тази тема съм разговарял и с президента. Стане ли въпрос за това, и той се измъква. Когато БСП беше още в опозиция, бъдещият вътрешен министър Петков имаше странни контакти. Вадя си заключенията от един разговор с президента, когато му обясних що за човек е министър Петков. Той ми отговори: «Е да, ама нали знаеш как беше тогава, излязохме в опозиция, без никакви средства. Нямахме пари даже да платим телефонните сметки на партията. Тогава Румен Петков ни осигуряваше средствата. И никой от нас не питаше откъде идват тия средства и по какъв начин се е сдобил с тях». «А днес — каза ми президентът — всички се опитват да прехвърлят върху мен цялата вина. Твърдят, че Петков бил главният виновник партията да е толкова тясно свързана с една „групировка“. Това е положението, по-рано беше СИК, сега е ТИМ»“.

След това Танов продължава: „Но подчертавам още веднъж, всичко това се прави много предпазливо. Никой няма да го признае. Партията не иска в никой случай името й да се свързва с ТИМ. Държат да не се знае нищо за тези връзки, защото в края на краищата България е член на ЕС. Би било лошо както за имиджа на хората от ТИМ, така и за имиджа на правителството, ако се окаже, че големите изявления за борба с организираната престъпност и корупцията са само симулиране на дейност“.

Ако бяха само единично мнение, твърденията на Ваньо Танов спокойно биха могли да се поставят под въпрос, но свързани с някои други събития, изглеждат доста правдоподобни. Никой не би могъл да отрече съществуването на подобни необичайни политически амбиции.

Ако трябва да бъдем максимално конкретни, става дума за общинските избори през октомври 2007 г. Заглавието на едно съобщение в медиите гласеше: „Официалната партия на икономическата групировка ТИМ насочва вниманието си към парламентарните избори. Политическият проект на ТИМ, наречен «Движение за нашия град», приема конкретна форма“. Според съобщението неофициалният говорител на групировката Николай Николаев бил заявил, че предвид предстоящите общински избори групировката няма никакви намерения да основава партия, а продължава да се опитва да бъде фактор в икономическия и финансовия живот на Варна. Но ситуацията след общинските избори напълно го опроверга. На тези избори ТИМ, наистина неофициално, но напълно недвусмислено, застана зад „Движение за нашия град“. Партията е основана в края на миналата година във Варна от телевизионния журналист от МСАТ Неделчо Михайлов. За нея резултатите са много задоволителни — тя спечели шест места в общинския съвет и стана решаващ фактор за формиране на управляващото мнозинство в града. По време на последния мандат на кмета на Варна Йорданов Централната кооперативна банка (ЦКБ), която е собственост на ТИМ, представлява интересите на общината. Цялото имущество на града е застраховано в застрахователна фирма „Армеец“, също собственост на ТИМ. И накрая, „Химимпорт“ АД е натоварен от администрацията на кмета с реконструкцията на най-големия стадион „Юрий Гагарин“ на футболен клуб „Черно море“. Проектът е поверен на смесеното дружество „Спортен комплекс — Варна“. В това дружество общината има минимално участие, но влиза в него с цялата си инфраструктура. Въпреки това мажоритарен участник е ТИМ.

Повече от ясно е, че ТИМ ползва протекциите и на адвокати, политици и полицаи. Като пример често се цитира бившият военен прокурор Николай Колев, който е тясно свързан с ТИМ. Контактите на прокурора с групировката датират от времето, когато той се занимава с разследването на кражбата на стотици пистолети от гарнизона в Звездец. Сред доверен кръг хора прокурорът казал: „Аз приключих с ТИМ“. Какво иска да каже с това? Че е успял да се справи с ТИМ, като спре влиянието й, или че е един от членовете в стройните редици на групировката? Това така и няма да се изясни, тъй като Николай Колев бе застрелян през 2002 г.

Друг прокурор от Апелативния съд във Варна, доверено лице на Николай Колев и противник на тогавашния главен прокурор Филчев, също е подкрепял ТИМ. Негов братовчед е партньор на групировката в търговията със зърно. Твърди се, че ТИМ е изнасяла зърно, без да плаща мито, за което е образувано наказателно дело, но то е било спряно.

Всичко това е само малка част от мрежите, които заздравяват репутацията на ТИМ във Варна и в цялата страна. На 10.5.2001 г. всекидневникът „Демокрация“ публикува статия за това, че ТИМ представлява във Варна бившия цар Симеон II и неговото политическо движение.

Сведенията обаче са противоречиви. Според друга информация предишният областен управител на Варна Яни Янев бил в постоянна война с ТИМ. Говореше се, че ТИМ спечелил на търг по-голямата част от курорта „Св. св. Константин и Елена“. Впоследствие се оказа, че областната управа предварително е изтеглила терена от активите на хотелското дружество. В местните медии, контролирани от ТИМ, започна кампания срещу областния управител. Всъщност лобито на шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов в община Варна, включително и тогавашният областен управител Янев, се опитват по всевъзможни начини да възпрепятстват навлизането на ТИМ в развлекателния и туристическия бизнес в курортите. Но всичко е напразно.

На практика ТИМ вече са структура, покриваща територията на цялата страна. Какво още би могъл да ми каже един следовател за тази империя? „Те притежават над 50 счетоводни и данъчно-консултантски фирми, които са създадени единствено с цел източване на ДДС“. И после дойде едно ужасяващо твърдение: „Най-важното поле на действие в момента е прането на огромни парични потоци. Стремят се да превърнат мръсните пари в имущество. Затова купуват хотели или предприятия. И това се върши в цялата страна. Задачата е да се изперат парите, натрупани през последните пет-шест години. Така например неотдавна изкупиха «Параходство българско речно плаване» със седалище в Русе. Цената беше 20 милиона евро. След това на борсата продадоха същото това предприятие на една от собствените си фирми, но вече за 60 милиона евро. Тази фирма е регистрирана като офшорна и с тази акция бяха «узаконени» 40 милиона“.

Налага се да се отнасяме предпазливо към подобни сведения, макар те да идват от компетентни източници. Освен това, доколкото ми е известно, срещу ТИМ няма никакви следствени или наказателни действия. Едно интересно съобщение във вестник „Дневник“ обяснява донякъде това положение: „На 16 октомври 2005 г. в Министерството на вътрешните работи на България, в присъствието на главния секретар на министерството генерал Илия Илиев и на директора на Национална служба «Полиция» генерал Валентин Петров се състоя пресконференция. «Постигнати са значителни успехи в борбата с организираната престъпност», заяви генерал Валентин Петров. «Групировките вече се броят на пръстите на едната ръка». Генералът обаче не пожела да съобщи имената им. На въпроса на един журналист за най-мощните криминални структури СИК и ВИС генерал Илия Илиев отговори спонтанно: «Съществува и ТИМ», без да обясни, какво всъщност иска да каже. Николай Николаев от групировката ТИМ във Варна реагира тогава на това обвинение доста арогантно: «Генералът трябва да обясни какво е искал да каже. Днес е тука, утре го няма. Генералите ги сменят»“.

В разговора ми с може би най-силната фигура в ТИМ, Иво Каменов, аз го попитах, какво е мнението му за тези изказвания. „Не е така. Имам запис от пресконференцията. Точно по това време се съдехме с вестниците «Дневник» и «Капитал». Новото правителство беше встъпило в длъжност скоро. Станаха няколко убийства, включително и на партньора на Майкъл Чорни. В Боровец имаше пресконференция. На нея правителство изтъкна, че възнамерява да се бори с организираната престъпност и заяви, че има пет престъпни групировки. И един журналист от в. «Дневник» попита в коридора, дали и ТИМ е между тях. Имам записа. И още веднъж ви казвам, можете да попитате и в други вестници — това не е вярно“.

Както той ме посъветва, разпитах и другата страна и получих следния отговор: „Става дума за приватизацията на «Българско речно плаване» АД. Нашите издатели (на вестниците «Капитал» и «Дневник») също участваха. Но този делови спор нямаше отношение към нашия репортаж. Що се отнася до пресконференцията и думите на директора на Национална служба «Полиция», обяснението на Каменов е напълно объркано: пресконференцията не беше в зимния курорт Боровец (както той казва), а в Министерството на вътрешните работи. И не журналист от «Дневник» е задал в коридора въпрос на генерал Петров (както твърди Каменов), а колежка от една частна телевизия“. Толкова за различните интерпретации на истината.

Страховитата групировка и журналистите

По време на разследването си попаднах на информация от Международната хелзинкска федерация за правата на човека, предназначена за средствата за масова информация, в която се споменава ТИМ във връзка с брутално покушение над журналист във Варна. Антон Луков, главен редактор на всекидневника „Черноморие“ и собственик на интернет сайта „Днес плюс“, е бил брутално пребит на 19 май 2003 г. от неизвестни нападатели. „Един от мотивите за нападението били статии на Луков в неговия вестник. Писал например, че много хора във Варна свързват името на кмета с организираната престъпност, както и на политици с мафията. В интернет сайта «Днес плюс» имало критични статии за групировката ТИМ“[8].

Естествено, исках да разбера лично от журналиста Луков какво се крие зад това изявление. Срещнах се с него в едно малко кафене във Варна. Поздрави ме як, набит мъж, който никак не приличаше на лесен за пребиване. Разказът му беше много интересен за мен: „В последната предизборна кампания за градския парламент работих за десет души и за кмета. Когато публикувахме материал за общинската администрация и за ТИМ, бях пребит от бой. Счупиха ми пръстите, избиха ми зъбите. Зъбите — за да не говоря вече, а пръстите — за да не пиша. Случи се, макар че съм толкова як мъж. Отначало ме удариха по тила с железен прът, припаднах и оттам нататък не помня нищо“. Попитах го какво предполага, кой носи отговорността за това? „Полицията не си мръдна пръста. Всичко се пазеше в тайна. Всички знаят кой беше, но полицията не ще и да чуе. Знам, че зад това стои ТИМ“, твърди той доста смело. „Проведох лично разследване. Поръчали са на една банда млади хора, които дълго време са ме наблюдавали. Но, за съжаление, полицията не проведе никакво разследване“.

Подозирах, че може да ми разкаже нещо повече за самата групировка, и го попитах дали хора от обкръжението на ТИМ все още имат контакти с обикновени престъпници, например с рекетьори.

И както беше разговорлив, изведнъж настоя да изключа диктофона. После продължи да разказва, без да обръща внимание на въпроса ми. „У нас всички знаят историята на организираната престъпност. Тя се създаде, когато краят на комунистическата партия вече се виждаше, защото тогава само така можеше да се работи с държавата. Да вземем бившия шеф на служба «Военна информация» във военноморския флот. Сега е човек на ТИМ. Наричат ги «белите якички». Укриват документация. Информират се за икономическото състояние на много фирми. Така станаха силни. Купуват много земя, правят големи проекти. Но само говорят, промените настъпват само по документи. Преди няколко години по този начин купиха големи парцели покрай брега. До ден-днешен там няма нищо. В момента им трябват много пари. ТИМ работи на гърба на държавата. Другите групировки нямат такъв як гръб“.

И след това ми каза нещо, което вече няколко пъти бях чул: „Главната задача на сегашния шеф на полицията е да закриля ТИМ. А той трябва да пази гражданите, не групировката ТИМ“. Накрая го попитах дали като журналист все още пише за ТИМ. Реагира с жизнерадостен смях. „Бих го правил, ако някой се грижеше и за моята сигурност. Нямам вяра на българската полиция и на прокуратурата — също“.

Запитах и Иво Каменов какво ще каже по повод на тези обвинения. „Тоя господин Луков е бивш борец. Беше свързан с една политическа партия, беше вършил някои неща. Беше и главен редактор на един регионален вестник. Питайте какво е писал, срещу кого. Освен това е бивш спортист, добре сложен. Такъв човек не може да го прекършиш с бой. Горд е, че е бил съученик на Георги Илиев, когото застреляха“.

Никой не може да отрече, че Антон Луков има страховита фигура. Също и че е бил брутално пребит. И не е първият журналист в България, който е бил заплашван или направо пребит, защото се е захванал с някои тъмни сили в държавата.

Как може да бъде спряно публикуването на дадена информация ми разказа една журналистка. Искала да напише материал за ТИМ и обсъдила това с шефа си. „Когато им казах, веднага го отхвърлиха и се хванаха за главите“. Друг журналист от Шумен, който искал да пише за ТИМ, също имал неприятности. „В редакцията дойдоха адвокати. Юридически нямаше възражения по статията ми. Но после платиха на главния редактор, за да не излезе материалът“.

Дали нападението над Антон Луков има нещо общо с неговите публикации за ТИМ и до днес можем само да гадаем. Във всеки случай журналисти, които разпитах за случая, смятат за напълно възможни и други мотиви, още повече че тогавашните му публикации не били особено скандални. „Какво мислите за Луков?“, попитах във Варна известен журналист. „Той има ангажименти в политиката. Беше експерт при бившия кмет на Варна и сега има вестник и информационна агенция. Работи за най-различни партии. Участва в предизборните кампании. Организира полемики, разпространява слухове“. И отново долових страх. Търсенето ми не можеше да спре…

Следващата ми цел беше главната редакторка на един всекидневник. Естествено, от нея искам да науча дали като журналистка от варненски вестник някога е писала за групировката ТИМ. „За последен път — преди пет години — каза ми тя. — След това имах много проблеми. Сестра ми беше продуцент в телевизията на ТИМ. Когато написах статията, тя беше в София. Те й се обадили, имаше и репресии срещу други колеги от вестника, които после напуснаха, защото бяха тясно обвързани с ТИМ. Бях писала за структурата на групировката ТИМ, каква дейност развиват. Всъщност не беше нищо особено, нито за наркотици, нито за проституция, само за бизнеса. Дотогава тези неща не бяха известни тук. Много хора не знаеха нищо за ангажиментите на ТИМ. Нито за износа на риба, нито за търговията с хранителни продукти. Статията показваше, че те искат да вземат целия град в свои ръце. И там беше проблемът. ТИМ беше Варна и се надявам, че Варна не е ТИМ“. След малко добави: „Не знаем нищо за престъпната дейност на групировката ТИМ. Но основаването й е ясно. Тя беше охранителна фирма. После пое някои банки, стана собственик на ресторанти, на видеотека.

По-късно създаде телевизионен канал, чиято охрана също пое. Така започна дейността на групировката. Чрез разбойничество, според някои. ТИМ поемаше охраната на фирми, а после — и самите фирми. Това бе началото“.

Моята колежка от варненския всекидневник помнеше много добре колко слухове се ширели. Според един от тях членове на групировката били получили пари на комунистическата партия. „Но това, разбира се, е неофициална информация. Имаше и слухове, че от Русия са дошли много пари и че един депутат от БСП е от групировката ТИМ“. Тя говореше за ТИМ едва ли не с възхищение. „Структурата на ТИМ е много добре измислена. Създателите й имат много фирми, но не винаги се водят като официални техни собственици и заради това често не е ясно кой е от групировката и кой не е“.

„Говорили ли сте някога с хора от ТИМ?“, попитах я аз. „Това е невъзможно. Опитах няколко пъти да се добера до Марин Митев. Той отказа. През последните години Митев стана публична личност. Имаме две-три негови снимки“. Тя потвърди и изказването на Ваньо Танов, според което босовете на ТИМ във Варна се държат по особен начин. „В последните години Марин Митев се движеше с различни бодигардове, в три-четири коли, с номера с еднакви цифри. Всеки бодигард беше облечен като него: черно яке, черен панталон, всичко в черно. Така че не можете да разберете кой от всичките е той. Автомобилите се движат в колона и никой не може да се вмъкне помежду им“.

Научих, че имат две резиденции. Едната — на плажа, а другата — в един квартал на града. Заради „двореца“ на плажа имали проблеми и затова го предали на една фондация за деца. Но в управителния съвет на фондацията били съпругите на Иво Каменов и Марин Митев. Сега бил затворен. „Не разбирам защо построиха нов дворец, и то в един бедняшки квартал“ — недоумяваше колежката ми. За съжаление, не можа да ми каже точния адрес.

Открих го с помощта на един полицейски служител. Той ми разказа как се чудели защо през този район минават толкова много камиони. Попитали един шофьор и той им казал, че досега никога не били докарвали толкова много бетон за една-единствена сграда. Правели бомбено укритие в мазето. Резиденцията наистина се намираше в една местност, в която живееха по-скоро малоимотни хора — малки къщи, дори дъсчени бараки се забелязваха. И изведнъж, като Фата Моргана, се появи той — дворец от големи каменни блокове, със сводести прозорци, бели фронтони. На външната стена на едното крило от сградата имаше скулптура, приличаща на лъвска глава, от устата й висеше дълъг черен език. Навсякъде бяха инсталирани видеокамери. И само след няколко минути към мен и моя придружител се приближиха двама мъжаги с извадени пистолети. Ние, разбира се, потеглихме колкото е възможно по-бързо.

Следващата ми среща беше с един бизнесмен от Варна, който е работил с ТИМ, т.е. познаваше групировката отблизо. Струваше ми големи усилия да го убедя да говори с мен и да ми позволи да запиша разговора. Първо се срещнахме в малко кафене, после отидохме в една винарна. По неговите думи във Варна внимателно следели всяка моя крачка.

„Първото ми впечатление за тимаджиите беше, че това са млади хора с нова техника. Зад тях трябва да са стоели много пари, защото уж започваха от нищото, а бяха особено добре снабдени с всички модерни технически средства за охрана и с всякакво оръжие. Те бяха първата фирма във Варна в сферата на охраната. Никой обаче не знаеше кои са и откъде идват. По-късно разбрах от тях, че са от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот. Бяха много активни в разузнаването, с най-добро въоръжение. За кратко време получиха най-важните клиенти. През 1997 и 1998 г. започнаха да навлизат в сферата на финансите. Вършеха всичко много елегантно. Имаха добри връзки в прокуратурата. Когато изникваха проблеми, те имаха точните хора, които ги решаваха, и беше трудно да ги свържеш по някакъв начин със случилото се. Бяха много умели“.

Исках да науча от него дали е имало връзки между организациите СИК, ВИС и групировката ТИМ. „Тук имаше един, който беше от СИК, но той не играеше никаква роля. Някои хора обаче казваха, че имало сблъсък между СИК и ТИМ и ТИМ била спечелила“. Той също спомена за връзка между ТИМ и кмета на Варна, подобно на журналистката, която ми беше разказала същото преди това.

Попитах го дали в края на краищата той е имал някакви проблеми с ТИМ? „Не само аз имам проблеми с ТИМ. Например една фирма участваше в урбанизацията на някои квартали във Варна, беше разработила всичко, за да привлече частни инвеститори. Но без разрешение от общината не може да се направи нищо. Блокираха ги. Защото ТИМ също се интересуваше от този проект. Отидоха на съд. А тук, във Варна, съдебните решения зависят от това, дали имаш политическо влияние или пари. Трети начин няма. Така въпросната фирма нямаше никакъв шанс. Инвеститори, предприемачи, които не си сътрудничат с ТИМ, тук нямат шанс. Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра“. И той спомена за военния прокурор от Варна Николай Колев, който бил един от основателите на ТИМ. Бил застрелян от наемни убийци на 28 декември 2002 г. в София. (И в другите ми разговори името му ще се споменава често.) „Те искаха да прекъснат връзката с него, да приключат отношенията. Беше убит брутално. Но те работят с всички, защото парите нямат политически цвят“, продължи разказа си информаторът ми и в края на разговора още веднъж ме предупреди да внимавам. А това, което каза после, ме накара да се замисля: „Всичко тук е трудно, много трудно. Не става дума за мен, а за семейството ми. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито. Пазете се“.

Седмици по-късно научих, че са го потърсили от полицията. Искали да знаят за какво сме си говорили и явно много точно са били осведомени кога и къде съм ходил във Варна. Във всеки случай, след моето посещение, както ми разказа по телефона, имал проблеми.

Според графика ми следваше разговор с един прокурор в Шумен. От самото начало той даде да се разбере, че не иска да цитирам името му, защото ще си има огромни проблеми, а имал семейство и две малки деца. „Те правят всичко съгласно законите, имат различни отдели и звена, от недвижими имоти до строително законодателство и стабилни връзки по всички етажи на властта, т.е. на правителството. В момента изкупуват акции от една фирма в България, която се занимава със строеж на магистрали. Искат да поемат контролния пакет в тази фирма. Сега това предприятие получава средства от европейските структурни фондове. Те искат да се доберат до тези пари. Имат намерение да се включат и в конкурса за приватизацията на Българския морски флот, за да имат господстващо влияние. Участват в търга и по всяка вероятност ще го спечелят“.

„Как всъщност стоят нещата с купуването на акции от това предприятие за строежа на магистралата?“, попитах аз. „Става въпрос за «Черно море» АД, автомагистрала «Черно море». Имат повече от 300 милиона лева активи, около 150 милиона евро. Хората на ТИМ купуват акции директно от акционерите, 1300 на брой, и то на особено висока цена. Всичко съвсем законно“. И отново подчерта, че никога не бива да споменавам името му, защото „те ме познават“.

Затова го попитах дали смята групировката ТИМ за опасна. „Може да се каже“. „А защо ТИМ е опасна — подметнах аз, — след като всичко се извършва по законов ред?“ „Опасността се крие в това, че те няма защо да се страхуват от каквито и да било репресии или санкции от страна на държавата. Разработили са перфектен механизъм. Нали ви казах, че имат връзки във всички сфери на политическата власт, министър-председателят е на тяхна страна, както и всички известни личности на ръководни позиции в правителството. Хората от ТИМ обаче казват, че това не е вярно. Вероятно няма и да се докаже. Но всички ние го знаем“. Опитах се да си изясня за себе си ситуацията и го помолих, като казва, че те имат поддръжка на всички равнища на политическата власт, да конкретизира малко твърденията си. „Нямам факти, само предположения. Защото никой не им се противопоставя. Всеки познава групировката“. Попитах го кой стои зад гърба на ТИМ. „Знам само че са във Варна. Не знам кой стои зад ТИМ“. Аз подхвърлих за слуховете, че това е военното разузнаване. „Кой конкретно е зад тях, не знае никой. Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те. Държавата би трябвало да разследва това“.

Поне няколко български държавни служители са опитвали да направят това в миналото, но напразно. Защо е така? Опитах да намеря обяснение от бившия главен антимафиот в Министерство на вътрешните работи Ваньо Танов. Неговите впечатления до известна степен се покриваха с това, което вече бях научил. „Преди да се стигне до формалното отваряне на едно досие, се събират всички възможни сведения. Тогава бях съставил пълна схема на всички лица, свързани с ТИМ. Обаче никога не се стигна до предварително следствие или до наблюдение на тези лица. Когато освободих поста си, оставих цялата тази документация на моя заместник. После, естествено, и той беше изгонен и така документацията изчезна. Затова и казвам, че в следващите две години не очаквам никакви разследвания или досиета срещу ТИМ. Информация няма. Тъй като след структурната реформа вече не бяхме самостоятелна служба, а на пряко подчинение на министъра, той всяка седмица изискваше доклад за това, какви следствия или предварителни дознания са започнати. И така, естествено, беше невъзможно да се предприеме нещо срещу ТИМ. В момента например ТИМ контролира производството на зърно — по-точно изкупуването му. Техни са около 80 % от изкупвателните пунктове в страната. Имат повече от 50 счетоводни и данъчно-консултантски фирми, които са създадени специално с цел да доказват ДДС. Установихме съществуването на 56 подобни фирми, които бяха под техен контрол. Предприятието за малки трактори в Русе също беше купено. И така е в цялата страна. Задачата е да вложат някъде парите, които са натрупали през последните пет-шест години. Настанили са се на входа и изхода и на нефтената рафинерия «Плама» в Плевен (града на Румен Петков) и така източиха цялото предприятие“.

Следващият ми събеседник искаше да разговаря с мен в София. Беше хотелиер, по-скоро преди години бил собственик на хотел и казино в София. Теглил кредит от банката, а когато казиното престанало да носи печалба, вече не можел да плаща вноските по кредита. Размишлявал дали да не продаде хотела, но не станало, макар да опитвал в продължение на две години. После банката продала кредитите на един финансов холдинг в Швейцария, който принадлежал на ТИМ. Всичко дотук било напълно законно. Преценката му за един от босовете на ТИМ беше достатъчно показателна: „Иво е големият бос. До него не можеш да стигнеш. Групировката си взима каквото пожелае и за това се говори само под сурдинка. Те получават почти всичко. Но то става по законния ред. За тях беше важна информацията, че финансовото ни положение не е добро. И тогава посегнаха. Съвсем законно“.

Но как така ТИМ получава подобна информация? Откъде я взема? Достоверен източник ми сподели по този въпрос: „Мисля, че получават необходимите сведения от политиците, а те, от своя страна, от министерствата. Така например предишното правителство беше взело друго решение за приватизацията на «Параходство българско речно плаване» в Русе. Когато БСП дойде на власт, то беше променено, за да може да го купи ТИМ“.

Не толкова законно обаче е това, което разбрах от друг бизнесмен в София. Отвлекли дъщерята на един адвокат, която искала заедно с един ирландски бизнесмен да основе джойнт-венчър и да участва в търг. Ставало въпрос за инвестиции в размер на 20 милиона евро. Въпросният адвокат отишъл в полицията и съобщил за отвличането. След това го посетили, поне така твърди той, някакви мъже, които се представили за членове на групировката ТИМ. „Защо разказваш наляво и надясно, че дъщеря ти е отвлечена? Не се намесвай“. Така проектът им пропаднал и търгът бил спечелен от друго предприятие. Тежко обвинение, трудно за доказване, тъй като адвокатът не е съгласен да ми даде клетвена декларация за твърденията си. По-късно Иво Каменов яростно оспори това обвинение.

Ставаше все по-належащо да се свържа с ТИМ, за да изясня всички тези обвинения. Но преди това имах други интересни срещи. Например със служител от едно западно посолство, който ми каза следното: „Неофициално се говори, че Варна принадлежи на ТИМ. Зад групировката обаче стоят и политици от София. Другите групировки взаимно се изключиха от борбата. Остана ТИМ. Става дума за висока степен на корупция и това е единственото обяснение на стремглавото им и успешно развитие. Те извличат изгода от това, че съдилищата са малко или повече корумпирани, или са неспособни да приключват сложни производства за обозрим период от време. А парламентът изработва закони, които със сигурност не са във вреда на ТИМ. Това е най-важното“.

Някои източници сравняват групировката ТИМ с прословутата „Мултигруп“, която вече не съществува. Тя имаше своя бляскав период през 90-те години, когато в нея работеха над 12 000 служители и когато в най-различни сметки в страната и особено в чужбина беше депозирала печалба от над един милиард долара. Както някои предприятия на ТИМ, така и „Мултигруп“ беше регистрирана в Цуг, Швейцария. И също като ТИМ „Мултигруп“ работеше особено успешно в областта на недвижимите имоти, туризма, застрахователното и банковото дело и суровините. Така погледнато, сравнението е доста уместно.

Интервю с един от босовете на ТИМ — Иво Каменов

Кое от тези толкова сходни изказвания от различни източници и от изразените в тях тежки подозрения по отношение на ТИМ отговаря на истината, най-после, почти в края на моето пътуване, се опитах да разбера от Иво Каменов — несъмнено един от най-важните хора в групировката. След като по щастливо стечение на обстоятелствата получих номера на личния му мобилен телефон, се опитах да се срещна с него в София. Тъй като не говоря български, един колега се обади вместо мен. Каменов му отговорил, че в момента бил в чужбина и го попитал, кой му е дал този номер. Когато колегата ми споменал моето име, отговорът отсреща бил, че ме познава и бил чел едно странно интервю с мен във връзка с ТИМ. Лидерът на ТИМ бил много ядосан и разочарован от това враждебно поведение. Бил съм представил ТИМ като някакво зло, като дявола. А това било невероятно погрешно. Те не били мафиотска групировка и изобщо не се занимавали с неща като изнудвания. Твърдението ми, че било опасно за живота да се занимаваш с ТИМ, било пълна глупост. Той искал само малко по-коректно поведение и би се срещнал с мен. Няколко пъти попитал колегата ми дали е българин, къде живее. „Ако си българин — казал му, — тогава знаеш, че повечето българи са много горди хора, имаме вътрешно чувство за справедливост. След като прочетох такива глупости от Рот, съм му ядосан и ако продължава така, може да стигнем и до юридически спорове. Но по принцип западните медии и журналисти не са коректни, що се отнася до българите“.

Това беше. Нямаше го в България. Но обеща: „Да не съм чул повече такива педерастки приказки. Нека да се държим като мъже и да говорим директно“.

И след седмици разговорът ни наистина се състоя. Срещнахме се в края на октомври в Мюнхен, в хотел „Кемпински“ на летището. Разпознах го още отдалеч. Небрежно облечен мъж, който водеше със себе си малко момиченце. Очаквах да пристигне с телохранители. Поздравихме се и аз му представих моята преводачка — препоръчана ми бе от мюнхенската полиция — която между другото трябваше да наблюдава нашата среща. Иво Каменов бе на път за Токио — отиваше на световното първенство по карате. Самолетът му излиташе след обяд, така че имахме достатъчно нреме. Всъщност беше доста приятен мъж и мога да си представя, че е чудесен баща. Изобщо не отговаряше на представата, която си бях изградил въз основа на многобройните си разговори в България. След като му казах, че ще записвам разговора, той веднага започна да говори. Сякаш искаше да се отърве от някакъв товар. Спомена ми за едно интервю, което бях дал на журналиста Явор Дачков малко преди да си замина от София, в което говорех и за ТИМ. Той го бил излъчил в своето телевизионно предаване. След това в телевизията имало големи разправии.

Предавам разговора с Иво Каменов почти изцяло, тъй като той, естествено, има право да представи своята позиция, а за читателя ще бъде любопитно да разбере от първо лице какво казва или не казва единият от основателите на ТИМ за обвиненията по адрес на групировката.

Иво Каменов: Дачков е умен журналист, но е тясно свързан с една политическа партия в страната. А това вече означава, че не е обективен. Вестник „Дневник“ също не е обективен. Когато бяхте в тяхната редакция, за да се срещнете с един некорумпиран прокурор, ние тъкмо имахме публичен спор със собствениците на „Дневник“ и „Капитал“. Ставаше въпрос за процедура по приватизацията на флота по река Дунав. Те в един момент отиват там, като се знае, че срещу тях е заведено дело. Проблемът в България е, че сме малка страна и всеки познава всеки. Процесът на преструктуриране е към края си и ударите под кръста са най-разнообразни. А основните идват от медиите. Познавам живота в Германия и мога да ви кажа, че за разлика от България във вашата страна не те спират, ако не си направил някакво нарушение. У нас могат да те проверяват по всяко време, по какви ли не причини, просто така, това е престараване.

Юрген Рот: Но вие все още нямате негативни преживявания с българската полиция, нали?

И. К.: Искам да ви кажа, че няма личност или фирма, която да не е проверявана от финансовите служби. Познавам живота в Западна Европа и мога да ви кажа, че в България полицията и финансовото ведомство тотално нарушават основни права на хората. Всичко се проверява. За мен това е остатък от комунизма. Няма сделка, малка, средна или голяма, която да не е свързана със скандали. След 1990 г. всеки за всичко се обръща към съда.

Ю. Р.: А вие какво правехте преди 1990 г. Във флота ли бяхте?

И. К.: Ще се върнем по-късно на този въпрос. Сега искам да кажа нещо друго. Първо, Западна Европа няма обективно отношение към България, а е много предубедена. Непрекъснато сравняват България с Русия, но тя няма нищо общо с нея, дори и по отношение на културата. Второ, процесът на преустройството непрекъснато се сравнява с този в Украйна или Русия. И това не е правилно. България няма ресурсите на Русия. Допуска се и още една грешка — в България не е имало нито едно правителство, което да се е задържало на власт повече от четири години. В тежкия период след 1990 г. правителствата се задържаха само по година-две. 12 години след 1989 г. България беше в черна дупка, абсолютно изолирана. Вследствие на политическата промяна цареше пълна анархия. И какво стана? Абсолютна деградация на обществото, наркотици. Моралът отиде по дяволите. През комунизма поне имаше морал. Моето лично мнение е, че трябваше да следваме китайския модел. Не мога да говоря за политическа свобода, защото България не е свободна. Само войни, войни. Преди 10 ноември всички вярвахме, че това, което правим, е правилно. От нас се искаше да сме добри работници или спортисти. Мога да кажа, че тогава имаше истински приятелства. Моралът беше на високо равнище.

Ю. Р.: Коя е групировката ТИМ?

И. К.: Първо искам да кажа, че името ТИМ не идва от началните букви на трите имена на основателите на групировката, а от team — отбор.

Ю. Р.: Вярно ли е, че голям процент от ТИМ са бивши служители от Военното контраразузнаване?

И. К.: Бяхме военнослужещи, но не към разузнаването. Бяхме най-добрите войници в нашата армия. Флотът имаше едно поделение за Гърция, едно за Турция и едно за специални акции по целия свят.

Ю. Р.: Какво означава специални акции по целия свят?

И. К.: Ставаше дума за саботажни действия срещу кораби, топлоелектроцентрали…

Ю. Р.: Завършили сте Националната спортна академия, така ли?

И. К.: Академията, Военен факултет, имам и друго образование, техническо, завършил съм държавен университет.

Ю. Р.: В основната си част групировката ТИМ от бивши войници ли се състои?

И. К.: Казвам го съвсем открито, ние сме горди с това, което направихме. 99 % от това, за което отговаряме — авиокомпании, банки — сега щяха да са банкрутирали. Всяка сделка, която се сключваше, беше абсолютно официална, особено големите, за които е необходимо разрешение от много органи. Виждат се датата, часът, балансът. Застрахователното дружество на армията например беше пред фалит.

Ю. Р.: Въпросът ми беше дали групировката ТИМ е основана от бивши войници и служители на тайните служби. Да или не?

И. К.: Повечето да.

Ю. Р.: Казвате, че сте обучен за саботажни действия…

И. К.: Казвам още веднъж. Смятам, че образованието, което получихме, беше на много високо равнище. Видяхме как е при турците, американците, руснаците. Бяхме горди с това, което правехме. И все още мисля така. Започваш от бащината къща, после в училище, униформа, късо подстригана коса. А сега какво е — днешния морал не мога да го приема.

Ю. Р.: Според това, което казвате, в ТИМ има предимно хора с добър морал.

И. К.: Ние сме от една и съща кръвна група. Познаваме се от времето, когато нямахме нищо, само себе си. Горди сме, че сме заедно, че направихме пари. Не приемаме хора като Роман Абрамович. Не им подражаваме. Ние работим, блъскаме се, не сме холивудски звезди.

Ю. Р.: Какво правехте след промените?

И. К.: През 1992 г., когато на власт дойдоха демократите, нашето правителство реши, че България вече няма нужда от армия, подписа, че няма да търгува с арабските страни и със Съветския съюз. Руснаците наложиха мита, спря частната търговия.

Ю. Р.: Още веднъж повтарям въпроса си. Какво правехте след промените?

И. К.: Основахме охранителна фирма ТИМ. В момента това е най-голямата охранителна фирма в страната.

Ю. Р.: За нея казват, че се е занимавала с рекет.

И. К.: Няма такова нещо. Ние бяхме първата охранителна фирма с бронирани коли, която въведе униформи, софтуерна връзка с полицията и в момента сме най-голямата фирма за инкасо. Никога не сме изнудвали за пари и нямаме нищо общо със сделки с наркотици.

Ю. Р.: А какво ще кажете за проституцията? Твърди се, че там ТИМ е навлязла много надълбоко.

И. К.: Ако се занимавах с тоя бизнес, нямаше да мога да си плащам бензина. Цялата ни дейност е проверявана хиляди пъти. Започнахме с банките. По тяхно поръчение се грижехме за лошите им кредити. Работата е в това, че трябваше да изминат седем години, за да убедим хората, че ако купим едно предприятие, ние няма да го разбием, а ще го възстановим. 22 000 души работят за фирмите, които имаме.

След банковата криза през 1996 г. държавата затвори много банки. Ние изкупихме почти всички затворени. Това бе нашият бизнес.

Ю. Р.: Още един път въпроса. Полицейски служители и един прокурор твърдят, че сега ТИМ контролира каналите за проституция.

И. К.: Щом като ми цитирате такива неща, ставам и си отивам. Едно ще ви кажа. Аз живея в България. Не се крия. Никога не съм се крил. Фирмите, които притежаваме, са отворени. Не защото правим всичко, каквото си поискаме, а защото сме спокойни по отношение на това, което правим.

Ю. Р.: Всъщност с какви пари основахте вашето охранително предприятие?

И. К.: Що се отнася до това, сключихме договори с две държавни банки и с една частна. Първоначално всички автомобили бяха закупени с кредити. Искам да ви кажа още нещо. България е член на НАТО. И ако страната ми не беше поставена под контрол, никога нямаше да стане член на ЕС.

Ю. Р.: Вестник „Капитал“ беше писал, че в началото сте били бодигард на високопоставени шефове от ТИМ.

И. К.: Още от началото предлагахме истинска сигурност на най-високо ниво, с което и в момента се гордеем. Това е истината. Нямаше да сме живи, ако не си вършехме работата добре. И в момента предлагаме най-добрата лична охрана. Не само във Варна. Говоря за цялата страна.

Ю. Р.: Вярно ли е, цитирам вътрешен полицейски доклад, че през 1996 г. сте взели участие в престрелка с хора от бившите специални части? Ставало е въпрос за контрол над проституцията в курорта Златни пясъци край Варна.

И. К.: Не е вярно.

Ю. Р.: Обвиняват ви, че през 1998 г. сте хвърлили във въздуха колата на собственика на телевизия „Скат“ в Бургас. Тази телевизия е била кандидат-купувач на „Варна кабел“.

И. К.: В момента собственикът на „Скат“ е сериозна политическа фигура. Член е на партия „Атака“. Отскоро е председател на общинския съвет на Бургас. И вие можете да го попитате за това. Ако искате, ще ви намеря телефонния му номер.

Ю. Р.: Обвиняват ви още, че сте извършили покушението срещу тогавашния главен приватизатор на варненски окръг Иван Чолаков.

И. К.: Ако искате, ще ви дам телефонния му номер и можете да го попитате.

Ю. Р.: Били ли сте някога в сътрудничество със СИК или ВИС?

И. К.: Никога. Не беше и възможно. Защото ние сме войници, а те са престъпници. Тях вече ги няма. Мога да ви кажа едно. Повтаря се все едно и също. Във всяко общество се започва със спекулации. Не говоря за нас. Всичко в България се проверява и контролира. Правите голяма грешка, ако си мислите, че с пари може да се уреди всичко. Просто не става.

Ю. Р.: Обаче има доклади, според които вашата страна е една от най-корумпираните в Европа.

И. К.: В нашата страна 90 % от банковия сектор е собственост на западни компании. В енергетиката процентът е 100, при телекомите — пак 100, в застрахователната сфера — 70, в пенсионното осигуряване — 80. През последните години митническите служби се ръководеха от една английска фирма. Всички магазини, консултантски служби, външнотърговски банки или ревизори са в ръцете на западни предприятия. Мога да ви кажа, че само няколко български фирми се занимават с това, кой да получава пари от европейските фондове. И то чрез публични търгове. И всичко минава през медиите, телевизията. Никой не искаше да се занимава например с въздушния транспорт.

Ю. Р.: Не пропускате ли нещо? Например по повод на това, че енергетиката 100 % е в западни ръце. Най-големият вносител на петрол е руското предприятие „Лукойл“, а що се отнася до доставките на газ — най-големият играч е „Булгаргаз“, който е в тясно сътрудничество с „Газпром“, също руско предприятие. Атомната енергетика работи изключително с уран от Русия, технологиите, които използва, са руски, съхранява отпадъците в Русия. Като прибавим и руския бизнесмен Майкъл Чорни. Нали преди вас той беше собственик на „България Еър“?

И. К.: Лъжете се. „България Еър“ винаги е била държавна собственост. Всичко беше купено на търг. Не само от Майкъл Чорни. Още през 1999 г. можехме да направим добър бизнес с него. Но не пожелахме, защото знаехме с кого какво можем да правим и с кого — не. Не става, ако не играеш по правилата.

Ю. Р.: За ТИМ се изказват високопоставени полицейски служители. Според тях най-важното поле на дейност между другото било прането на огромни потоци пари. Неотдавна с тази цел сте купили „Параходство българско речно плаване“.

И. К.: Имаше следствие, за да се разбере как сме го купили. Речното корабоплаване в България е част от националната сигурност. То фигурира в регистъра на военните резерви. Имаше единадесет кандидати, накрая останаха трима. Собствениците на „Дневник“ и „Капитал“ спечелиха търга. Ние обжалвахме решението. Шест месеца се съдихме с тях. И тогава делото беше прекратено. Те се оттеглиха от сделката. Тя е на стойност 11 милиона евро, с дълговете. Изцяло е финансирана от банка. Във фирмения регистър може да се провери какъв е размерът на кредита. Срокът за погасяването му е десет години.

Ю. Р.: Разговарях с различни журналисти, във Варна също. Всички те се страхуват да говорят и да пишат за ТИМ. На какво се дължи това?

И. К.: Ако беше така, нямаше да публикуват толкова много неща за ТИМ. Това не е вярно.

Ю. Р.: Но публикациите винаги са доста лаконични, или не съм прав?

И. К.: Елате във Варна. Имаме архив с всички публикации срещу нас.

Ю. Р.: Как бихте се определили днес — милионер или милиардер?

И. К.: Не съм нито милионер, нито милиардер, а просто човек. Вие смесвате нещата — в България има много богати и много бедни хора. Как се стигна дотук? Вярно е. Цялата икономика на държавата, с изключение на мобилните комуникации, е изградена по времето на комунизма. След промените всичко беше разпределено, и то между много хора, не само между няколко човека. И пред всеки един стоеше отговорността да развие тези активи или да ги превърне в старо желязо. През 2002 г., когато стана ясно, че България ще бъде приета в Европейския съюз, дойдоха чуждестранните инвеститори и повечето наши хора, които притежаваха фабрики, предприятия или недвижими имоти, започнаха да продават. Направиха добри пари и заживяха нашироко. Това е реалността. Всеки казва: „Живей днес, защото не знаеш какво ще стане утре“.

Ю. Р.: Познавате ли някогашния прокурор Николай Колев? Работил ли е някога за вас?

И. К.: Не е работил с нас.

Ю. Р.: Знаете ли дали през последните години хора от Русия, Албания или от Косово идват в България, за да развиват бизнес с недвижими имоти?

И. К.: Имам само една молба. Не е вярно, че във Варна има руска мафия. Имаше руснаци, които крадяха някакви пари в Русия и после идваха във Варна. И грузинци, които започнаха да се занимават с контрабанда. И от Чечения дойдоха малцина. Но не и от Солнцевская, това не е вярно. Големият проблем на България са наркотиците. Знам едно. Наркотиците, дали идват от Афганистан, от Турция или от България, отиват в Косово. Сигурен съм в това. Една част от дрогата остава и се пласира у нас. Друго нещо, което се правеше тук — в България фармацевтичната индустрия беше много добре развита. Заради това се произвеждаха амфетамини и се изпращаха в арабските страни. Но ги хванаха, главния организатор го застреляха. България е много малка. Не можеш дълго да се задържиш в бизнеса. Печалбите идват от други неща. Трябва да си много тъп, за да се занимаваш с наркотици или проституция. Ние охраняваме банки, автомобили, транспортираме големи суми пари. През последните години всеки се оплаква от всеки. Само да вдигна телефона и да кажа, че някой ме изнудва за пари срещу охрана, ще има поне три полицейски участъка, в които всички служители ще се втурнат на работа с надеждата да се окичат с медал за разкриването на подобно престъпление.

Ю. Р.: За вас и за групировката ТИМ се твърди, че сте представители на модерната форма на организираната престъпност.

И. К.: Каква е тази модерна форма?

Ю. Р.: Икономическата престъпност.

И. К.: Всички наши баланси се проверяват, ревизират и заверяват от „Прайс Уотърхаус“, толкоз. Суми над 5000 евро минават по банков път. Еврото минава през Франкфурт, доларът — през Ню Йорк. Всичките ни по-големи компании са публични, всичко се подлага на сериозен контрол. И още веднъж ви казвам — за мен е много просто, защото ми е дошло до гуша през последните 15 години непрекъснато да ме проверяват. Ако не се занимаваш с по-големи работи, всичко около теб си е мирно и тихо.

Ю. Р.: След като всичко е така нормално, както го представяте, защо през последните години имаше толкова много неразкрити убийства?

Смее се.

И. К.: О, ще има и други убийства. Последните години анархия доведоха до генетични изменения. В момента в България се провежда търг за един интересен обект. За да го спечели някой, трябва да има добра оферта. А ние имаме едно лошо качество, не се договаряме, когато предлагаме, въпреки че би било добре да го правим. Ако някой иска да получи обекта, на него е по-изгодно да убие конкурента, отколкото да изхарчи милиони. През тези години на изолация някои хора наистина се побъркаха. Но повечето от тях са мъртви. А други се пенсионираха.

Ю. Р.: И остана групировката ТИМ?

Отново се смее.

И. К.: Правите грешка. За съжаление, ние сме едни от малкото, които продължават да се борят за всичко. Застраховки, авиокомпании, банки. Молят ме да продам това, да купя онова. За какво ли не ме молят. Ако говорим за банки, имам 21 предложения, само от суперпредприятия. Проблемът в България е, че много хора престанаха да се борят, а други пък не искат вече да работят. Ако анализирате убийствата в България, ще видите, че между тях няма такива, извършени по икономически причини. 99 % от убийствата имат или семеен мотив, или някаква скрита причина, свързана с наркотици. Такава е действителността. Населението е разделено на четири категории. Повечето хора, които не можаха да се приспособят, живеят в една голяма трагедия. Друга една част, един милион души, напуснаха страната. 30 % са сравнително платежоспособни. Не 15 %, а около 30, смятал съм го. Говорим за хората от средната класа. Това е благодарение на социалистическите активи и на качествата на хората, на моженето на хората. Не става въпрос за това, да взимаш нещо — в периода 1997–2002 г. можеше да се сдобиеш с предприятие за по два долара.

Ю. Р.: Всъщност вие направихте страхотна кариера, нали?

И. К.: Разказвам нашата история. Тя е много проста. След 15 години ние, а и не само ние, ще бъдем част от миналото. Продукт сме на времето. Печели бързият инстинкт срещу бавното мислене. Училище, университет, работа, кариера. Това е бавното мислене. Бързият е онзи, който се доверява на инстинкта си. Говоря за голяма част от населението на България. Една част от него беше в точното време на точното място, но в едно ужасно обкръжение. За това България не е виновна. Българите са горди хора. Ние не желаехме милостиня, а просто да имаме пари за инвестиции. България винаги е искала нормално отношение и никога не го получи. Говорете с някого как изглеждаше държавата ни преди промяната. Не говоря така от носталгия. Този икономически модел тогава беше погрешен. Истината е, че след Втората световна война някой беше решил да раздели Европа на две части. В продължение на години Европа искаше от нас непрекъснато да се демократизираме, но ние бяхме варварите — убийства, корупция, проституция. Докато при вас Хелмут Кол го хващат с един милион марки, друга немска гордост, „Сименс“, както се оказа, е дала един милиард евро за подкупи. Съжалявам. Но ние не сме варварите.

Не мога да не призная, че всъщност тук Иво Каменов има право. С вдигнат показалец сочим на изток, а в същото време и ние, на Запад, естествено и в Германия, имаме подобни проблеми. Много по-лесно е да заклеймяваш другите. Сещам се за изказването на един водещ специалист по икономически престъпления. Беше ми казал следното: „Цяла армия от обучени специалисти и прокурори би била необходима за допълнителни разследвания по повод на поглъщането на «Хипоферайнсбанк» от «Уни Кредито». През последните години чрез финансирането на така наречените жилищни фондове паричните институти възприеха един начин на работа, който в друго време би бил приписан единствено на престъпните картели. Сега вече те навлизат в мъглявата среда на банкрутирали субекти, на фалшификатори на финансови баланси и на икономически престъпници“. Но бързо отклонявам тези мисли и задавам следващия си въпрос.

Ю. Р.: Е добре, и вие действате точно като „Сименс“!

И. К.: Направете правилен икономически анализ за България. Корупцията не е български патент. Ние не сме Русия. Та България влезе само по една-единствена причина в Европейския съюз — за да може ЕС да си защити икономическите интереси у нас. 90 % от банковия сектор, Е.ОН, Телеком Австрия, Телеком Гърция, можете да направите икономическа карта на България и ще видите какво принадлежи на българската икономика и какво — на западноевропейски концерни.

Ю. Р.: Защо говорите така резервирано? Нали сега ТИМ е най-влиятелната икономическа структура в България?

И. К.: Тя не е най-влиятелната, а единствената, която остана жива. Защото никой не иска да работи. Активите, които имаме днес, никой друг не ги искаше. А сега изведнъж всички ламтят за тях. Но ние не сме нито в енергетиката, нито в сферата на телекомуникациите. Ние поправяме и строим кораби. Речното корабоплаване, да. Какви са приходите? 20 милиона евро. Даваме работа на 800 души. Разбирам нещичко от проста математика.

Ю. Р.: Говори се, че корумпирате политици и сте в близки отношения с тях.

И. К.: Подхващате темата за политиците. Те са подредени по партии. Има достатъчно държавни дружества, където работят. Тези хора няма да си цапат ръцете с мен. А икономическата схема на царя, който, естествено, не е българин, беше в Лондон. Всичко ставаше в Лондон. Никой не прави малки или средни сделки, защото ще си изцапа ръцете. В България има нещо като директива още от 1997 г. — кое къде трябва да отиде. Не се допускаха руски инвестиции. Затова не можаха да купят топлоелектроцентралата във Варна и Русе. Попитайте и Е.ОН. Какви бяха условията на търга? Фирмите трябваше да имат опит на регулирания пазар и това беше формулирано така заради руснаците. Относно българските ведомства и служби — виждам, че тази тема ви интересува. Можете да разгледате списъка от 1993 г. От тези хора почти никой не е останал жив. А през 1997 г., когато демократите отново дойдоха на власт, пак им взеха всичко. Затвориха банките им и извадиха от играта повечето от тях. От старата генерация никой не остана в политиката. А главната фигура застреляха през 1996 г. Това беше Луканов.

Ю. Р.: Всички водещи сили в икономиката днес в миналото са били свързани с разузнаването или с тайните служби. По това не може да се спори, нали?

И. К.: Ще ви кажа нещо, без да се обиждате. По същия начин можете да кажете и че през 1945 г. всички са били фашисти. Всички немци участваха във войната. Разберете българската история. Имало е само войни. Откога в България има демокрация, ако изобщо може да се каже, че има? За първи път от шестдесет години в Европа има мир, оттогава са познати мирът и демокрацията. Но тук кой ги познава? В България имаше само войни. Заради немците преживяхме две национални катастрофи, заради руснаците — трета. През комунизма наистина вярвахме в нещо. Гордеехме се със спорта, с културата си, с историята си. Моралът в обществото беше много висок. Бяхме селскостопанска страна, а искахме да станем индустриална. Тук трябва да търсите причините. Всички българи просто вярваха в това. Ето защо не трябва да се обвиняват тези хора.

Ю. Р.: Един недискретен въпрос. На колко възлиза състоянието ви в момента?

И. К.: Нито съм го смятал, нито ме интересува. И не само моето.

Ю. Р.: Но във Варна имате много красива вила.

И. К.: Във Варна нямам вила. Това е крепост.

Ю. Р.: Тази вила, някои я наричат дворец, е разположена в един малко мизерен квартал.

И. К.: Защо там ли? Марин Митев се пенсионира през 1991 г. Той е много добър майстор. Скулптор. Построи си там работилница. Затова къщата е там.

Ю. Р.: Но защо тогава така зорко я наблюдават с въоръжена охрана, камери и т.н.?

И. К.: Охранява се професионално и трябва да се охранява професионално. И в Германия е така. Докато разпределението на благата в България не приключи, сме в нещо като военно положение. Какво означава това? Трябва да се подхожда към работата професионално и с нужната експедитивност. Трябва да останем живи, защото сме в състезание с чуждестранни фирми, с банки, със застрахователни дружества, с авиокомпании. От една страна се конкурираме с чуждестранни фирми, а от друга трябва да се борим с какви ли не типично български глупости, с удари под кръста. Тези обвинения срещу мен и срещу ТИМ не са сериозни. Защото ако обвиненията отговаряха на истината, срещу мен трябваше отдавна да е започнала съдебна процедура.

Ю. Р.: Но това, че не е започната досега, може би се дължи на добрите ви връзки в политиката и съдебната система.

И. К.: Заблуждавате се. В България не е възможно да се покриват толкова неща.

Ю. Р.: Наистина ли?

И. К.: Вие не познавате България. Защо да се занимавам с престъпни работи, с каква цел? Знаете ли защо устояваме, какво ни дава силата да продължаваме? Хората купуват нашата светлина, нашия хляб, нашето олио, летят с нас, застраховат се при нас, това са привържениците ни, не политиците. Те нямат думата. Как да ми помогнат политиците при изкупуването или продажбата на мляко например?

Ю. Р.: При отстъпване на дялове от магистралата…

И. К.: Ние не сме в този бизнес.

Ю. Р.: Но нали се опитвате да изкупите акции на една фирма, която е централен играч в строежа на магистралата?

И. К.: Това е заблуда. Всички наши компании са сериозни фирми. Сред тях има една, която след година ще отиде на борсата. Но тя не е от строителния бранш. Ние купуваме малки дялове от много дружества там, където смятаме, че има потенциал, а тези предприятия от своя страна да имат шанса да бъдат купени от чуждестранни фирми. Постепенно се изтегляме от някои позиции, но не изведнъж. През следващите три години възнамеряваме да продадем част от нашите компании. Но искаме да останем в тях като миноритарен собственик. Защото е по-добре да притежаваме на много места по малко дялове. Какво ще правим тогава? Има природни и математически закони. Човек трябва да спазва тези закони, а не да си създава свои собствени и да иска да осъществява личните си представи за нещата. Мога да кажа, че ние сме свободни хора. Но свободата е много скъпо имущество. Доволен съм, че България е член на ЕС по една-единствена причина — сега вече не сме варвари. Влизането на България в Европейския съюз е същата работа като приемането на християнството навремето.

Ю. Р.: Има други гласове, които казват, че влизането на България в ЕС е положително за хората, защото само така е възможно да се гарантира сигурността на гражданите, да се ограничи организираната престъпност и корупцията в политиката, в полицията и в съдебната система.

И. К.: Налагало ли ви се е някога да кандидатствате за немска виза? Били ли сте по границите, за да видите как ви унижават? Някои неща наистина не сте ги преживели. Ще ви кажа съвсем открито. Повечето материали, които съм чел за България в чуждата преса, са отвратителни и не са верни. Казвам ви, боли ме от това, което се твърди за нас. Вие говорите за корупция. Каква корупция? Не завиждам на политиците. Моите уважения към тях — но това не е работа за мен. Нашите политици се занимават от сутрин до обед с журналисти. След това се оправдават пред Брюксел и нямат време нито да решават проблемите на държавата, нито да помислят за себе си. Разберете, за мен икономика и политика са две различни неща. През последните години в България имаше толкова много възможности, че изобщо не беше необходимо да се занимаваш с политика. Сега е много късно. Цените са много високи, днес трябва да продаваш на големите, на глобалните играчи, да влизаш в джойнт-венчъри. Който иска, нека се занимава с политика. Цялата работа е много смешна. Нашите политици ме е срам да ги погледна. Жалко е. Излиза един министър-председател и заявява, че в България е възможно да се краде от еврофондовете. А като гледаш кой получава поръчките, та то всичко е официално. Парите се изплащат само ако фирмата участничка спечели търга. Обикновено фирмата е просто едно име, един проект, един софтуер. Винаги има и друго споразумение. Извинявайте. Това е вашият свят — не нашият. България е малка брънка от веригата.

Ю. Р.: Но вие лично, скромно казано, не станахте по-беден от тази катастрофална ситуация?

И. К.: Какво значение има това? Най-важното е да съм здрав.

Ю. Р.: Това е важна житейска мъдрост.

И. К.: Вие наистина не разбирате нещо. Цената, която се плаща. Ако имитираме Абрамович, това е друга тема. Питайте някой в България дали можем да работим. Питайте. Има разлика. Вижте, има природни и математически закони. Този процес трябва да се доведе докрай. Не можеш да застанеш на средата или накрая. Затова главното е да сме здрави. Освен това никой не може да каже, че сме купили нещо и после сме го унищожили или довели до фалит. Винаги може да се направи равносметка. Вижда се какво е било, какво се е случило и какъв е крайният резултат. И какво ни дава самочувствието да продължаваме напред? В момента, в който нашето мляко, нашето олио не се купуват, хората не се застраховат при нас, ние ще изчезнем от сцената. Обратното, разбира се, също е вярно. Знаете ли колко е трудно всеки ден да работиш, докато слушаш тези спекулации? Знаете ли колко е трудно?

Ю. Р.: Нали затова си имате вашите специалисти.

И. К.: Всички си имат специалисти. Но разликата е, че нашите имат най-голяма свобода на действие. Всъщност големите организации създават бюрокрацията. Без нея не могат да контролират работния процес. Ние разчитаме на две неща. На вродената честност и на свободата на мисълта.

Ю. Р.: Какво означава вродена честност?

И. К.: Най-важното нещо в България. Генетичният материал. Има много умни хора, които са генетично увредени. Тази анархия след промените, тя доведе до много големи изменения.

Ю. Р.: Ето че научих нещо ново.

И. К.: Казвам ви, занимавам се с въздушния транспорт, това са 38 % от пазара. Имайте предвид, че съм скачал с парашут. Да, много е странно. Дори и за мен. Или ние сме много добри, или пазарът е много лош. Ние сме добри, но не прекалено. Всичко е доста просто. Преди пет години започнахме с 14 руски самолета и 450 души. И тогава разбрахме, че или трябва да организираме българския пазар, или да го продадем. Организирахме пазара. Кооперирахме се с „Луфтханза“. Пазарът се преструктурира. Сега сме в преговори със „Стар-Алианс“.

Ю. Р.: Никой не подлага на съмнение вашите икономически успехи. Но вие можете ли да ми обясните защо има толкова много слухове и изказвания на хора, които ви обвиняват, че във времето на анархията, както го наричате вие, вашата делова дейност е била криминална, а в известна степен и днес е такава.

И. К.: Правите грешка. Бизнес поведението на нашите конкуренти беше анархистично. Знаете ли по какво се отличаваме от другите. По дисциплината. Защото ние сме били войници. Ние не можем по друг начин. Да ви кажа ли каква е единствената разлика между Варшавския договор и НАТО? В НАТО, като те пращат някъде, казват „Каквото и да стане, ще дойдем да те приберем“. Във Варшавския договор те пращат някъде, изискват от теб да станеш герой и да се прибереш сам. В най-лошия случай загиваш с чест и внимаваш родителите ти да могат да се гордеят с теб. Значи не е достатъчно само да останеш жив, трябва да бъдеш и герой. Или в спорта да си шампион. И в работата е така. Вземаш нещо и трябва да го вкараш в ред. Средно положение няма. Разликата между вас и нас е, че Западна Европа е истинско социалистическо общество. На първо място, Германия. Германия е по-добра социалистическа държава от Швеция, и то по една-единствена причина. При вас можеш да се занимаваш с двеста неща наведнъж и да напредваш. Това е голямата демокрация. В други страни няма как да го направиш. Вие сте построили социализма. Надявам се в близко бъдеще и България да стане истинска социалистическа държава. Това е моята мечта, да приемем по нещо от различни модели. Има няколко страни, които ако се обединят, ще бъдат един много хубав модел за България. Нашата мечта е да свържем морето при Варна с река Дунав и, ако е рекъл Господ, ще я осъществим. Това е целта ми. Човек трябва да е генетично увреден, за да се занимава с други глупости.

Ю. Р.: Вие сте и спортист, собственик сте на футболен клуб във Варна.

И. К.: Групировката няма футболен клуб. „Черно море Варна“ беше фалирал. И ние по неволя го взехме.

Ю. Р.: Говори се, че резултатите се манипулират. Известно ми е, например, че мачът между ФК „Македония“ и ПФК „Черно море Варна“ на 7 юни 2007 г. е бил уговорен.

И. К.: Още веднъж ви казвам. Ще отидем където поискате и всички ще ви кажат само едно. С нас не се преговаря, ние не играем на „черна лотария“. Някой трябва много да ме мрази, та да говори такива неща. България е малка страна. Всички се познават. Не върви да си над средното равнище и да не спазваш правилата. Ще те унищожат.

Ю. Р.: И все пак този клуб често е бил свързван със спорни резултати от мачове.

И. К.: Да се обзаложим ли? Ние сме собственици на клуба от две години и половина. Можем да се обзаложим, ще ви подпиша декларация, че при нас няма такова нещо. Не знам какво трябва да кажа.

Ю. Р.: Познавате ли проблема?

И. К.: Вие наистина не познавате България. Всеки иска да има футболни клубове, но няма пари. Бюджетът на шампиона е два-три милиона евро.

Ю. Р.: Кой е най-големият букмейкър в България?

И. К.: „Еврофутбол“. 51 % са на един грък, който е следвал в ГДР.

Ю. Р.: Чия собственост е остатъкът?

И. К.: На бившия собственик на ЦСКА Васил Божков.

Ю. Р.: Не застреляха ли преди година президента на един футболен клуб?

И. К.: Що се отнася до залозите — „Химимпорт“ е с пазарна капитализация в размер на два милиарда долара. И печалба от седемдесет милиона долара. Защо ни трябва да се занимаваме със залози, наркотици и проститутки?

Ю. Р.: Понякога се питам дали определени проблеми, генетично обусловени, както бихте казали, не остават извън вниманието ни? Става въпрос за нелегалните залагания, корупцията, убийствата, изнудванията. Вие казвате, че всичко това са измислици. Говорех за албански кланове, които перат парите си в България, а вие казахте, че такова нещо няма. Аз ли живея в друг свят, или вие?

И. К.: Що се касае до залозите, „Еврофутбол“, лицензните… Кой трябва да има монопол над лицензните и черното тото е нещо друго. „Еврофутбол“ е дружеството, което има официален лиценз. Кокалис има 51 %. За него е важно хората да играят. Интересът на „Еврофутбол“ е само да има лиценз навсякъде. Защо да се занимава с манипулации? Ако 100 000 души залагат — това е чудесно.

Ю. Р.: Вярно ли е, че различни собственици на футболни клубове чрез договорки си осигуряват големи приходи от тези залози?

И. К.: За тях не мога да кажа нищо. Сега ще строим във Варна нов стадион — същия като в Кьолн. Архитектите са същите. Нашата печалба не идва от стадиона или от футбола, а от хотела и бизнес центъра към него. Общината има 34 %. Както прочетохме във вестник „Капитал“, в устава е записано, че можем да намалим участието. Това не е вярно. Няма такъв вариант. Повтарям, нашата печалба не идва от стадиона, а от един 40-етажен хотел. Предстои конкурс, дали да го получи „Хаят“ или „Кемпински“. Към него трябва да прибавя и бизнес центъра с 40 етажа.

Ю. Р.: Още един кратък въпрос. Известно ли ви е името Илия Кокая?

И. К.: Не. Не обичам футбола, макар че обичам да ритам. Но мразя футболната психология. Всички, които са свързани с тази дейност в България, имат психическата нагласа на българските играчи. Те искат само пари, дискотеки и да се оженят за дъщерята на някой богат татко.

Ю. Р.: Значи са много податливи на корупция?

И. К.: Какво означава корупция? В България казват: като не ми плащат добре, ще правя каквото си искам. Получавали сме много сведения от недоволни мениджъри.

Ю. Р.: Няма слухове, а факти, що се отнася до вашия клуб. В Европа има различни институти, които на базата на квотите и печалбите от залозите в Европа и Азия са в състояние да наблюдават определени мачове на определени клубове.

И. К.: Щастлив съм, че имам честта да построя стадион за града. Не може човек да се занимава със 75 000 евро примерно.

Ю. Р.: В Азия има мачове, при които става въпрос за 200 милиона евро.

И. К.: Не знам нищо за Азия. Но знам друго. Западна Европа неудържимо хукна към Азия. Макар че със същата интензивност трябваше да се втурне към Източна Европа. Не знам много за Азия. Имам си свое мнение за китайците, което не е добро. Като се започне с ресторантите и се стигне до фалшификатите на всичко. Те си имат своята стратегия. Но Западна Европа забравя за комунизма. Гледа само парите. Това е двойнствен морал.

Изминали са вече два часа и Иво Каменов е отделил на този разговор повече време, отколкото всъщност беше предвидил. Чакаха го самолетът за Токио и неговата дъщеря. Накрая каза:

И. К.: Не дойдох, за да се оправдавам. Нещата, които съм прочел и чул, наистина ме възмущават. И никога не наричайте един войник мафиот. Това е най-голямата обида.

Ю. Р.: Познавам много войници и офицери, който са били и са мафиоти и големи престъпници.

И. К.: Какво означава това?

Ю. Р.: Ами да, светът не е така ясен и еднозначен, както го представяте вие.

И. К.: Светът е черен и бял. Това е разликата между нас и другите. Ние виждаме два цвята, хората виждат пет. И още една разлика между нас и вас, между морално и неморално — за нас светът винаги е бил черен и бял.

Ю. Р.: За мен беше чест да се запозная с вас, благодаря ви. Научих много неща.

Бележки

[1] AIM Sofia, 16 February 2001.

[2] Известен американски бизнесмен, обвинен в данъчни измами и организирана престъпна дейност, заради което напуска САЩ и се установява в Швейцария. Амнистиран през 2001 г. от президента Клинтън, след като е направил щедри дарения за неговата администрация — бел.авт.

[3] Ivan Mihalev, Ascent of Bulgarian TIM, www.capital.bg/weekly/03-02/11-2.html

[4] Paul Klebnikow, Der Pate des Kreml, München, 2001, S. 92.

[5] www.osteuropa-partner.de/content/view/86/10

[6] В. „Капитал“, София, бр. 44, 3 ноември 2007 г.

[7] www.mediapool.bg, 14.2.2008

[8] www.bghelsinki.org/press/2003/05–19e.htm