Юрген Рот
Новите български демони (2)

Корупция и организирана престъпност. Ново съдържание на понятията

Когато става дума за понятията организирана престъпност или мафия, от край време съществуват установени представи, оценки и митове. „«Законът за мълчанието» (omertà) не дава възможност за достоверни емпирични констатации“, казва Волфганг Хецер, съветник на директора на ОЛАФ в Брюксел. Според дългогодишните му наблюдения честото „двойно местоположение“ на членовете на организираната престъпност — и в нелегалност, и като свободни граждани — усложнява много ефективното наказателно преследване. При това организираната престъпност в нейната развита форма не се характеризира само с планиране и извършване на криминални деяния, въпреки че на някои много им харесва да я ограничават само в тези рамки. Споменатите лични задължения, връзки и мрежи от взаимоотношения съществуват и функционират и извън конкретни сфери на престъпността, представляващи интерес за наказателното право. И това важи особено за България, както ще видим от примерите с групировки като ВИС, СИК, ТИМ или други конгломерати от фирми. Тук организираната престъпност се отличава по принцип и със социални мрежи в рамките на дадена област, град, район или страна. По този начин, естествено, се улеснява замаскирането на незаконните действия.

На този фон не е чудно, че не съществува единно мнение за необходимостта от официално определение за организирана престъпност. В декларацията по случай петдесетгодишнината от подписването на Римските договори („Берлинска декларация“ от 2007 година) Европейският съюз обещава да води обща борба срещу тероризма, организираната престъпност и нелегалната имиграция. Изпълнението на това обещание обаче е възможно единствено ако налице са редица предпоставки. Към тях не спада само валидната за цяла Европа ясна концепция за това, що е организирана престъпност. Необходимо е и разграничаване от вече отживели разбирания. Досега с организираната престъпност се свързваха — почти рефлекторно — определени понятия: наркотици, проституция, трафик на хора, насилие, мафия.

В общественото възприятие организираната престъпност попада в митологичния „подземен свят“, който далеч от гражданското общество води свой живот с тайнствени ритуали и традиции, далеч от центровете на социалния, икономическия и политическия живот. Това разбиране осигурява оневиняване на политическия елит. „Мафията“ — това винаги са другите, чуждите, далечните, зловещата заплаха, която идва отвън — заплашва добре подредения собствен свят и с брутална енергия тормози безупречните граждани или ги развращава с корупционни практики.

Бегъл поглед по страниците на който и да е български вестник обаче разкрива съвсем различна картина. Съобщенията за криминални престъпления по всички етажи на икономиката, администрацията и политиката би трябвало да доведат до коренно различна оценка на организираната престъпност. Тя би засегнала не само отделни нейни сфери, но и „обичайните заподозрени“. Традиционното разбиране за организираната престъпност във всеки случай трябва да се промени. Изключително атрактивните възможности предвид размера на средствата, отпускани от ЕС и от обществените каси, и продължителният период на икономическа и системно-политическа промяна направиха методите на престъпната дейност по-изтънчени. Особено опасните представители на мафиотските структури вече прибягват до търговски калкулации и с далновидността на бизнесмени много точно определят къде са най-големите печалби и най-малките рискове. Не на последно място, по тези причини през последните години организираната престъпност направи редица качествени скокове. Така във все по-голяма степен й се удава във всички страни планомерно да използва разликите в жизнения стандарт в рамките на ЕС, структурните промени, типичния за отворения вътрешен пазар занижен контрол, големия брой и комплексността на законодателните актове, както и податливостта към корупция на част от икономическия, политическия и управленския елит.

Все по-ясно става, че (дали в България или в други европейски страни) всички ние живеем в общество, в което висша цел е максимализирането на печалбата. В такива общества организираната престъпност има всички шансове да процъфтява. Не бива да се изключва и съмнението, че досегашните принципи на лоялната конкуренция в икономиката, придържането на администрацията към законите и политиката в името на общото благо са сменени или сега се подменят от „гангстерския принцип“. Също така обаче е ясно, че понятието „организирана престъпност“, може би като никое друго, е изтъкано от митове, оценки и спекулации. И все пак за организираната престъпност вече се говори като за „форма на икономика“^[1]. Тук не става дума за мафията като конкретна историческа и, за съжаление, актуална разновидност на организираната престъпност. Касае се по-скоро за глобализираната система на една неконтролируема сила. Понятието трябва да се разбира като метафора на израза „злоупотреба с власт по различни начини“. Организираната престъпност е белег не само на структурно слаби общества. Тя вече се е наложила във всички икономически и политически системи. Не прави изключение нито едно равнище на икономиката, управлението или политиката.

Укриване на данъци, корупционни практики и систематично беззаконие в икономически предприятия от световен мащаб водят до функционални и структурни взаимовръзки с организираната престъпност. Действително все още не може да се говори за пълно покриване между определени предприятия, правителства и администрации. Във все повече страни обаче вече се забелязва, че финансовите нужди на партии, властовите интереси на политици, ориентацията на печалбата на концерни и подкупността на водещи профсъюзни членове по опасен начин се сливат в едно цяло. България е една от тези страни. Същевременно корупцията се превръща в един от най-важните принципи на функциониране на глобализираната икономика. Тя помага на организираната престъпност по пътя й нагоре. Прилагането на сила рано или късно става излишно. Може би поради постижимата чрез корупцията безшумна ефективност забравяме, че икономическата престъпност в национален и световен план е основна опасност, която става все по-голяма.

Анализаторът от ОЛАФ Волфганг Хецер казва по този въпрос: „Някои хора настойчиво се питат дали икономическата престъпност вече не е специална част от онази «анархистична икономика, стремяща се към максимална печалба», която облагодетелства спекулантите, възпрепятства дългосрочните инвестиции и прави невъзможен трайния икономически успех^[2]. В европейското правно пространство едва ли има призната дефиниция за корумпирано поведение. Проблемът е в това, че невинаги традиционни, различни за всеки език наименования и понятия съвпадат. Така например в договорите и документите на ЕС английското понятие за корупция (corruption) е преведено на немски език като подкуп (Bestechung), макар че английското bribery (подкуп) в никой случай не съдържа всички аспекти на феномена корупция. Корупция означава подкуп, патронаж, непотизъм^[3], злоупотреба с обществена собственост и незаконно финансиране на партии или предизборни кампании“.

И така, положението вече е доста сложно, защото от много време насам не става дума само за „класическите“ престъпления на корупция при държавните служители, а — с тенденция към засилване — за неправомерни действия в частно-икономическия сектор.