Винс Флин
Орион (7)

ГЛАВА 6

Мериленд, понеделник сутринта

 

Звездите светеха ярко, огънят блещукаше. Анна му беше подарила за рождения ден преносим газов котлон и Рап добре използваше подаръка. Температурата беше около десет градуса и продължаваше да пада. Рап беше седнал на верандата на малката си къща с изглед към залива Чезапийк. Откъм океана подухваше ветрец, който отнасяше дима. Беше облечен топло, с джинси, износена ватирана блуза и старо кафяво яке. Беше се облегнал удобно в стола си, вдигнал крака върху табуретката, на трийсетина сантиметра от пламъците. Шърли лежеше до него. Единственото, което му трябваше, за да бъде идеална вечерта, беше Анна да си е вкъщи.

След десетина минути мечтата му се сбъдна. Шърли първа чу колата. Вдигна рязко глава, което накара Рап да застане нащрек. Той се заслуша внимателно, със затворени очи. Кучето скочи от верандата и заобиколи къщата. Рап продължи да се вслушва, но в същото време лявата му ръка се плъзна под якето и докосна хладната стомана на деветмилиметровата „Берета“. Суровата действителност беше, че много хора искаха да го убият. През първите десет години от кариерата си в този бранш той винаги знаеше, че когато се прибере у дома, може да свали гарда. Работата му го изискваше. Седмиците и месеците, които прекарваше зад граница, мисиите, които изпълняваше, го изстискваха като парцал. Само обемът информация, която трябваше да запамети за една-единствена мисия, беше чудовищен: карти, кодове, особености на обекта за ликвидация, местните власти, политическите организации и съперничещите им терористични групи. Всичко това трябваше да бъде запомнено в детайли, и то преди да бъде прехвърлен на даденото място.

А веднъж щом стъпеше на територията на страната, ставаше още по-лошо. Без да позволява другите да го забележат, той трябваше да бъде свръхпредпазлив за всичко. Представете си как се разхожда сред море от хора в оживената сирийска столица Дамаск. Не само че трябваше да следи онези, които му беше наредено да убие, но и трябваше непрекъснато да се оглежда, за да е сигурен, че никой не следи самия него. Задачата не беше никак лесна в тази част от света, в която над деветдесет процента от мъжете бяха покрити от главата до петите с традиционните мюсюлмански дрехи. Ако откриеха истинската му самоличност, щяха да го пребият до смърт с камъни без съд и присъда. И така щеше да се отърве най-леко. Ако го заловеше полицията или чуждестранната разузнавателна служба, щяха да го подложат на нечовешки изтезания. Рап прогони кошмарните мисли от главата си.

Затова му беше необходимо безопасно място. Място, където наистина можеше да свали гарда и да се възстанови — психически и физически. Но и това място му отнеха. Някой в Америка знаеше за тайния живот на Рап. Този или тези неизвестни се бяха опитали да го убият два пъти: веднъж в Европа и после в Съединените щати. Нападението в Европа си беше доста неочаквано, но когато му поставиха капан в собствения му дом и използваха приятелката му за примамка, той разбра, че прекалено много са се приближили до него. Някой знаеше доста. И с всеки изминал ден решимостта на Мич да открие кой е той се засилваше. Преди да започне новия си живот, трябваше да затвори напълно тази глава. А Рап страшно много искаше да започне нов живот. Искаше да е с Анна, да има деца. Искаше нормално съществуване. Но съзнаваше, че плановете за бъдещето ще трябва да почакат. Щеше да, се наложи отново да върши това, за което беше перфектно обучен. Да издебне и елиминира човека, който беше наел Питър Камерън.

Райли се качи на верандата. Шърли вървеше по петите й.

Анна носеше две бири. Наведе се над Рап и го целуна с усмивка.

— Как мина денят ти, скъпи?

— Страхотно — отвърна той; в гласа му нямаше ентусиазъм. — А твоят?

Райли се изправи и му подаде бирата.

— Добре. — Обърна се и добави: — Ще се преоблека и ще дойда.

Рап се усмихна, докато тя влизаше в къщата. „Лесно беше“, каза си. Беше очаквал тя да го подложи на истински разпит за разговора им с Кенеди. Отпи от бирата. Съзнаваше, че веднага щом се върне, Анна ще го засипе с въпроси. Чудеше се как да предаде разговора. Имаше неща, които не можеше да й каже поради значението им за националната сигурност. Други пък не искаше да й разкрие, защото се страхуваше, че ще си промени мнението за него.

Райли се върна, облечена в джинси, една от фланелите на Рап и със стар вълнен шал на раменете. Отпусна се в стола и затвори очи.

Рап се наведе и я целуна по устните.

— Благодаря ти за бирата.

— Няма защо. — Райли отпи от своята бутилка и продължи: — А сега ми разкажи всичко за срещата.

— Нали знаеш… говорихме по малко за това и онова. Продължи около час. Не беше кой знае какво, наистина. Нещо случи ли се в Белия дом днес?

— Добър опит. — Райли се усмихна лукаво. — Остави Белия дом. Не разбирам какво означава „по малко за това и онова“. Разкажи ми какво стана.

— Не знам откъде да започна. — Господи, колко я обичаше! Беше толкова красива и силна, физически и духом. Познаваше себе си достатъчно добре, та да си дава сметка, че за да запази връзката си с жена, това трябва да е жена, която от време на време да взима връх над него. Рап беше живял самотен твърде дълго време и си беше изградил навици, които не бяха много полезни при съжителстване с друг човек.

С нарочно избран снизходителен тон Райли изрече:

— Защо не започнеш от началото?

— Амии… бях със сивия си еднореден костюм и вратовръзката, която ми подари за Деня на бащата. — Рап спря и я погледна с кисела усмивка. — Между другото, защо ми купи вратовръзка за Деня на бащата? Никога не сме говорили по въпроса. Намек ли беше, или искаше да ми кажеш, че имам деца, за които не знам?

— Мичъл, скъпи, имам цяла нощ на разположение. Или ми кажи, или ще те докарам до пълно изтощение.

— Мога да издържа.

— О… Сигурна съм. Но и аз съм достатъчно издръжлива. — Райли го възнагради с дяволита усмивка и се обърна към огъня.

— Какво означава това?

— Няма да има никакъв секс.

— Господи! Не се ли вслушваш в съветите на онези глупави книги за интимната връзка, които ти и приятелките ти четете? В тях пише: Никога, повтарям, никога не използвайте секса като оръжие.

— Не го използвам като оръжие. — Райли поклати глава. — Ако реша да се въздържам, ще е по религиозни подбуди.

— И какви ще бъдат те?

— Че не трябва да се отдавам на мъж, за когото не съм омъжена, нито пък сгодена. — Анна бързо отпи от бирата, за да прикрие усмивката, която се плъзна по лицето й.

— Значи искаш да станеш нещо като преродена девственица?

— Да, нещо такова.

Рап се засмя.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал. Само на едно сексуално потиснато момиче от ирландско католическо семейство от Чикаго може да мине през ума подобна дивотия.

— Ще видим каква дивотия е, като изкараш няколко седмици само на целувки и милувки.

Рап вдигна ръце през смях.

— Предавам се! Какво искаш да разбереш?

Райли се усмихна триумфиращо.

— Какво е новото предложение за работа?

— Да работя в Центъра за борба с тероризма. Още не е решила каква ще е титлата ми. Ще бъда прикрепен към отдела за Близкия изток под една или друга форма. Или като старши анализатор, или като специален помощник по ислямския тероризъм към директора на Централното разузнаване.

Райли бе развълнувана.

— Второто повече ми харесва. Звучи ми много престижно.

— А аз не знам дали и двете ми харесват — изкриви лице Рап.

— Защо?

— Не знам, скъпа. Не знам дали ще мога да работя в проклетия дворец на главоблъсканиците.

— Какво имаш предвид?

— Не съм свикнал да си клатя краката осем часа на ден, да спазвам работно време и както много добре знаеш, изпълнението на заповеди не е сред силните ми страни.

— Да, но какво друго би могъл да правиш?

Загледан в огъня, Рап отвърна:

— Не знам. Ще си стоя вкъщи, ще гледам наследниците.

— О, не, няма — поклати глава Райли. — Последното нещо, което искам, е съпруг-бавачка. Та ти ще откачиш, Мичъл. Необходимо ти е ново предизвикателство. Не ме разбирай погрешно. Мисля, че от теб ще излезе чудесен баща, но не и майка.

— Да, знам, но… — Рап замълча и отпи от бирата.

— Но?

— Не мисля, че съм от този тип хора, които лесно ще се примирят да играят игричките в Ленгли.

Райли докосна ръката му.

— Ако питаш мен, трябва поне да пробваш.

— Така ли мислиш?

— Да. И не забравяй, че ако стане напечено, директорът е на твоя страна.

— Хм.

— Какво?

— Просто не очаквах, че ще ме посъветваш да приема работата.

— Всички трябва да вършим нещо, скъпи. Ти беше много добър в занаята, който практикуваше през последните десет години. — Анна докосна лицето му. — Сама се уверих в това. Ти спаси живота ми. — На устните й изгря топла усмивка, тя се наведе и го целуна. — А сега, когато съм влюбена в теб, ти ще трябва да се оттеглиш от фронтовата линия и да се преквалифицираш в бюрократ. Преходът може да ти се стори малко труден, но ти знаеш достатъчно много за Близкия изток, за да се оправиш.

— И не те притеснява фактът, че ще трябва да разправяш на всичките си близки и познати, че работя в ЦРУ?

— Шегуваш ли се? — Райли се усмихна широко. — Приятелките ми вече са си загубили ума по теб. А като разберат, че си шпионин, направо ще полудеят от радост.

Тя се засмя дяволито.

— Не, сериозно говоря. Няма ли да се отрази върху отношението на колегите ти към теб? Нали знаеш… „да спиш с врага“?

— Не. — Тя поклати глава и след като поразмисли, добави: — А ако се отрази, знам какво да правя.

Рап умислено кимна.

— Е, сега се чувствам по-добре.

— Хубаво. За какво друго си говорихте с нея?

Рап си припомни как Кенеди го помоли да поеме Екип „Орион“, но това беше табу. Никога не й беше споменавал за „Орион“, и сега нямаше да го стори.

— За нищо важно. Само за заплатата и някои административни въпроси.

Райли го изгледа недоверчиво.

— И за какво още?

— Нищо, за което да мога да ти кажа.

— Мичъл!

— Анна, ще трябва да свикнеш. Ако започна тази работа, почти всичко, до което ще се докосвам, ще бъде засекретено. Като се прибера у дома, няма да мога да говоря за това с теб.

— На теб целият ти живот е засекретен.

— Скъпа, трябва още сега да се изясним. Ако не можеш да свикнеш с мисълта, че няма да мога да говоря за деветдесет процента от професионалните си занимания, тогава още сега ще се обадя на Айрини и ще й кажа, че се отказвам от работата. — Рап я погледна съсредоточено, за да разбере тя, че е напълно сериозен, и ако се наложи, ще постъпи точно така.

— Ще свикна, ще свикна. Не се притеснявай.

— Добре. — Рап се наведе и я целуна. Устните й имаха толкова приятен вкус! Той беше лудо влюбен в нея. Знаеше, че емоциите се отразяват на реалната му преценка, но беше безсилен. Нямаше връщане назад. Докосна ухото й. — Ще се качим ли горе?

Тя отвърна с тих стон.