Лей Грийнууд
Джейк (17)

Глава 16

Изведнъж Джейк сепнато се изправи в леглото си. Стори му се, че бе чул някой да плаче. Но в хотела не се чуваше никакъв звук. Джейк стана, приближи се до прозореца и погледа навън.

Улицата отдолу бе напълно тиха. И най-заклетите пияници си бяха отишли вкъщи сигурно преди часове. Този град не бе Остин или дори Сан Антонио. Единствените хора, които живееха близо до Нюкъмърс Кросинг, бяха фермери и няколко ранчероси.

Зад него Пит и Уил спяха невинния сън на всички деца. Завивките им почти се бяха свлекли на земята, бяха разперили ръце и крака във всякакви възможни ъгли и сега бяха дотолкова преплетени, както когато нападнаха Брет, който спеше спокойно и кротко.

Когато Джейк понечи да се отдалечи от прозореца, отново го чу. Звукът бе много приглушен и той не можеше да каже дали принадлежеше на мъж, или на жена. Беше твърде слаб, за да се каже със сигурност дали човекът сънуваше, или плачеше. Джейк реши да изчака, докато чуе звука отново. Не можеше да се върне и да заспи, докато не си изяснеше какво бе това.

Не се наложи да чака дълго. Този път можеше определено да каже, че звукът идва от стаята на Изабел. Без да пали свещ, Джейк започна опипом да търси вратата, като внимателно се придвижваше покрай стената. Излезе в коридора, приближи се до вратата на Изабел и почука, но не получи отговор. Почука отново и зачака. Пак никакъв отговор. Възможно ли бе да е сбъркал? Не можеше да бъде сигурен, докато не отвореше вратата и не провереше сам.

Прозорецът! Стаята на Изабел трябваше да има поне един прозорец. Джейк се върна в стаята си и надзърна от собствения си прозорец. По предната част на сградата минаваше тесният покрив на верандата. Когато прескачаше през прозореца, почувства как в крака му се заби треска, но Джейк продължи напред. Достигна прозореца на Изабел и погледна вътре.

Изабел бе в леглото си, но стенеше и неистово мяташе ръце във въздуха. За миг Джейк се уплаши да не е болна. Без да се замисля, той прескочи в стаята и бързо се приближи до леглото. Изабел продължаваше да се мята и да стене, а завивките й бяха паднали на земята.

В следния миг Изабел отново изстена. Опита се да каже нещо, но Джейк не можа да различи думите. Положи ръка върху нейната. Мърморейки нещо неразбираемо, Изабел веднага я отблъсна.

— Изабел, добре ли си? — Тя не отговори. — Аз съм, Джейк. Кажи ми какво има.

И пак никакъв отговор. Джейк не знаеше какво да прави. Никога не се бе занимавал с болна жена. Би повикал някого, ако знаеше към кого да се обърне.

Сега тя лежеше тихо. Джейк щеше да се върне по пътя, откъдето бе дошъл, и да си легне, но се отпусна и седна до нея. Въпреки клетвите му никога да не се жени, никога да не се доверява на жена, особено на красива, градска жена, не можеше да отрече привличането, което бе възникнало между тях от първия миг, когато се срещнаха.

Сега можеше да седи близо до нея, да я гледа, може би дори да я докосне, без да се страхува, че тя ще се намръщи или ще го отблъсне с израз на страх и отвращение. Може би дори би могъл да си обясни какво бе това у нея, което го караше да се чувства толкова объркан.

Баща му веднъж му бе казал, че ще разбере, когато срещне подходящата жена. Казал му бе, че ще се чувства така, сякаш се познават цял живот, въпреки че ще се срещнат за пръв път.

Не такова беше положението с него и Изабел. Двамата гледаха на всичко от напълно противоположен ъгъл. Не се доверяваха един на друг — вероятно защото бяха толкова различни.

Джейк си казваше да стои далеч от нея, но изпитваше желание да стои с часове до нея, да й говори, да я докосва. Беше я целунал, беше я държал в прегръдките си и след това не беше в състояние да мисли за нищо друго. Тя го бе омагьосала и той не можеше да направи нищо, за да го предотврати.

Джейк протегна ръка да я докосне. Знаеше, че не бива, но не можеше да се удържи. Никога не бе предполагал, че една жена може да бъде толкова мека и да мирише толкова хубаво като Изабел. Това не бе мирис на парфюм. Беше простичка, чиста миризма, като утринен бриз, наситен с дъха на пролетни цветя.

Но именно миловидността й го омагьоса. През целия си живот трябваше да бъде силен, за да оцелее в тази негостоприемна земя, да бъде още по-здрав и силен, за да преживее войната, трябваше да бъде достатъчно безчувствен към болката, когато губеше скъпи за него хора. Малко по малко, животът му бе отнел милостта и миловидността на едновремешното момче. След това се появи Изабел, нейната мекота бе пълна противоположност на неговата твърдост и грубост.

Джейк докосна бузата й и ефектът върху тялото му бе незабавен. Всичко, което изпитваш към нея, се трансформира в едно нажежено до бяло желание. Страст. Искаше я толкова много, чувстваше, че всеки момент може да избухне. Отдръпна бързо ръка, страхуваше се, че ако не го направи, няма да има сили да спре.

Изабел докосна леко страната си с ръка, като че ли се опитваше да прогони досадна муха. Джейк се усмихна. Дори в съня си тя настояваше да се държи на разстояние от нея. Това бе другото нещо у нея, на което той се възхищаваше. Тя живееше по свои собствени стандарти, които не нарушаваше нито заради него, нито заради някой друг. Ако тя имаше представа, какво си мисли той в момента, щеше без колебание да го изхвърли през прозореца.

От почти година не се бе приближавал толкова до една жена. Тялото му бе напрегнато от желание и защото не можеше да направи това, което природата така настоятелно го подтикваше да стори. Джейк сграбчи с две ръце края на леглото. Трябваше да направи това или ръцете му щяха да се озоват върху гърдите й, отделени от тях само от тънката нощница. Или да изследва извивката на бедрата й. Можеше само да си представя колко топла бе кожата й.

Можеше да си представи също шока й, ако тя се събудеше и откриеше, че той гали тялото й. Тогава най-вероятно щеше да вземе момчетата и да се отправи обратно към Остин. Джейк не искаше това. Трябваше да я задържи при себе си. Имаше ужасното чувство, че ако не го направи, никога няма да я види отново.

Внезапно Изабел високо изплака и започна да се мята в леглото, Джейк се изплаши, че може дори да падне на земята. Опита се да я нагласи пак в предишното й положение, но това само я накара да започне да се съпротивлява още по-силно. Тя удряше, риташе и блъскаше, като че ли животът й зависеше от това. Джейк нямаше избор, освен да я прегърне силно и да я притисне до себе си.

Отговорът бе изумителен. Тя спря да се бори и обви ръце около врата му. Притисна се към него толкова силно, колкото той изобщо не можеше да си представи, че е възможно. Изабел положи глава на рамото му и се сгуши на гърдите му. Джейк изобщо нямаше представа какво да предприеме.

Почти толкова неочаквано, колкото бе спряла да се бори, тя започна да целува шията и бузата му, след това ухото му. Джейк се чувстваше така, като че ли държеше горещи въглени в ръцете си. Това беше повече, отколкото можеше да понесе. Впи устни в нейните. Изабел веднага отвори очи. В следния миг бе напълно будна.

 

 

— Какво правиш тук? — Очите й се разшириха от изненада.

Изабел беше изумена. Беше се събудила от един сън, за да открие, че сънят й бе станал действителност.

Хенри Дюпланж отново я бе нападнал. В съня й той я бе хванал и я отвеждаше в малка къща някъде сред плантацията. Нямаше никой наблизо, който да чуе виковете й и да го спре да не я изнасили.

Изведнъж се бе появил Джейк и бе повалил Хенри само с един удар. Беше взел Изабел на ръце и я беше отнесъл в чакащата го карета. Тя бе обвила ръце около врата му, благодарна, че я бе отървал от Хенри, щастлива, че бе в прегръдките на мъжа, когото обичаше.

Сега тя наистина се намираше в прегръдките на Джейк и той я целуваше с многократно по-голяма страст от тази в съня й. Тялото й моментално откликна с желание и копнеж, които с толкова усилия се бе опитвала да скрие. Гърдите й се притиснаха към неговите, изведнъж придобиха болезнена чувствителност, зърната им се втвърдиха. Опита се да се отскубне от Джейк, но напразно.

— Какво правиш тук? — попита отново.

— Плачеше в съня си. Чух те през стената.

Изабел хвърли поглед към вратата. Беше сигурна, че преди да си легне, я бе заключила.

— Влязох през прозореца — каза той. — Не можех просто да си лежа в леглото и да не правя нищо.

Той все още не я пускаше. Тя също нямаше сили да го стори. Желанието, което се разгаряше у нея, бе завладяло всичките й мисли и чувства.

— Болна ли си? — попита Джейк.

Тя поклати отрицателно глава.

— Беше просто кошмар.

— Той нарани ли те?

— Не.

— Но се е опитал?

— Да.

Джейк я притисна по-силно до себе си. Никой не я беше държал в прегръдките си и не я беше утешавал, откакто леля й се разболя. Изабел не бе осъзнавала досега колко й липсва такава утеха. Радваше се, че е силна и независима, но беше много хубаво да знае, че поне за момент може да се облегне на някой друг, по-силен.

— Какво направи?

— Просто си тръгнах.

Огънят в нея сякаш се бе превърнал в разтопена жарава. Тялото й се стегна, нервите й бяха толкова опънати, че за миг Изабел си помисли, че могат да се скъсат всеки момент. Краката и ръцете й трепереха. Усещаше как последователно я обгръщат горещина и студ. Знаеше, че трябва да каже на Джейк да си върви, но никога в живота си не бе искала нищо толкова много, колкото да стои сгушена в прегръдките му, а той да я целува отново и отново.

Държеше се така, както леля й винаги я бе предупреждавала да не прави. Леля Деидре винаги бе подчертавала, че репутацията на една жена е най-ценното й притежание. Тя вярваше, че всички мъже са примитивни и груби като животни и никога не би одобрила Джейк.

Но Изабел не можеше да си представи дори един от мъжете, които леля й одобряваше, да я държи в прегръдките си по този начин, да я целува само защото беше уплашена и се нуждаеше от утеха. Независимо от изисканите им маниери и дълбокомислени разговори, те не се интересуваха от нищо друго, освен от собствените си удоволствия.

Изабел можеше ясно да разбере от напрегнатото тяло на Джейк, че и той бе подвластен на същите желания. Но поведението му доказваше, че не те го ръководят, а разумът му.

— Нямаше ли къде да отидеш?

— Не.

— Нямала си никого на този свят?

— Никого.

Това трябваше да бъде съдбоносно признание, но Изабел изобщо не се чувстваше толкова опустошена, колкото би трябвало да бъде. Но от друга страна, Джейк никога не я бе прегръщал така. Годеникът й се задоволяваше да целуне ръката й и да докосне с устни страните й. Леля Деидре бе одобрила. Изабел бе смятала, че трябва да се задоволи с това. Сега знаеше, че нещата стояха много по-различно и никога нямаше да се задоволи с по-малко.

Джейк целуваше клепачите й, върха на нослето й. Изабел се зачуди дали и майка й бе й дала същия съвет като леля Деидре. Сигурно ако баща й бе държал майка й в прегръдките си по този начин, бе я целувал така и тя се бе чувствала по начина, по който Изабел се чувстваше в прегръдките на Джейк, майка й би прошепнала нещо тихичко, тайно, когато останеха сами.

— Не би трябвало да си сама, Изабел — промълви Джейк. — Би трябвало да си омъжена.

— Бях сгодена.

Джейк замръзна. След това я отдалечи на известно разстояние от себе си. Изабел ясно виждаше, че бе започнал да се отдръпва от нея.

— Не го обичах. Тогава не знаех това, но сега знам.

Ръцете му отново здраво се сключиха около нея.

— Какво се случи?

— Беше убит във войната.

Устните му докоснаха челото й. Изабел бе поразена от мекотата им. Всичко друго в него бе толкова грубо, твърдо, неумолимо. Но устните му бяха меки, топли, влажни. Тя отметна глава назад и той покри устните й със своите.

Този път в целувката му нямаше нищо обикновено, нямаше и следа от предишната въздържаност. Беше страстна, гореща и ненаситна. Изабел почувства как в нея се надигат горещите вълни на възбудата. Беше напълно неподготвена, когато езикът му нахлу в устата й и започна жадно да я изследва. Леля Деидре не бе й казвала нищо за това. Нито момичетата в сиропиталището.

Инстинктивно Изабел отвори уста. Езикът му докосна нейния. Джейк пиеше от сладостта й, възбуждаше я, докато тя започна плахо да му отговаря. С няколко гъвкави движения езикът му увлече нейния в своеобразен танц, който бе едновременно еротичен и влудяващо нежен.

Отначало Изабел се поколеба, тъй като нямаше представа какво да прави. Все едно бе застанала на ръба на дълбока пропаст и въпреки това знаеше, че няма да падне, ако се гмурне напред, я очаква единствено физическото удоволствие. Изкушението бе твърде голямо. Изоставяйки задръжките си, Изабел се отдаде на желанията на тялото си.

Никога не бе го усещала по този начин. Цялото й тяло, до върха на пръстите на краката, тръпнеше от такова мъчително удоволствие и нужда за нещо повече, което растеше с всеки изминал миг. Притисна се силно към Джейк, искаше да изпие и последната капка удоволствие, което й даряваше целувката му.

— Значи си сама — промълви Джейк, когато накрая отдели устни от нейните.

— Да.

Това, изглежда, поради някаква необяснима причина, го разстрои.

— Аз не би трябвало да съм тук. Ти имаш нужда от някой, който да те закриля. Имаш нужда…

— Имам теб.

Изабел не искаше да каже това, поне не в смисъла, който придобиха думите й.

— Сигурна ли си?

— Да.

С какво се бе съгласила? Не беше съвсем сигурна. Но, изглежда, това бе единствено правилното нещо, което можеше да каже. В следния миг Джейк започна да обсипва лицето й с целувки. Когато устните му се спуснаха по шията й, на Изабел й се стори, че костите й се размекват. Отметна назад глава, надявайки се, че той ще се спусне по-надолу към гърлото й.

И той го направи.

Но не спря там. Целуваше раменете й, вдлъбнатинката под шията й, ушите й. Ръцете му я галеха по косата, гърба, хълбоците. Очерта устните й с върха на езика си. Изабел потрепери от удоволствие. Джейк пое между устните си меката част на ушенцето й и лекичко го гризна. Изабел се разтопи в сладка нега.

Топлият му дъх, който галеше ушенцето й, бе най-еротичното преживяване, което бе изпитвала някога. На една дама това изобщо не би трябвало да се хареса, но тя чувстваше, че ще умре, ако Джейк спре. Надяваше се той да продължи, докато просто се разтопи от удоволствие.

Но съвсем скоро Изабел разбра, че бе подценила способността на тялото си да изпитва удоволствие. Ръката на Джейк покри едната й гърда. Първоначалното възклицание на изненада бе последвано от рязко поемане на дъх, когато върхът на пръста му намери втвърденото зърно и започна лекичко да го гали през меката материя на нощницата. Ако преди малко в тялото й се бе разгорял огън, сега изглеждаше, сякаш той се бе превърнал в течна лава.

Джейк отново я целуна, езикът му започна да опустошава устата й, увличайки я в нов еротичен танц. Шокирана, примряла от страст, Изабел пое между зъбите си долната му устна и лекичко я стисна. Джейк изстена от удоволствие.

Изабел не бе осъзнала, че Джейк бе разкопчал копчетата на нощницата й, докато той не понечи да я изхлузи от раменете й. Но в следния миг отново потъна в сладката омая, когато той покри с целувка раменете й, прехвърли се на леко издутата кост под шията й, след което се спусна надолу и пое с устни малкото розово връхче.

Тялото й се стегна в очакване… на какво…? Но очакванията бяха нищо в сравнение с действителното удоволствие, което я заля като топла вълна, когато той лекичко засмука зърното й. Струваше й се, че всеки момент ще експлодира. В същото време в тялото й сякаш се вля нова енергия, която тя едва можеше да контролира. Искаше да се хвърли към Джейк, искаше да разкъса хватката на онова напрежение, което караше тялото й да се гърчи и извива в отговор на ласките му.

Изабел не се възпротиви, когато Джейк плъзна нощницата по другото й рамо, за да открие и другата й гърда. Не се опита да го спре, когато той пое с устни и другото й зърно, от гърлото й се изтръгна стон на удоволствие. Нито пък се възпротиви, когато той изхлузи нощницата по бедрата й и я захвърли настрани. Усещането на грубия памучен чаршаф върху голата й кожа беше великолепно.

Изабел изобщо не усещаше хладния нощен въздух. Цялата гореше. Усещанията, които Джейк бе събудил в тялото й, така я замаяха, че тя изобщо не усети кога бе плъзнал ръка между бедрата й. Но само след миг, шокирана, осъзна какво става, а в ума й нахлуха всички предупреждения на леля Деидре. Леля й бе казвала, че този ден все някога ще дойде, че един мъж иска само едно нещо от жена си. Освен това беше й казала, че жената може да позволи на един мъж такава волност само след като се омъжи за него.

Изабел без колебания и без трудности бе отхвърлила другите мъже, които й бяха хвърляли похотливи погледи, но сега искаше да прави любов с Джейк. До този момент не беше осъзнала това. Това не бе нещо, което бе обмисляла. Нито пък се бе опитвала да си го обясни. Просто го желаеше.

Освен това не мислеше, че е способна да спре.

Отне й известно време, докато бъде в състояние да се остави в ръцете му, да се разтвори за него. Причината не бе в това, че се страхуваше от него. Не беше и в това, че не желае. Просто мускулите й не искаха да се отпуснат. Всичко това бе ново за нея. Малко страшно. Всичко, което й бе сторил досега, бе толкова главозамайващо, че тя не бе сигурна, че ще издържи повече.

В един момент бе убедена, че няма да може. Но дори и когато страхът заплашваше да я погълне, още в следващия миг се разтопи, остана само желанието.

Когато Джейк я докосна толкова интимно, тя ахна изненадано. Той докосваше, проникваше в самата й същност. Тя се оказа впримчена във вихър от желание. Можеше да умре от удоволствие, но не можеше да възпре растящата в нея нужда.

Джейк продължаваше да я докосва, нежно да я гали, докато Изабел почувства всеки мускул от тялото си да се напряга до краен предел. Оказа се безпомощна пред растящите с всеки миг вълни на насладата, които я заливаха с все по-голяма сила и бързина. Тя започнала се мята в леглото, от гърдите й се изтръгваха стон след стон, докато накрая се разплака от сладката агония.

Когато вече бе напълно убедена, че повече не би могла да издържи, една гигантска вълна я повдигна нагоре към някакъв главозамайващ връх, след което я понесе главоломно надолу. В нея се разля блажено спокойствие. Напрежението се отече от тялото й и тя се оказа изведнъж сякаш в някаква безтегловност. Никога не се бе чувствала толкова изтощена.

Както и никога не бе изпитвала такава пълна удовлетвореност.

Изабел не разбираше магията, която бе направил с нея Джейк, но бе уверена, че леля й никога не бе изпитала това, което току-що се бе случило с нея. Ако беше го изпитала, дори само веднъж, не би я предупреждавала толкова често да се пази от мъжете.

Но леля й никога не бе срещала мъж като Джейк. Той не притежаваше социалния статус, който тя считаше за задължителен у един подходящ мъж. Той никога нямаше да се облича или да живее по начина, който леля й смяташе за приемлив. Той бе мъж, който не се нуждае от хитрини и уловки, с които да прикрие недостатъците си. Защото нямаше такива.

Той бе мъж, когото всяка жена желаеше и се страхуваше, че никога няма да намери. На пръв поглед външността му подвеждаше, но Изабел бе имала време да го опознае и разбираше, че Джейк е от този тип мъже, от които се бе надявала да бъде и годеникът й.

Изабел почувства как страстта отново започна да се надига у нея. Не знаеше, че можеше да се случи отново толкова скоро след първия път. Но преди изненадата да бъде забравена под напора на желанието, Джейк отдръпна ръката си. Тъкмо щеше да го попита какво прави, когато пръстите му отново проникнаха в нея. И този път мускулите й се свиха до краен предел.

Изабел инстинктивно разбра, че сега ще се случи това, за което толкова пъти я бе предупреждавала леля й. Спомняйки си предупреждението, че ще изпита силна болка, Изабел зачака напрегната и разтревожена.

Нямаше болка. Когато Джейк я облада, изпита само лек спазъм, след което удоволствието отново я връхлетя, докато Джейк се движеше в нея. Тя се остави на вихъра на великолепните усещания, които бяха завладели сетивата й. Остави се да бъде отнесена все по-дълбоко и по-дълбоко в тъмния водовъртеж на страстта, докато накрая си помисли, че ще загуби съзнание. Както се бе случило и преди малко, напрежението изчезна и на негово място се разля сладка отмала. През замъгленото си от страстта съзнание Изабел почувства как тялото на Джейк се напрегна, потрепери и тежко се отпусна до нея.

 

 

— Добре ли си? — промълви той.

Изабел нямаше представа, колко време бе минало. Струваше й се, че бяха минали няколко човешки живота.

— Не казваш нищо — каза той, когато тя не отговори.

— Не знам какво да кажа.

— Няма нужда да казваш нищо, докато ти доставям удоволствие.

— Ммм! — Той й бе дал повече удоволствие, отколкото си бе представяла, че е възможно.

— По-добре да си тръгвам.

Изведнъж в стаята нахлу студен въздух и прогони топлината. Изабел се сгуши по-близо до Джейк, но вече чувстваше, че той се отдръпва от нея.

— Не искам момчетата да се събудят и да видят, че ме няма. Сигурна ли си, че си добре?

— Да, добре съм.

Но не беше. Той си отиваше. Оттеглянето му бе равнозначно на отхвърляне. След като се облече, той се спря до леглото.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Да. Тръгвай. Вече наполовина съм заспала.

Лъжеше. Топлината от тялото му бе заместена от вледеняващ студ. Как можеше да спи, когато току-що бе отдала девствеността си на един каубой за няколко минути удоволствие, независимо колко пълно, колко чудесно беше?

Сега, след като страстта бе стихнала, той бе скочил през прозореца и бе изчезнал. А тя бе останала сама и нежелана както винаги.