Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (26)

Изпитание

ДО: Виктор Уилис, Председател, Национален съвет по астронавтика, Вашингтон

ОТ: Хейуд Флойд, борда на Американския космически кораб „Дискъвъри“

Относно: Повредата на бордовия компютър Хал 9000

Класификация: СЕКРЕТНО

Доктор Чандрасегарампилай (наричан тук д-р Ч.) завърши предварителния преглед на Хал. Инсталира всички липсващи модули и сега компютърът функционира нормално. Подробности за действията и заключенията на д-р Ч. се съдържат в доклада, който двамата с доктор Терновски скоро ще представят.

Междувременно вие ме бяхте помолили да направя резюме без технически термини за нуждите на Съвета и по-специално за новите членове, които не са запознати с обстоятелствата. Искрено казано, съмнявам се в способностите си да ви дам подобна информация; както ви е известно, не съм специалист по компютрите. Но ще направя всичко възможно.

Проблемът очевидно е възникнал в резултат на конфликт между основните инструкции, вложени в Хал, и изискванията на Сигурността. По личното настояване на Президента съществуването на „Т.М.А.-1“ бе пазено строго секретно. Само определени хора имаха достъп до информацията.

Мисията на „Дискъвъри“ до Юпитер бе вече в напреднал стадий на планиране, когато „Т.М.А.-1“ бе открит и излъчи сигналите си към планетата. Тъй като функциите на първия екипаж (Боумън, Пуул) се заключаваха само в това да отведат кораба до крайната му цел, реши се те да не бъдат запознавани с новите обстоятелства. Понеже членовете на групата за проучвания (Камински, Хънтър, Хуайтхед) бяха тренирани поотделно и бяха приведени в състояние на хибернация преди началото на пътешествието, считаше се, че трябва да се постигне по-висока степен на секретност, защото опасността от изтичане на информация (случайно или по друг начин) би трябвало да се сведе до минимум.

Бих искал да ви напомня, че по онова време (вж. Меморандума ми НСА 342/23/СТРОГО СЕКРЕТНО от 01.04.03) аз изказах някои възражения относно тази политика. Обаче те бяха отхвърлени на по-високо равнище.

Тъй като Хал бе способен да пилотира кораба без човешка намеса, бе решено, че той трябва да бъде програмиран така, че да извърши мисията автономно, в случай че екипажът не е в състояние да го направи, или загине. Така че на него му се предостави всичкото познание за кораба и мисията, ала му бе забранено да разкрива каквато и да е информация на Боумън и Пуул.

Ситуацията се оказа конфликтна по отношение на целта, за която бе проектиран Хал — точното преработване на информация без изкривяване и без скриване на фактите. В резултат Хал разви, както бихме се изразили за някое човешко същество, психоза или по-специално шизофрения. Д-р Ч. ме информира, че на езика на техническата терминология Хал е попаднал в примката на Хофщадтер-Мьобиус, често срещано явление сред най-съвременните компютри с автономни програми за изпълнение на дадена задача. Той предлага да се свържете със самия професор Хофщадтер за повече информация.

С други думи (ако правилно разбирам д-р Ч.) Хал се е натъкнал на неразрешима дилема и е развил параноични симптоми, насочени против програмирането му на Земята. Ето защо той се е опитал да прекъсне радиовръзката с Наземната контрола, като най-напред е докладвал за (несъществуваща) грешка в антеновия възел АЕ-35.

Това го е въвлякло не само в пряка лъжа, което вероятно е утежнило още повече психозата му, а и в конфронтация с екипажа. Възможно е (можем само да гадаем, разбира се) единственият изход от положението да е било елиминирането на човешките същества, което съумял да извърши твърде успешно. Погледнато обективно, би било интересно да се види какво би станало, ако компютърът бе продължил мисията сам, без човешко „вмешателство“.

Това е буквално всичко, което можах да науча от д-р Ч.; не искам да продължавам да го разпитвам, тъй като от прекомерната работа той се намира на прага на изтощението. Но и без това трябва искрено да заявя (и ви моля да го пазите в тайна), че д-р Ч. не желае много да ни помага. По отношение на Хал е заел отбранителна позиция, което понякога създава неимоверни трудности при дискутиране на проблема. Дори д-р Терновски, от когото може да се очаква по-голяма независимост, често е на неговото мнение.

Единственият наистина важен въпрос обаче е: Може ли да се разчита на Хал и в бъдеще? Разбира се, д-р Ч. не се съмнява в това. Твърди, че е изтрил спомена му за всички травмиращи го събития, които са довели до раздвоението. Освен това не вярва, че Хал може да страда от нещо аналогично на човешкото чувство за вина.

Във всеки случай изглежда невероятно, че ситуацията, причинила проблема, може отново да възникне. Въпреки че Хал страда от някои особености, те не са от естество, което би довело до някакви опасения; показва само признаци на слабо раздразнение, понякога дори е доста забавно. А както знаете (д-р Ч. обаче не го знае), взел съм мерки, за да контролираме ситуацията.

И така да сумирам: рехабилитацията на Хал 9000 се извършва задоволително. Бихме могли дори да кажем, че е в изпитателен период.

Чудя се дали самият той го осъзнава.