Артър Кларк
Фонтаните на рая (25)

Глава 24. Божият пръст

„Dendrobium macarthinae“ обикновено разцъфваше при първия полъх на югоизточните мусони, но тази година подрани. Йохан Раджасингхе стоеше в своята оранжерия с орхидеи и се възхищаваше на сложно преливащите от виолетово в розово цветове. Изведнъж си спомни за последния урок, който научи, когато бе хванат в капан от половинчасов проливен дъжд, докато пак така се радваше на най-ранните цветове.

Погледна угрижено небето. Не, нямаше опасност да завали. Денят бе хубав. Купчини облаци омекотяваха жарките слънчеви лъчи. Но онова бе странно…

Бившият посланик никога не бе виждал подобно явление. Почти над главата му паралелните облачни ленти бяха разкъсвани от забележително атмосферно смущение. Наподобяваше чвор, прозиращ през шарките на гладко рендосана дъска. Като че бе циклон с диаметър само няколко километра.

Забрави любимите си орхидеи и излезе пред оранжерията, за да погледне по-добре. Сега въздушният вихър се преместваше бавно по небето, като оставената следа се открояваше ясно по разбърканите облачни пътеки.

Човек лесно можеше да си представи, че от небесата бе се спуснал божият пръст и чертаеше бразда през облаците. Дори Раджасингхе, който имаше понятие от управление на времето, не знаеше, че бе възможна такава точност! Но почувствува скромна гордост от факта, че преди почти тридесет години бе изиграл важна роля, касаеща настоящата случка. Тогава не му бе лесно да убеди оцелелите суперсили да предадат своите орбитални крепости и да ги поверят на властите за световно време. Бе се водила последната и най-драматичната битка в историята „с остени от плугове срещу мечове“ — ако древната метафора можеше да се разпростре над разигралите се събития. Днес лазерите, които някога заплашваха човечеството, насочваха своите лъчи към точно избрани части от атмосферата или към поглъщащи топлина мишени в най-отдалечените райони на Земята. Енергията им в сравнение с тази на малка буря бе незначителна, но достатъчна — също както енергията на падащ камък даваше начало на лавина или единичният електрон предизвикваше верижна реакция.

Раджасингхе не знаеше повече за техническите подробности, с изключение на това, че съществуваше мрежа от сателити, осъществяващи управление и контрол, както и компютри, които съхраняваха в своите електронни мозъци цялостен модел на земната атмосфера, ландшафта и водната повърхност.

Гледа насоченото преместване на циклона на запад, докато последният изчезна зад красивата палмова горичка, точно зад крепостния ров, ограждащ градините на удоволствията. Почувствува се като дивак от каменната епоха, вцепенен с раззинала уста пред чудесата на напреднала технология.

Вдигна поглед към невидимите инженери и учени, които препускаха около света в сътворените от човешка ръка небесни селения.

— Впечатляващо! — извика им. — Но се надявам, че знаете точно какво правите!