Хари Харисън, Марвин Мински
Опцията на Тюринг (19)

19.

 

— Днес е ден за основните знания — рече д-р Снеърсбрук, докато проверяваше данните, за да се увери, че е осъществена пълна връзка между съзнанието на Брайън и машината. — Бих предложила да започнем с последното издание на „Енциклопедия Британика“. Деветнайсетото е истинско бижу. Почти всички илюстрации включват анимация, а целият текст е хипертекст.

— Прекалено общо е за мен. Трябват ми специфични неща. — Той извика едно меню на банка данни и посочи екрана. — Ето какво имам предвид. Технически ръководства. Искам всичко от този списък от материалната наука до геологията и астрофизиката. Само факти. Стига имплантираният ми RAM да има достатъчен капацитет.

— Ще стигне и отгоре. Просто си зареди онези книги, върху които искаш да работя.

Това отне доста време и Брайън почти задряма в удобния стол. Беше затворил очи и когато Снеърсбрук заговори, той се сепна.

— Достатъчно за днес — рече тя.

— Щом казваш. Можем ли да проверим как минаха нещата?

— Да направим проба ли? Защо не? Почакай минута да заредя някакъв текст, след което ще му задам произволна страница. Всички тук изглеждат на медицинска тема…

— „Медицински речник на Дорланд“, четирийсет и пето издание.

— Точно така. Чувал ли си някога за парендомицел?

— Това е плесен от типа на маята, някои видове са изолирани от различни увредени човешки тъкани.

— А за кикекунемало?

— Лесен въпрос. Това е смола, като копала.

— Готово, Брайън. Всичко, което заредихме, си е там, на място. Можеш да си го ползваш, когато поискаш.

— Все едно, че са истински спомени.

— За теб те са истински спомени. Просто са складирани по по-различен начин. А сега извинявай, но ще трябва да спрем дотук. Имам среща и държа да не закъснея.

Когато Брайън се върна в стаята си, го очакваше съобщение от Беникоф и той веднага набра номера.

— Получих съобщението ти…

— Имаш ли възможност да поговорим, Брайън?

— Разбира се. Ще се качиш ли в стаята ми?

— Предпочитам висящата градина на десетия етаж.

— Съгласен. Тръгвам.

Брайън пристигна пръв и вече бе преполовил бирата си — истинско пилзенско пиво, когато Бен пристигна и се тръшна тежко на стола.

— Виждаш ми се като пребит — рече Брайън. — Искаш ли и ти да пийнеш?

— Благодаря, ще се възползвам по-късно. А сега — новините. Сигурно ще се зарадваш, като чуеш, че една рота от 82-ра въздушнопреносима дивизия вече се е нанесла в помещенията на „Мегалоуб“. Командирът й, майор Ууд, е боец-ветеран, на когото хич не му се нрави, че се стреля по учени-изследователи. Не иска да се местиш там, докато не се монтират всички средства за безопасност, не се установи редът за охраната и не бъдат извършени съответните няколко теста. След това правото на избор кога да се преместиш е изцяло твое. И на д-р Снеърсбрук, разбира се.

— Поръчано ли е всичко, което поисках?

— Поръчано и доставено в лабораторията. И това ни води до втора точка. Твоят помощник.

— Никога не съм имал помощник.

— Ще имаш в този нов и дързък свят. Работата ти ще се улесни много.

Брайън допи бирата си, остави чашата и се взря в безизразното лице на Бен.

— Познавам това изражение. То означава, че зад думите се крие и още нещо, но би трябвало да се досетя сам. Мога да го направя. Досега на три пъти се опитаха да ме убият. След четвъртия може и да не оцелея. Затова всички ще са далеч по-спокойни, ако съществува поне още един човек, който да е наясно какво става с изследванията ми по ИИ.

— Въпрос на сигурност, сам се досети. Сложността идва по-нататък: как да намерим някого, който да върши работата и в същото време да можем да му се доверим. В повечето университети сега се държат изпити по индустриален шпионаж, а това си е и бурно развиващ се занаят. ИИ може да се окаже много съблазнителен, както за съжаление вече сам го изпита на гърба си. Съкратих и без това краткия си списък от кандидати до още по-кратък — само две имена. Сутринта отлитам за среща с един много обещаващ младеж — аспирант от МТИ. Но докато не се срещна с него, няма да знам нищо. Затова нека се заемем с другата възможност. Какво би казал за военен?

— Като изключим нашия приятел генерала, нямам кой знае какво мнение. Разбира се, флотът и морските пехотинци си вършат чудесно работата тук. Предполагам, че и армията ще направи същото в „Мегалоуб“. Защо питаш?

— Защото открих някой си капитан Кан от военновъздушните сили, на много отговорна работа в отдела по експертни системи в академията в Боулдър, Колорадо. Второ поколение „ими“ — жаргон за имигрант. Кан работи по програми за управление на самолетите. Заинтригуван ли си?

— Защо не? Обади се в Боулдър и…

Бен поклати глава.

— Няма нужда. С надеждата, че се съгласиш, помолих капитан Кан да долети тук.

— Е, тогава го повикай и дано се получи.

Бен се усмихна и се обади по телефона. Офицерът сигурно чакаше наблизо, защото морският пехотинец от охраната се появи само миг по-късно.

— Посетителят ви, сър.

Бен се изправи на крака, Брайън се обърна и разбра защо. Самият той също стана.

— Капитан Кан, това е Брайън Делейни.

— Радвам се да се запознаем, сър — рече тя.

Ръката й бе хладна и силна. Само едно разтърсване и отново я прибра до тялото си. Беше добре сложена и привлекателна жена, тъмнокоса и мургава. И много сериозна. Стоеше изправена, мълчалива, не се усмихваше, както впрочем и Брайън. Беникоф осъзна, че срещата не започна по най-добрия начин.

— Моля седнете, капитане — рече той и дръпна един стол. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ви.

— Аз ще взема една бира. А ти, Брайън? — Отговорът бе само рязко отрицателно поклащане на главата. Бен се отпусна на стола си. — Е, добре, капитане, това не би могло да е малкото ви име, нали?

— Малкото е Шели, сър. Поне повечето хора използват именно него. На иврит името ми е Шуламид, не е лесно за изговаряне.

— Е, добре тогава, Шели, благодаря, че дойде. Боя се, че не ти разказах много за работата, тъй като мерките за сигурност са много затегнати. Но след като си вече тук, мисля, че Брайън ще е в състояние да обясни всичко много по-добре. Брайън?

В съзнанието му изплуваха спомени. Беникоф трябваше да му каже, че капитанът е жена. Не че бе лошо. Или пък беше? Спомените за Ким бяха съвсем скорошни. Ала сега вече — скорошни само за части от съзнанието му. За възрастния Брайън тези злополучни събития бяха отдавна забравени, част от миналото, което най-добре беше да потъне в забрава. Осъзна, че мълчанието се проточи прекалено и че и двамата го гледаха.

— Извинете. Мислите ми блуждаеха, понякога и това се случва. Мисля да взема една бира и да ти правя компания, Бен.

Докато Бен поръчваше, Брайън се опита да подреди мислите и чувствата си. Капитанът не бе Ким, която може би бе вече дебела, омъжена и с пет деца. Усмихна се при тази мисъл и пое дълбоко въздух. Напред, забрави миналото. Обърна се към Шели.

— Не знам откъде да подхвана, освен от там, че бих имал нужда от помощ за един изследователски проект, който започвам скоро. Би ли могла да ми разкажеш с какво се занимаваш сега, за работата си?

— Не мога да ти разкажа подробно, защото всичко, което правя, е секретно. Но характерът на програмата е общоизвестен и лесно може да се обясни. Необходимостта от нея възникна поради това, че като цяло модерните бойни самолети са прекалено бързи за рефлексите на пилотите, а приборите — прекалено сложни. Ако летецът трябва лично да следи всички електронни системи, няма изобщо да му остане време да пилотира самолета. За да се помогне на пилота, винаги са се разработвали експертни системи, доразвивали са се и са се усъвършенствали — тяхната цел е да поемат колкото е възможно повече от задълженията му. Работата е много интересна.

Гласът й бе нисък, съвсем леко дрезгав, говореше със самочувствие, седнала с изправен гръб на ръба на стола, сплела ръце върху скута си. По-скоро Брайън се чувстваше малко несигурен, не и тя. Не си бе представял помощника си точно така.

— Работила ли си с изкуствен интелект? — попита той.

— Всъщност не. Освен ако не приемем, че разработките на експертни системи са част от ИИ. Но съм в течение на новостите, тъй като част от тях са приложими в собствената ми работа.

— Това е много добре. По-добре ще е да те обуча, отколкото да те разучавам. Казаха ли ти от какъв характер ще е работата ти тук?

— Не. Съобщиха ми само, че е важна и че е свързана с ИИ. Мистър Беникоф освен това ми обясни, че е имало случай и на индустриален шпионаж, придружен от насилие. Държеше да разбера в какво бих могла да бъда въвлечена физически. Даде ми да прочета копие от доклада му за неразкритото престъпление. Каза ми също, че е имало и следващи опити за покушение срещу теб. Ако заработя по проекта, е възможно и самата аз да бъда изложена на опасност. Искаше да разбера добре това, преди още да ми предложи работата.

— Радвам се, че го е направил. Защото съществува реална физическа опасност.

За пръв път строгото й изражение се промени и тя се усмихна.

— Предполага се, че един офицер от военновъздушните сили трябва да е готов по всяко време за бойни действия. Когато съм се родила, Израел е бил все още един военен лагер. Баща ми и майка ми, както и всички останали, служеха във войската. Когато съм била на шест години, семейството ми е имигрирало в Америка и съм имала късмета да отрасна в мирна страна. Но все си мисля, че частица от тяхната сила и умение да оцеляват се е предала и на мен.

— Сигурен съм, че е така — рече Брайън и почти се усмихна.

Шели започваше да му харесва, нравеше му се самоувереният й вид.

Но не бе напълно сигурен дали желаеше да работи с жена — няма значение колко висока бе квалификацията й. Спомените за Ким все още се изпречваха на пътя му. Но щом Шели бе достатъчно добра, за да разработва експертни системи за военновъздушните сили, тя би трябвало да има и качествата да стане негова помощничка. А и фактът, че никога не се бе занимавала с ИИ, бе само в нейна полза. Някои учени развиват така нареченото „тунелно мислене“: след известно време започват да вярват, че подходът им към даден проблем е единствено възможният, дори и след като се докаже, че грешат. Трябваше просто да забрави от какъв пол е; обърна се с въпрос към Бен:

— Има ли някаква причина, поради която да не мога да дам на Шели известна информация за това, което правя? Преди да вземе решение, тя би трябвало да знае в какво се въвлича.

— Капитанът има допуск до най-строго секретни материали — рече Бен. — Аз поемам отговорността. Можеш да й кажеш всичко, което прецениш, че е необходимо да узнае.

— Добре тогава. Шели, намирам се в процес на създаване на изкуствен интелект. Не става дума за програмата, която сега наричаме ИИ. Имам предвид наистина цялостен, ефикасен, самостоятелен и функциониращ изкуствен интелект.

— Но как би могъл да създадеш интелигентна машина, след като не знаеш абсолютно точно какво нещо е интелектът?

— Като създам машина, която да издържи Теста на Тюринг. Сигурен съм, че знаеш в какво се състои той. Поставяш на единия терминал човек, който си говори с друг човек на друг терминал; могат да се зададат безброй въпроси и да им се отговори, за да се убеди единият човек, че от другата страна на връзката стои също човек. Както ти е известно, историята на създаването на ИИ е пълна с програми, които не са успели да издържат теста.

— Но това е само номер, за да убедиш някого, че машината е човек. То все още не дава дефиниция какво всъщност е интелектът.

— Напълно вярно, но тъкмо това е позицията на Тюринг. На практика няма нужда от дефиниция, тя не е необходима. Не можеш да дефинираш неща, а само думи. Имаме склонността да наричаме даден човек интелигентен, защото умее да решава дадени проблеми, или да усвоява нови умения, или да върши онова, което могат другите. В крайна сметка единствената причина, поради която смятаме другите за интелигентни, е, че в интелектуално отношение те се държат като човешки същества.

— Но не би ли могло нещо друго да бъде също интелигентно и без да е човек? Например делфинът или слонът?

— Разбира се, и можем да ги наричаме интелигентни, стига да искаме. За мен обаче думата интелигентност е просто способ да обясня всички онези неща, в които бих искал да се усъвършенствам, както и всичко, което бих искал да върши нашият ИИ. Бедата е в това, че не знам точно какви са тези неща. Причината, поради която се използват онези два терминала, просто се крие в това, че не би трябвало да има значение как изглежда нещото, след като дава на всички въпроси, зададени от другата страна, отговори, които не се различават от човешките. Извинявай за лекцията, за това, че ти казвам неща, които знаеш. Но аз съм се заел с разработката на такъв ИИ, който да издържи този тест. Ето защо въпросът ми е: би ли искала да помогнеш?

За пръв път от началото на разговора Шели поизгуби от самообладанието си, бе повече жена, отколкото офицер. Докато Брайън говореше, очите й се бяха разтворили широко, бе подпряла с пръсти брадичката си и недоверчиво поклащаше леко глава.

— Разбирам за какво става дума, макар да звучи и напълно невъзможно, и невероятно вълнуващо. Да не искаш да кажеш, че работиш върху машина, която аз ще определя като интелигентна?

— Точно така — рече твърдо Брайън. — Мога да те уверя, че истински ИИ бе проектиран и че той ще бъде създаден.

— Щом е така, бих искала да участвам в тази работа! Това е толкова значимо и важно, че изобщо не бих се замислила повторно. — Тя се намръщи. — Има ли и други кандидати за тази работа?

— Утре се срещам с един — рече Бен. — И това е целият ни списък.

— Смятам, че бих могла да сдържам нетърпението си още известно време. Но ако ми позволите да помогна, то има начин да ви бъда от полза веднага.

— Известно време няма да можем да влезем в лабораторията — каза Брайън.

— Не исках да кажа това. Имах предвид разследването на престъплението. Знаете ли кой го ръководи?

— Разбира се, че знам. Аз. И мога да те уверя, че тази част от доклада е завършена — отвърна Беникоф.

— И след кражбата и прострелването на Брайън е имало още два опита за покушение срещу него?

— Точно така.

— В такъв случай ми се струва, че разкриването на престъплението трябва да бъде от първостепенна важност.

Беникоф не знаеше дали да се засмее или да се разсърди.

— Ти нали разбра, че аз ръководя разследването? Че работя по него непрекъснато от няколко месеца?

— Сър, не ме разбирайте погрешно! Не исках да омаловажа усилията ви, просто предложих помощта си.

— И как ще го направиш?

— Като напиша експертна програма, подчинена само на една цел: разкриване на престъплението.

Беникоф се облегна назад и разтърка с длан брадата си, потънал в кратко мълчание; сетне радостно кимна:

— Капитане, моите благодарности. Колко глупаво от моя страна, че не съм се сетил. Мисля в бъдеще да не постъпвам тъй глупаво. Колко бързо можеш да се преместиш тук?

— Аз съм част от екип. Останалите са отлични специалисти и ще могат да продължат и без мен. Мога да пристигна след ден-два. Ще трябва първо да напиша бележките си по въпросите, върху които работя, за да могат да се ползват от другите. А след това, стига те да имат връзка с мен тук, мога да се преместя веднага. Ако желаете — в края на седмицата. Работата в академията е важна, но не толкова важна, колкото тази тук. Ако ми разрешите ще ви напиша тази експертна програма. И ще съм на линия за бъдещата работа по ИИ. Съгласни ли сте?

— Чудесно. Ще организирам нещата така, че да получиш достъп до всички материали. И ще си скубя косите, че сам не съм се сетил. Едно разследване от такъв тип е в основната си част уморително, отегчително подреждане на факти и проверка на безброй улики. Това си е работа за компютър, а не за човешко същество.

— Напълно съм съгласна. Ще се върна веднага, щом мога. Благодаря още веднъж, че ме поканихте.

Когато тя стана, двамината също се изправиха, ръкуваха се и я изпроводиха с поглед; очите на часовия морски пехотинец също я проследиха как си отива.

— Тя е абсолютно права за тази програма за разкриване на престъплението в „Мегалоуб“ — рече Брайън. — Ако можем да си върнем първия мой ИИ, работата ми ще се улесни дяволски много.

— Работата ти ще се улесни дяволски, ако останеш жив. Искам да спра нападенията… и да разкрия престъплението.

— Е, щом поставяш въпроса така, съгласен съм.