Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Neuen Dämonen (Das Bulgarishe Mafianetzwerk), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 14 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
NomaD (ноември 2008 г.)
Сканиране
?

Източник: http://zamunda.net/details.php?id=146669

При редактирането на текста е използвано и хартиеното издание.

 

Издание:

Издателство „Слънце“, 2008

Редактор Мария Чунчева

Художник на корицата Вихри Стоева

Коректор Екатерина Адут

Предпечат „Ибис“. Печат „Инвестпрес“

История

  1. — Добавяне

Един министър на вътрешните работи и неговите „контакти“

Но рибите изчезват

за жалост на съда:

цитират накрая акулата,

но акулата не знае нищо.

 

Не може нищо да си спомни,

и не могат нищо да й сторят:

защото акулата не е акула,

докато не го докажат те.

 

Бертолт Брехт, „Опера за три гроша“,

песен на Меки Ножа

Плевен е промишлен град, разположен на 174 км североизточно от София, има около 125 000 жители. Известен е с битката през юли и август на 1877 г. по време на войната за освобождаване на България от османска власт. След петмесечна обсада турските окупатори се предават на руските войски. Този съдбоносен момент е част от героичната история на българите.

За една друга история и окупация от съвсем различен вид, от новото време, разказва учителят Християн Петев. Той е преподавател в Професионалната гимназия по транспорт в Плевен и има много открития, респективно патентовани разработки в областта на оръжейната техника, които обаче са му откраднати от именити учени от БАН. Учителят повдига обвинение срещу директора на своето училище, който категорично отказва да го освободи от учебни занятия в деня, когато ще се гледа делото. Петев обвинява директора в дългогодишен тормоз, дискриминация и опит да го остави на улицата и да му отнеме възможността да изкарва препитанието си. Учителят обвинява и кмета на Плевен, че е хвърлил око на последния му поземлен имот. Молбите и жалбите му до различните съдебни инстанции остават нечути. Нали е само един обикновен български гражданин.

Друга история започва с това, че от Плевен, където навремето бившият министър на вътрешните работи Румен Петков е бил кмет, е родом и Васил Миланов Антонов, председателят на местната организация на социалистите. От 2005 г. той е депутат в Народното събрание, а на 29 октомври 2007 г. участва в кметската надпревара в Плевен. За негово разочарование изборите печели Найден Зеленогорски. Това всъщност не смущава особено загубилия борбата, защото той се числи към най-богатите хора в града: притежава най-големия хотел в Плевен, който е известен с това, че през 2003 г. в бара му е убит сутеньорът Марио Иванов. Една година по-късно там е застрелян и Людмил Конов, партньор на Антонов и съсобственик на същия този хотел „Ростов“. Според данни от търговския регистър Васил Антонов притежава дялове в три фирми: „КА Инвест“, „КА Груп“ и „КА Комерс“. Негов партньор в тях е вдовицата на Конов. Това, което не фигурира в официалните регистри, е, че „КА Груп“ се е специализирала в търговия с петрол и петролни продукти. Освен това Антонов поддържа тесни контакти с новия министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е известен с добрите си връзки с Москва. В един интернет форум може да се прочете, че Антонов бил подкрепил последната предизборна кампания на президента Първанов.

И тук отново се появява името на Румен Петков, по онова време все още министър на вътрешните работи. Според публикации в българската преса той имал особени отношения с фирма „КА Груп“. Според някои журналисти Петков дори бил „отворил чадър над «КА Груп» и Антонов“. Доказателства за това няма. Но ако допуснем все пак, че това е вярно, как бихме могли да го обясним? Съществуват няколко възможности. Първата има връзка с политическата и, както изглежда, икономическата структура на Министерството на вътрешните работи. А това, от своя страна, обяснява тезата за „чадъра“. Един вътрешен човек ми го обясни по следния начин: „Бях прокурор по времето на комунистите. Тогава партията управляваше вътрешното министерство и му казваше кои дела прокуратурата може да води и кои не. Сега няма партия, но има вътрешно министерство и то изпраща информациите от управляващите партии до прокуратурата. Министерството се превръща във важен играч в икономиката. Много интересен факт е, че бившите служители на вътрешното министерство днес са сред най-видните специалисти в икономиката, а до известна степен и в образователната система. Много ги търсят банките, търговските и туристическите предприятия. Всеки работодател се позовава на контакти с вътрешно министерство, с Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Към това се добавя и фактът, че бившата Държавна сигурност почти не е загубила функциите си“.

Нещо подобно чух и от друг източник: „Хората от вътрешното министерство се занимават преди всичко с незначителните структури. Главната задача на отговорните лица там е да направят добро впечатление на западните партньори. Затова се следи много точно кои престъпления са интересни за западните наблюдатели, кои могат да повлияят на общественото мнение там. Това са например търговията с хора или с пиратски продукти. От друга страна обаче, подбудителите на тези престъпления не се преследват“.

И това не е всичко. Има много основания да се смята, че Министерството на вътрешните работи се намесва в конкуренцията между различни предприятия чрез съответни разследвания. Някои наблюдатели дори стигат по-далеч и казват, че това е модерна форма на рекет от страна на едно министерство, респективно от страна на някои от видните му служители.

Други любопитни и, меко казано, странни факти във връзка с това ми довери полицейска следователка от Пловдив. „Пловдив се контролира по същия начин от Георги Гергов, както Варна от ТИМ. Фактът, че стреляха по Манол Велев, е добър пример за това. На 11 юли 2007 г. в София стреляха по него по руски маниер, направо в главата. В края на октомври излезе от кома. Полицията не откри нито убийците, нито поръчителите“. След това изказа следното твърдение, което звучи направо невероятно: „Велев бил купил заедно с Румен Петков 16 000 кв. м земя на Халкидическия полуостров. И това се случило по време на посещение, когато трябвало да подари на местния манастир един джип. Тогава министърът и Велев направили и своята покупка. Официално изглежда сякаш делегация заминава за Гърция, за да предаде джипа, а в действителност пътуването е с търговска цел, за придобиване на имот“. Това са твърдения на водеща следователка от полицията в Пловдив. Споменатият от нея Петков, разбира се, ги оспорва.

В едно анонимно писмо от август 2007 г., циркулиращо из посолствата на европейските държави, пък се твърди, че вътрешният министър Петков е заповядал на икономическата полиция в Плевен да не контролират фирмите на Антонов. Румен Петков отрече и това — в края на краищата, Антонов бил „опитен ръководител в района“. Твърди се още, че министърът на вътрешните работи бил в тесен контакт с всеизвестните босове Красимир и Николай Маринови, а във Виена се бил срещнал с друго изтъкнато величие на подземния свят — Младен Михалев. Министърът реагира бурно и отрече и тези обвинения. „Всичко, което е писано в писмото, е в отдавна известния стил. Целта е тези дискредитиращи твърдения да намерят своя път до чуждестранните медии. Абсурдно е моето име да се свързва с Красимир и Николай Маринови и с Младен Михалев“[1]. Атанас Атанасов, бившият директор на Националната служба за сигурност, заяви още през декември 2005 г., че вътрешният министър Румен Петков „е лансиран на този висок пост от Маджо“. Службите за сигурност според него разполагали с информация, че в миналото Петков е имал лични връзки с Маджо. Това заяви Атанасов в ефира на телевизионния канал Би Ти Ви. Официално потвърждение на тези съмнения няма.

Между другото, анонимното писмо е прието съвсем сериозно в някои европейски посолства. Вероятно това се дължи на следното обвинение: в миналото Петков бил приятел на Конов (съсобственик на хотел „Ростов“) и поради това той (Петков) забранил на главния секретар във вътрешното министерство, генерал Илия Илиев, да разследва обстойно убийството на Конов. И това обвинение, разбира се, е опровергано от Петков.

В полицейските кръгове се говори и за вълнуващото време, когато Румен Петков е бил кмет на Плевен. По това време е убит Конов. Водеща следователка, работила тогава в Плевен, си спомня следното във връзка с убийството: „Както Людмил Конов, така и Васил Антонов стояха на входа и изхода на една фирма за преработка на петрол. По този начин финансираха Петков“. И за това твърдение доказателства няма. Слуховете обаче стигат и по-далече. Следователката продължава: „Твърди се, че двамата, Конов и Антонов, имат директни връзки с престъпни структури. Конов бил организирал няколко бомбени атентата в Плевен с цел да се стигне до смяна на директора на полицията. Той, заедно с една прокурорка, бил създал много добре функционираща система за изнудване на криминално проявени. Те били задържани за кратко време, за да им се вземат големи суми пари като своеобразен откуп, след което отново ги пускали на свобода. Людмил Конов беше сред най-важните поръчители на покушения. Отговорни за убийството му са хора, които са го контролирали и финансирали. А после се случи така, че убиха единия от съдружниците (Конов), а другият, Васил Антонов, стана депутат от БСП“.

Но независимо какви факти излизат на бял свят, какви слухове се разпространяват из публичното пространство или в какво го обвиняват, вече бившият вътрешен министър винаги прави едно и също стандартно изказване. Според него междувременно са задържани стотици престъпници, унищожени са работилници за фалшифициране на банкноти, милиони цигари са конфискувани. „Опитваме се да предотвратим престъплението“ е една от любимите му фрази.

На 15 януари 2007 г. Румен Петков участва в неформална среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи от страните-членки на Европейския съюз. Вечерта отправя покани за дегустация на български и румънски вина в хотел „Маритим“, а на 16 януари 2007 г. връчва на германски партньори и приятели „като признание за личния им принос и подпомагане на България в областта на вътрешните работи и на правосъдието“ създадения по повод приемането на България в ЕС медал „Правосъдие, свобода, сигурност 2007“.

Наградените се радват на блестящото представление. И никой не пита за действителното положение в България, нито пък за личността на самия министър на вътрешните работи. Както казва един от подчинените на Петков: „Българските политици никак не обичат да използват думата «мафия». Предпочитат понятието «организирана престъпност», защото под «мафия» обикновено се разбира образувание, преплетено с политическата власт. В България се стараят да избягват това понятие. На едно заседание вътрешният министър Румен Петков реагира много остро, когато казах, че организираната престъпност е функция на политическата корупция и че ако нея я нямаше, нямаше да имаме и организирана престъпност“. Последното, разбира се, звучи твърде оптимистично.

Не само този високопоставен служител е на това мнение. От надежден източник от западноевропейско посолство вече бях чул тежкото обвинение, че Румен Петков директно бил замесен в контрабандата с амфетамини. Трудно е за вярване! И си мисля, че това е поредната интересна българска история, за която вероятно никога няма да научим кое е вярно и кое — не.

Какъв всъщност е случаят с контрабандата на амфетамини и кой е замесен в него? В края на август 2007 г. новинарската интернет агенция „Медиапул“ цитира годишния доклад на Американската агенция за борба с наркотрафика, според който България с все по-големи темпове се превръща в страна производителка на амфетамини. Във вътрешна депеша на едно западноевропейско посолство, с която разполагам, се казва: „През май 2007 г. кметът на София Бойко Борисов заяви пред посланиците от ЕС, че производството на амфетамини в България приема застрашителни размери“. Следва забележително изречение: „В средата на юни бях информиран от един експерт, живеещ отдавна в България, че министърът на вътрешните работи Петков бил замесен в голяма афера с амфетамини. Ставало въпрос за много пари“. Отново невероятно обвинение. Затова отново се обърнах към Ваньо Танов. Той би трябвало да знае. Но дали наистина може да каже нещо по тази деликатна тема? „Да, вярно, точно така е. Нашата Служба работеше по този случай. В град Дупница се намира старият завод за лекарства. В годините на социализма да се изнася «синтетика» (синтетични упойващи вещества) беше държавна политика, за да получаваме валута. Това се случва и сега. Синтетичните наркотици продължават да се произвеждат и да се изнасят в Турция. И процесът е под контрола на министъра на вътрешните работи и на Службата за сигурност“.

„Известно ли е във вътрешното министерство, че самият министър е замесен“, попитах го аз. „Често показваме пред обществеността, че сме постигнали успех в борбата, като разбием някоя малка лаборатория, която е произвеждала незначителни количества. Така после можем да се хвалим пред Европа колко ефективна е борбата срещу престъпността. Всичко се показва по телевизията и т.н. В действителност огромните количества си остават недокоснати. Веднъж имаше случай, когато групировката, която владее синтетичните наркотици, трябваше да влезе в контакт с друга престъпна организация. Ние разработвахме и наблюдавахме и двете групи. На тази среща се появи и министърът. Преди това знаехме само, че ще се проведе важна среща, но не знаехме кои точно ще са участниците в нея. Както казах, наред с представителите на двете групировки дойде и нашият министър. Тъй като тази среща беше документирана от групата за външно наблюдение, на другия ден министърът освободи безсрочно началника на въпросното звено“.

Чудовищно обвинение, което обаче по-късно ще бъде изяснено. Имах притеснения, че както много пъти, и сега други, непочтени мотиви можеше да са повлияли и изкривили това изказване. Но съвсем скоро се случи нещо, което се превърна в истинска политическа лавина, която помете не един висш държавник по пътя си.

Бележки

[1] Sofia News Agency, www.novinite.com, 6 август 2007 r.