Майкъл Кан
Заговорът „Ханаан“ (15)

Глава 14

След като привърших вечерята и измих съдовете, отворих кафявия плик и извадих тънка купчина от фотокопирани страници, прихванати с кламер в горния ляв ъгъл. Към тях Пол Мейсън бе прикачил бележка:

„Скъпа Рейчъл,

Това е брошурата, за която ти говорих. Фотокопирал съм я от колекцията редки книги в библиотеката на колежа «Барет». Утре в осем часа сутринта ще закусвам в кафето на улица «Мейн». Ако искаш да поговорим за това, ела там. Ще съм вън от къщи през по-голямата част от деня — имам срещи във факултета.

Много ми беше приятно, че те видях днес.

Твой проятел: Пол“

Срещи във факултета? Бяха ли същите като „семинарите“ му със студентките?

Махнах бележката и прелистих брошурата. Тридесет и една страници, снимани по две на едно фотокопие. „Лотарията на Ханаан“ от Амброуз Шпрингер. Издадена през 1903 година от „Шпрингер тръст“. Шпрингер бе посветил малката си книга на своята сестра: „За щедрото съчувствие, с което ме насърчаваше на всеки етап от това трудно начинание.“

Отидох в спалнята, махнах покривката от леглото и подпрях възглавниците. Запалих лампата върху нощното шкафче и удобно се настаних в леглото.

В увода си от две страници Шпрингер се оплакваше от трудностите, които „пречат на смелия човек, заел се със за дачата да спаси от гробницата на времето отдавна забравени истории от колониална Америка“. Задачата му го бе завела в „прашни мазета, усойни хранилища в стари църкви, в отдавнашни гробища, за да прочете едва забележим епитаф, гравиран в рушащи се и покрити с плевели надгробни плочи“. Обърнах на първа страница и започнах да чета.

„Няма нищо по-интересно в ранните дни на младата ни република от кратката история на Ханаан, Масачузетс. Притежателите на географски карти напразно ще търсят и най-малък картографски знак за това селище. Ханаан е просъществувал по-малко от четвърт век през XVII век и всички записки за него са били унищожени по единодушното решение на висшите църковни духовници. Останали са само няколко проповеди и дневници на младия пастор на Ханаан; опърпано обявление, написано на ръка, и избелелите записки в малката църква в селището. Тази мъчителна и далеч непълна хроника на случилото се бе спасена от забвение от скромния ви слуга, след като пожар разруши дома «Саут Хадли» на Джонатан Фрей, който води потеклото си от Джоузеф Фрей от Ханаан.

Нашият разказ започва през 1675 година, една година след като младият Уинтроп Марвел се е дипломирал като пастор в колежа «Харвард». За младостта му знаем малко. Роден е в Бостън през 1655 година и е шестият син на Ричард и Ан Марвел, които предприели опасното пътуване към новия свят през 1649 година.

След завършването на колежа «Харвард» младият свещеник се установил в селището Кеймбридж. През 1679 година някои от жителите на това свободно селище изявили желание да напуснат бреговете на река Чарлс поради липсата на подходяща земя и да потърсят нови територии в дивите земи на Западен Масачузетс. Младият Марвел се съгласил да ги придружи и да им бъде свещеник.

Сутринта на 10 май 1679 година сто и деветнадесет мъже и жени напуснали Кеймбридж с цялото си имущество, включително и седемдесет глави едър рогат добитък. След тържествена служба, проведена от пламенния млад свещеник, те се отправили на път под ударите на камбаната, която досега ги призовавала в църквата. Следвайки стари индиански пътеки през гъстите гори, те бавно се отправили на запад, а добитъкът им вървял след тях.

Седем дни по-късно тези пионери достигнали бреговете на широката река Кънектикът. Изкачили се на малък хълм с изглед към реката и започнали строителството на малкото си селище, което нарекли Ханаан, мислейки за Обетованата земя на евреите.

За първи път нещастието сполетяло Ханаан през септември 1685 година. Това било буря — достоен съперник по жестокост и безмилостност на голямата бостънска буря от 1635 година. Младият Марвел описва ужасната безмилостна атака в своя дневник:

«Толкова силна буря от вятър и дъжд никое живо същество по тези места, било то англичанин, или индианец, не е виждало. Приличаше на ураганите, описвани от индианци те. Започна сутринта и връхлетя за учудване на мнозина със страшна сила. Разруши няколко къщи, събори покривите на други, изтръгна хиляди дървета от корените, а високите борове пречупи по средата. Няколко души са убити, други са ранени. Едмънд Бърнард загуби милата си съпруга…»

Бурята разрушила почти половината от постройките в селището, включително малката църква и скромната къща на преподобния Марвел.

На следващия ден старейшините на Ханаан се срещнали с преподобния Марвел, за да съставят план за възстановяване на църквата. Според оцелелите църковни записи през този ден са присъствали Ричард Брадстрийт, Джоузеф Фрей, Саймън Блейк и Бенджамин Маршал. Под мъждукащата светлина на свещите старейшините от Ханаан обсъдили начините за събиране на средства за построяване на нова църква. След няколко часа те гласували да финансират реконструкцията чрез провеждане на лотария.

Драги читателю, припомни си, че в ранните дни на свободната ни република лотариите са били широко разпространени. Историята пази спомена поне за една лотария, проведена години преди тази в Ханаан: Джеймстаунската лотария. През 1607 година селцето Джеймстаун било основано от компания от Вирджиния. През 1612 година бъдещето на младото селище било в голяма опасност поради болестите и глада. Управниците на компанията от Вирджиния решили да организират лотария, с която да финансират експедиция и така да удължат живота на нещастното селище.

В колониална Америка чрез лотария са се набирали средства за много обществени мероприятия. Големите колежи в Колъмбия, Харвард, Дартмут и Уилямс са построени и поддържани чрез поредица от лотарии. Не трябва да забравяме, че през 1776 година Конгресът организира лотария за събиране на така необходимите средства за нашата революция. За съжаление тази лотария е истинско разочарование.“

Знаех за финансовите разочарования. Погледнах към плаката с рисунка на Матис, закачен на стената. Нито един от лотарийните ми билети не ме беше завел във Франция. Продължих да чета:

„Първата лотария в Ханаан през 1685 година имала успех, и малката църква била отново построена преди зимата. Но проклятието върху Ханаан останало и през февруари ужасна снежна буря разрушила църквата и убила няколко заселници. Хората отново построили своята църква, след като пак събрали пари чрез нова лотария.

Ново нещастие ги сполетяло през лятото и засегнало най-много младия пастор. Предишната зима Марвел се оженил за младата Рейчъл Лоуел, красиво шестнадесетгодишно момиче, което дошло на запад с родителите си. До първи юли според дневника на младия свещеник прекрасната му жена била бременна с тяхното дете. За съжаление две седмици по-късно тя била мъртва, жертва на четиридневната буря, накарала река Кънектикът да излезе от бреговете си. Прииждащата вода отнесла младата съпруга и тя намерила в нея смъртта си. Жалбите на натъжения й съпруг късат сърцата ни два века по-късно от записките в дневника му:

«Моята скъпа и обична жена напусна този живот само след седем месеца, и четиринадесет дни брачен живот, докато аз, лишен от сладката и прекрасна компания, оставам самотен и изоставен.»

През следващите няколко години преподобният Марвел по-рядко се доверявал на дневника си. Редките му записки свидетелстват за необичайна серия от нещастия, сполетели това селище без късмет. Познали глада, болестите, неколкократни индиански нападения, пожари и бури. Както преподобният Марвел пише:

«Не вярвам някъде да съществува по-нещастно селище от нашето, навлякло си гнева на дявола. Индианците разсипват насажденията ни. Продължителна чума нападна основните ни зърнени култури. Освен това омаломощиха ни болести — треска и смъртоносна малария, които позволиха на стрелите на смъртта да достигнат прозорците ни.

Но Ханаан позна и върховно щастие: изобилни реколти, възстановяване след фатални болести, неочаквана щедрост от заобикалящите ни диваци.»

 

Първоначално лотариите в Ханаан се провеждали на всеки две седмици и печелившите билети получавани жито или масло. Но някои от жителите възроптали, че богатите им съседи купуват много билети и по този начин увеличават шансовете си за победа. Първи преподобният Марвел въвел най-дълбоката новост (ако погледнем в ретроспекция) в лотарийната система: издавали се билети, предоставящи две възможности — да спечелиш награда или да ти се падне наказателен билет. Това елегантно решение против запасяването с билети привнесло нов елемент на риск в еднообразния живот на селището.

В началото наказателният билет бил просто глоба. Както е записал в дневника си от пети май 1690 година преподобният Марвел: «Филипс изтегли наказателен билет и съгласно правилника бе задължен да дари девет снопа жито на нашата църква.» Но на седми юли 1690 година изтеглилият наказателен билет отказал да плати и бил завързан на една греда и оставен така цял ден. До март 1691 година плащането на глоба било отменено и изтеглилият наказателен билет просто прекарвал един ден завързан на гредата.

Другото голямо изменение било направено следващата пролет. Бедните жители се оплаквали от високата продажна цена на лотарийните билети, а пък някои от богатите спрели да участват от страх да не изтеглят наказа телен билет. Последвалото намаляване на средствата заплашило съществуването на крехката икономика на селището. Църковните старейфшини се събрали с преподобния Марвел и гласували да се премахне закупването на билетите. Всеки възрастен жител на Ханаан бил включен в лотарията задължително и продажбата на билети била отменена. Годишна такса на глава от населението финансирала лотарията.

Проповедите и дневникът на преподобния Марвел са написани на малки листчета с размер четири на шест инча. Оцелелите проповеди разкриват обезпокоително внимание към библейските лотарии. Тази, която е пред мен, цитира Стария завет (Гл. 26:55 — 56), където Господ съветва Мойсей да преброи израелския народ и да раздели земята между хората чрез лотария. В същата тази проповед Марвел описва как първият цар на Израел бил избран чрез лотария. В друга проповед преподобният Марвел припомня на своите последователи, че след смъртта на Юда Искариотски лотария определя Матей, а не Йосиф за негов наследник и апостол.

За съжаление увлечението на Марвел по лотариите го води до убеждението, че те са тъмната страна на провидението:

«И тогава аз осъзнах, че в книгите си нашият Господ е скрил тайна, която не е била разкрита, но която тази вечер аз проумях, а именно, че Господ трябва да е играл на зарове при създаването на света.

От люлката до гроба животът на човека е предопределен в съответствие с божествения закон на Шанса. Господ е прилагал този закон. Той е единственият създател на закони. Но той е дал сила и средства на човека, чрез които да намери начин законът му за шанса да се прилага на земята.

Следователно един старейшина може да предписва удоволствия и наказания толкова дълго, че получателите да бъдат избрани според закона на шанса.»“

Лаенето на Ози ме стресна.

— Какво има, Ози? — попитах аз. Оставих книгата и станах от леглото. Той залая отново.

Намерих Ози в кухнята, обърнат към задната врата.

— Какво чуваш? — запитах аз, потупвайки го по главата.

Той размаха опашка и се отправи към дневната. Загледах се за момент в задната врата, а после го последвах в дневната. Стоеше до прозореца с изопнато тяло и наострени уши. Погледнах през прозореца. На улицата нямаше никой.

Ози ме погледна, а после отиде до фотьойла. Сви се на пода и положи глава върху предните си лапи.

Погледнах към куфарчето си, поставено до масичката за кафе. Имах да работя, но това можеше да почака.

— Хайде, Ози. Прави ми компания.

Той ме последва в спалнята и легна до крака на леглото. Взех брошурата и продължих да чета:

„Пасторът открил ентусиазирани съучастници сред четиримата старейшини, с които организирал първата лотария през 1685 година. Ужасните превратности в живота на Ханаан ги принудили да търсят отговор на загадката за тяхното нещастно селище. Преподобният Марвел припомня в дневника си:

«Кълнейки се тържествено да пазим тайна, ние се провъзгласихме за последователи на делото на Христа в създаването по взаимно съгласие на специално, неподчиняващо се на правилата Провидение.»

 

От 1694 година всички тегления на лотарията били провеждани тайно, тайно се изпълнявали и резултатите от нея. Оттогава никой в Ханаан не могъл да бъде сигурен дали добрият или лошият му късмет са дело на Бога или резултат от лотарията на Ханаан, провеждана тайно от църковните старейшини. Чрез лотария се избирало името, а после серия от тегления определяли съдбата на човека. Според намеците в дневника на преподобния Марвел тегленията на лотарията за един човек можели да продължат от полунощ до изгрев-слънце.

Въпреки че църковните записи продължават да регистрират радостите и скърбите на жителите, те не отбелязват никъде корените и причините на тези печалби и наказания. Научаваме, че Катерин Еймс е заставена да престои в църковния двор със закачено на гърдите й презряно греховно писмо, което Хоторн^[1] така язвително е обезсмъртил в книгата си за Естер Прайн. Но наистина ли тя е извършила прелюбодеяние? Църковните архиви пазят мълчание, а в дневника на преподобния Марвел няма и следа от това.

Бедните ставали богати, а богатите — бедни. Млади момичета увисвали на бесилки за магьосничество. Мистериозно умирали свинете. Стара вдовица открила скъпоценен камък, докато копаела в градината си. Прекрасен дух посетил и се съвокупил със седем мъже за една седмица. Голям пожар унищожил хамбара и добитъка на Джон Грийн, който на другата сутрин сипел проклятия срещу лотарията. А през всичкото това време природните сили и дивите индианци карали тази малка изолирана общност в пустошта да изпада в ужас.

Августейшият Котон Матер посетил за кратко Ханаан на 30 юли 1696 година. Шокът му от това, което видял, и решимостта му да спре богохулството са отбелязани в дневника му този ден:

«Днес Дяволът се опитва отново да ни съблазни, един много труден и изненадващ опит, по-заплетен поради неразбираемите обстоятелства, които досега не сме срещали. Вземайки предвид, че много хора, особено църковните старейшини, са си позволили свободата да извършват неща не за доброто име на Бога, а в подчинение на скандалната и тайна лотария, аз се възпротивих на това светотатство с Божието слово.»

Котон Матер се връща в Бостън и висшите църковни духовници се обединяват против всички форми на лотария, особено тайната лотария на Ханаан. Въпреки че могъществото на пуританската църква тогава е в упадък, преподобният Матер успява да прокара през 1697 година резолюция, с която се осъжда лотарията в Ханаан и се забранява на преподобния Уинтроп Марвел да служи в Масачузетс.

Последната записка в дневника на преподобния Марвел датира от 21 май 1697 година:

«Със старейшините се събрахме в църквата предната вечер и решихме да продължим лотарията в знайни и незнайни земи. Не сме доволни от обикновените средства и за това организирахме всичко това, докато живяхме в Ханаан. Трябва да вършим същото където и да отидем. Утре аз ще се отправя на път към земите на запад от реката.

Старейшините ще продължат да провеждат тайната лотария без мен.»

Преподобният Марвел напуснал Ханаан на следващата сутрин и за съжаление изчезнал завинаги в тъмните гори на Западен Масачузетс. Селището Ханаан било напуснато през 1698 година, като повечето от останалите жители се преместили в Нортхемптън, Спрингфийлд или Бостън.

Много малко се знае за старейшините на Ханаан и за тяхната лотария. Има един Ричард Брадстрийт, погребан в Бостън зад старата южна църква. Починал е през 1711 година. Същият Брадстрийт ли е? Има един Джузеф Фрей, погребан в Спрингфийлд през 1714 година. Според църковните архиви в Нортхемптън Бенджамин Маршал и семейството му са се отправили на запад. Все още съществува товарителница на името на Маршал от Форт Пит с дата 9 април 1720 година. Останалите старейшини, изглежда, са изчезнали, без да оставят следа.“

Бенджамин Маршал? — помислих си аз. Би ли могъл той да е предтеча на Греъм Маршал? Но по онова време това е било често срещано име. Имало е хиляди Маршаловци. Също както е имало хиляди с фамилията Голд. Взех химикалка от нощното си шкафче, подчертах името и продължих да чета:

„Отглас от лотарията на Ханаан се носел още години. Заблуда е недоказаното вярване, че старейшините са разпрострели влиянието си над Ханаан и че духовете им продължават да изпълняват тайните им черни дела против човешките и божии закони.

Наистина само преди няколко години отново чухме в доброто общество името Ханаан, този път от устата на млад възпитан човек на име Андрю Томпсън. Мистър Томпсън твърди, че е присъствал в Бостън на церемонията на откриването на мемориала в памет на младия полковник Робърт Шоу и чернокожите му войници. Тези от нас, които бяхме там в този знаменателен ден, гледахме със съчувствие опечалената вдовица на Шоу — Ан, която избухна в сълзи, когато махнаха покривалото на паметника. Прославеният скулптор на паметника, Огюстъс Сент Годенс, подкрепи вдовицата и каза: «Такава е била Божията воля.» Според мистър Томпсън Ан Шоу го погледнала с печални очи, усмихнала се горчиво и казала: «Не, сър. Не Божията воля, а лотарията на Ханаан.»

Не е необходимо да споменавам, че и други са били близо до подиума като мистър Томпсън, включително и авторът на тази брошура. Мога да кажа, че историята на мистър Томпсън е невероятна. Според мен налудничавата схема на преподобния Марвел е умряла заедно с него преди два века някъде в дивите Беркширски планини.“

Но умряла ли е наистина? — питах се аз.