Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (26)

26.

Щом Беникоф почука, Шели отвори вратата.

— Брайън дойде току-що — рече тя, — и тъкмо му нося бира. Ти искаш ли?

— Да, моля.

— Влизай да разгледаш, нали ти плати за всичко.

Тя го отведе във всекидневната, където не бе останала и следа от казарма. Завесите от пода до тавана на прозореца бяха от ярка, ръчно тъкана материя. Килимът си „ходепе“^[1] с тъмнооранжевото на завесите. Елегантните линии на датската тикова мебел се вписваха приятно в тази цветова гама и приятно контрастираха с внушителната посткубистична картина, която покриваше почти цяла стена.

— Доста разкошно — рече Бен. — Мога да си представя как ще изпищят в счетоводството.

— Едва ли. Завесите и килимите са по израелски проекти, но са произведени в арабски страни и затова изобщо не са скъпи. Картината е на заем от мой приятел художник, възнамеряваме да я продадем. Повечето от парите отидоха за високотехнологичната кухня. Искаш ли да я видиш?

— След бирата. По-добре е преди това да се подкрепя.

— Ще ми обясниш ли тази своя мистериозна покана за тайландски обяд? — попита Брайън, излегнат удобно в дълбокия, тапициран фотьойл. — Знаеш, че Шели и аз сме затворници на „Мегалоуб“, докато не приберете убийците. Та като как ще идем в този твой тайландски ресторант?

— Ако не можеш да идеш до Тайланд, защо Тайланд да не дойде при теб? Веднага щом ми съобщихте, че искате да ме информирате докъде сте стигнали с работата си по ИИ, реших, че трябва да го отпразнуваме. Благодаря, Шели.

Той отпи голяма глътка от студената „Текате“ и въздъхна.

— Чудесна е. Всичко започна с проверката по сигурността миналата седмица. Участвах в комисията по допускането на войниците, които да служат тук. И тогава разбрах, че редник Лат Фроа е влязъл в армията, за да избяга от ресторанта на баща си. Бил казал, че му писнало от манджи и искал малко екшън. Ала след като година ял буламачите на войската, му се приискало да сготви едно тайландско ястие тук, стига да му се доставят необходимите продукти. Това и направих. Готвачите се навиха и сега войската очаква с нетърпение промяната. След два следобед столовата ще е само за нас. Ние ще бъдем опитните мишки и ако одобрим кльопачката, Лат обеща да нахрани тази вечер цялото войнство.

— Нямам търпение — рече Шели. — Не че храната е кофти, но една промяна ще ми подейства чудесно.

— Как върви разследването? — попита Брайън. Този въпрос никога не напускаше мислите му. Докато отпиваше от бирата си, Бен се намръщи.

— Бих се радвал да имам добри новини, но изглежда отново попаднахме в задънена улица. Сдобихме се с военното досие на Алекс Тот. Бил е превъзходен военен пилот, има сума сведения за това. Но е бил също тъй и на ръба на алкохолизма, а и скандалджия. След войната са го изхвърлили при първия повод. Не може да бъде намерен на адреса, който е посочил. Благодарение на разрешителното му за летене, ФБР откри някои данни за това къде е работил. Но самият човек е изчезнал. И следата е напълно студена. Разказът на Дъсти Роудс се потвърждава. Подмамили са го да се забърка и след това са го оставили да се пържи в собствената си мас. Няма абсолютно никакъв начин да се провери откъде са дошли парите, преведени по сметката му.

— И какво ще стане с Роудс? — попита Шели.

— Засега — нищо. Остатъкът от парите бе секвестиран за фонда на пострадалите от престъпления, той самият подписа пълни свидетелски показания за станалото, за всичко, което е направил. В бъдеще или ще се държи прилично, или ще му бъдат предявени редица обвинения. Искаме всичко това да се запази в тайна, за да можем да продължим разследването.

Шели кимна и се обърна към Брайън:

— Трябва да ме въведеш в течение на нещата. Успя ли да задействаш Б-съзнанието?

— Да, успях и понякога работи наистина изумително. Но не и достатъчно добре, за да му се довери човек. Срутва се по неочаквани и необичайни начини.

— Още ли? Мислех си, че като използваш ЛАМА-5, ще го вкараш бързо в ред.

— Така е, но мисля, че проблемът е по-скоро в проектирането. Както ви е известно, Б-умът би трябвало да наблюдава А-ума, да предприема промени, когато е необходимо да го избави от дадена беда. Теоретично той действа най-добре, когато А-умът не е наясно какво става. Но изглежда А-умът на Робин с поумняването си се научи да засича външната намеса и се опитва да промени нещата. Работата стигна до борба за власт — двете съзнания се борят кое да ръководи.

— Звучи като шизофренията у хората.

— Точно така. Човешкото полудяване се отразява в машината и обратното. Защо не? Един болен мозък ще има едни и същи симптоми, породени от едни и същи причини — независимо дали става дума за човек или за машина.

— Сигурно е ужасно депресиращо да те възпира един побъркан мозък, пъхнат в тази кутия.

— Не съвсем. Всъщност, това донякъде е дори окуражаващо! Защото колкото повече грешките на робота заприличват на човешките, толкова повече се приближаваме до изкуствената, машинна интелигентност, сходна с човешката.

— Щом всичко върви тъй добре, защо тогава си разстроен?

— Личи ли си? Ами, навярно е затова, че стигнах до края на предишните си записки. Направих всичко, което бе описано в тях. И оттук нататък плувам в неизследвани води.

— Задължително ли е този ИИ да е същият като откраднатия?

— Да, трябва да е почти такъв, с изключение на някои незначителни подробности. А бедата е в това, че има толкова много дефекти, че се боя да не съм се изкачил на най-близкия връх.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бен.

— Проста аналогия. Представи си учения като сляп алпинист. Той се катери нагоре и когато стигне върха, няма повече накъде да се изкачва. Но понеже не може да види нищо, няма как да разбере, че изобщо не е достигнал най-високия връх на планината. Това е просто най-близкият връх, задънена улица. Тогава успехът е немислим — освен ако не се спусне отново долу и не потърси друг път.

— Има логика — рече Бен. — Да не би да искаш да ми кажеш, че този ИИ, който си създал досега, който е може би същият като откраднатия, е заседнал на някой просто близък връх на интелигентност, а не на някой по-висок?

— Боя се, че е така.

Бен нададе радостен вик.

— Не би могло да има по-добра новина от тази!

— Да не си мръднал нещо?

— Помисли си само. Това означава, че онзи, който е откраднал стария модел, би трябвало да е заседнал по същия начин и може би дори и не го подозира. Докато ти можеш да продължиш и да усъвършенстваш машината си. И когато това стане, ние ще разполагаме с нея, а той — не.

Когато Брайън осмисли чутото, на лицето му разцъфна широка усмивка.

— Разбира се, че си прав. Това наистина е най-добрата новина. Мошениците са в задънена улица, докато аз мога да продължа работата си.

— Не, в този момент няма да можеш, поне не преди обяда — рече Шели, остави чашата си с вино и посочи към вратата. — Излизаме. Вече минава два и умирам от глад. Първо ядем, после говорим.

След като хапнаха от блюдото „Сий Хронг Муу сам Рот“, което въпреки името си, бе неописуемо вкусно — сладки, подкиселени и солени ребра — те даже можаха да си позволят и по един крем карамел в тиква за десерт.

— Никога повече няма да вкуся армейска кльопачка — изпъшка доволен Брайън и се поглади по корема.

— Кажи го на готвача, зарадвай го — рече Шели. — Аз смятам да направя тъкмо това.

Лат Фроа прие похвалите им като нещо закономерно, само кимаше в съгласие.

— Вкусно беше, нали? Ако и другите го харесат, ще се опитам да го вкарам в редовното меню. Дори и само заради себе си.

Бен ги остави да се разходят и да разтоварят поне част от обяда си по пътя към лабораторията.

— Доволен съм, но съм изпълнен и с опасения — рече Брайън. — Да плуваш в неизследвани води. Дотук карах по старите си карти, по собствените си бележки, но те вече свършиха. Може би е малко нахално за един четиринайсетгодишен хлапак, като мен, да си мисли, че може да успее в нещо, в което другото мое, двайсет и четири годишно „аз“ не е успяло.

— Не бъди толкова сигурен. Д-р Снеърсбрук смята, че си далеч по-умен, отколкото преди. Имплантите са ти придали някои забележителни способности. Освен това по време на работата, която си извършил заедно със Снеърсбрук по анализирането на собственото ти съзнание, навярно си открил повече за себе си, отколкото биха открили взвод психолози. Виждам, че си на път да успееш, Брайън. Да подариш на света нещо съвсем ново.

— Изкуствен интелект, наистина подобен на човешкия.