Винс Флин
Орион (4)

ГЛАВА 3

Белият дом, понеделник сутринта

Слънцето грееше ярко през прозорците на Западното крило. Сивото небе се беше прояснило. В момента се провеждаше фотосеанс за медиите. Помощниците на президента бяха подготвили всичко необходимо, а стопанинът на Белия дом се беше съгласил да участва без недоволство, но и без голямо желание. Това беше част от работата му и той се беше научил да го търпи. Фотоапаратите го следваха навсякъде като сянката му и човек с неговото положение не можеше да стори нищо, за да го избегне. Президентът Робърт Ксавиер Хейс беше седнал в кожения си стол в средата на дълга маса, с гръб към прозорците. Столът му беше по-висок от останалите, в случай че някой забрави кой е най-важният човек в залата.

Отдясно на президента беше сенатор Мьолер, демократ и високопоставен член в Сенатската работна комисия по разузнаването. До него седеше председателят на Обединеното командване на Въоръжените сили генерал Флъд. Отляво на Хейс бяха сенатор Кларк, председателят на Сенатската работна комисия по разузнаването, и съветникът на президента по националната сигурност Майкъл Хейк. Помощници и членове на кабинета заемаха останалите столове. Двама фотографи от пресслужбата на Белия дом бясно щракаха с фотоапаратите. В същото време оператор от един тв канал снимаше срещата с видеокамера. Двама репортери надлежно чакаха прессекретарят на Белия дом да им кимне, за да започнат да задават въпросите си. Те бяха информирани накратко за целта на срещата и им бяха казали какво е разрешено и какво не.

Президентът Хейс, умерен демократ от Кълъмбъс, Охайо, познаваше двамата мъже от двете си страни добре от съвместните им години в Сената. Той си приказваше свободно с тях и дори пусна няколко шеги, докато фотоапаратите и камерите бяха насочени към другите участници в срещата. Във Вашингтон подобни мероприятия се наричаха „обяснения в любов“: двете страни се събираха, оставяха настрана различията си и вършеха полезна работа.

Президентът Хейс беше красив мъж. Малко над метър и осемдесет, той имаше къса кестенява коса, вече прошарена. Хейс поддържаше стройната си фигура на бягаща пътечка или на велоергометъра по половин час четири-пет дни в седмицата. Спортуваше рано сутрин, тъй като това бе единственото му свободно време.

Хейс погледна часовника си и кимна на прессекретаря, което означаваше, че е време да започнат с въпросите.

Понеже пространството беше ограничено, не беше възможно всички акредитирани към Белия дом журналисти да присъстват на пресконференцията. Вместо това репортерите и фотографите се редуваха на различните събития и после си разменяха събрания материал. Тази сутрин късметът се усмихна на Анна Райли. Кореспондентката на Ен Би Си от Белия дом натисна копчето за запис на диктофона и се усмихна на Хейс.

— Добро утро, господин президент. Ще се проведе ли във Вашингтон официална траурна церемония, за да се почете директорът Стансфийлд?

— Не. Директорът Стансфийлд бе категоричен, преди да си отиде, че държи на неофициално погребение в Южна Дакота. ЦРУ планира да му издигне монумент в Ленгли, а аз ще се погрижа името му да бъде изсечено в Арлингтън в чест на службата му по време на Втората световна война.

— Стигнахте ли до някакво решение кой ще го наследи в ЦРУ?

— В интерес на истината, да. Стигнахме до пословичното единодушно мнение. — Хейс се засмя; останалите последваха примера му. — Решихме, че един човек е най-подходящ да поеме поста на директор на Централното разузнаване. — Президентът погледна отляво и продължи: — Ханк, ще ми окажеш ли честта?

Райли се изненада малко. Наистина действаха като един — щом сенатор от Републиканската партия щеше да обяви кандидатурата на президента — демократ. Тя се обърна към популярния политик от Аризона:

— Сенатор Кларк?

— Истината е, че не ни беше необходимо да умуваме много, за да се спрем на най-подходящия човек за тази работа. — Кларк намигна на Райли. — Най-подходящият човек за поста е жена. В момента тя оглавява Центъра за борба с тероризма. Доктор Айрини Кенеди е номинирана за директор на ЦРУ.

Петимата мъже закимаха и се усмихнаха, докато святкаха светкавиците на фотоапаратите. За да не остане извън полезрението на медиите, сенатор Мьолер се изкашля и каза:

— Днес е наистина един исторически момент. Доктор Кенеди е първата жена, която ще оглави наша разузнавателна служба.

Райли пишеше нещо в бележника си и без да вдига очи, попита:

— Но при положение, че бъде утвърдена от Сената.

— Това се подразбира — откликна Кларк. — Но сенатор Мьолер и аз отсега можем да обещаем, че тя няма да има никакви проблеми, що се отнася до нашата комисия.

— Ако допуснем, че ще мине без изненади.

Кларк се загледа в Райли. Тя наистина беше много красива жена, умна, енергична; куражлия. Запита се дали знае кой в действителност е приятелят й. Колко хора е убил…

— В този град не може да има гаранция, госпожице Райли, но ако допуснем, че няма да има изненади, аз съм убеден, че доктор Кенеди ще мине безпроблемно процеса по утвърждаването.

Райли извърна очи към Хейс:

— Господин президент, доктор Кенеди първата и единствената ви кандидатура ли беше?

Без да се поколебае, Хейс отвърна:

— Да.

— Доктор Кенеди не беше ли изборът на самия директор Стансфийлд, който пожела тя да го наследи?

— Директорът Стансфийлд смяташе, че доктор Кенеди е напълно готова за задачата.

Усмихвайки се, Райли продължи:

— Предполагам, това означава, че Кенеди е кандидатура на Стансфийлд?

— Директорът Стансфийлд беше убеден, че доктор Кенеди притежава необходимата квалификация, за да оглави Управлението. — Така Хейс даде да се разбере, че няма да повтаря, ако въпросът бъде поставен отново.

Райли разбра намека и си отбеляза нещо в записките.

— Заместник-директорът на ЦРУ Браун ще остане ли на поста си, или ще се оттегли?

Майкъл Хейк, съветникът на президента по националната сигурност, се нагърби да отговори:

— Беседвах със заместник-директора тази сутрин и той ме увери, че ще остане колкото е необходимо.

— Означава ли това, че той възнамерява да подаде оставката си веднага щом доктор Кенеди бъде одобрена?

— Не, Браун изключително много уважава доктор Кенеди и има намерението да работи с нея.

— Разочарован ли е той, че президентът не е номинирал него? — Райли продължаваше да гледа Хейк.

Хейк разбираше, че трябва да хвърли на журналистката малък кокал, или тя ще продължи да рови.

— Разбира се, малко е разочарован. Браун също е много добре квалифициран. Имахме голям късмет, че трябваше да избираме между двама страхотни кандидати. Браун уважава избора на доктор Кенеди и е готов да й помогне.

— Бих искал тук да добавя нещо — намеси се сенатор Кларк. — Браун беше безценен за ЦРУ, за Сенатската комисия по разузнаването и за страната си. — Кларк се наведе напред, за да накара Мьолер да му кимне. — Няма причина само защото единият от двамата е получил поста, другият да напуска. Ако Браун реши да освободи поста си, според мен ще бъде жалко. Очаквам доктор Кенеди да използва активно Браун в работата и да разчита на него за изпълнението на задачите. — Думите на Кларк бяха адресирани към един-единствен човек: Айрини Кенеди. Не можеше да си позволи да изгуби Браун още сега. Кенеди трябваше да разбере, че ако възнамерява да почиства обора, поне Браун не трябва да пипа.

Райли прелисти страницата на бележника си.

— Вече имаше определени боричкания в Конгреса заради посочването на доктор Кенеди за шеф на ЦРУ. Убедени ли сте, че утвърждаването наистина ще мине лесно?

— Нямам представа какви са били тези боричкания — отвърна президентът. — Ще бъдете ли така добра да посочите сборичкалите се, които имате предвид?

Анна се усмихна лъчезарно:

— Председателят Ръдин заяви официално, че според него номинирането на доктор Кенеди за поста шеф на ЦРУ е огромна грешка.

— Мисля, че председателят Ръдин заседава в Конгреса, не в Сената — отвърна президентът. Самият той бе имал няколко спречквания със своя съпартиец и никак не го харесваше.

— Да, но е председател на Постоянната работна комисия на Конгреса по разузнаването — настоя Райли.

— Така е, но това означава и че няма никакви правомощия по утвърждаването на доктор Кенеди.

— Но той ръководи комисията, която одобрява бюджета на Управлението! Не сте ли поне малко загрижен, че председателят Ръдин не е съгласен с избора на доктор Кенеди?

Президентът изобрази престорена усмивка.

— Не виждам за какво трябва да се тревожа, Анна. Председателят Ръдин не е чак толкова нещастен. Освен ако не иска да се оплаче за нещо. — Хейс намигна на Райли и се обърна към прессекретаря си. Прессекретарят изведе журналистите от залата. Президентът и неговите гости останаха насаме.