Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (16)

Частна линия

„… Здравей, Димитри. Тук е Уди, който ще превключи на Ключ 2 след две секунди… Здравей, Димитри — умножи Ключ 3 и Ключ 4, извлечи корен кубичен, прибави «Пи» на квадрат и използвай най-близкото цяло число за Ключ 5. Ако твоите компютри не са милион пъти по-бързи от нашите — а аз съм дяволски сигурен, че не са, — никой няма да може да дешифрира това съобщение, нито от твоята, нито от моята страна. Но ти може би трябва да даваш обяснения; както и да е, добър си по тази част.

Впрочем обичайните ми превъзходни източници ме информираха за неуспеха на последния опит да се убеди стария Андрей да си подаде оставката; разбирам, че вашата делегация не е имала повече късмет от останалите и той все още ви виси на врата като Президент. Умирам си от смях; много помага на Академията, няма що. Знам, че е минал деветдесетте и че е станал, е, да го наречем малко инат. Но не чакайте помощ от мен, дори да бях най-добрият специалист по безболезнено отстраняване на престарели учени в света, ох, съжалявам, в Слънчевата система.

Би ли повярвал, ако ти кажа, че все още съм малко пиян? Почувствахме, че заслужаваме малко тържество, след като вече сме се срещнали… по дяволите… след като сме осъществили срещата с «Дискъвъри». Освен това снабдихме се с още двама члена на екипажа, които трябваше да поздравим. Чандра не вярва в алкохола — като пиел, заприличвал на човек, — ала Уолтър Кърноу пи и заради него, дори заради още един. Единствено Таня остана трезва като морков, което можеше да се очаква.

Моите сънародници, американците — боже мой, звуча като някой политик, — излязоха от хибернация без никакви проблеми и сега нямат търпение да започнат работа. Трябва да бързаме; не само защото времето лети, а защото «Дискъвъри» изглежда в много лоша форма. Не повярвахме на очите си, когато видяхме, че безупречно белият й корпус е станал болезнено жълт.

Виновен е, разбира се, Йо. Корабът се е спуснал по спирала до три хиляди километра, а на всеки няколко дни различни вулкани изригват мегатонове сяра нагоре към небето. Дори да си гледал филмите, пак не можеш истински да си представиш какво е да висиш над подобен ад; ще се радвам да се измъкнем оттук, дори да се отправим към още по-тайнствени места — и може би много по-опасни.

През 2006 година летях над Килауеа, когато тя изригна; беше ужасно, невъобразимо, но беше нищо — казвам ти, нищо, — в сравнение с това. В момента сме над тъмната половина, което е още по-лошо. Виждаш достатъчно малко, за да си представяш какво ли не. Толкова е близо до Ада, колкото винаги съм искал да достигна…

Някои от серните езера са тъй горещи, че светят, но по-голямата част от светлината се излъчва от изпразването на електрическите заряди във въздуха. На всеки няколко минути наоколо сякаш всичко експлодира, като че ли е блеснала гигантска фотосветкавица. Вярвам, че това не е толкова лоша аналогия; милиони ампера се движат в енергийния поток, свързващ Йо и Юпитер, и много често се получава прекъсване във веригата. Тогава се появява най-мощната светкавица в Слънчевата система и половината наши прекъсвачи подскачат от състрадание.

Появи се изригване точно под терминатора и сега виждам огромен облак застрашително да се придвижва към нас и да засенчва слънцето. Чудя се дали ще се издигне до височината, на която сме, а дори и да се издигне, докато стигне до нас, ще е вече безопасен. Наистина е зловещ — космическо чудовище, което се опитва да ни разкъса.

Скоро след като пристигнахме, разбрах, че Йо ми напомня на нещо; тази мисъл ме мъчеше цели два дни и трябваше да направя сверка с архивите, тъй като библиотеката на кораба не можеше да ми бъде от помощ — срамота! Спомняш ли си как те представих на «Господаря на пръстените», когато бяхме още деца, на онази оксфордска конференция? Йо е Мордор; надзърни в Част 3. Там има един пасаж за «реките от огнена лава», които си пробиват път… Докато се охладят и застинат в «изкривени драконови форми, които изтерзаната земя е издълбала». Превъзходно описание; как е знаел Толкиен какво представлявала Йо четвърт век преди някой да го е зървал? Можем да кажем дори, че природата имитира изкуството.

Добре поне, че няма да кацаме тук; мисля, че дори покойните ни китайски колеги не биха се опитали да го сторят. Вероятно някой ден и това ще бъде възможно; има райони, които изглеждат доста стабилни и са до голяма степен пощадени от серния дъжд.

Кой би повярвал, че ще изминем целия път до Юпитер, най-голямата планета, и после ще я отминем? И все пак ето какво вършим през по-голямата част от времето; а когато не наблюдаваме Йо или пък «Дискъвъри», ние си мислим за… Артефакта.

Все още се намира на десет хиляди километра разстояние, горе в точката на колебаещия се баланс, ала когато го погледна през телескопа, той изглежда тъй близо, че бих могъл да го докосна с ръка. И понеже няма нищо характерно, никакъв показател за размерите му и окото не може да ги прецени, той изглежда два километра на дължина. Ако е твърд, би могъл да тежи милиарди тонове.

Но дали е твърд? Няма почти никакво радарно ехо. Виждаме го само като черен силует на фона на юпитеровите облаци триста хиляди километра под нас. Освен размерите, той прилича изцяло на монолита, който изкопахме на Луната.

Е, утре вече се качваме на «Дискъвъри» и не знам кога ще имам време или възможност отново да се свържа с теб. Но има още нещо, стари ми приятелю, преди да прекъсна.

Става въпрос за Керълайн. Така и не разбра защо трябваше да напускам Земята и, знаеш ли, понякога си мисля, че никога няма да ми го прости. Някои жени не вярват, че любовта е единственото те мислят, че тя е всичко. Може би са прави… всъщност вече е твърде късно да спорим по този въпрос.

Опитай се да я обориш, когато ти се отдаде възможност. Тя спомена, че иска да се върне на континента. Страхувам се, че ако го стори…

Ако не успееш с нея, опитай се да развеселиш Крис. Липсва ми повече, отколкото смея да ти доверя.

Той ще повярва на чичо Димитри — ако му кажеш, че баща му го обича и че ще се върне при него, колкото е възможно по-бързо.“