Винс Флин
Орион (49)

ГЛАВА 49

Белият дом, седмица по-късно

 

Президентът стоеше пред камината в Овалния кабинет. Фотоапаратите щракаха като полудели. От лявата му страна беше Ясер Арафат, а от дясната — министър-председателят на Израел Голдберг. Седмицата беше знаменателна. Рейтингът на Хейс бе хвръкнал. Пресата го ласкаеше. Нямаше страна в Близкия изток, включително и Иран, която да не е доволна, че Хейс е лишил Саддам от ядрено оръжие. Диктаторът сипеше люти закани заради бомбардировката, но никой не го слушаше. Хейс беше излязъл от ситуацията с чест.

Валъри Джоунс пристъпи напред и каза:

— Добре, това е засега. Благодаря ви. — И ги поведе към вратата, като махаше с ръце, сякаш караше стадо на паша.

Когато журналистите си отидоха, президентът се обърна към гостите си:

— Появи се задача, с която трябва да се заема. Няма да ми отнеме много време. Моят шеф на кабинета ще ви заведе в зала „Рузвелт“ и ще подготви нещата.

Хейс се усмихна на двамата мъже и напусна Овалния кабинет. Веднага щом излезе в коридора, усмивката изчезна от лицето му. Слезе умислен под земята. Отиде в Оперативната зала. От едната страна на масата седеше Айрини Кенеди, израелският й колега се беше настанил срещу нея.

Бен Фридман се изправи:

— Господин президент, благодаря ви за поканата да дойда в Белия дом.

Хейс застана зад стола си и отпусна длани на облегалката. Планът беше на Кенеди, но той с голямо желание се бе съгласил да вземе участие в него.

— Извинете ме, ако е трябвало да пропътувате целия път дотук напразно, но иначе нямаше да мога да ви накарам да дойдете заради истинската причина, поради която сте тук.

Усмивката на Фридман се стопи.

— Седнете. — Хейс му посочи стола. Шефът на разузнаването с неохота се подчини. — Не ви ли се ще да ни кажете нещо, та да ви олекне?

Фридман отчаяно искаше да разбере на какво се дължи гневът на Хейс. Беше прекарал цялата сутрин с Кенеди, и то много приятно. До този момент нямаше никакъв знак, че нещо не е наред. Погледна към нея за помощ, но в отговор получи само въпросителен поглед.

— Извинете, сър, но не ви разбирам много добре — изрече Фридман.

— О, мисля, че прекрасно ме разбирате. — Хейс едва не избухна. Знаеше какво извинение ще предложи накрая Фридман и вече беше изпълнен с недоверие. Крайно време бе да започнат да се държат като истински съюзници.

— Името Питър Камерън не ви ли навява някакви спомени?

Фридман беше професионален лъжец, както го изискваше занаятът му. Той поклати глава.

— Не мисля. — Звучеше убедено.

Президентът се намръщи.

— Ами Донатела Ран?

Шефът на МОСАД се питаше къде се е дянала Донатела. Сега разбра.

— Да, господин президент. За нещастие.

— Така ли? И защо? — попита президентът с престорена загриженост.

— Лично я вербувах да работи за МОСАД. Беше много добра, но преди няколко години изгубихме контрола над нея.

— Изгубили сте контрола над нея?

— Случва се от време на време в нашата работа, сър. — Фридман хвърли поглед към Кенеди. — Не можем да предложим най-добрите условия за пенсиониране, а пък, от друга страна, има хора, които са готови да платят много пари на човек с уменията на Донатела.

Хейс погледна часовника си.

— Нямам време за подобни глупости. — И стрелна с очи Кенеди.

— Да не би да искате да ни кажете, Бен, че Донатела не е работила за вас вече две години? — попита Айрини.

— Точно това искам да кажа.

— Вие сте лъжец, и то не много добър. — Президентът вдигна слушалката и натисна един бутон: — Доведи ги. — И затвори. Фридман подскочи.

Миг по-късно вратата се отвори и в кабинета влязоха Донатела Ран и Мич Рап. Донатела седна до Кенеди. Рап остана прав до президента и впери поглед във Фридман.

Хейс попита:

— Сега няма ли да ни разкажете историята си по-подробно?

— Не знам какво ви е казала тази жена, но на нея не може да се вярва. — На челото на Фридман бе избила пот.

Президентът се изсмя.

— Защо ми се струва, че вие сте този, на когото не може да се вярва, господин Фридман?

— Господин президент, умолявам ви. Не трябва да слушате тази жена. Тя заби нож в гърба на моята страна. Издирваме я вече почти година.

— За да постигнем наистина някакъв напредък, ще пренебрегна коментара ви за ножа в гърба. Вместо това искам да се концентрираме върху нещо друго. Обяснете ми как така сте плащали големи суми на госпожица Ран и в същото време сте я издирвали?

Фридман се опита да се престори на объркан.

— Нямам представа за какво говорите.

— Айрини. — Президентът се обърна към Кенеди.

Кенеди извади една папка, отвори я и я плъзна по масата. В нея бяха изброени сметките от швейцарските банки, които Фридман беше използвал, за да укрива пари от собственото си правителство. С помощта на Донатела Маркъс Дюмонд, ненадминатият хакер на ЦРУ, се беше сдобил с тази информация и с още много неща. Президентът попита:

— Познавате ли тези банкови сметки?

Фридман отново излъга:

— Не.

— Добре тогава, няма да имате нищо против, ако ви кажа, че бяха закрити тази сутрин и парите бяха прехвърлени при нас.

Фридман застина. Не можа да каже и дума.

Хейс срещна погледа на Рап и кимна. После протегна ръка към Донатела:

— Госпожице Ран, време е да излезем.

Рап извади беретата от раменния си кобур и методично се зае да завинтва черния заглушител на цевта. Донатела стана и пое ръката на Хейс. Фридман се изсмя нервно.

— Господин президент, за наивен ли ме смятате? Не можете току-така да ме заплашвате. Няма да ви се размине, ако ме убиете. Особено тук, в Белия дом.

— О, господин Фридман, мисля, че подценявате негативните ми чувства към вас и надценявате собствената си значимост за вашето правителство. Само трябва да кажа на премиера Голдберг какво сте се канили да направите и когато свърша, той ще ми е благодарен до гроб, че съм ви елиминирал. — Хейс отвори вратата и направи знак на Донатела да излезе.

— Почакайте! — подвикна Фридман.

Президентът направи жест на Донатела да излезе без него и затвори вратата.

— Не ми губете времето, Фридман.

— Какво искате да ви кажа?

Намеси се Рап:

— Кой ти поръча убийството на Питър Камерън?

Фридман чак подскочи.

— Това е… ъъъ… много сложен въпрос.

Рап вдигна пистолета и го насочи към коляното на Фридман.

— Не, не е.

Фридман ококори очи. Не можеше да има и капка съмнение, че Рап ще натисне спусъка. За част от секундата той взе окончателно решение.

— Ханк Кларк.

— Какво? — Гласът на Хейс изтъня.

— Ханк Кларк. — Фридман се обърна към Кенеди: — Върнете ми парите и ще ви кажа всичко, което знам.

— Бих искал да излезете, господин президент — изрече тихо Рап.

— Но… — възпротиви се Хейс.

— Излезте — сложи ръка на рамото му Рап.

Хейс потърси погледа на Кенеди. Тя кимна. След моментно колебание президентът напусна кабинета. Фридман въздъхна с облекчение.

— Добре, сега можем да се спазарим, Айрини.

— Грешка! — сряза го Рап. Насочи пистолета към крака на Фридман и натисна спусъка. Заглушителят изплю куршум, който се заби във вътрешната част на бедрото на израелеца. Фридман отскочи, после притисна крака си с длан.

Рап отново насочи цевта към коляното му и процеди през зъби:

— И бездруго само си търся повод да те убия. Няма да има никакви пазарлъци. Ако искаш да останеш жив, ще трябва да ни кажеш всичко.

Фридман кимна.