Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (6)

6.

На другата сутрин Беникоф се появи в кабинета на д-р Снеърсбрук тъкмо когато тя се канеше да отива в операционната.

— Само за минутка?

— Но не повече. Чака ме тежък ден.

— Реших, че ще поискаш да узнаеш някои неща за убиеца. Както се очакваше, липсват всякакви белези за самоличност — етикетчета по дрехите и прочее. С кръвта му обаче ни е провървяло повече. В доклада пише, че по кръвната група са локализирали произхода му от Южна Америка. По-точно Колумбия. Не знаех, че това е възможно.

— Анализът на кръвните групи се усъвършенствува от ден на ден. Ще се убедиш, че ако разполагат с достатъчно време, ще могат да посочат дори родното място. Това ли е всичко?

— Не съвсем. Имал е СПИН в напреднал стадий и е бил наркоман, взимал е по три дози хероин дневно. Съгласил се е да слезе от небесата на блаженството си само колкото да свърши работата, но в чантата му намерили спринцовка с доза, която би убила и кон. Тъй че със сигурност е бил наемник, повече от готов да убива заради скъпото си удоволствие. Тук следата се губи, но следователите се опитват да открият хората, които са го наели. Още не са ми казали кои са те и как тази информация е стигнала до нас. Сама разбираш, че не е много лесно.

— Разбирам. Сега ме извини, но трябва да се залавям за работа. Ела с мен.

Те се измиха и облякоха мълчаливо престилките, после отидоха в операционната. За пореден път превръзката върху отворения череп на Брайън бе свалена.

— Да се надяваме, че тази операция ще е последната — каза Ерин Снеърсбрук. — Това е компютър, който ще бъде имплантиран в мозъка му.

Тя протегна ръка в обсега на камерата, която записваше операцията, за да може ясно да заснеме черния пластмасов предмет със странна форма върху облечената й в ръкавица длан.

— Свързващ апарат с милионен процесор СМ-10, гигахерцов тактов генератор и един гигабайт оперативна памет. В състояние е да извършва с лекота 100 трилиона операции в секунда. Дори след имплантирането на чип-филмите за него има място в мозъка — там, където е премахната мъртвата тъкан. Корпусът на компютъра е оформен така, че да пасне идеално върху повърхностите.

Тя постави суперкомпютъра в стерилната ваничка. Пръстчетата на робота се спуснаха над него, проучиха го, взеха го и го завъртяха в нужното положение за имплантация. Когато подготовката завърши, повдигнаха компютъра и го спуснаха през отвора в черепа на Брайън.

— Преди компютърът да заеме окончателното си положение в мозъка, се установяват връзките между него и всеки от филм-чиповете. Ето, връзките са готови, компютърът е поставен на мястото си. Щом се осъществи и последната, външната връзка, ще започнем затварянето. Компютърът би трябвало вече да е в действие. Програмиран е с възстановително-обучаващ софтуер. Той разпознава подобни или сходни сигнали и пренасочва нервните импулси в чиповете. Да се надяваме, че тези спомени ще станат достъпни за Брайън.

— Малко странен подарък за абитуриент — каза Доли. — Момчето има нужда от дрехи и ново яке.

— Нека сам си ги избере. Просто излезте по магазините след училище — каза Пади и с пъшкане се наведе да завърже връзките на обувките си. — Ако питаш мен, дрехите не са подходящ подарък за момче. Особено за такъв случай. Той завършва гимназия за по-малко от година и вече се стяга за университета. А е само на дванайсет години.

— Не ти ли е минавало през ум, че го изтормозваме с това бързане?

— Доли, знаеш много добре, че не е така. Ние не го тормозим. Просто се стремим да не задържаме развитието му. Идеята да завърши гимназия толкова бързо си беше негова, тъй като иска да посещава курсове, които не са застъпени в средните учебни заведения. Затова и настоява да види къде работя. Така че това е един от най-вълнуващите мигове в живота му, той вече притежава нужната основа, за да върви напред. За него университетът е рог на изобилието, пълен с вкусни неща.

— Е, така е. Той наистина трябва да яде повече. Като седне пред компютъра, се забравя.

— Метафора! — разсмя се Пади. — Става дума за интелектуална храна, която да засити любознателността му.

Тя се засегна, но се опита да не го показва.

— Присмиваш ми се, само защото се тревожа за здравето му.

— Не ти се присмивам. А здравето му е отлично. Теглото му е нормално, избуява като плевел, плува и работи като всяко друго хлапе. Жаждата му за знания — ето това е различното. Искаш ли да дойдеш с нас? Днес е големият му ден.

Тя поклати глава.

— Не е за мен. Забавлявайте се и гледайте да се приберете до шест часа. Ще приготвя празнична пуйка, а и Мили и Джордж ще дойдат по-късно. Искам да свърша всичко навреме.

Вратата се отвори с трясък и Брайън влетя вътре.

— Още ли не си готов, татко? Време е да тръгваме.

— Теб чакам. — Брайън отново бе вече вън. Пади извика след него: — Кажи довиждане на Доли.

— Чао! — и момчето изчезна.

— Важен ден за него — извини го Пади.

— Важен, разбира се — каза си Доли, когато вратата се затвори. — А аз съм просто слугинята в тази къща.

Изкуственият остров и нефтените платформи около него се бяха превърнали в дом за Брайън. Необичайната среда вече не му правеше впечатление. В началото, когато всичко бе ново, той често тръгваше да изследва съоръженията, като се спускаше до най-долното ниво по стръмните стълби, където морските вълни се разбиваха около стоманените крака. Или се изкачваше нагоре, чак до слънчевите колектори, като веднъж дори се промуши покрай спуснатата бариера, за да се изкатери по стълбата на комуникационната мачта върху административната сграда, най-високата точка на УСИ. Но любопитството му към тези механични конструкции отдавна бе вече задоволено; имаше да мисли за много по-важни и интересни неща, докато минаваха по моста към платформата, върху която се намираше лабораторията.

— Всички електронни лаборатории са разположени тук — обясни Пади. — Под онзи купол там е нашият генератор, имаме нужда от постоянна и стабилна енергия.

— Херметичен воден реактор от подводницата „Летяща риба“. Нарязана през 1994-та, когато било подписано глобалното споразумение.

— Точно така. Отиваме на втория етаж.

Брайън се огледа мълчаливо, възбуден и напрегнат. Бе събота и освен тях нямаше никого, въпреки че от време на време ги сепваше жуженето на включени механизми или отблясъкът на светещ екран, които показваха, че поне една основна програма е оставена да действува.

— Ето го моето работно място — каза Пади, посочвайки терминала. Върху клавиатурата беше оставена угаснала лула от корен на изтравниче. Той я махна и придърпа стол за Брайън. — Седни и натисни кой да е клавиш, за да го включиш. Да ти кажа, гордея се с тази машинария, новия Z-77. Можеш да си представиш какво вършим тук, щом са се охарчили за нещо такова. В сравнение с него „Крей“ прилича на разнебитен „Макинтош“.

— Наистина ли? — възкликна Брайън с широко отворени очи и прокара пръсти по ръба на клавиатурата.

— Е, не съвсем — усмихна се Пади и бръкна в джоба си за тютюн. — Но е по-бърз при определен вид изчисления и наистина е незаменим за работа с ЛАМА. Това е нов език, който разработваме тук.

— За какво служи?

— За задоволяването на една нова, специална и бързо разрастваща се потребност. Ти съставяш програми на ЛОГО, нали?

— Да. Също и на БЕЙСИК и ФОРТРАН. Изучавам и „Е“ от една книга. Учителят ми спомена някои неща за експертните системи.

— Тогава вече знаеш, че различните компютърни езици се използват за различни цели. БЕЙСИК е добър начален език за активно изучаване на някои от най-простите неща, които могат да вършат компютрите — за описание на процедури, стъпка по стъпка. ФОРТРАН се използва вече петдесет години, защото е особено подходящ при рутинни научни изчисления, макар че вече се заменя от Символични Манипулационни системи за разчитане на формули. ЛОГО е за начинаещи, особено за деца — със своята графичност улеснява рисуването на картини.

— И ти дава възможност да съставяш програми, които съставят и управляват други програми. Другите езици не ти позволяват това. Когато се опиташ, те просто започват да се оплакват, че не те разбират.

— Ще видиш, че можеш да го правиш и с ЛАМА. Също като ЛОГО, той се базира на стария език ЛИПС. Един от най-старите и все още най-добрите, защото е лесен и се обяснява сам със себе си. Повечето от първите експертни програми в ранните дни на изкуствения интелект, са били разработени с помощта на езика ЛИПС. Но съвременните видове паралелна обработка при изследванията на изкуствения интелект изискват друг подход и език, за да се изпълнят тези и други задачи. Това е ЛАМА.

— Защо е име на животно?

— Не е. Името е съчетание от думите „логика“ и „метафора“. Базира се на програма, създадена през осемдесетте години на миналия век. За да разберем изкуствения интелект, от жизнено значение е първо да разберем нашия собствен.

— Но ако мозъкът е компютър, какво е съзнанието? Как са свързани те?

Пади се усмихна.

— Този въпрос е истинска загадка за повечето хора, включително за някои от най-добрите учени. Но според мен не съществува никакъв проблем, просто въпросът е грешен. Не би трябвало да гледаме на съзнанието и мозъка като на две различни неща, които трябва да се свържат, тъй като те просто са два различни начина за възприемане на едно и също нещо. Съзнанието е това, което върши мозъкът.

— А как нашият мозъчен компютър създава мислите?

— Никой не знае точно как, но все пак имаме известна представа. Всъщност това не е просто един голям компютър. Състои се от милиони малки групи взаимосвързани нервни клетки. Както е в обществото. Всяка група клетки действува като агент, който се е научил да извършва определени малки задачи — или сам, или знаейки как да накара другите агенти да му помогнат. Мисленето е резултат от свързването на всички тези агенти по начин, който ги кара да си помагат взаимно или да се оттеглят, ако не могат да помогнат. И въпреки че всеки поотделно извършва малко работа, той все пак е в състояние да предаде частичка знание на останалите.

— И как ЛАМА помага при този обмен? — Брайън слушаше съсредоточено, поглъщаше всяка дума, анализираше и разбираше чутото.

— Като комбинира средата на дадена експертна система с огромна база данни, наречена ЦИК — от „енциклопедия“. Всички досегашни експертни системи се основаваха на високо специализирани знания, а ЦИК осигурява на ЛАМА милиони фрагменти от най-масово разпространени познания — нещата, които са известни на всеки обикновен човек.

— Но ако тези фрагменти от знания са толкова много, как се ориентира ЛАМА кои от тях да използва?

— Като използва специални свързващи агенти, наречени неми, които асоциират всеки един фрагмент познание с определени други. Ако съобщиш на ЛАМА, че дадена чаша е направена от стъкло, тогава тези неми автоматично карат ЛАМА да приеме, че чашата е също така чуплива и прозрачна. С други думи, ЦИК осигурява на ЛАМА милионите асоциации между различни представи, които са необходими, за да се осъществи мисленето.

Пади млъкна, за да запали лулата си. Момчето мълчеше.

— Сложно е — каза Пади. — Не е лесно да го проумееш от първия път.

Но той напълно погрешно бе изтълкувал мълчанието на Брайън. Момчето бе вникнало в казаното и бе достигнало до логичното заключение.

— Щом като този език действува така… тогава защо не го използват за създаването на реално работещ изкуствен интелект? Който да може да мисли като човек?

— Няма пречки, Брайън, никакви пречки. Всъщност точно това се надяваме да постигнем.