Емилио Салгари
Златото на Аляска (29)

XXIX
ПРЕЗ АЛЯСКА

Форт Шелкърк се намира на левия бряг на Юкон, на няколко мили от Макмилан, един от най-значителните притоци на реката. Подобно на останалите в Аляска намиращи се на големи разстояния един от друг из обширните английски територии на северозапад той бе построен от грубо издялани високи дървени трупи, забити дълбоко в земята, за да могат при случай на опасност да издържат на атаките на войнствените индиански племена. Центърът му беше изграден от няколко дървени постройки с цинкови или медни покриви. Някои от тях служеха за складове за разменените предмети или за кожите, взети от индианците, други — за стаи на ловците от американските компании за кожи и за жилище на коменданта.

Бени и другарите му бяха топло приети от тези отлични ловци, които положиха големи грижи за тях. Първата работа на канадеца бе да попита дали могат да им предоставят лодка тъй като имаха намерение да слязат по Юкон чак до Доусън. За съжаление им бе отказано. Фортът притежаваше само една китоловна лодка и комендантът в никакъв случай не можеше да им я отстъпи, тъй като я ползуваха за преминаване през реката Затова решиха да се спрат за няколко дни тук, докато конете отпочинат, след което да преминат на отсрещния бряг, за да избегнат големия завой, който Юкон прави от устието на Макмилан до устието на Стюарт. Комендантът ги посъветва да запазят конете си, защото в Доусън се търсели много, дори най-лошите се продавали за стотици долари. Новините, които идваха от участъците, бяха също така изумителни и подхранваха надеждите им. Говореше се, че по бреговете на Клондайк са открити нови златоносни жили с приказни богатства и че златотърсачите за няколко седмици работа натрупвали несметни богатства. Тези новини така бяха развихрили въображението на ловците от форта че по-голямата част от тях бяха решили да се отправят към земите криещи скъпоценния метал. От двадесет и осемте ловци, които допреди няколко месеца населяваха форта седемнадесет се бяха отправили към Клондайк и горкият комендант се страхуваше, че и останалите рано или късно ще си отидат и ще го оставят сам. Фалконе и другарите му останаха четири дни и се снабдиха с нови мотики, лопати, барут и патрони, които вече бяха привършили, с нови дрехи и завивки. На петия ден заедно с конете бяха превозени на отсрещния бряг. Веднага се отправиха на запад, през много трудни за преминаване местности, тук-там блатисти. Срещаха се и необикновени равнини, където имаше истински реки от кал. Растителността бе много оскъдна. Рядко се виждаха иглолистни или кедрови дървета с жълтеникава кора, както и дрян. И дивечът бе малко. От време на време пробягваше някой смрадливец, или както ги наричаха индианците скункс, животинче с блестяща черна козина с една белезникава ивица на гърба, с големина около четиридесет сантиметра и със също толкова дълга опашка Тези животни не са опасни, но когато ги преследват, изпускат мазна течност от специални жлези. Тя има толкова отвратителна миризма, че кара и хора и животни да повръщат неудържимо и седмици след това да изпитват непоносимо отвращение. Дори кучетата не могат да ги понасят и бягат, като лаят отчаяно.

Групата вървеше вече два дни и все повече се отдалечаваше от Юкон, за да избегне големия завой. Накрая се озова в една долина затворена сред стръмни, почти отвесни планини. В далечината в края на нещо като дере се белееха някакви огромни маси, които те все още не можеха да различат добре.

— Какво има там? — запита Бени и спря коня си. — Вижте господин Фалконе.

— Бих казал, че това е повалена гора от бели дървета — отговори механикът.

— Дали не са вкаменени дървета? — попита Армандо. — Ти, чичо, знаеш, че са открили такива в Аризона.

— О, не, не са — каза Бени.

— Приличат на гигантски кости — забеляза Бек.

— Да може би. — промърмори канадецът. — Вероятно легендата за Големия Джордж е вярна?

— Кой е той? — попита Фалконе.

— Ще ви разкажа после Нека сега отидем да видим дали са дървета или скелети от огромни животни.

Пуснаха конете в галоп и след петнадесет минути бяха в началото на дерето. Пред учудените им погледи се откри изумителна гледка В средата на нещо като гигантска фуния, образувана от много високи скали, се намираха струпани стотици чудовищни скелети. Това бе планина от кости и огромни зъби някои извити, други прави, по-бели от слонова кост, черепи, гръбнаци, пищяли, ходила — различни по големина и размер. Сякаш стотици допотопни същества, кой знае поради какъв каприз на съдбата се бяха събрали тук, за да умрат заедно. В цялата тази купчина Фалконе можа да различи безброй скелети на елени-слонове или sivatherium, животни, принадлежали към изчезнал отпреди хиляди векове вид, подобни по форма на лопатара, но големи колкото слон, с глава, окичена с четири рога със странни разклонения, и шия, дебела, колкото дървен ствол; мастодонти с фантастични размери, принадлежащи към семейството на пахидермите, т.е. дебелокожи, но с хоботи и с дълги заострени зъби; мегатерии, високи пет метра и дълги седем, е лапи с обиколка повече от два метра и половина, с тела, защитени от черупки. Имаше и доста запазени скелети на динозаври — вид близък до мастодонтите, с два извити надолу и много дълги зъба като на моржовете. Не бяха малко и мамутите, родеещи се със слоновете, но гиганти.

— Колко много разпилени богатства — каза Фалконе— Тук има толкова слонова кост, че можем да станем милионери, без да отиваме в мините на Клондайк.

— Вярно е господине — съгласи се Бени. — Но за съжаление, ще са необходими стотици коне и коли, за да ги прекараме, а ние нямаме.

— А също и параходи — добави Армандо.

— Трябва точно това да е било мястото, където Големият Джордж е изтеглил късмета си — продължи Бени — Мислех, че е само легенда, но сега разбирам, че е истина.

— А кой е Големият Джордж? — попита Фалконе — Разкажи ни!

— Златотърсач, който почти мъртъв бил прибран и гледан от едно индианско племе. Той попитал своите закрилници дали в Аляска има богатства, а те вместо да го заведат на участъците, които тогава не били още известни, го отвели в гробище на отдавна изчезнали животни. Подпомогнат от племето, Големият Джордж събрал много слонова кост, с неимоверни усилия успял да пренесе товара си до брега на реката и да го натовари на лодка. Казват, че спечелил милиони долари, когато го продал в Съединените щати.

— Но ние никога няма да намерим племе което да се нагърби с такава задача — каза Фалконе

— За съжаление, господине. Видяхте какъв късмет имахме при тананците Да оставим тази слонова кост на някой друг, който не бърза толкова, и да тръгваме към страната на златото.

След три дни наближиха Стюарт и я прекосиха на около петнадесет мили от устието й. Тук направиха престой, за да могат животните да си починат. Като обикаляха из околностите да търсят дивеч, Бени и Фалконе намериха в една малка равнина няколко участъка, разработени вероятно от златотърсачи. Двамата започнаха да изследват извадения пясък и откриха тънки жилки от скъпоценния метал, но толкова дребни, че не си заслужаваше труда да ги събират. Откритието въпреки всичко ги въодушеви.

— Вече вървим през златоносни терени — каза Бени. — Започвам да чувствувам вълнението, което много сполучливо са нарекли златна треска. Кой знае колко съкровища и късове самородно злато се крият в тези все още девствени земи.

— Колосални богатства — възхити се Фалконе. — Може да се каже, че американската земя е замесена от злато и сребро.

— А участъците в Аляска?

— Все още не се знае точно колко се добива от тях, но предполагам, че сега извличат милиони долари, а в бъдеще ще дадат и повече.

— Какво щастие би било, ако и ние открием някоя добра жила, господин Фалконе.

— Ако златото не липсва за другите и за нас ще се намери, още повече че притежаваме добри инструменти.

— Какви?

— Почакайте да пристигнем до мястото и от големия сандък ще извадя един инструмент, който може би другите златотърсачи нямат. Бени, да се връщаме в лагера, тук няма дивеч.

— За щастие имаме достатъчно провизии да стигнем до Доусън.

— Така е Бени.

Тази нощ канадецът сънува планини от злато и участъци с приказни богатства. Представяше си, че се намира на бреговете на Клондайк и с всеки удар на лопатата извлича огромни късове самородно злато, всеки по няколко килограма.

На другия ден щяха да потеглят отново. Те можеха да съкратят част от пътя, ако тръгнеха на север, но не желаеха да се отправят към златоносната зона, преди да са си набавили хранителни запаси от Доусън, а и без да са получили информация за по-богатите райони. След като преминаха реката Индиано — десен приток на Юкон, се изкачиха отново по брега и пресякоха Клондайк при устието й. На другия ден видяха първите къщи на града и прекосиха границата на Аляска.