Артър Кларк
Втора одисея: 2010 (15)

Бягство от великана

Когато Флойд пристигна в кабината за наблюдения — дискретно последвал Женя след десет минути, — Юпитер вече изглеждаше далеч, далеч. Ала това можеше и да е илюзия, основана на неговите познания, а не плод на онова, което виждаха очите му. Току-що бяха излезли от атмосферата на Юпитер и планетата все още изпълваше половината небе.

И ето ги вече — както възнамеряваха, — нейни затворници. През последния пълен с напрежение час те нарочно бяха изхвърлили излишната скорост, която щеше да ги изведе направо извън Слънчевата система към звездите. Сега пътуваха по елипса — класическата Хохманова орбита, — която щеше да ги кара да сноват между Юпитер и орбитата на Йо, която бе с 350 000 километра по-високо. Ако не включеха отново двигателите — или пък ако не можеха да го сторят, — „Леонов“ щеше да заснове между тези две точки, извършвайки едно завъртане на всеки деветнайсет часа. Щеше да се превърне в най-близката до Юпитер луна, ала не за дълго. Всеки път, Когато се докоснеше до атмосферата, щеше да губи височина, докато паднеше със спираловидни движения и се разбиеше.

Флойд не бе любител на водката, но се включи в компанията без каквито и да било задръжки, за да вдигне тържествена наздравица за проектантите на кораба и да изрази благодарността си към Сър Исак Нютон. След това Таня върна с твърда ръка бутилката обратно в шкафа; предстоеше им още много работа.

Въпреки че го очакваха, всички подскочиха при внезапния приглушен тътен от експлозиите и раздрусването при разделянето. Няколко секунди по-късно огромният, все още светещ диск се появи плаващ пред очите им, преобръщайки се бавно, докато се отдалечаваше от кораба.

— Гледайте! — извика Макс. — Летяща чиния! Кой има фотоапарат?

Последва смях с отчетлива нотка на нервно облекчение. Той бе прекъснат от гласа на командира в по-строга тоналност.

— Сбогом, верен ни топлинен щит! Свърши чудесна работа.

— Ала каква загуба! — възкликна Саша. — Това са най-малко два тона. Помислете си колко много товар бихме могли да носим срещу заплащане!

— Ако това е доброто, консервативно руско инженерство — включи се и Флойд, — тогава и аз съм за него. Много по-добре е да имаш няколко тона в излишък, отколкото да не ти достига един милиграм.

Всички изръкопляскаха на благородните сентенции, докато излишният вече щит изстина до жълто, после червено и най-после стана черен и се сля с космоса. Изчезна от погледа им, когато беше само на няколко километра и единствено внезапната поява от време на време на някоя засенчена звезда издаваше присъствието му.

— Предварителната проверка на орбитата е завършена — израпортува Василий. — Намираме се на десет метра в секунда от правилния си вектор. Не е лошо като за първи опит.

Новината бе последвана от тиха въздишка на облекчение, а няколко минути по-късно Василий направи още едно съобщение:

— Промяна на положението за корекция на курса; делта ви шест метра в секунда. След една минута — двайсетсекундно изгаряне.

Бяха все още толкова близо до Юпитер, че бе невъзможно да повярват, че корабът бе навлязъл в орбита около планетата. Със същия успех можеха да се намират на голяма височина в самолет, който се измъква от морето от облаци. Нямаше критерий за мащаб; лесно им беше да повярват, че се отдалечават от земен залез; червените, розови и виолетови отблясъци под тях изглеждаха толкова познати!

А това бе измама; нищо наоколо нямаше своето земно сравнение. Цветовете бяха характерни, нямаха нищо общо с тези на земния залез. Самите газове бяха съвършено различни — метан, амоняк и магьосническа смес от въглеводороди, забъркана в казан заедно с водород и хелий. Нито следа от кислород, от дъха на човешки живот.

Облаците плуваха от хоризонт до хоризонт в успоредни линии, разбърквани от време на време от вихри и урагани. Тук-там изблици на газове с по-светъл цвят променяха картината и Флойд виждаше тъмния край на огромен въртоп, вихри от газ, който водеше надолу към неизмеримите дълбини на Юпитер.

Затърси с очи Голямото червено петно, после сам отпъди тази глупава мисъл. Невероятната гледка от огромни маси облаци под него съставляваха само няколко процента от необхватността на Червеното петно; човек би могъл да очаква със същия успех да разпознае контурите на Съединените щати от някой аероплан, който лети ниско над щата Канзас.

— Корекциите са направени. Следваме орбита на пресичане с Йо. Време на пристигане: осем часа, петдесет и пет минути.

По-малко от девет часа, за да се отдалечим от Юпитер и да се срещнем с каквото ни очаква там, помисли си Флойд. Избягахме от великана, ала той представляваше опасност, която предварително очаквахме и за която се бяхме подготвили. Онова, което ни очаква, е изцяло неизвестно.

А когато оцелеем и от това предизвикателство, ще трябва отново да се върнем на Юпитер. Ще имаме нужда от неговата сила, за да се изстреляме към дома без опасност.