Ярослав Хашек
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война (15)

I

Подготовката за умъртвяване на хора винаги се е извършвала в името на бога или изобщо в името на някакво въображаемо свръхестествено същество, което човечеството е измислило и създало в своята фантазия.

Преди да отрежат главата на някой свой пленник, старите финикийци са служили тържествени богослужения. С не по-малък блясък хиляди години по-късно новите генерации подготвят откриването на война и унищожаването на своите врагове с огън и меч.

Людоедите от Гвинейските острови и Полинезия, преди да изядат тържествено своите пленници или други непотребни хора, като мисионери, пътешественици и агенти на различни търговски фирми или пък просто хора, проявяващи празно любопитство, принасят предварително жертви на своите богове, като извършват най-различни религиозни обреди. Понеже до тях не е проникнала още културата с различните ѝ църковни одежди, те кичат срамотиите си с венци от пъстри пера на горски птици.

Преди да изгори жертвите си, Светата инквизиция е отслужвала най-тържествени богослужения, специални литургии с песнопения.

При екзекуциите на престъпници винаги вземат участие и духовни лица, отегчавайки с присъствието си последните минути на провинилите се.

В Прусия пасторът е водил нещастника към дръвника, в Австрия католическият свещеник — към бесилото, във Франция — под гилотината, в Америка — на електрическия стол, в Испания — на специален стол, на който с остроумно измислен инструмент злочестият е бивал удушван, в стара Русия брадатият свещеник е придружавал революционерите и т.н. и т.н.

И винаги в такива случаи те са си служели с разпнатия, сякаш са искали да кажат: „На тебе ще отсекат само главата, ще те обесят, ще те удушат, ще ти вкарат в тялото петнадесет хиляди волта, но представи си какви страдания е трябвало да изтърпи ей този.“

Голямата кланица на Световната война не мина без попската благословия. Фелдкуратите от всички армии отправяха молитви към бога и служеха военни литургии за победата на оная страна, чийто хляб ядяха.

Попът присъствуваше на екзекуциите на разбунтувалите се войници. При екзекуциите на чешките легионери винаги можеше да се види и свещеник.

Нищо не се е променило от времето, когато разбойникът Войтех^[1], наречен „свети“, се е подвизавал с меч в едната и с кръст в другата ръка при избиването и изтребването на балтийските славяни.

Хората от цяла Европа се отправяха по фронтовете като добитък към кланица и наред с касапите — императори, крале, президенти и други владетели и пълководци — нататък ги водеха и свещениците от всички вероизповедания, като ги благославяха и ги заставяха да се кълнат, че на земята, във въздуха, на морето и т.н. и т.н.

Военни литургии се служеха на два пъти. Когато частта заминаваше на фронта и после на самия фронт, преди настъпването на кървавата сеч, избиването. Спомням си, веднъж при отслужването на една такава военна литургия неприятелски самолет пусна бомба тъкмо върху военния олтар и от фелдкурата не остана нищо друго освен кървави парцали.

После вестниците го провъзгласиха за мъченик. В същото време нашите самолети готвеха подобна славна участ на фелдкуратите от противниковата страна.

За нас, войниците, събитието даде повод за най-невъздържани шеги, а върху временния кръст, забит на мястото, където бяха погребани останките на фелдкурата, през нощта се появи следната епитафия:

Което може да ни сполети, то сполетя и тебе.

Ти рай ни, драги, обещаваше там, на небето,

по начин най-модерен само небето те погреба,

леке остана кърваво след тебе сред полето.