Ярослав Хашек
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война (4)

Швейк пред съдебните лекари

Чистите, приветливи стаички на Областния углавен съд направиха крайно благоприятно впечатление на Швейк: и белосаните стени, и черно боядисаните решетки, и дебелият господин Демартини, главен надзирател в предварителния арест, с виолетови нашивки и със също такъв кант на казионната си фуражка. Виолетовият цвят се употребява по предписание не само тук, но и при религиозните обреди на велика сряда и велики петък.

Повтаряше се славната история на римското владичество в Ерусалим. Затворниците биваха завеждани долу в партера и представяни на пилатовците от хиляда деветстотин и четиринадесета година. А съдиите-следователи, пилатовците на новото време, вместо честно да си умиват ръцете, изпращаха да им купуват мезе и пилзенска бира у Тайсиг и предаваха на държавната прокуратура все нови и нови обвинения.

Обикновено тук се губеше всяка логика и побеждаваше §, § душеше жертвите си, § простееше, § съскаше, § се смееше, § заплашваше, § убиваше и не прощаваше. Тук съдиите бяха жонгльори в законите, жреци на буквата от кодекса, палачи на обвиняемите, тигри от австрийската джунгла, които премерваха скока си върху обвиняемия според номера на параграфа.

Изключение правеха неколцина господа (същото беше и в Дирекция на полицията), които не гледаха на закона толкова сериозно. Между къклицата винаги ще се срещне и пшеница.

При един такъв господин доведоха Швейк на разпит. Тоя възстар господин, с добродушен израз на лицето, на времето при разпита на известния убиец Валеш никога не забравял да му каже: „Заповядайте, седнете, господин Валеш. За ваше щастие има един свободен стол.“

Когато доведоха Швейк, той с присъщата си любезност го помоли да седне и каза:

— Значи, вие сте господин Швейк?

— Предполагам — отговори Швейк, — че аз трябва да съм, тъй като и татко ми бе Швейк, а майка ми — госпожа Швейкова. Не мога да им нанеса такъв позор и да се отрека от името си.

По лицето на следователя премина любезна усмивка.

— Хубава каша сте забъркали вие. Много нещо ви тежи на съвестта.

— На мене винаги много неща ми тежат на съвестта — каза Швейк, като се усмихваше още по-любезно от следователя. — На моята съвест тежат може би много повече неща, отколкото на вашата, ваша милост.

— Това личи от протокола, който сте подписали — с не по-малко любезен тон каза следователят, — в полицията не упражниха ли някакво насилие върху вас?

— Ами, ваша милост, аз ги попитах дали да подпиша и когато ми казаха да подпиша, аз ги послушах. Да не взема да се бия с тях заради подписа си. Това решително не би ми помогнало. Ред трябва да има.

— Вие напълно здрав ли се чувствувате, господин Швейк?

— Да съм съвсем здрав, не съм, ваша милост. Имам ревматизъм, мажа се с оподелдок.

Старият господин отново се усмихна любезно.

— Какво ще кажете, да ви изпратим на преглед при съдебните лекари?

— Аз мисля, че не ще да съм толкова зле, та господата да си губят времето с мене. Мене ме гледа вече някакъв доктор в Дирекция на полицията дали нямам трипер.

— Знаете ли, господин Швейк, ние все пак ще направим тоя опит със съдебните лекари. Ще съставим една хубава комисийка, ще ви оставим да поседите в предварителния арест, а вие през това време ще починете хубаво. Засега още един въпрос. Според протокола вие сте заявили публично, че скоро щяла да избухне война?

— Да, да, да, ваша милост, в най-скоро време ще избухне.

— А не ви ли се случват от време на време някакви припадъци?

— Няма такива работи. Веднъж само насмалко щях да припадна, когато ме блъсна един автомобил на Карловия площад, но това беше много отдавна.

С това разпитът се свърши. Швейк подаде ръка на съдебния следовател и като се върна в килията си, каза на своите другари по съдба:

— Сега пък ще ме гледат съдебни лекари. Все заради убийството на ерцхерцога Фердинанд.

— Гледан съм вече от съдебни лекари — каза един млад човек, — изправили ме бяха тогава пред съда заради едни килими. Намериха ме малоумен. Сега пък ме държат за злоупотреба, продал съм бил държавна вещ — една парна вършачка — и злоупотребил парите, но нищо не могат да ми направят. Адвокатът вчера казваше, че щом съм бил признат веднъж за малоумен, това трябвало да ми държи влага за цял живот.

— Не им вярвам аз на тия съдебни лекари — отбеляза един интелигентен на глед човек. — На времето, когато подправях полици, за всеки случай посещавах и лекциите на доктор Хеверох^[1] и след като ме заловиха, започнах да се преструвам на паралитик, точно по описанието на доктор Хеверох. Ухапах крака на един лекар от комисията, изпих мастилото от мастилницата и се изтаковах — с извинение — пред цялата комисия в един от ъглите на помещението. Но понеже бях ухапал прасеца на член от комисията, намериха ме за съвсем здрав и така си пропаднах.

— Мене съвсем не ме е страх от прегледа на тия господа — заяви Швейк. — Когато служех войник, гледа ме един ветеринарен лекар и всичко свърши много добре.

— Съдебните лекари са големи гадове — обади се един дребен, свитичък човек. — Неотдавна по някаква случайност в ливадата ми изкопаха човешки скелет и съдебните лекари заявиха, че скелетът бил убит преди тридесет години с удар на някакъв тъп предмет по главата. Аз съм на тридесет и осем години и ме държат затворен, въпреки че си имам и кръщелно свидетелство, и извлечение от регистрите, и адресен билет.

— Аз мисля — рече Швейк, — че трябва да погледнем на тия неща по-безпристрастно. То, ако е въпрос за грешки, всеки може да сгреши, даже всеки непременно ще сгреши, колкото повече мисли за нещо. Съдебните лекари са хора, а хората си имат грешки. Така веднъж в Нусле, когато се връщах от „Банзетите“, тъкмо при моста на Ботич, до мене се приближи някакъв господин и ме цапароса с палка по главата. Като ме видя проснат на земята, той драсна клечка кибрит и рече: „А, грешка, това не е той.“ И толкова се ядоса, задето сбъркал, че ме цапароса още веднъж по гърба. Такава е човешката природа: човек греши, докато е жив. Както оня господин, дето намерил през нощта полуизмръзнало бясно куче. Взел го със себе си и го мушнал в кревата на жена си. Като се стоплил оня ми ти пес, взел, че изпохапал цялото семейство, а бебето в люлката разкъсал я изял. Ще ви разправя как сгреши един стругар, който живееше в нашата къща. Отключил той една нощ подолската църквица, защото помислил, че се намира в къщи. Събул се в сакристията^[2], като смятал, че е кухнята, легнал си на олтара и нали мислел, че си е в къщи в леглото, покрил се с разни ми ти там раса и подрасници, а под главата си сложил евангелието и други свещени книги, та да му е по-високо. Намира го клисарят сутринта и стругарят, опомнил се вече, най-добросърдечно му казва, че е станало грешка. „Хубава грешка — казал клисарят, — зарад тая грешка ще трябва да преосвещаваме черквата.“ После стругаря го изпратиха при съдебните лекари и те му доказаха, че е бил съвсем нормален и трезвен, защото, ако бил пиян, нямало да може да намери ключалката на черковната врата. По-късно същият стругар умря в Панкрац. Или ще ви разправя как сгреши едно полицейско куче в Кладно, кучето от вълча порода на известния ротмистър Ротър. Ротмистър Ротър въдеше такива кучета и си правеше различни опити със скитници. Постепенно скитниците започнаха да заобикалят Кладненско. Затова от време на време той заповядваше на стражарите на всяка цена да му доведат някакъв подозрителен човек. И така те му доведоха веднъж един доста прилично облечен човек, намерили го в Ланските гори да седи на един пън. Веднага нареди да отрежат единия от пешовете на сакото му, хвърли го на полицейските кучета да го подушат, след това хората му заведоха човека в някаква тухларна накрай града и пуснаха по следите му обучените кучета, които го намериха и го върнаха обратно. После го накараха да се катери по една стълба на тавана, да прескача ограда, да скача в рибарника, а кучетата — все по петите му. Накрая излезе, че този човек бил чешки депутат от радикалната партия. Като му омръзнал парламентът, отишъл на излет в Ланските гори. Ето защо казвам, че хората са грешни, че бъркат, няма значение дали са учени или прости, невъзпитани или идиоти. Грешат и министрите.

Комисията от съдебни лекари, която трябваше да реши дали духовният кръгозор на Швейк съответствува, или не на всички престъпления, в които го обвиняваха, се състоеше от трима необикновено сериозни господа, при което възгледите на всеки от тях поотделно никога не съвпадаха с възгледите на другите двама.

Тук бяха застъпени три различни научни школи и възгледи в психиатрията.

И ако в Швейковия случай се стигна до пълно единомислие между тия диаметрално противоположни научни лагери, това може да се обясни просто само с поразителното впечатление, което направи Швейк на цялата комисия. При влизането си в помещението, където трябваше да бъде изследвано душевното му състояние, забелязвайки на стената портрета на австрийския владетел, Швейк извика:

— Господа, да живее негово величество император Франц Йосиф Първи!

Работата бе съвсем ясна. Спонтанната проява на Швейк направи излишни цяла редица въпроси. Останаха само някои от най-важните, основаващи се върху системите на доктора по психиатрия Калерсон, доктор Хеверох и англичанина Уикинг. Отговорите на Швейк трябваше само да потвърдят създалото се вече впечатление.

— Радият по-тежък ли е от оловото?

— Аз не съм го мерил, моля ви се — отговори Швейк с милата си усмивка.

— Вярвате ли в края на света?

— Най-напред трябва да го видя — отговори нехайно Швейк, — но сигурен съм, че няма да настъпи утре.

— Бихте ли могли да изчислите диаметъра на земното кълбо?

— Не, това не бих могъл — отговори Швейк, — но аз, господа, също бих ви задал една гатанка: имате триетажна къща, във всеки етаж на тая къща има по осем прозореца. На покрива има две капандури и два комина. Във всеки етаж има по двама наематели. И сега кажете ми, господа, в коя година е умряла бабата на портиера?

Съдебните лекари се спогледаха многозначително, все пак един от тях зададе и следния въпрос:

— Знаете ли коя е най-голямата дълбочина в Тихия океан?

— Виж, това не зная — гласеше отговорът, — но мисля, че сигурно ще е по-голяма, отколкото дълбочината на Вълтава под Вишехрадската скала^[3].

Председателят на комисията лаконично попита:

— Достатъчно?

Въпреки това един от членовете на комисията поиска да му се отговори и на въпроса:

— Колко е дванадесет хиляди осемстотин деветдесет и седем по тринадесет хиляди осемстотин шестдесет и три?

— Седемстотин двадесет и девет — отговори Швейк, без да мигне.

— Струва ми се, че това е напълно достатъчно — каза председателят на комисията. — Можете да отведете обвиняемия.

— Благодаря ви, господа — учтиво се обади Швейк, — и за мене това е напълно достатъчно.

След като Швейк си излезе, колегията от тримата стигна до извода, че съгласно всички природни закони, открити от учените психиатри, Швейк е несъмнен идиот.

В доклада до съдията-следовател между другото фигурираше и следното: „Долуподписаните съдебни лекари констатирахме пълна духовна тъпота и вроден кретенизъм у представения на горепосочената комисия Йозеф Швейк, който се изразява с думи като: «Да живее негово величество Франц Йосиф I», който израз е напълно достатъчен, за да осветли душевното състояние на Йозеф Швейк като несъмнен идиотизъм. Ето защо долуподписаната комисия предлага: 1. Да се прекрати следствието срещу Йозеф Швейк. 2. Да се премести Йозеф Швейк за наблюдение в психиатричната клиника, за да се установи доколко е опасно душевното му състояние за околните.“

Докато комисията съставяше доклада си, Швейк разправяше на своите другари затворници:

— Плюха на Фердинанд и взеха да приказват с мене за още по-големи дивотии. Накрая си рекохме, че всичко казано е достатъчно, и се разделихме.

— Аз не вярвам на никого — отбеляза свитият дребен човек, на чиято ливада по някаква случайност бяха изкопали скелет, — всички са разбойници.

— И без разбойници не може — каза Швейк, като се изтегна на сламеника, — ако хората си мислеха само доброто, не би минало много и те биха се изпотрепали помежду си.