Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Time of Changes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Допълнителни корекции
hammster (2016)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ВРЕМЕ НА ПРОМЕНИ. 1993. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.4. Фантастичен роман. Превод: [от англ. и предг.] Юлиян СТОЙНОВ [A Time of Changes, Robert SILVERBERG]. Печатница: Абагар, Велико Търново. Формат: 21 см. Офс. изд. Тираж: 3 000 бр. С подв. Страници: 318. Цена: 38.00 лв. ISBN: 1407.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Допълнителна корекция от hammster

22

Настаниха ме в една разкошно обзаведена стая и ми казаха, че е отредена за мен. После се появиха две млади прислужници и се заеха да разсъбличат подгизналите от пот моряшки дрехи. Кикотейки се през цялото време, те ме поведоха към една просторна вана, изкъпаха ме, парфюмираха ме, сресаха косата и брадата ми, като ми позволяваха от време на време да ги пляскам и щипя. Облякоха ме в дрехи от фина тъкан, каквито не бях носил от времето, когато живеех в двореца. Предложиха ми и скъпи украшения — масивен пръстен, украсен, както по-късно научих с камъче от пода на Каменната черква и блестящ медальон, на който бе прикрепен кристал от земята на Треиш. След няколко часа миене, парфюмиране и педикюриране, най-сетне прецениха, че мога да се явя пред Върховния съдия. Сегворд ме прие в една стая, която наричаше свой кабинет, но по-скоро наподобяваше просторна зала, достойна за трона на един септарх, управник на света. Спомням си, че изпитах известна досада от този разкош, защото Сегворд не само не беше царствена особа, но и се числеше сред низшата аристокрация на Манеран и само щастливият обрат на съдбата, позволил му да заеме този важен пост, го бе въвел в света на богатството и величието.

Още с влизането попитах за моята вречена сестра Халум.

— С Халум всичко е наред — увери ме той. — Макар вестта за твоята смърт да помрачи веселата й душа.

— И къде е тя сега?

— На разходка из Шумарския залив. Там, на един от островите имаме вила.

— Омъжи ли се? — запитах обхванат от страх.

— За съжаление, все още не.

— Има ли си някой?

— Не — повтори Сегворд. — Целомъдрието изглежда й е по вкуса. Кинал, надявам се, че като се върне ще поговориш с нея и ще я убедиш, че вече е време да помисли за брак. С всяка измината година шансовете за удачен избор намаляват.

— И кога ще се завърне от пътуването до острова?

— Всеки момент — отвърна Върховният съдия. — Колко ще е изненадана само да те срещне тук!

Запитах го за обстоятелствата на моята въображаема смърт. Отвърна, че преди около две години дотук достигнала вестта, че съм изгубил ума си и се скитам нейде из Глин, безпомощен и объркан. Сегворд се усмихваше, сякаш за да ми подскаже, че прекрасно разбира истинската причина, която ме е накарала да напусна Сала и че в мотивите ми няма и капчица безумие.

— Малко по-късно, — продължи той, — получихме съобщение, че господарят Стирон е изпратил по дирите ти агенти, за да те върнат у дома на лечение. Халум тогава ужасно се боеше за теб. И най-накрая, в края на това лято, един от министрите на брат ти съобщи, че си поел към Хюишторите в средата на зимата и си се изгубил сред снеговете и развихрилата се невиждана от много време насам виелица.

— И, доколкото се досещам, тялото на господаря Кинал не е било намерено през пролетното затопляне и е било оставено да почива сред снеговете на Хюишторите, вместо да бъде докарано в Сала и погребано със съответните церемонии?

— Нямаше съобщение за открито тяло.

— Е, нищо чудно тялото да се е спуснало с пролетните реки на юг, за да спре пред прага на Върховния съдия на Манеран.

Сегворд избухна в смях.

— Имаш доста здрав вид за един дух!

— По-скоро изморен.

— Какво се случи с теб в Глин?

— Студено посрещане, но не само от страна на времето.

Разказах му, за това как са си измили ръцете роднините на майка ми, за престоя в планината и за всичко останало. След като изслуша разказа ми, съдията се поинтересува от по-нататъшните ми планове. Отвърнах, че възнамерявам да си намеря подходящо занимание, да преуспея в него, а също да се оженя и да се установя тук, защото за мен Сала е затворена, а към Глин не изпитвах никакъв интерес. Сегворд кимна замислено. После отбеляза, че точно в този момент в неговата служба имало свободно чиновническо място. Заплащането не било кой знае какво, нито постът бил престижен и да се моли един принц от Сала да заеме подобен пост би било почти абсурдно, но все пак работата била интересна, предоставяла добри възможности за развитие и можела да се окаже трамплин към нещо по-добро, докато се адаптирам към живота в Манеран. И тъй като от самото начало имах намерение да моля за нещо подобно, рекох му, че с радост бих приел предложението и че не изпитвам никакви угризения по повод моя благороднически произход, защото за мен тези неща са вече минало.

— Това, което възнамерява да постигне този човек тук, — заявих аз, — ще зависи единствено от неговите достойнства, а не от връзките или положението в обществото.

Което си беше чисто самохвалство, защото дори да не се възползвах от кралското си потекло, със сигурност възнамерявах да разчитам на връзките си по линия на моята вречена сестра и къде тогава щяха да се проявят собствените ми качества?