Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (13)

13.

 

Минаха почти две седмици, преди Беникоф да се срещне отново с Брайън. Получаваше обаче всекидневни доклади от д-р Снеърсбрук, които веднага изпращаше в канцеларията на президента. С докладите до Шорхт, които също трябваше да предава всеки ден, не бързаше. Единствено от чиста злоба бе програмирал електронния си факс да изпраща в три часа сутринта копие от доклада за състоянието на Брайън на секретния номер на генерала. Хранеше надеждата, че някой усърден щабен офицер щеше да открие в доклада нещо достатъчно интересно, за да го събуди. Тази мисъл караше Беникоф да заспива всяка вечер с усмивка на уста.

Всекидневно изпращаше по електронния факс доклад по разследването и на „Мегалоуб“. С всеки изминал ден обаче те ставаха все по-кратки и съдържаха все по-малко сведения за напредък. Бурна дейност се развихри, когато в близост до „Мегалоуб“ бяха открити няколко пещери. От всички хипотези най-необичайната се основаваше на предположението, че може би камионът, забелязан пред лабораторията през онази нощ, наистина бе успял в крайна сметка да напусне долината. Но я бе напуснал празен. Откраднатите неща следователно са били скрити на предварително подготвено място, откъдето да се вземат, след като обстановката се успокои. Оттук и възбудата при откриването на пещерите. Ала в тях намериха само вкаменено гуано от прилепи и това според Беникоф бе всичко, открито досега при разследването.

След изгрев-слънце той потича един час в парка Балбоа, после си взе душ, облече се и с отвращение погълна нискокалоричната си закуска и кафето без мляко. В девет позвъни на електронната компания, за да провери кога ще достави поръчките му. Сетне отвърна на обажданията, записани в компютъра, докато бе навън, изключи машината и взе задния асансьор, с който се слизаше до гаража за коли под наем на „МегаХерц“ в подземието на хотела. Жълтият градски електромобил, който си бе запазил, го очакваше. Провери дали има резервна гума, да няма явни следи от удари по купето и дали акумулаторът му бе добре зареден. Нямаше много движение, докато не стигна до моста Коронадо, където за него се залепи опашката на охраната — следваше го на около половин пресечка разстояние. Мина в лентата за VIP и спря чак когато един морски пехотинец му подаде знак с флагчето си.

— Боя се, че не можете да използвате тази лента, сър.

— Боя се, че мога.

Пропускът и документите му спечелиха едно козируване и нова проверка на входа за VIP. Тук последваха още козирувания и щателно претърсване на колата. И всичкото това, само за да бъде допуснат до гражданската част на Коронадо. Пред портала на военната база претърсването беше още по-ревностно.

Когато влезе в стаята, Брайън стоеше до прозореца; обърна се и се усмихна.

— Мистър Беникоф, радвам се, че ви виждам. Тук не ни навестяват много посетители.

— Аз се радвам още повече, изглеждаш чудесно.

— Долу-горе така се и чувствам. Вчера свалиха превръзките от гърба и от ръката ми. Имам два-три чудесни белега. А утре пък ще заменя с шапка тези превръзки на главата. Всички се надпреварват да надничат в черепа ми, но не ми дават още сам да си го видя.

— Което може би не е чак толкова лошо. А аз ти нося още няколко добри новини. След фронтална атака срещу военноморските власти д-р Снеърсбрук и аз успяхме да се сдобием с неохотното разрешение в стаята ти да бъде монтиран компютърен терминал.

— Страхотно!

— Но, забележи, че казах терминал, а не компютър. Глупав терминал, свързан с мрежата на болницата. Можеш да бъдеш сигурен, че всяко натискане на клавиша моментално ще се появи върху екрана на генерал Шорхт.

— Още по-добре! Ще се постарая добрият човечец да получи толкова за четене, че да му се вдигне кръвното.

— Любов от пръв поглед. Харесва ми как го работиш по ирландски.

— Налага се. Все едно, че виждам и чувам една от монахините в училището ми в Тара — веднъж строши линията си върху пръстите ми. И като стана дума за трошене, има ли някакъв шанс да строшим преградите? Да излезем оттук на чист въздух?

Беникоф се отпусна във фотьойла, който изскърца под тежестта му.

— И за това повоювах с властите. След като докторката прецени, че здравето ти го позволява, ще можеш да използваш балкона на десетия етаж.

— Завързан с въжета, че да не скоча, нали?

— Няма да е чак дотам зле — хвърлих един поглед, докато идвах насам. Предполагам, че е персоналното оазисче на някой адмирал. Доста е голямо, с кресла, с дървета, та дори и езерце с рибки. И добре се охранява.

— Тъкмо за това исках да ви попитам, мистър Беникоф…

— Просто Бен, ако обичаш — така ме наричат приятелите.

— Разбира се. Става дума именно за тази охрана. Какво ще стане, когато състоянието ми се подобри? Докторката каза да попитам теб.

Беникоф се изправи и закрачи из стаята.

— Мислих си доста за това, но не можах да намеря подходящ отговор. Боя се, че след като те изпишат от болницата, ще трябва да отидеш на някое също тъй охранявано място.

— Искаш да кажеш, докато намерите кой е откраднал ИИ и е стрелял по мен — същите хора, които по-късно са се върнали и са се опитали да довършат работата си.

— Страхувам се, че е така.

— Тогава бих ли могъл да получа разпечатка от доклада за всичко онова, което е станало след нападението и кражбата в лабораторията, и на всичко, което сте открили досега?

— Има гриф „Строго секретно“. Но след като се отнася до теб и след като известно време не ти предстои пътуване, не виждам защо не. Утре ще ти донеса копие.

Една сестра надникна от вратата.

— Някаква апаратура трябвало да бъде монтирана тук. Д-р Снеърсбрук разреши.

— Докарайте я!

Двама техници с бели сака вкараха количката, следвани от офицер с отличителните знаци на електроник.

— Доставена е преди малко, господа. Разглобена и претърсена, отново сглобена, функционира безупречно. Кой ще се подпише за получаването?

— Дайте — рече Беникоф.

— Това не е терминал — рече Брайън и потупа металния куб.

— Не, сър. Това е нов модел принтер за вечна хартия. Терминалът идва след малко. Подпишете и тук, моля. Хартията е в онази кутия.

— Вечна ли? Това за мен е новост.

— Не би трябвало — рече Беникоф, когато принтерът и терминалът бяха монтирани и скачени и двамата отново останаха сами.

Извади лист хартия и го подаде на Брайън.

— Беше разработена в Университета за свободна инициатива за ежедневника, който издават там. Всъщност името на баща ти, както и твоето име, фигурират в първоначално издадения патент. Разбрах, че сте участвали в разработката.

— На вид и при допир е съвсем като обикновена бяла хартия.

— Опитай се да я сгънеш или разкъсаш. Видя ли за какво става дума? Това е здрава пластмаса с фактура като на хартия, покрита с тънък филм, което означава, че е почти неразрушима и напълно годна за многократна употреба. Идеалният вариант за ежедневник — разработка на най-светлите умове в твоя университет.

— Ако мога да седна и да получа чаша вода, би ли ми разказал за това?

— Ще ти дам вода. Ето. Знаеш ли нещо за селективното програмиране на телевизионните новини?

— Разбира се. Вкарваш си своя собствена програма — неща, които те интересуват. Бейзбол, борсови новини, конкурси за красота, каквото си поискаш. Телевизионните новини вървят по рубрики двайсет и четири часа в денонощието. Твоят телевизор записва само онези, които те интересуват, тъй че като се върнеш у дома и пуснеш новините — оха! — гледаш си само онова, което ти трябва.

Беникоф кимна.

— Е, вашият университетски вестник е още по-мощна версия на същото нещо. Редакторът е наел за репортери учени от целия свят. Те непрекъснато изпращат статии за всякакви научни и технически новости. Подреждат се по рубрики и се записват в база данни, заедно с всички новини от обичайните източници. Абонаментната система е подчинена на образователна схема. Когато натиснеш бутона „следва“, за да отхвърлиш дадена тема, компютърът си отбелязва това и избягва свързаните с нея статии. Още по-съществено е, че следи движението на очите ти със специален прибор. После прави анализ на съдържанието и описание на докладите по темите, които са те заинтересували. Това е истински образователен процес и системата става все по-добра и по-добра с профилирането на интересите ти. Толкова е добра, че ако не се получи срив, ще се уловиш, че не правиш нищо друго, освен да гледаш новини и картини, с които си съгласен и които одобряваш.

— И те превръща в нещо като информационен наркоман. А къде остава по-широката осведоменост?

— Предвидена е в системата. Извикването на данните е толкова ефикасно, че винаги съществува маса странична информация, дори и в документите, които са свързани с твоята тема.

— Страхотно! Излиза значи, че всеки абонат получава свой уникален вестник. За професора по хидравлика — нищо друго освен тръби, помпи и впръскватели от цял свят, плюс информация за Канзас, некролози от родния му град и новини за шаха, ако се интересува и от него. Каква чудесна идея.

— Хиляди мислят като теб. Абонатът плаща твърда цена, докато компютърът следи колко пъти е използвана дадена новина и автоматично я плаща на автора й.

Брайън нави листа вечна хартия колкото можа по-стегнато, но щом го пусна, той моментално се изглади.

— Всяка сутрин в пощенската ти кутия те очаква личният ти вестник. Ако се правеше от обикновена хартия, това би означавало всяка седмица да загива по едно дърво.

Беникоф кимна.

— Точно това е била и вашата мисъл с баща ти. Лабораторията по полагане на фини филми работела по създаването на плоски екрани за компютърните дисплеи. Баща ти им помогнал с математическите изчисления — и ето ти го резултатът. Многослойният филм се променя вътрешно по електронен път от бяло до черно. Върху хартията се отпечатват каквито искаш шрифтове — дори и по-едрички за хората с отслабнало зрение. След като прегледаш вестника, го връщаш в принтера. Докато се отпечатва новият, от листовете се изтрива старият вестник. Но дори и тази технология скоро ще стане излишна. На пазара всеки момент ще се появи свръхкнига, която е дебела едва три осми от инча и съдържа само десет страници. В гръбчето й е вграден мощен компютър, който управлява дисплей с голяма разделителна способност на всяка страница — по-голяма дори от страниците на печатните книги. Когато свършиш да четеш десета страница, се връщаш на първата и там вече те очаква нова страница. При наличието на сто мегабайта памет, тази десетстранична книжчица наистина ще побира една доста значителна библиотека.

— Засега ще се задоволя с това, наистина е добро. Ще си съставя свой вестник.

— Можеш, разбира се, но не за това ти донесох принтера. Опитал си се да си поръчаш някои книги и молбата ти бе предадена на мен. С принтера можеш само да ги складираш в паметта, но с вечната хартия можеш да си отпечаташ всяка книга, която пожелаеш, да си подвържеш листовете в папка и да се припичаш на слънцето, докато четеш.

— И да използвам отново листовете след като свърша! Доста неща са станали, за които нямам памет. Слушай, не можеш ли да отпечаташ с това нещо доклада, за който те бях помолил? Бих могъл да го получа веднага.

Беникоф се обърна към терминала.

— Не знам. Ако болницата разполага с достъп до строго секретна компютърна мрежа, това би могло да стане. Има само един начин да разберем.

Той набра собствения си код, влезе в системата за охрана и намери необходимото меню. Ала преди да успее да продължи, изписаният върху екрана текст изчезна и на негово място се появи сърдитото лице на генерал Шорхт.

— Какво означава този пробив в сигурността? — малкото говорителче на терминала правеше стържещия му глас още по-неприятен.

— Добро утро, генерале. Просто се опитвах да получа копие за Брайън от секретния доклад относно „Мегалоуб“.

— Да не сте полудели?

— Не повече от обичайното. Помислете, генерале. Брайън е бил там. Той е единственият ни свидетел. Необходима ни е помощта му. Ако сега не получа копие, ще му го донеса утре. Схващате ли смисъла на казаното дотук?

Генерал Шорхт гледаше втренчено, потънал в студено мълчание, докато размисляше.

— Мрежата в болницата не е сигурна. Ще изискам Пентагонът да изпрати копие до тукашната централа по сигурността. Ще ви го донесе вестовой.

С последните му думи образът се изгуби от екрана.

— Е, довиждане тогава, сър, радвам се, че си побъбрихме. Чу всичко, нали, Брайън?

Брайън кимна.

— Не знам дали ще мога да помогна, но поне ще разбера какво се е случило тогава с мен. Д-р Снеърсбрук спомена, че останалите били убити. Колко бяха?

— Просто не знаем. И това е от най-вбесяващите неща в този случай. Можем да бъдем достатъчно сигурни за една от жертвите — президента на „Мегалоуб“ Джей Джей Бекуърт. Открихме капка негова кръв. Но всичките останали седемнайсет души са безследно изчезнали. Колко от тях са убити, колко са участвали в престъплението — нямаме си и представа. Ще прочетеш това в доклада.

— Какво са взели?

— Всички документи и всичко от апаратурата, което има отношение към твоята работа по изкуствения интелект. Взели са освен това всички електронни уреди, документи, книги, всяка хартийка от дома ти. Съседите съобщиха, че най-малко половин ден пред къщата ти е стоял камион на фирма за пренасяне на покъщнина.

— Открихте ли камиона?

— Регистрационните му номера са били фалшиви, фирмата не съществува. О, да, товарачите имали ориенталски черти.

— Китайци, японци, тайландци, сиамци, виетнамци или от някоя друга страна?

— Възрастната свидетелка можа да каже само, че били с ориенталска външност.

— И с всеки изминал ден следата става все по-трудно уловима.

Беникоф кимна неохотно.

— Бих искал да помогна, но що се отнася до паметта ми, аз съм още в УСИ. Може би ако видя къщата, бих могъл да намеря някоя улика. Може да не са се сетили за компютърния ми бекъп. Когато се заех сериозно с програмиране, изгубих два много важни файла и се заклех това никога да не се повтори. Написах програма, която автоматично съхранява информацията върху външен диск по време на работа.

— Идеята не е лоша, но те са взели абсолютно всички дискове от къщата.

— Програмата ми обаче не се ограничаваше само до създаването на бекъп-дискове. Когато бях на четиринайсет години, програмата съхраняваше през телефонен модем и в компютърната мрежа на лабораторията на баща ми. Питам се каква ли конфигурация съм създал тогава?

Беникоф скочи на крака със стиснати юмруци.

— Съзнаваш ли какво каза току-що?

— Разбира се. Съществува вероятност да има копия от работата ми по ИИ в някоя банка данни някъде. Това би помогнало, нали?

— Дали ще помогне ли! Боже мой, момчето ми, така бихме могли да възстановим твоя ИИ. Така няма да решим проблема с това кой го е откраднал, но който и да е, той няма вече да е единственият притежател на изкуствен интелект.

Беникоф грабна телефона и набра някакъв номер.

— Д-р Снеърсбрук, моля. Кога? Да се свърже с мен веднага щом се върне. Точно така, с Беникоф. Кажете й, че трябва веднага да разбера кога пациентът й ще бъде в състояние да напусне болницата. Това е въпрос от първостепенна важност.