Артър Кларк
Фонтаните на рая (15)

Глава 14. Обучението на „Старглайдер“

Откъси от „Старглайдер. Обобщения“, първо издание, 2071 година:

„Сега вече ни е известно, че междупланетната космическа сонда-робот, обикновено наричан «Старглайдер», е напълно автономен и работи съобразно общи инструкции, запрограмирани в него преди шестдесет хиляди години. Докато пътешествува между слънцата, използува петстотинкилометрова антена, за да изпраща информация със сравнително бавна скорост към своята база, а от време на време приема случайни команди от «Стархоум» — нека заемем този прекрасен неологизъм от поета Леуелин ап Цимру.

Докато преминава през нашата галактика, обаче, има възможност да черпи енергия от Слънцето и по този начин препращането на информация нараства значително по обем. Освен това «презарежда батериите си», да използуваме тази далечна аналогия. И тъй като подобно на нашите «Паиъниър»-и и «Воиъджър»-и използува гравитационното поле на небесните тела, за да се отблъсква от звезда на звезда, ще действува вечно, освен ако някаква механическа повреда или космическа катастрофа не сложат край на кариерата му.

Кентавър била единадесетото му пристанище. След като бе заобиколило нашето слънце като комета, новият му курс бе насочен право към Тау Цети, отстояща на дванадесет светлинни години. Ако там има живот, новият диалог би започнал след 8100 година от новото летоброене…

«Старглайдер» обединява функциите както на изследовател, така и на посланик. Когато в края на някое от хилядолетните си пътувания открие технически развито културно общество, сондата се сприятелява с туземното население и започва комерсиален обмен на информация — единствената възможна форма на междупланетна търговия. Преди да отпътува отново на безкрайно пътешествие след кратко транзитно преминаване, «Старглайдер» дава последните си координати на своя роден свят, който започва да очаква пряка връзка с най-новия член на галактическата съобщителна мрежа.

В нашия случай в известен смисъл можем да се гордеем с факта, че идентифицирахме родното слънце и дори излъчихме своето първо предаване, преди «Старглайдер» да бе предал някакви звездни карти. Какъв невероятен късмет извадихме, че имаме толкова близки съседи!“

От първите съобщения на „Старглайдер“ стана ясно, че разбираше значението на няколко хиляди основни думи на английски и китайски език, което бе постигнал по дедуктивен път от анализа на нашите радио, телевизия и особено от предаванията на нашите услуги с видеотекст. Но по време на своето приближаване сондата бе успяла да избере съвсем не представителен подбор от целия спектър на човешката култура. Знанията й съдържаха малко от теоретичните науки, елементарна математика и произволни откъси от литературата, музиката и визуалните изкуства.

Подобно на всеки самоук гений „Старглайдер“ имаше обширни празнини в образованието си. Като се водехме от принципа, че бе по-добре да дадем в излишък, отколкото недостатъчно, подарихме на „Старглайдер“ „Оксфордския речник на английския език“, „Големия китайски речник“ (издание на „Мандарин“) и „Encyclopaedia Terrae“. Тяхното предаване в цифров вид отне малко повече от петдесет минути. Забележително бе, че веднага след това „Старглайдер“ остана безмълвен почти четири часа, което се оказа най-дългото прекъсване в ефира. Когато подновихме контакта, речникът му бе значително разширен и повече от деветдесет и девет процента от времето би могъл да издържи с лекота теста на Тюринг — тоест от съобщенията, получени от „Старглайдер“, нямаше начин да се различи дали бяха изпратени от машина или от много интелигентен човек.

Понякога се случваха пропуски. Например: използуване на двузначни думи, а също и липса на емоционален акцент в диалога. Това можеше да се очаква: за разлика от земните компютри, които можеха да повторят емоциите, вложени от техните създатели, то чувствата и желанията на „Старглайдер“ съответствуваха на напълно чужд за нас биологичен вид и следователно бяха трудно разбираеми.

Валидно бе и обратното. „Старглайдер“ схващаше напълно какво се имаше предвид с „Квадратът на хипотенузата е равен на сумите от квадратите на двата катета“. Но имаше не повече от бегла представа от възторга в ума на Кийтс, който бе написал:

„Омагьосващи чудодейни прозорци, отварящи се от пяната

на опасни морета, в приказни страни усамотени…“

И още по-малко от:

„Мога ли да те сравня с летен ден?

Ти си по-красива и по-сдържана…“

Така или иначе, с надежда да коригираме този пропуск дарихме на „Старглайдер“ хиляди часове музика, драма и сцени от земния живот, както на хората, така и на природата. По взаимно съгласие бе въведена известна цензура. Въпреки че едва ли би могла да се отрече склонността на човечеството към насилие и войнственост (твърде късно си припомнихме „Encyclopaedia“-та), бяха излъчени само няколко внимателно подбрани примера. А докато „Старглайдер“ бе достатъчно далеч и не можеше да прихване радиосъобщенията, нормалните такси на мрежите за разпространение на видеоинформация бяха нетипично ниски.

В продължение на векове — преди да достигне своята следваща цел, земните философи щяха да водят дебати със истинското разбиране на „Старглайдер“ за човешките дейности и проблеми. Но едно бе вън от съмнение. Стоте дни на присъствието му в пределите на Слънчевата система промениха необратимо представите на човека за Вселената, нейния произход и мястото му в нея.

Човешката цивилизация не можеше да остане същата след заминаването на „Старглайдер“.