Винс Флин
Орион (50)

ЕПИЛОГ

„Космос Клъб“ беше точно от тези места, които сенаторът харесваше. Особено около Коледа. Имението на Масачузетс Авеню 2121 беше крепост на благоденствието, богатството, висшата класа, интелектуалните дискусии, изтънчената храна, пурите и алкохола. Подобно място никога не би допуснало през вратите си хора като конгресмена Албърт Ръдин. Клубът с едновековни традиции си имаше правила и главното сред тях беше чувството за благоприличие. Различните мнения биваха приети, но не и скандалджийството.

Лимузината на сенатора беше паркирана на улицата редом с колите на други представители на елита на Вашингтон. Годишното коледно парти на Сали Брадли в „Космос Клъб“ не беше за изпускане. Освен, разбира се, ако не си съпруга номер три. Тя си беше отишла у дома във Финикс. Студените сиви декемврийски небеса на Вашингтон я депресираха.

Кларк беше изненадан от липсата на вина и жал у него, задето беше убил Ръдин. Намираше утеха в мисълта, че е единственият, който знае истината. Само три седмици след смъртта следствието определи инцидента като самоубийство и закри случая. С полицията беше още по-лесно. Кларк каза на детективите, че Ръдин от известно време е бил депресиран, особено след срещата си с ръководството на неговата партия и президента преди няколко седмици. Те го заплашили да му отнемат председателския пост и да се погрижат никога да не го преизберат в Конгреса. Ръдин бил съсипан. Заслепен от убежденията си, той се опитал да подкопае кандидатурата на Кенеди. Кларк го предупредил да не се захваща, но Ръдин казал, че е открил нещо, което ще унищожи Кенеди. Тогава той отишъл в „Срещи с пресата“ с обвиненията. На следващата вечер всичко около него се срутило, когато президентът направил обръщението си към нацията. Кларк им описа колко паникьосан бил Ръдин, когато дошъл при него и му се примолил да говори с президента. Умолявал Кларк да се намеси и да накара президента да отмени разследването на ФБР.

С престорена скръб сенаторът обясни на следователите, че отказал да изпълни молбата на Ръдин. Казал му, че не може да вини друг освен себе си за бъркотията. „Не предполагах, че ще скочи. Подобна мисъл дори не ми мина през ума. Сега разбирам, че съм се държал неадекватно точно когато съм му бил най-необходим.“ Полицията му повярва. Голяма част от показанията му бяха подкрепени от самия президент и дори жената на Ръдин призна, че той бил в мрачно настроение няколко седмици поред. Кларк изобщо не беше заподозрян и след кратко разследване отсъдиха, че Ръдин е извършил самоубийство.

Чувството, че абсолютният провал му се е разминал на косъм, бе обсебило Кларк. Мисълта, че ги е преметнал всичките, му даваше усещане за всемогъщество. Плановете му да се кандидатира за Белия дом обаче трябваше да почакат. Елис и неговите финансисти от Западното крайбрежие бяха много ядосани, че Кенеди е била утвърдена за директор, но нямаше какво да се прави. Поне засега. Междувременно каза на Елис, че ще започне да търси друга къртица в ЦРУ. Удивително, но нито Стивъкън, нито Браун излязоха на светло. След смъртта на Ръдин ФБР просто заряза цялото разследване.

Президентът Хейс в момента беше недосегаем. Рейтингът му беше скочил толкова много, че човек трябваше да бъде пълен глупак, за да се опълчи срещу него. Но това беше в момента. Никой не знаеше какъв ще бъде политическият климат след година. Кларк щеше да се подготви отново. С нетърпение очакваше следващия ден и новата борба. Мечтата му някой ден да се настани в Овалния кабинет беше още жива.

Портиер в ярка ливрея, с фуражка на главата, отвори вратата. Сенаторът слезе от колата и влезе в клуба. Загорял, отпочинал след уикенда на Бахамските острови, Кларк беше в настроение да се забавлява. Продължи към великолепния салон „Уорн Лондж“, където свиреше оркестър и където се бяха събрали повечето от гостите. Всъщност бяха прекалено много. След като видя, че на бара имаше петима, сенаторът тръгна към другия, Черешовия бар. Неколцина по пътя понечиха да го спрат, но той им обясни ситуацията и обеща да се върне. За щастие край облицования с гранит бар бяха насядали само няколко души.

Поръча си чаша мерло и се настани на високото столче. Ще изпие виното и ще си поръча още една чаша, след което ще се включи в купона. Тъкмо се канеше да заговори бармана, когато към бара се приближи ослепителна блондинка в рокля с цвят на слонова кост. Тя се настани през едно място от сенатора и си поръча чаша шардоне.

Когато жената погледна към него, Кларк се усмихна:

— Как сте тази вечер?

— Благодаря, добре. — И се обърна отново към бармана.

Имаше лек акцент, но Кларк не можа да го определи. Беше страхотна, с високи скули, сочни устни, със закръглени форми и тънка талия. Кларк се запита как изглежда гола.

— Харесва ли ви партито? — попита.

— Да. — Тя изгледа изучаващо сенатора, сетне продължи: — Струва ми се, че ви познавам отнякъде. Срещали ли сме се преди?

Той се усмихна и отпи голяма глътка вино.

— Най-вероятно не. Иначе никога нямаше да забравя. — Стана и протегна ръка. — Сенатор Ханк Кларк.

— А, да, точно така. — Тя се здрависа с него. — Виждала съм ви по телевизията. — С прелъстителна усмивка добави: — На живо изглеждате много по-добре.

— Благодаря ви, вие също.

Жената се засмя и потупа Кларк по ръката.

— А вие как се казвате?

— Мери Джонсън.

— Сигурно не сте от Вашингтон. Иначе със сигурност досега щяхме да се засечем.

— Прав сте, сенаторе. От Ричмънд съм.

— Та как се озовахте в тази тълпа?

Шардонето пристигна.

— Членувахме в един клуб с дъщерята на Сали в колежа.

— Страхотно. Елате, седнете тук. — Кларк й предложи стола до неговия.

— Благодаря. — Тя седна и кръстоса крака. Дългата цепка на роклята й разкри стройно бедро.

Кларк вдигна чашата си и отпи жадно.

— Много ми харесва роклята ви. Красива е. — Погледът му се спря на брачната халка на пръстта й, след което отново се върна на бедрото й. — А съпругът ви къде е?

Тя се поколеба секунда.

— В Ричмънд — отвърна. — Не обича тези мероприятия. Всъщност единственото, което обича, е работата си.

Кларк се премести малко по-близо и с по-тих глас каза:

— Ако бях женен за вас, щях да мисля само за едно.

— И какво щеше да е то, сенаторе?

— Вие. — Кларк пресуши чашата си и поръча още една.

Жената се изчерви. Извади от елегантната си чантичка пудриера и се огледа в огледалцето. Кокетно докосна носа си с пухчето.

— Кажете ми, сенаторе, къде е госпожа Кларк тази вечер?

— Седи си в Аризона.

Втората чаша мерло дойде. Барманът се отдалечи, за да обслужи друг клиент.

Блондинката извади червило.

— Вие ли сте човекът на онази фотография? — Тя посочи редицата снимки на стената зад гърба на Кларк. Когато той се обърна, тя приближи червилото до чашата на сенатора и натисна скрит бутон. Няколко капки прозрачна течност се смесиха с виното.

— Да, аз и мои колеги от парламента — изпъчи се сенаторът.

Блондинката отпи глътка вино и протегна ръка.

— Сенатор Кларк, знаете ли, танцува ми се. А на вас?

— С удоволствие.

Кларк отпи от чашата си и стана. Пое ръката на жената. Тази вечер наистина щеше да е страхотна.

 

 

Рап стоеше сам, облечен в смокинг, близо до бара. Черната му коса беше боядисана в сиво, имаше щръкнала рядка брада. Намести очилата с рогова рамка, които носеше, и огледа тълпата в търсене на Донатела. Беше я изпратил да проследи Кларк и сега я чакаше.

До голяма степен Рап остави Кенеди в неведение за събитията от последните три седмици. Тя знаеше какво възнамерява да прави той, но не искаше да знае никакви подробности. Президентът предпочете да не се меси. Фридман им беше разказал достатъчно за намеренията на Кларк. В замяна Кенеди и Хейс щяха да запазят мълчание за стореното от шефа на МОСАД. Парите на Фридман обаче щяха да останат недостъпни за него още доста време. Кенеди искаше да ги използва като средство за натиск за още някои неща.

След като получиха от Фридман информацията, те започнаха да се ровят в живота на Кларк. Рап проведе по-голямата част от издирванията с помощта на Донатела и още неколцина доверени специалисти. Той проникна и в трите жилища на Кларк и провери неговите финансови и медицински книжа подробно. Също така се възползва от възможността да вкара някои „данни“ тук и там, които да обяснят внезапната смърт на сенатора.

Самоубийството на Кларк нямаше да свърши работа. Трябваше да е лесно, но подобно нещо веднага след самоубийството на Ръдин щеше да предизвика подозрения. Затова Рап избра тази вечер. Колкото повече свидетели, толкова по-добре.

Сред въодушевеното море от празнуващи Рап съзря русокосата Донатела, хванала Кларк за ръка. Неколцина се опитаха да спрат сенатора и да го заговорят, но той беше прекалено съсредоточен върху русокосата бомба до него, за да им обърне внимание.

Донатела се приближи до Рап и му прошепна:

— Погрижих се за него.

После се обърна отново към Кларк:

— Искам да ви запозная с един приятел. — Отстъпи и остави двамата един срещу друг.

Рап се взря в Кларк — търсеше признаци, че опиатът е проникнал в кръвообращението му. Над устните му се образуваха капки пот, очите му горяха.

Кларк протегна ръка:

— Сенатор Ханк Кларк. Приятно ми е да се запознаем. — В този миг сякаш изгуби равновесие за секунда. Рап силно стисна ръката му.

— Казвам се Мич Круз. От известно време исках да се срещнем.

— Как казахте, че е името ви?

— Мич Круз.

— Чувал съм някъде това име.

Рап сви рамене.

— Кажете ми, сенаторе, конгресменът Ръдин сам ли скочи, или беше бутнат от вашия прозорец? — Продължаваше да стиска ръката на Кларк.

Сенаторът опита да се изскубне, но Рап беше по-силен.

— Не намирам шегата ви за смешна.

— Нищо смешно няма в това, сенаторе. Мисля, че вие сте го убили.

Сенаторът отново се опита да се освободи. Олюля се.

— Нямам представа за какво говорите!

Рап забеляза затруднението в говора на Кларк.

— Сенаторе, не изглеждате добре. — Все още стиснал дланта му, той отстъпи настрани и посочи един фотьойл. — Седнете тук. — Пое чашата от ръката му. Донатела я избърса и я остави на бара.

Кларк разхлаби папийонката си.

— Нещо не е наред. Трудно ми е да дишам. — Думите излизаха с мъка от устата му.

— Вероятно е сърдечен пристъп, сенаторе. Не се притеснявайте, ще свърши до минута.

На лицето на сенатора се изписа ужас. Той опита да заговори, но нищо не се получаваше. Рап се надвеси над него:

— Между другото, сенаторе, казвам се не Мич Круз, а Мич Рап.

По погледа на Кларк стана ясно, че е разбрал.

— Исках да се срещнем лице в лице, преди да умреш. — Рап отстъпи и изгледа Кларк. Лицето на сенатора изведнъж застина. Очите му се оцъклиха.

Рап се обърна и подаде ръка на Донатела. Тя я пое и двамата минаха през дансинга, през музиката, разговорите и смеха.