Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 76 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Александър Иванов (2008)

Осъвременени са някои правописни форми, например веднъж вместо „веднаж“, батальон вместо „баталион“ и производните им.

 

Издание:

Издателство „Народна култура“, 1969

Трето издание

Редактор Невена Захариева

 

Naše vojsko. Praha, 1959.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Корекция на маркери за бележка и стихотворения в бележки

Статия

По-долу е показана статията за Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война
Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války
АвторЯрослав Хашек
Създаване1921 г.
Чехословакия
Първо издание1923 г.
Чехословакия
Оригинален езикчешки
Жанрсатира, черна комедия
Видроман

Преводачпроф. Светомир Иванчев
Приключенията на добрия войник Швейк през световната война в Общомедия

„Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“ (на чешки: Osudy dobrého vojáka Švejka za světové války) е недовършен сатиричен роман на чешкия писател Ярослав Хашек. Това е най-превежданото произведение на чешки език[1].

Книгата е изцяло илюстрирана от Йозеф Лада. Съкратеното название на романа е „Приключенията на добрия войник Швейк“. По първоначален замисъл, романът е трябвало да се състои от шест части. Хашек умира млад от туберкулоза през 1923 година, успява да завърши само четири части от романа, които сега обикновено се издават като една книга:

  1. В тила (V zázemí, 1921)
  2. На фронта (Na frontě, 1922)
  3. Славният побой (Slavný výprask, 1922)
  4. Славният побой продължава (Pokračování slavného výprasku, 1923; незавършена)

Персонажи

  • Йозеф Швейк, наричан просто Швейк
  • Кръчмарят Паливец
  • Бретшнайдер, таен полицейски агент
  • Фелдкурат Ото Кац
  • Поручик Лукаш
  • Готвачът Юрайда
  • Фелдфебел Ванек
  • Подпоручик Дуб
  • Сапьорът Водичка, който мрази унгарците, приятел на Швейк
  • Фелдфебел-школникът Биглер
  • Балоун, който по-късно става ординарец на поручик Лукаш

Сюжет

Маршрутът на Швейк

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентата в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“)[2]

Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война – присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек – „Швейк в руски плен“.

Край на разкриващата сюжета част.

Значимост и критика

Ярослав Хашек, авторът на Швейк
Като Диоген, Швейк се лута по краищата на враждебното общество, защитавайки своето независимо съществование.

Петер Щайнер, Цинизъм: Добрият войник Швейк от Ярослав Хашек, Поезията днес 19:4 (1998), стр.469 – 98.

Ярослав Хашек и в частност този роман са обект на нескончаеми статии, есета, изследвания и книги. Те са написани от голямо разнообразие от автори, включващи негови приятели и познати, почитатели и хулители, и литературни критици, появили се почти веднага след публикуването на незавършения роман и ранната смърт на автора през 1923.

Бележки и източници

  1. Jareš, Michal; Tomáš Prokůpek (2010). „Translated Title: The Good Soldier Švejk and His Fortunes in the World War and Comics“. Czech Literature (5): 607 – 625.
  2. Хана Червникова, „Бележки за културата на списъчния състав на Чешката професионализирана армия“ Архив на оригинала от 2008-05-29 в Wayback Machine., Списание на силовите институции в постсъветските общества, 1 издание (2004)

Вижте също

Външни препратки

Швейк отива на война

Тъкмо в момента, когато горите по течението на река Раб[1] в Галиция видяха австрийските войски да преминават реката в паническо бягство и когато долу в Сърбия австрийските дивизии една подир друга ядяха пердаха, който отдавна трябваше да получат, австрийското министерство на войната се сети, че и Швейк би могъл да помогне на монархията да излезе от задънения сокак, в който беше попаднала.

Когато на Швейк донесоха повиквателното: подир една седмица да се яви на лекарски преглед на Стрелецкия остров, той тъкмо лежеше на легло, съборен отново от ревматизма си.

В кухнята госпожа Мюлерова му приготвяше кафе.

— Госпожа Мюлерова — зачу тя от стаята тихия глас на Швейк, — госпожа Мюлерова, елате за малко.

Когато прислужницата застана до леглото му, Швейк ѝ каза със същия тих глас:

— Седнете, госпожа Мюлерова.

В гласа му имаше нещо тайнствено и тържествено. Когато госпожа Мюлерова седна, Швейк се изправи в леглото си и рече:

— Аз отивам на война!

— Господи, Богородице — извика госпожа Мюлерова, — какво ще правите там?

— Ще воювам — отговори Швейк със задгробен глас, — Австрия здравата го е загазила. Горе напират към Краков, а долу се натискат към Унгария. Където и да погледнеш, навсякъде ни тупат здравата, затуй ме и викат на война. Нали ви четох вчера във вестника, че скъпата ни родина са я забулили някакви облаци.

— Ама нали не можете да се помръднете?

— Няма значение, госпожа Мюлерова, ще отида на война с количка. Нали знаете сладкаря на ъгъла, той има една такава количка. Преди години той изкарваше с нея сакатия си и зъл дядо на чист въздух. С тая количка, госпожа Мюлерова, вие ще ме откарате на война.

Госпожа Мюлерова заплака:

— Да изтичам ли да извикам лекар, ваша милост?

— Никъде няма да ходите, госпожа Мюлерова. Ако не се гледат краката ми, аз съм напълно годен за пушечно месо, а в тоя час, когато Австрия го е загазила, всеки инвалид трябва да бъде на мястото си. Идете сварете кафето и бъдете спокойна.

И докато госпожа Мюлерова, разплакана и разтреперана, цедеше кафето, храбрият войник Швейк си пееше в леглото:

Генерал Виндишгрец война е захванал

с тия от Изтока царски генерали.

Хоп, хоп, хоп;

война е захванал, така ми извикал:

— Помогни ни, боже, и Дева Марийо!

Хоп, хоп, хоп!

Под впечатление на страшната бойна песен ужасената госпожа Мюлерова забрави кафето и цялата разтреперана и изумена, се вслуша в песента, която добрият войник Швейк продължаваше да пее в леглото си:

Със Дева Мария и четирите моста

издигни, Пимонте[2], по-яки предмостия.

Хоп, хоп, хоп!

Били се, що се били, там при Солферино[3],

кръв пролели много, та чак до колене.

Хоп, хоп, хоп!

Кърви до колене, цели коли кости,

боя водила е двайсета дружина.

Хоп, хоп, хоп!

Двайсета дружина, ти не се оплаквай,

подир теб жълтици със коли ми возят.

Хоп, хоп, хоп!

— Ваша милост, моля ви, за бога — дочу се жалостив глас от кухнята, но Швейк вече привършваше бойната си песен:

Със коли жълтици, файтони с девойки,

кой ли пък е имал нашта слава чудна?

Хоп, хоп, хоп!

Госпожа Мюлерова изхвръкна през вратата и хукна да търси лекар. Върна се след един час. През това време Швейк беше задрямал.

Така той бе събуден от въздебел господин, който подържа известно време ръката си на челото му, като казваше:

— Не бойте се, аз съм доктор Павек от Винохради… дайте си ръката… термометъра сложета под мишницата… Така… покажете си езика… още… задръжте го… баща ви и майка ви от какво са починали?

И така тъкмо в момента, когато Виена приканяше народите на Австро-Унгария да дават блестящи примери за вярност и преданост, доктор Павек предписа на Швейк бром против патриотичния му ентусиазъм и препоръча на добрия и храбър войник да не мисли за война.

— Останете да лежите в пълен покой, утре аз пак ще дойда.

Като дойде на следния ден, в кухнята той попита госпожа Мюлерова как се чувствува пациентът.

— По-зле е, господин докторе — отговори тя с неподправена скръб. — През нощта, като го хвана ревматизмът, той пя, с извинение, австрийския химн.

На тая нова проява на лоялност от страна на пациента доктор Павек се видя принуден да реагира с увеличена доза бром.

На третия ден госпожа Мюлерова му съобщи, че Швейк е още по-зле.

— Следобед, господин докторе, той ме изпрати да купя карта на бойното поле, а през нощта започна да бълнува, че Австрия щяла да спечели.

— Праховете точно по рецептата ли ги взема?

— Още не ме е пратил, господин докторе, да ги купя.

След като изсипа върху Швейк цяла буря от упреци, доктор Павек си отиде с уверението, че никога вече няма да се занимава с човек, който отказва лечението му с бром.

Останаха още два дни до датата, на която Швейк трябваше да се яви пред комисията.

През това време Швейк извърши необходимите приготовления. Преди всичко той изпрати госпожа Мюлерова да купи една войнишка фуражка, след това я изпрати да вземе назаем количката от сладкаря на ъгъла, с която той някога бе изкарвал на чист въздух хромия си и зъл дядо. После Швейк се сети, че му трябват и патерици. За щастие сладкарят пазеше и патериците като семеен спомен от дядото.

Липсваше само новобранската китка. И тя му бе доставена от госпожа Мюлерова, която видимо измършавя през тия дни. Където и да идеше, тя непрестанно плачеше.

И тъй в онзи паметен ден из пражките улици можеше да се наблюдава следната проява на вълнуващ патриотизъм:

Старата жена тикаше пред себе си количка, в която бе седнал човек с военна шапка с излъскана козирка и размахваше патерици. А на ревера му светеше пъстра новобранска китка.

И тоя човек, като размахваше непрестанно патериците си, викаше из пражките улици:

— Към Белград! Към Белград!

Подир него вървеше тълпа от хора, която непрекъснато растеше. Тя се беше зародила от незначителната групичка, събрала се пред къщата, от която Швейк тръгна на война.

Швейк можа да установи, че полицаите, които стояха на някои кръстовища, му отдаваха чест.

На Вацлавския площад тълпата около количката на Швейк се разрасна до няколкостотин души, а на ъгъла на улица Краковска тя нанесе побой над един немски студент с фуражка на главата си, който извика на Швейк:

— Heil! Nieder mit den Serben![4]

На ъгъла на улица Водичкова в тълпата нахълта конна полиция и я разгони.

Когато Швейк застана пред районния полицейски инспектор и му показа черно на бяло, че днес трябва да се яви пред наборната комисия, последният остана малко разочарован, но за да се попречи на нови изстъпления, нареди количката на Швейк до Стрелецкия остров да се конвоира от двама конни стражари.

Това събитие бе отбелязано в „Пражки официален вестник“[5] със следната статия:

„Патриотизмът на инвалида

Вчера преди обед минувачите по главните пражки улици бяха свидетели на една сцена, която красноречиво говори, че в това велико и сериозно време синовете и на нашия народ могат да дадат бляскав пример на вярност и преданост към престола на стария ни монарх. Сякаш са се върнали времената на древните гърци и римляни, когато Муций Сцевола настоявал да остане на полесражението, без да обръща внимание на изгорялата си ръка. Най-святи чувства и интереси бяха великолепно демонстрирани вчера от един инвалид с патерици, когото една стара бабичка возеше в количка за болни. Тоя син на чешкия народ доброволно, без да обръща внимание на своя недъг, отиде да го зачислят във войската, за да даде живота и имота си за своя император. И ако неговият зов «Към Белград!» намери такъв жив отзвук в пражките улици, това е само доказателство за образцовата любов на пражани към родината и владетелския дом.“

В същия дух писа и „Прагер тагблат“[6], който в заключение допълни, че инвалидът-доброволец бил съпровождан от шпалир немци, които с телата си го бранели да не го линчуват чешките агенти на съглашенците.

„Бохемия“[7] съобщи за случилото се с пожелание инвалидът-патриот да бъде възнаграден и заяви, че подаръците за незнайния патриот ще бъдат приемани от немските граждани в администрацията на вестника.

Но докато според тия три вестника чешката земя не бе раждала до тоя миг по-благороден гражданин, господата от наборната комисия не бяха на същото мнение.

Особено главният военен лекар Бауце. Той бе неумолим човек, който във всичко съзираше мошеничество, опит за отклонение от службата, от фронта, от куршума, от шрапнелите.

Известна е сентенцията му: „Das ganze tschechische Volk ist eine Simulantenbande“[8].

За десет седмици от своята дейност той изчисти десет хиляди деветстотин деветдесет и девет симуланти от единадесетте хиляди цивилни, повикани във войската, и щеше да види сметката и на единадесетхилядния, ако тоя щастливец не беше получил удар тъкмо в момента, когато му беше изревал: „Kehrt euch!“[9].

— Изнесете тоя симулант! — каза Бауце, когато установи, че човекът е умрял.

В тоя паметен ден Швейк, наред с много други, се изправи пред него напълно разсъблечен, закривайки свенливо голотата си с патериците, о които се подпираше.

— Das ist wirklich ein besonderes Feigenblatt[10] — каза Бауце, — такива смокинени листа и в рая не е имало.

— Освободен като идиот — отбеляза подофицерът, като прелистваше книжата.

— От друго нещо оплаквате ли се? — попита Бауце.

— Тъй вярно, страдам от ревматизъм, но ще служа на негово величество императора до последна капка кръв — каза Швейк скромно, — коленете ми са отекли.

Бауце изгледа страшно храбрия войник Швейк и изрева:

— Sie sind ein Simulant[11] — и като се обърна към подофицера, каза с ледено спокойствие:

— Den Kerl sogleich einsperren![12]

Двама войници с натъкнати на пушките си щикове поведоха Швейк към гарнизонния затвор.

Швейк тръгна, опирайки се на патериците, и с ужас забеляза, че ревматизмът му започва да изчезва.

Щом видя Швейк да върви пред войниците, госпожа Мюлерова, която го чакаше с количката горе на моста, заплака и остави количката, за да не се върне никога вече към нея.

А добрият войник Швейк вървеше скромно, съпровождан от въоръжените защитници на държавата.

Щиковете блестяха на светлината на слънцето. Когато стигнаха пред паметника на Радецки[13] в Мала страна, Швейк се обърна към тълпата, която ги придружаваше:

— Към Белград! Към Белград!

А на пиедестала си маршал Радецки остана мечтателно загледан подир добрия войник Швейк, който с новобранска китка в петелката се отдалечаваше, накуцвайки, с патериците си. В същото време някакъв важен господин съобщаваше на събралия се народ, че карат „дезинтьор“.

Бележки

[1] Правилно Раба, приток на Висла. — Б.пр.

[2] Пиемонт — област в Северна Италия, тук италианската войска в 1859 год. се борила срещу австрийското владичество. — Б.пр.

[3] Във войната със Сардиния и Франция Австрия претърпяла поражение в битката при Солферино (24. VI. 1859 г.). — Б. пр

[4] Ура! Долу сърбите! — Б пр.

[5] Правителствен вестник, излизащ в Прага през австроунгарско време. — Б.пр.

[6] Вестник на немската буржоазия в Прага. — Б.пр.

[7] Вестник на немската националистично и антисемитски настроена буржоазия в Прага. — Б.пр.

[8] Целият чешки народ е банда от симуланти. — Б.пр.

[9] Кръгом! — Б.пр.

[10] Това наистина е особен смокинен лист. — Б.пр.

[11] Вие сте симулант! — Б.пр.

[12] Веднага да се затвори тоя тип! — Б.пр.

[13] Австрийски фелдмаршал от чешки произход. Неговото име носи австрийският дунавски параход, който е отвел Ботев и четата му в Козлодуй. — Б.пр.