Джеймс Ролинс
Пясъчна буря (24)

ЕПИЛОГ

8 април. 14:45

Централата на АИОП Арлингтън, Вирджиния

Пейнтър Кроу стоеше пред вратата на офиса. Гледаше как служителят развива винтчетата на табелата с името. Табелата беше стояла там от самото създаване на Сигма. Смесени чувства се бореха у него — гордост и задоволство със сигурност, но също гняв и малко срам. Не беше искал да получи този пост при такива ужасни обстоятелства.

Табелката падна на пода.

Служителят я хвърли в боклука и взе новата табела в черно и сребърно от бюрото на секретарката. Нагласи я на вратата и я прикрепи с помощта на електрическата отвертка. Отстъпи назад.

— Как е? — попита той и накриви кепето си.

Пейнтър кимна, загледан в табелката.

Водачът на следващото поколение в Сигма.

След половин час трябваше да положи клетва и да поеме официално поста. Как би могъл да седне зад онова бюро?

Но такъв беше дългът му. Президентска директива. След всичко, случило се в Оман, АИОП беше разтресен от дъното до върха. Водачът на Гилдията беше член на собствената им организация. Пейнтър се беше върнал от Оман с подозренията си и с доказателството. Експертите успяха да възстановят данните от твърдия диск на лаптопа на Касандра. Там се намери следа, която доказа твърденията на Пейнтър.

Министърът беше разкрит.

Планът му да използва Сигма — осуетен.

За съжаление той лапна собствения си пистолет преди да бъде задържан. Разкриването и смъртта му със сигурност бяха нанесли тежък удар на Гилдията, но тя беше като митичната Хидра. Отрежи една от главите й и друга ще порасне след време на мястото й.

Пейнтър щеше да е готов.

Шум от стъпки привлече вниманието му и Пейнтър се обърна. Усмихна се широко и протегна ръка.

— Какво правите тук долу, сър?

Шон Макнайт пое ръката му.

— Старите навици умират трудно. Просто исках да съм сигурен, че си се настанил.

— Всичко е чудесно, сър.

Той кимна и го плясна по рамото.

— Оставям Сигма в добри ръце.

— Благодаря ви, сър.

Шон пристъпи напред, видя старата табелка с името си в кошчето и се наведе да я вземе. Вдигна я и я мушна под сакото си.

Лицето на Пейнтър почервеня от срам.

Но Шон само се усмихна и потупа сакото си отпред.

— В името на доброто старо време. — Отдалечи се. — Ще се видим на церемонията по клетвата.

Този ден и двамата щяха да полагат клетва.

Пейнтър поемаше поста на Шон, а Шон щеше да заеме овакантения директорски пост, останал след вицеадмирал Тони Ректър „Тигъра“.

Министъра.

Кучият му син беше толкова суетен, че си бе избрал кодово име, близко до собствената му фамилия. Ректор. Все ръководни постове.

В Оман Пейнтър почти беше решил, че Шон е предателят. Но когато беше чул Касандра да споменава Министъра, беше осъзнал грешката си. Двама мъже го бяха изпратили на тази мисия — Шон Макнайт и адмирал Тони Ректър. Естествено, Шон е уведомявал Ректър, своя шеф, за информацията от Пейнтър, и именно от Ректър е изтичала тя към Касандра.

Данните от лаптопа потвърдиха тази връзка.

Ректър се беше опитал да узурпира Сигма за своите цели. Касандра е била първата му къртица. Още във Фоксудс й е било наредено да улесни изтичането на военни тайни към китайците посредством Ксин Занг. Целта е била да се злепостави ръководството на Сигма и провалът да се използва като лост за отстраняването на Шон Макнайт от поста, така че Ректър да постави на негово място някой лоялен към Гилдията човек.

Но сега всичко беше приключило.

Той погледна към затворената врата. Тя щеше да се отвори към нова глава в живота му.

Замисли се за дългия път, който го беше довел дотук. Писмото още беше в джоба на сакото му. Той го извади. Плъзна пръст по острите му ръбове, по скъпата хартия на плика. Името му беше изписано отпред. Беше го получил миналата седмица. Ако нямаше достатъчно кураж да се изправи пред това, едва ли беше достоен да мине през вратата тук.

Счупи печата и извади съдържанието. Картичка с най-високо качество и калиграфски надпис.

Малък лист хартия изпадна от картичката. Той го хвана, преди да е паднал на пода, и го обърна.

Бъди там…

Кара

Като поклати леко глава и се усмихна, Пейнтър отвори поканата и я прочете. Юнска сватба на брега на езеро Рай, новото вътрешно сладководно езеро на Оман. Доктор Омаха Дан и доктор Сафиа ал Мааз.

Той въздъхна. Не го заболя чак толкова, колкото беше очаквал.

Замисли се за всички други, които го бяха довели до тази врата. Корал вече беше заминала на друга задача в Индия. Дани и Клей, вече първи приятели, участваха заедно в разкопки… в Индия. Мястото сигурно беше избрал Дани. Шахра и Рахим бяха обединили клановете си — обединение, отпразнуване от цял Оман. А в момента се строеше нов „Шабаб Оман“. Кара вземаше дейно участие в начинанието, като същевременно финансираше ремонта в Британския музей. Беше прочел в списание „Пийпъл“, че имала връзка с млад лекар, когото срещнала, докато се лекувала в някаква клиника за детоксикация.

Сведе поглед към бележката на Кара. „Бъди там…“ Може би щеше да отиде.

Но първо трябваше да мине през тази врата.

Пейнтър пристъпи напред, хвана дръжката, пое дълбоко дъх и натисна.

Напред към следващото голямо приключение.