Юрген Рот
Новите български демони (18)

Майкъл Чорни в България

Един от символите на новите икономически силови полета от Русия, които смятат, че в България ще могат да завладеят не само пазари, е особено предприемчивият бизнесмен Майкъл Чорни, когото вече споменах във връзка с ТИМ. Човек, който едва не предизвика държавна криза и който и до днес е обект на много съмнения и подозрения. Руският гражданин с израелски паспорт е известна личност не само в България. Той има голямо икономическо влияние и се радва на добри политически връзки. Поне дълги години е така.

В средата на деветдесетте години той се появява на българския пазар като важен инвеститор. В своя личен уебсайт цитира представително допитване до българските граждани, какво е мнението им за Майкъл Чорни като човек, бизнесмен и чуждестранен инвеститор. Отговорите го определят като най-големия инвеститор в българската история, с ранг, много по-висок от този на Рупърт Мърдок, собственика на телевизия Би Ти Ви, и на Петер Щерцинг, представител на двата най-големи български всекидневника, част от немския вестникарски концерн „Вестдойче алгемайне цайтунг“. 55 % от запитаните са се изказали положително за инвестициите на Чорни в областта на телекомуникациите, а 57 % са подкрепили инвестициите му в спорта, особено във футболен клуб „Левски“. Общо 52 % от анкетираните смятат, че дейността на бизнесмени като Чорни е полезна за страната, тъй като създава работни места и инвестира в местната икономика. Това само по себе си говори вече за самочувствието на въпросния господин, който от мразовитата Русия дойде в България, за да се представи като прототип на новия руски икономически елит. Самият Чорни се определя като успешен бизнесмен, опора на българския спорт, филантроп и радетел за българската култура, наука и образование. И, естествено, казва, „аз обичам България“. Една любов, която някак си не намери взаимност. Все пак той беше собственик на българската телекомуникационна компания „Мобилтел“, на „Нефтинвестбанк“, на хотел „Банкя Палас“, на вестник „Стандарт“ и имаше дялово участие във футболен клуб „Левски“. Един от най-важните му партньори беше адвокат Тодор Батков, който и до ден-днешен представлява интересите му в България. Батков участва и е директор на многобройни фирми, които се свързват с Чорни.

Майкъл Чорни става известен на обществеността през март 1995 г. Неговата поява в икономическия живот веднага осветява по характерен начин машинациите на политическия елит, чиито представители и досега държат в ръцете си лостовете на властта. Става дума за банков скандал. Две от предприятията на Чорни депозират за срок от шест дни шест милиона долара в Централна кооперативна банка. След тези шест дни банката отказва да освободи парите с оправданието, че такъв депозит изобщо не съществува. Сумата, за която става въпрос, принадлежи на известната икономическа групировка „Орион“. Въпреки опита на Националната банка да въздейства на двете банки, превели парите (от Швейцария и от Русия), сумата е блокирана. Стига се до съдебен спор. Единият от адвокатите на банката е бивш министър на вътрешните работи, който по-късно става председател на парламента, а другият след време се издига до поста председател на Конституционния съд. Сред обществеността в България се разпространява схващането, че парите са с криминален произход. През 1999 г. Майкъл Чорни печели съдебния процес и получава 10 милиона долара обезщетение за нанесени щети.

През юни 1999 г. българският министър на финансите Муравей Радев се обажда на Чорни по телефона и иска незабавна среща. „Г-н Чорни — казва министърът, — вие заведохте дело срещу една българска банка и го спечелихте. Справедливо е и вие действахте правилно. Сега се готвите да си приберете парите. Но дали сте наясно, че мажоритарен собственик на въпросната банка е държавата? Ако й се отнемат десет милиона долара, това ще означава край на тази банка. Ще се обърка цялата банкова система. В България вие имате други големи инвестиции, които успешно се разрастват, необходима ви е нашата подкрепа. От вас зависи да вземете решение, което ще е по-добро за вас: да съсипете една българска банка и да застрашите всичките си инвестиции, или да си осигурите подкрепата на правителството, за да получите лиценз за мобилен телефонен оператор, както и допълнителни честоти. Предпоставката за това обаче е да се задоволите с пет милиона долара. От 2004 г. насетне банката ще ви изплати тази сума в рамките на три години“. Според Майкъл Чорни министърът няколко пъти повторил, че говори от името на цялото правителство и лично на министър-председателя Иван Костов. Чорни се съгласява с предложението, защото просто няма друга алтернатива. Но въпреки целия си негативен опит, натрупан в Русия, той едва ли е очаквал това, което се случва по-късно. На 18 август 2000 г. заедно с още петима бизнесмени от Русия той е обявен за заплаха за националната сигурност и екстрадиран от България. Наложена му е забрана да влиза в страната за срок от десет години.

Каква е причината за подобна заповед и до днес не е съвсем ясно. Някои наблюдатели са на мнение, че решаващи се оказват събраните от международните полицейски институции сведения. Според тях братята Чорни са във връзка с руската мафиотска групировка „Измайловская“. Споменава се и за масиран натиск от правителството на САЩ. От друга страна, може да става въпрос и за дълговете на разклатената от Чорни банка.

Кой всъщност е Майкъл Чорни? Силен бизнесмен, вятърничав хазартен тип, продукт на новия хищнически капитализъм? Или?

Срещу Майкъл Чорни и Олег Дерипаска има заведен граждански иск и от американското предприятие „Бейз Митал Трейдинг“. В исковата молба до Щатския районен съд на Южен Ню Йорк (Docket Nr.: 00 Civ. 9627) се казва: „Масираното изнудване за пари започна около 1990 г. Сред главните действащи лица бяха членове на една международна руско-американска престъпна група, водена от Майкъл Чорни, в която участваше и олигархът Олег Дерипаска — главата на «Сибирски алуминий», както и на руско-американската мафиотска групировка «Измайловская». Те целяха да поемат и монополизират руския пазар на алуминий и други видове тежка промишленост. Назованите съучастници в нелегалната схема, както и техните съюзници и фирмите, които те управляват и контролират, са извършили пряко или косвено множество криминални деяния, включително убийство, подкуп, изнудване и пране на пари“. Това пише в исковата молба до щатския съд. Ответниците, разбира се, отхвърлят тези обвинения.

В една представителна сграда в сърцето на Женева в края на 2000 г. все още се намира финансовият център на въпросната алуминиевата империя. Името на конгломерата от фирми е „Транс Уърлд Труп“ (Trans World Group — TWG). От 1998 г. прокуратурата в Женева води следствие срещу това предприятие, т.е. срещу Майкъл Чорни, както и срещу брат му Лев. На стената в кабинета на наблюдаващия женевски прокурор Лоран Каспер-Анзерме виси двуметров плакат, на който като паяжина, са отбелязани общо 400 фирми по целия свят. В средата са имената на Лев и Майкъл Чорни. Те отдавна са на мушката на международните следствени служби. В САЩ, Франция и Великобритания им е издадена забрана за влизане в страната. Но пред един журналист Майкъл Чорни заявява: „Никога не съм работил в разрез със законите, аз просто се занимавам с търговия“.

Наистина ли е така? Следите на братята Чорни водят и до Германия, и до Австрия. Още в средата на 90-те години братята използват Лондонския клон на хамбургската „Вестландесбанк“ за трансфер на значителни суми. Много милиарди марки минават тогава през сметките на филиала в Лондон. През есента на 1996 г. обаче според „Хамбургише Ландесбанк“ тази доходоносна делова връзка се разпада. Причина за оттеглянето на банката вероятно е докладът на британската полиция, в който се твърди, че: „Братята Чорни контролират различни фирми. Сведенията сочат, че те се използват от организираната престъпност за пране на пари“.

Движения по сметките на предприятия, приписвани на двамата братя, се забелязват отново едва през 1999 г. Тогава „Вестландесбанк“ изпраща сигнал до прокуратурата в Дюселдорф. Става дума за невероятната сума от общо 14 милиарда марки, които са минали през сметките на „Вестландесбанк“. Когато това става известно, във Федералното канцлерство е свикано кризисно съвещание. 14 милиарда марки е сума от политическо-стратегически мащаб. По съвет на прокуратурата банката не закрива сметките, за да се съберат и други сведения за финансовите взаимоотношения на „Транс Уърлд“. „Връзката с «Вестландесбанк» вероятно е осъществена от високопоставен служител на банката. В началото на 1997 г. той се премества в банка на Бахамските острови, за която се смята, че е собственост на бизнес групировката на Чорни. Този човек временно трябва да е имал право на достъп до части от депозираното в Дюселдорф състояние“, писа по-късно списание „Шпигел“. Тъй като произходът на парите не може да се установи (или не трябва, кой знае?), сумата няма как да не бъде освободена. „Вестландесбанк“, разбира се, прибира доста пари от комисионите по трансфера. След това въпросната огромна сума се появява в сметка в Израел. Както Майкъл Чорни, така и „Транс Уърлд“ оспорват обвинението в пране на пари във връзка със случая с „Вестландесбанк“.

„Транс Уърлд Груп“ е основана през 1992 г. с идеята да се разделят дейностите в алуминиевата промишленост: TWG доставя на фабриките в Русия суровината (пречистен алуминиев окис) и финансира производството на алуминий. В замяна след това получава готов алуминий за износ. TWG сключва с руските производители на алуминий възможно най-изгодните договори и за кратко време става един от най-важните доставчици на тази суровина на световния пазар. През 1995 г. на Лондонската борса за метали чрез въпросната фирма са сключени сделки за над един милион тона алуминий, или 5 % от продукцията в световен мащаб. Оборотът на компаниите от TWG достигна един милиард долара.

Братът на Майкъл Чорни Лев играе важна роля в тези събития. Той осъзнава, че за финансиране на дейността си е нужно да привлече чужди инвеститори. Идеален за тази роля се оказва лондончанинът Дейвид Рубен. За Лев Чорни е важно също така да използва фирмите на TWG, за да узакони съмнителните си финанси. Такава поне е теорията на международните следователи. Чорни вижда потенциално високата рентабилност на производството на алуминий и изкупува значителни дялове от фирмите, за да може да постави фабриките под свой контрол. Но съществуват някои ограничения от страна на държавата. Едно лице може да държи само 20 % от дяловете на фабрики за стратегически суровини. Ето защо Чорни създава множество офшорни компании в Монако, Гибралтар, Швейцария, на Вирджинските и Бахамските острови и в Кипър. Те, от своя страна, основават дъщерни фирми в Русия. Чрез мрежата от тези дъщерни фирми Чорни купува толкова много дялове, че през 1995 г. TWG става най-големият собственик на заводи за добив на алуминий в Братск, Красноярск, Сиянск, Новокузнецк и Навой. Тогава обаче някой в Москва забеляза, че голяма част от фирмите в чужбина са работили с фалшиви акредитиви. Министерството на вътрешните работи на Русия потвърди, че фирмата „Транс Сис“ се е сдобила с първоначалния си капитал чрез фиктивни банки в Чечения и с този трик е заблудила Националната банка. Говори се за 800 милиона щатски долара, които са присвоени с помощта на фалшиви платежни нареждания. Доказателства, които да могат да се използват в евентуален съдебен процес, така и не се намират, макар убеждението, че зад тази широкомащабна операция стои Чорни, да е особено силно. Във всеки случай руският бизнесмен проявява завидно умение да открива вратичките в закона и да реализира съответни печалби.

На помощ му идва и още едно обстоятелство, което е обвито в мистерия. Един от онези, които знаят всичко за фалшифицираните акредитиви (защото е участвал в манипулациите), е руският бизнесмен Игор Белецки, който работи заедно с Чорни във фирма „JV-Kolum“. Запознат с тези факти е и вицепрезидентът на „Роскомметалургия“. И двамата загиват при загадъчни автомобилни злополуки.

В същото време борбата на живот и смърт за господство в алуминиевата промишленост продължава. Престъпните групи с всички средства се домогват до властта. В алуминиевата война са убити стотици хора. Особено бурни са сблъсъците за контрола на гигантския комбинат за алуминий в Красноярск, на 300 км от Москва. Градът е създаден по съветско време с цел снабдяване на оръжейната промишленост със стомана и алуминий. И до ден-днешен огромните производствени съоръжения се смятат за едни от най-големите замърсители на околната среда в целия регион. TWG сключва със завода бартерна сделка и получава контрол над 30 % от продукцията му. Но през есента на 1994 г. генералният директор на завода се обръща срещу Чорни, анулира съществуващия договор и се опитва да заличи дяловете му от регистъра на акционерите. Предвид заплахата от загуба на един от най-изгодните договори се вземат генерални мерки. На помощ на Чорни се притичва един известен индустриалец и представител на популярна престъпна групировка — Анатолий Биков. Кръстниците в Узбекистан, по-специално Тофик Арифов и Салим Абдуллаев, го призовават да подкрепи техния узбекски приятел Лев.

В началото на 1997 г. толкова добрите дотогава отношения между TWG и видните руски ръководители и акционери охладняват. Нараства и натискът отвън. От Думата министърът на вътрешните работи Анатолий Куликов заявява, че Русия трябва да вземе мерки, за да опази стратегически важната алуминиева промишленост от мафията. Той настоява прокуратурата да продължи разследването срещу Лев и Майкъл Чорни и заявява: „Мафиотските структури монополизират пазара, разрушават го и превръщат икономическите отношения в отношения между престъпни синдикати“. Предвид опасността, че може да загуби контрола над производството на алуминий, Лев Чорни трябва да прибегне до отбранителни мерки. Неговият съюзник Александър Черпов получава нареждането да използва връзките си с подземния свят, за да отстрани критиците.

Според информация на Федералната служба за сигурност в Русия Черпов се е срещал с водачите на много престъпни организации в Киргизстан и Казахстан. Уговорено било да бъдат елиминирани всички, участвали в миналото в убийства, които биха могли да бъдат свързани с присвояването на фабриките за алуминий. За тази работа Чорни е платил на Черпов повече от десет милиона долара. В интервю за руски електронен вестник Майкъл Чорни опитва да се защити с твърдението, че обвиненията срещу него и брат му били израз на Студената война срещу руския капитал в чужбина. Така например полицията извън границите на Русия му приписва 37 убийства. „Всичко това без доказателства. Но от кабинета на прокурора на Руската федерация, руският министър на вътрешните работи и следственият отдел на ФСС заявиха, че никога не съм бил обект на подозрение като извършител на криминални деяния“, казва Майкъл Чорни. На въпроса, защо чуждестранните служби за сигурност така масово го обвиняват, той отговаря, че имало три различни групи интереси. Първо, няколко „финансови и индустриални кръга в Русия, които упражняват влияние върху различни политици и върху властовите структури“. Те се страхуват, че „един руски бизнесмен, който напуска Русия, застрашава техния монопол“. Втората група са „делови съперници отвъд океана. Погледнете руския оръжеен комплекс. До голяма степен негова е заслугата тежката промишленост да има успех на международния пазар. ФБР и други тайни служби реагират с твърдението, че това е руската мафия. А европейските страни, както и Израел, биват използвани като инструменти в тази борба за световния пазар“. Третият „клан“, който негодувал срещу него, били служители на западните тайни служби. „След края на Студената война много от тях на практика останаха безработни. Като измислиха руската мафия, си създадоха възможността да назначават нови сътрудници и да получават по-голям бюджет за своята работа“^[1].

Като президент на фондация „Майкъл Чорни“ в Израел руският бизнесмен има собствен уебсайт в интернет. В него читателят може да научи не само, че той поддържа множество благотворителни фондации, а и че като цяло дарява много пари. Подробно е представено и израстването му, както и свързаните с него проблеми^[2]. За разлика от изобилието от информация за Майкъл Чорни, за брат му Лев се знае съвсем малко.

Това е накратко историята на войната за суровини в Русия. Но тя няма да бъде пълна, ако не разкажем и за Алимзан Тохтахунов във връзка с едно изказване на Джалол Кайдаров. Последният е бивш приятел на Тохтахунов и близък сподвижник на братята Лев и Майкъл Чорни, един вид финансов директор на TWG. Израелските власти го обвиняват, че е изпрал 643 милиона евро. За да избегне наказанието, той прави признания и оттогава е в Програма за защита на свидетелите в Израел. Рядко говори с журналисти, между които е и един колега от в. „Монд“. Благодарение на него читателите научават, че губернаторът на Кемерово има банкови сметки в Лихтенщайн, че бившият министър на железниците е прибирал „парса“ от всяка фабрика, която е работила с железниците, и че един от неговите партньори е бил изхвърлен от бизнеса, като просто скрили едно кило хероин в тоалетната на хотелския му апартамент, а после информирали полицията. Вероятно заради това в един доклад на Европол от септември 2001 г. се казва: „Братята Чорни играят важна роля в «Измайловская» като перачи на пари и използват за тази цел влиянието си над политици в Русия“^[3].

Друго, за което Европол и италианската полиция алармират, е, че Тохтахунов е бил финансовият управител на братя Чорни. Във връзка с това Кайдаров прави едно забележително изказване: „Той беше Христофор Колумб за братята Чорни. Откривател на непознати области. Неговата мисия беше да влага парите на Чорни на сигурни места“. Това може да се прочете в италианския вестник „Република“ от 6 януари 2003. Така погледнато, обвиненията, повдигнати срещу Майкъл Чорни в България, които накрая довеждат да екстрадирането му и срещу които той се жалва, на практика нямат нищо общо с дейността му срещу тази държава.

От друга страна, огромният му капитал, от каквито и източници да е дошъл, отдавна е изчистен и на Майкъл Чорни изобщо не му е необходимо да се забърква в криминални дела.

Но може би тъкмо неговото тъмно минало изведнъж се превръща в оръжие срещу него, защото правителството на Иван Костов, което тогава е на власт, изразява опасения, че той ще се опита да стане монополист във важни отрасли на българската икономика. Факт е също, че много информации за Майкъл Чорни целенасочено се лансират в печата, а отделни ведомства в чужбина ги възприемат като „фактически материал“ и ги превръщат в изходна точка за по-нататъшни разследвания. Все пак срещу него няма успешни юридически действия нито в Русия, нито в друга страна. Колкото и странно да звучи, няма нито една присъда със законна сила срещу Майкъл или срещу Лев Чорни на базата на доказани престъпления. Нищо не променя и фактът, че в миналото братята имат лични и делови контакти с криминални структури.

Любопитно обстоятелство в житейския път на Чорни е, че още от началото на дейността си (в Узбекистан) винаги е „свързван“ с опитни криминални авторитети, заемащи важни постове, и целенасочено използва техния опит и връзките им в бизнеса.

Същевременно той е в близки отношения и с ръководни служители от съдебната система (Министерство на вътрешните работи и правосъдието) в Руската федерация, както и с отделни представители на руската политика. Според мнението на отговорни експерти по сигурността в Москва с тези връзки той целенасочено въздейства върху развоя на повдигнатите срещу него обвинения и разследвания от средата до края на 90-те години. Според вътрешни сведения Чорни, по подходящ начин и с помощта на парични суми, предназначени за натоварените със следствието, успява отначало да „неутрализира“, а после да „елиминира“ водените срещу него разработки. Израз на тесните му връзки с ръководни служители от Министерство на вътрешните работи е между другото фактът, че Чорни заплаща следването в Лондон на дъщерята на Рушайло (бивш министър на вътрешните работи).

За разлика от други криминалните величия характерно за Чорни е, че винаги подсигурява действията си. Инициирани от него „търговски операции“ по правило се водят от доверени лица или от подставени фирми, което прави почти невъзможно лично да бъде уличен в престъпни деяния. Освен това той отбягва и директната конфронтация с официалните руски служби за сигурност.

Забележително е, че от самото начало Чорни никога не пропуска да опровергае появяващите се срещу него обвинения и подозрения както в Русия, така и във всички други страни. За това значителна роля играе неговата адвокатска кантора в Москва. Тя има добри, макар и неофициални, връзки в политическите среди и сред службите за сигурност на Руската федерация и според оценката на експерти по сигурността е „абсолютен довереник“ на Чорни. От много години вече бизнесменът не живее в Руската федерация. Причината за това едва ли е в страха му от евентуална конфронтация с руските следствени органи. Чорни по-скоро трябва се притеснява от разправии с бивши партньори, които очевидно е „ощетил“. Всъщност той много добре познава принципите и правилата на поведение на действащите в Русия престъпни структури и съответно се старае да избягва директна конфронтация с тях. Заслужава да се отбележи и фактът, че единствено израелските следствени органи предприемат по-сериозни и упорити опити да го уличат в престъпни машинации. Резултатите са известни. Същевременно трябва да кажа, че Чорни явно има стабилни позиции в икономиката и политиката на Израел, благодарение най-вече на помощта, която получава от представители на руската еврейска общност.

Ето как Майкъл Чорни успява да отхвърли всички обвинения. Националната служба „Сигурност“ в България дори му издаде документ, който да послужи пред официалните израелски власти, че срещу него не се води следствие в страната.

Името на Майкъл Чорни се появи и по страниците на вестниците в Австрия във връзка със спорната сделка за „Мобилтел“ в България. Ето какво е заключението на австрийската криминална полиция по преписката „Чорни“ (1.804 374/1 — П/ВК/31030, предмет: Чорни, Майкъл, организация „Измайлово“): „На 10.3.2000 г. в Перхтолсдорф (Долна Австрия) бе убит от неизвестни засега извършители бащата на Красимир Стойчев, живущ в Австрия. Това се случи след продажбата на дялове от българската фирма «Мобилтел». Красимир Стойчев основал «Мобилтел» през 1994 г. в София. След време Чорни придобил дялове от фирмата. Налага се предположението, че покушението е било предназначено за Красимир Стойчев и по погрешка е пострадал бащата, който по това време му е гостувал. Директна връзка с Майкъл Чорни или със сделката за «Мобилтел» не беше доказана“. Това става ясно от бележка към преписката на Виенската криминална полиция от 1 декември 2003 г. Полицията води редица преписки за Чорни под отделни номера. Руският бизнесмен Дерипаска също е заподозрян от австрийската полиция, че играе ключова роля в подземния свят в Русия. Според органите на реда организацията „Измайлово“ е групировка, която се е наложила по време на руската „алуминиева война“. Оттогава насетне службите в Русия, Израел, САЩ и други държави водят следствия във връзка с редица тежки престъпления — от убийство до създаване на престъпни организации. Става ясно например, че един от водещите австрийски полицейски служители е бил в много тесен контакт с Чорни и се погрижил в Австрия да му бъде издадено свидетелство за политическа благонадеждност. В противен случай сделката с „Мобилтел“ не би могла да се осъществи.

Каква е равносметката? Майкъл Чорни е човек, обвит в тайнственост, действащ в мрачния период на перестройката в Русия. Безспорно би могъл да бъде обвинен и в не едно и две криминални деяния. Но той е и един от най-важните и влиятелни руски бизнесмени в България, чието присъствие е оставило следи и до днес. Голяма част от имуществото си, по-специално дяловете в така бурно обсъжданата алуминиева индустрия, Чорни е продал на олигарха Олег Дерипаска, чието име се среща и в преписките на щатските съдилища. Сега Дерипаска е един от най-богатите хора в Русия, в близки отношения е с Владимир Путин и е известен в Европа с това, че купува дялове от предприятия и се настанява в най-важните промишлени отрасли на Западна Европа. И то без да среща някаква съпротива или забрана за влизане в която и да е страна, както навремето се случи с Майкъл Чорни.