Софи Кинсела
Тайният живот на Беки Б. (25) (Маниашки роман)

Двадесет и четири

Ммм.

Върхът на блаженството!

Лежа в най-удобното легло на света, чувствам се сънливо замечтана, изтъкана от усмивки и щастие, а утринното слънце играе гальовно по затворените ми клепачи. Протягам ръце над главата си и се отпускам със задоволство върху планината от пухени възглавници. О, чувствам се прекрасно. Чувствам се… удовлетворена до краен предел. Нощта беше абсолютно…

Ами, да кажем, че беше…

Е, добре де, не е нужно да ви го казвам точно това. Пък и можете да си използвате въображението, предполагам. Ами… използвайте го.

Отварям очи, сядам в леглото и посягам към чашата кафе, донесена от румсървиса. Люк е под душа, така че съм насаме с мислите си. Не искам да ви прозвучи високопарно или нещо подобно, но… имам чувството, че това е един наистина изключително значителен ден в живота ми.

И не става дума само за Люк… въпреки че всичко беше толкова… ами… удивително, всъщност. Господи, той наистина знае как да…

Както и да е. Не това е важното. Важното е, че не става дума само за Люк… нито само за новата ми работа в „Сутрешно кафе“ (въпреки че всеки път, когато се сетя за нея, усещам да ме изпълва някаква удивено невярваща радост).

Не, става дума за нещо много повече от всичко това. А именно, че се чувствам като съвършено нов човек. Чувствам се така, сякаш съм… пораснала. Съзряла съм. Навлизам в нов етап от живота си… с различни възгледи и различни приоритети от преди. Като се сетя за предишния си лекомислен начин на мислене… ами, честно, обзема ме желание да се надсмея над себе си. Новата Ребека е толкова по-сериозна и по-разумна. Толкова по-отговорна. Сякаш розовите очила изведнъж са паднали от очите ми и вече съвсем ясно виждам какво е наистина от значение на този свят и какво не е.

По едно време тази сутрин дори си помислих, че бих могла да се заема с политика или нещо подобно. Снощи Люк и аз говорихме малко за политика и трябва да кажа, че ми хрумнаха доста интересни възгледи по тези въпроси. Спокойно мога да бъда един млад и умен премиер, така де… жена-премиер… и непрекъснато да ме интервюират за телевизията по разни значими теми. Вероятно ще се специализирам в здравеопазването или в образованието, или нещо подобно. Може и в международните отношения.

Нехайно взимам дистанционното и включвам телевизора с идеята да погледам и чуя новините. Превключвам няколко пъти каналите, като се опитвам да намеря Би Би Си, но телевизорът сякаш непрекъснато запецва на някакви тъпи кабелни сериали и токшоута. След малко се отказвам от търсенето и оставям да върви някаква кабелка, наречена Кю Ви Ти или нещо подобно. Отпускам се назад върху възглавниците.

Отпивам от кафето и си мисля, че в действителност аз съм един доста сериозно мислещ човек. Вероятно именно поради това двамата с Люк се разбираме толкова добре.

Ммммм. Люк. Ммммм, колко е сладко да си мисля за него. Чудя се къде ли изчезна.

Сядам в леглото и вече си мисля да отида да го изненадам в банята, когато един женски глас откъм телевизора приковава вниманието ми:

— … предлага оригинални слънчеви очила на „Н. К. Малоуни“. С рогови рамки в два варианта — в черно и в бяло — и с отличителното лого „НКМ“ в опушен хром.

„Интересно“, мисля си разсеяно. Слънчеви очила на „Н. К. Малоуни“. Винаги съм си мечтала за такива очила.

— Ако купите и трите чифта… — Жената прави пауза за по-силен ефект. — … ще платите не четиристотин лири… не и триста… А само двеста лири стерлинги! Спестявате над 40% от цената в магазинната мрежа.

Зяпвам поразена в екрана на телевизора.

Но това е невероятно! Абсолютно невероятно. Имате ли представа колко струват в магазина едни слънчеви очила на „Н. К. Малоуни“? Най-малкото сто и четиридесет лири. За един чифт! Което означава, че в случая спестяваш…

— Не изпращате никакви пари предварително — казва жената. — Достатъчно е да се обадите на телефон…

С разтуптяно сърце грабвам рекламния хотелски бележник от нощното шкафче до леглото и бързо записвам номера. Абсолютно невероятно! Слънчеви очила на „Н. К. Малоуни“. Просто не мога да го повярвам. Цели три чифта! Ще ми стигнат до края на живота. Хората ще започнат да ме наричат Момичето със слънчевите очила на „Н. К. Малоуни“. (А тези на „Армани“, които си купих миналата година, вече за нищо не стават. Абсолютно демоде са!) О, боже, такава изключително успешна инвестиция!

С треперещи ръце набирам номера… и веднага успявам да се свържа! Боях се, че линията ще е нонстоп заета от наплива обаждания, провокирани от тази невероятно изгодна сделка. Диктувам името и адреса си, благодаря сърдечно на жената отсреща и затварям телефона с блажена усмивка на лицето. Днешният ден е направо върхът! Абсолютно! А още е само девет сутринта!

Преливаща от щастие се мушвам отново под завивките и затварям очи. Може би двамата с Люк ще прекараме целия ден тук, в тази прелестна стая. Може би ще поръчаме да ни донесат в леглото стриди и шампанско. (Надявам се, че това няма да стане все пак, защото ненавиждам стридите.) Може би ще…

„Девет часът!“ изведнъж се разнася тъничко гласче в съзнанието ми. Смръщвам се за миг, тръсвам глава, после се обръщам на другата страна, за да го прогоня. Гласчето обаче не изчезва, ами упорито разсейва мислите ми.

Девет часът. Девет ча…

Изведнъж сядам рязко в леглото, а сърцето ми затуптява ужасено. О, боже!

В девет и половина!

Дерек Смийт!

Обещах му да отида. Обещах му да отида! А ето ме тук, излежавам се в „Риц“, въпреки че имам само половин час до срещата. О, боже! Какво да правя?!?

Изгасям телевизора и заравям лице в дланите си, като се опитвам да разсъждавам спокойно и рационално. Добре, ако тръгна абсолютно веднага, може и да стигна навреме. Ако се облека светкавично, прелетя надолу по стълбите и скоча в първото минало такси… може и да стигна навреме. Фулхам не е чак толкова далеч от „Риц“. Пък и по принцип имам право на петнадесет минутки закъснение, нали така? Можем да се срещнем. Срещата ни може да се състои.

Така де, теоретично би могла да се състои.

— Здрасти — казва Люк, подавайки се иззад вратата на банята. Омотал е около кръста си бяла хавлиена кърпа, по раменете му блестят капчици вода. Снощи дори не успях да обърна внимание на раменете му. Господи, колко са секси! Всъщност, той като цяло е дяволски… мммм…

— Ребека, всичко наред ли е?

— О! — отвръщам леко стресната. — О, да, всичко е прекрасно. Върхът! И знаеш ли какво? Току-що си купих… направо невероятно…

И в същия миг изведнъж млъквам насред изречението. И аз не знам защо.

— Така де… току-що закусих — завършвам ни в клин, ни в ръкав, като махвам по посока на донесената от румсървиса табла. — Направо невероятно вкусно.

По лицето на Люк се изписва леко озадачено изражение и той хлътва отново в банята. „Добре, Ребека, мисли бързо!“, заповядвам си полугласно. Какво да правя? Дали да се облека светкавично и да хукна? Ще успея ли за срещата?

Ръката ми обаче вече се протяга към ръчната ми чанта, сякаш съвършено, независимо от моето желание… измъква една визитка и набира посочения номер.

Така де, не е нужно на всяка цена да се срещаме, нали?

Все едно, и без това едва ли ще стигна навреме.

А той вероятно дори не би имал нищо против да отложим срещата. Сигурно има куп други неща, с които би предпочел да се занимава, вместо да си губи времето с мен. Ами да, нищо чудно дори да не забележи, че не съм отишла.

— Ало? — казвам в слушалката и изтръпвам от наслада, когато Люк се промъква зад гърба ми и започва да ме захапва лекичко по ухото. — Ало? Да, бих искала… бих искала да оставя едно съобщение за мистър Дерек Смийт.

Bank of Helsinki

Helsinki House

124 Lombard St

London EC2D9YF

Rebecca Bloomwood

c/o William Green Recruitment

39 Farringdon Square

London EC47TP

5 April 2000

--------------------------------------------------------------------------

„Hyva Rebecca Bloomwood,

Saanen jalleen kerran onnitella teita hienosta suorituksestanne — talla kertaa «Morning Coffee» — ohjelmassa. Arvostelukykynne ja nakemyksenne tekivat minuun syvan vaikutuksen ja uskon, etta teista olisi suurta hyotya talla Helsingin Pankissa.

Olette todemnakoisesti saanut lukemattomia tyotarjouksia — teidan lahjoillanne voisi hyvin saada minka tahansa toimen «Financial Timesista». Pyydan teita kuitenkin viela kerran harkitsemaan vaatimatonta yhtiotamme.

Parhaiten teille ehka sopisi viestintavirkailijan paikka, joka meilla on talla hetkella avoinna. Toimen edellimen haltija erotettiin hiljattain hanen luettuaan toissa «Playboyta».“

Parhain terveisin

Ystavallisesti

Jan Virtanen"

Bank of Helsinki

Helsinki House

124 Lombard St

London EC2D9YF

Rebecca Bloomwood

c/o William Green Recruitment

39 Farringdon Square

London EC47TP

5 април 2000 г.

--------------------------------------------------------------------------

„Мила Ребека Блумууд^[1],

Бих желал още веднъж да Ви поздравя за отличното Ви представяне — този път в програмата «Сутрешно кафе». Вашите критически способности и проницателност ми направиха дълбоко впечатление и вярвам, че ще имаме голяма полза от Вас тук, в Банк ъф Хелзинки.

Вероятно сте получили безброй предложения за работа — с Вашите способности бихте могли да получите каквито работа пожелаете във «Файнаншъл Таймс». Моля Ви, все пак още веднъж да помислите за скромната ни фирма.

Може би най-подходяща за Вас би била длъжността на служител във Връзки с обществеността, която в момента е открита. Предишният служител на това място бе уволнен неотдавна, след като бе хванат да чете на работното си място «Плейбой».“

С най-приятелски поздрав: Ян Вертанен

„Изящни рамки“ ООД

Щастливото семейство

Бърнсайд Роуд 23 ОА

Лийдс L64ST

Мис Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

7 април 2000 г.

--------------------------------------------------------------------------

„Скъпа Ребека,

Пиша Ви, за да потвърдя, че получихме изработените от Вас 136 изящни рамки, Благодарим Ви за чудесното изпълнение. Прилагаме към настоящето писмо и чек за 272 лири стерлинги, както и формуляр, който да попълните, за да получите следващия си пакет с материали.

Нашият мениджър по контрол на качеството, мисис Сандра Роуботам, ме помоли да ви уведомя, че е удивена от съвършеното изпълнение още при първия ви опит. Начинаещите рядко постигат такова качество. Очевидно е, че Вие имате талант за ръчен труд.

Ето защо бихме желали да Ви поканим да дойдете и да демонстрирате техниката си по време на нашия пореден семинар по изработка на изящни рамки, който ще се състои на 21 юни в Уилмслоу. Това е събитие, при което всички членове на нашето щастливо семейство се събират под един покрив, за да споделят опит и интересни случки от работата си по изработването на изящни рамки. Страшно е забавно, повярвайте ми!

С огромно нетърпение очакваме да се поучим от Вас.

Щастливо изработване на изящни рамки!“

Малкълм Хедли, мениджър

Р.S. Вие ли сте тази Ребека Блумууд, която дава финансови съвети в „Сутрешно кафе“?

Ендуич Банк

Клон Фулхам

Фулхам Роуд 3

Лондон

Мис Ребека Блумууд

Бърни Роуд 4, ап. 2

Лондон

10 април 2000 г.

--------------------------------------------------------------------------

„Скъпа мис Блумууд,

Благодаря за оставеното на телефонния секретар съобщение от 9 април, неделя.

С прискърбие научих, че все още страдате от остра форма на агорафобия.

Имайки предвид относително доброто здравословно състояние на вашата банкова сметка понастоящем, предлагам Ви засега да отложим срещата си.

Бъдете сигурна все пак, че ще следя отблизо положението и веднага ще се свържа с Вас, ако забележа рецидив на заболяването.

С най-добри пожелания.“

Искрено Ваш: Дерек Смийт, мениджър

P.S. С удоволствие гледам изявите ви в „Сутрешно кафе“.