Винс Флин
Орион (40)

ГЛАВА 40

Овалният кабинет, неделя вечерта

 

Кларк беше облякъл костюм за тази среща.

Негов беше планът да се обади на президента и да говори с него за новината, създадена от Ръдин. Щом щеше да държи в неведение Хейс за участието си в аферата, най-добре беше да изрази съчувствие и да се преструва, че иска да помогне. Естествено не можеше да помогне с нищо. Беше вкарал в капана президента и демократите. Кенеди щеше да бъде само възпламенителят при едно от най-сензационните слушания, провеждани в Сената.

Президентът обаче малко го изненада, като му се обади пръв и поиска да го види в Белия дом. Хейс каза само, че е изключително важно да говорят тази вечер. Кларк се притесни, че името му може по някакъв начин да е замесено в скандала, но паниката бързо го напусна. Ако бе така, щеше да се оправи някак. Разбира се, беше по-добре президентът изобщо да не разбере за съпричастността му към разкритието.

Шефката на кабинета на президента придружи високопоставения сенатор от Аризона до Овалния кабинет и ги остави. Хейс затвори секретните документи, които преглеждаше, и сложи очилата си за четене на бюрото. Той също беше облечен в костюм. Стана, за да се ръкува с мъжа, когото смяташе за съюзник и приятел.

— Благодаря ти, че дойде, Ханк.

— За нищо, Боб. — Бяха работили заедно в Сената и насаме изоставяха официалностите.

— Ела да седнем там. — Президентът посочи към канапетата до камината. — Да ти налея ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. — Кларк разкопча сакото си и седна.

Хейс зае място срещу него и започна:

— Е, старото ти приятелче Албърт Ръдин забърка голяма каша.

Кларк много внимаваше в тона на президента. Отново се разтревожи, че той може би знае повече, отколкото показва. Сенаторът въздъхна и отвърна:

— Утре ще е големият цирк.

— Няма съмнение. — Президентът се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на канапето. — Какво мислиш да правиш?

— Добър въпрос. Както сигурно предполагаш, телефонът не спря да звъни цяла сутрин. Всеки репортер в този град иска да знае какво ще се случи утре. Обадиха ми се всички членове на моята комисия. Повечето са направо бесни. Считат, че ако казаното от Албърт по телевизията е вярно дори само отчасти, с доктор Кенеди е свършено.

Това не беше новина за президента и той го знаеше. Шефката на кабинета му вече беше говорила с няколко сенатори демократи от комисията — те бяха склонни да се дистанцират от президента и издигнатата от него кандидатура.

— А какво казва ръководството на твоята партия? — провокира събеседника си Хейс.

Кларк срещна погледа му.

— Искат главата ти.

— И ти ще ги послушаш ли?

Кларк сведе очи.

— Знаеш, че не ми харесва да върша това, Боб.

— Не отговори на въпроса ми.

— Няма да оспорвам взетите от теб решения — опита Кларк.

— Но някой от комисията ти ще го стори. Може би сенатор Джетланд?

— Боб, безсилни сме пред подобно нещо. Храня огромно уважение към теб, но знаеш как действа системата. Във водата има кръв и акулите вече се събират наоколо.

— Определено е така. — Хейс замълча. След малко продължи: — Ханк, ти беше добър колега през годините. Затова ще те предупредя. Направи услуга на себе си и отложи слушанията с ден или два.

— Няма как да го сторя. — Кларк поклати енергично глава.

Президентът реши, че не трябва да насилва нещата. Битката беше на републиканците срещу демократите, а Албърт Ръдин стоеше по средата — много опасно място на политическия терен във Вашингтон.

— Като на приятел ти споделям, утре доктор Кенеди ще бъде много мълчалива. Не си усложнявай живота и карай по-любезно с нея.

— Колко мълчалива?

— Като се позове на документа за неразгласяване на информация, засягаща националната сигурност, който е подписала при постъпването си в ЦРУ, тя ще откаже да отговаря на всякакви въпроси по време на открито за медиите слушане.

— Уважавам много доктор Кенеди, но тя не може да постъпи така. Ако се държи по този начин, няма да ми остане друго, освен да я разпъна на кръст.

— По-добре недей — предупреди го президентът.

Кларк се намръщи.

— Нали помниш сделката. Ако Екип „Орион“ бъде разкрит, пешкира опира Стансфийлд. Или тя. Трябва да се яви пред моята комисия и да признае вината. Ще направя всичко, за да я защитя.

— Е, утре тя няма да го стори. Затова бъди разумен и не й давай много зор. — Президентът стана. — Като на приятел ти казвам, Ханк. Избери мъдрия подход утре.

Кларк се запита какви козове крие в ръкава си Хейс. Този човек беше буквално в шах и мат и на всичкото отгоре имаше смелостта да го вика в Овалния кабинет и да се опитва да го сплашва. Вътрешно Кларк искаше да му се изсмее в лицето, но се държеше така, сякаш обмисля сериозно думите на Хейс.

Изправи се и отвърна:

— Ще помисля върху предупреждението ти.

 

 

Оперативна зала, неделя вечерта

 

Президентът приключи срещата си с Кларк и се върна долу, където министърът на отбраната, съветникът по националната сигурност, Айрини Кенеди и началникът на Обединеното командване го чакаха. Министърът на отбраната Рик Кълбъртсън се беше върнал от Колумбия същата сутрин и президентът лично го беше информирал за ситуацията в Ирак. Охраната около обекта беше толкова силна, че Хейс реши да посвети в плановете си ограничен кръг хора. Единственият човек от Обединеното командване, който знаеше за приготовленията, беше генерал Флъд. Другите министри не знаеха нищо за болницата „Ал Хюсеин“ и това, което лежеше под нея.

— Не ставайте — махна Хейс и кимна на Флъд.

Генералът раздаде текстове с кратка информация на всеки от присъстващите.

— Господа — обърна се Флъд към офицерите от Обединеното командване, — имам удоволствието да ви съобщя, че в светлината на последните демонстрации на агресивно поведение на иракската противовъздушна отбрана президентът ни даде зелена светлина да влезем и да ги прочистим. В материалите, които ви раздадох, ще откриете списък на целите. — Списъкът на целите за иракския театър на военни действия се актуализираше всеки ден с помощта на въздушното, космическото и оперативното разузнаване. Военните около масата не бяха виждали толкова подробно описание на целите от края на Войната в Залива. Те ококориха очи, докато разлистваха страниците. Към всяка цел беше посочено наименование, описание, координати по GPS и тип на боеприпасите и техните носители, които щяха да бъдат използвани.

Генерал Флъд продължи:

— В двайсет и един часа утре вечерта саудитско време ние ще започнем операцията срещу Ирак. Нападението ще протече по следния начин: Първата вълна ще се състои от щурмови самолети А–10, щурмови хеликоптери „Апачи“, изтребители „Стелт F–117“ и крилати ракети. — Подробности не бяха нужни. Всеки от офицерите беше виждал подобни планове неведнъж. — Първата вълна нахлува незабелязано и изважда от строя противовъздушната отбрана. Втората вълна, състояща се от бомбардировачи и щурмови изтребители, поема по-големите и трудни цели. — Мъжете безмълвно слушаха. Никой не зададе въпрос, нито пък прекъсна Флъд, за да добави нещо. Всичко беше решено. Мъжете и жените, базирани в района на Персийския залив, тренираха за подобни ситуации 365 дни в годината. Военната машина беше на място. Единственото, което оставаше, беше да се задейства.

Флъд приключи с краткото описание на плана си и добави:

— Извинете, че не ви предупредих по-рано, но за това си има определени причини. Не е необходимо да се напомня, че трябва да сме изключително внимателни. Има ли въпроси? — Адмиралът и тримата генерали поклатиха глави. — Добре. Тогава хората ви да се връщат по командванията и да задействат нещата. — Докато офицерите ставаха, Флъд додаде: — Ще бъда в кабинета си още час, ако искате да говорите с мен.

Когато всички излязоха, президентът вдигна папката с информационните материали:

— Генерале, не виждам в плана безопасен коридор. Как ще опазим момчетата от „Делта“ да не ги бомбардира някой наш самолет?

— Когато пилотите получат последен инструктаж, ще им бъде раздадена по една такава. — Флъд показа карта на Багдад, на която една част беше оцветена в червено. — В списъка с целите няма нито един обект, който се намира в червената зона. Преди да излетят, те ще получат изрични заповеди да не пускат бомби в този район.

— Няма ли да заподозрат нещо?

— След инцидента с китайското посолство те са свикнали да им забраняват бомбардировките на дадени участъци от терена. Но този коридор, който сме маркирали тук — генералът посочи няколко пътища, минаващи през града, — е доста необичаен.

— Значи може да се запитат каква е причината?

— Да, сър, някои със сигурност ще се усъмнят, но имайте предвид, че по време на полетите ще имат да мислят за много други проблеми.

— Сър — прекъсна ги Кенеди, — болницата се намира в квартал „Ал Мансур“. Разположена е на висок хълм, а освен това до нея има няколко посолства — руското, йорданското и пакистанското. Там са и щабквартирите на иракската разузнавателна служба и на Републиканската гвардия. Няма да е странно, ако им кажем да не влизат в тази зона, докато провеждат въздушния удар.

Президентът, изглежда, беше удовлетворен от думите на Кенеди, но продължаваше да мисли, че проточилият се от юг на запад коридор е доста необичаен.

— Генерале, ако някои от твоите авиатори забележат колона от бели коли, носещи се по пътя в разгара на бомбардировките, как според теб ще реагират?

— Ще съобщят на най-близкия AWACS.

— Не мислиш ли, че могат да поемат инициативата и да ударят по колите?

— Не е изключено.

— Така няма да стане.

— Не, сър, няма — съгласи се Флъд. След кратък размисъл добави: — Сър, мисля, че трябва да им кажем за присъствието на нашия отряд на земята.

— Сега ли?

— Не, можем да изчакаме до последния момент и не е необходимо изобщо да споменаваме за ядрените бомби.

Това успокои президента.

— Ами белите коли? — Той се обърна към Кенеди за мнението й.

— Според мен трябва да кажем на пилотите и за кортежа. Уважавам подготовката им, командните и контролните структури, които военните са разположили в района, но за мен те си остават едни въздушни каубои. Ако бях на мястото на един от тях и ми се удадеше шанс да ударя Саддам, със сигурност нямаше да чакам контрольора в AWACS-а да ми даде зелена светлина.

Президентът се облегна назад и скръсти ръце. Кенеди разбираше, че той се колебае дали да посвети твърде много хора в тайната. Историята изобилстваше с примери за изгубено предимство, защото някой се е разприказвал. От друга страна обаче, историята беше пълна и с прекалено ревниво пазени тайни. Джеймс Енгълтън буквално беше обезсилил ЦРУ със своята параноя. Хиляди американски моряци и пилоти загинаха в Пърл Харбър, защото властите във Вашингтон се бояха да разгласят прехванатите от японците съобщения, от които ставаха ясни намеренията им. На един определен етап трябва да се довериш на хората си и да споделиш информацията с тях.

— Сър, ако предупредим пилотите и операторите в самолетите AWACS един час преди началото на бомбардировките, убедена съм, че няма да компрометираме мисията. Дори ако иракското разузнаване прехване и дешифрира нашите комуникации, те не могат да действат толкова бързо. Прехванатото съобщение трябва да бъде предадено по командната верига, а докато това стане, бомбите вече ще са започнали да падат.

— Добре — склони Хейс. — Казваме на нашите сили час преди да започне бомбардировката, но нито минута по-рано.