Майк Резник
Пророчицата (28)

27.

Пенелопа Бейли стоеше до дървена пейка край езерото до къщата й, с очи, сляпо вперени в небето. Те — виждаха това, което никой друг на Моцарт не можеше да види, а и само няколко сложни уреда на планетата успяваха да уловят.

— Ти си глупак, Мойсей Мохамед Христос — прошепна тихо тя. — Нищо ли не научи от предишните ни сблъсъци? Мислиш, че силата ми се ограничава с унищожаването на църквите ти? — Тя замълча за миг. — Все още има време да се оттеглиш — но ти няма да го направиш, нали? Каква лудост те е обзела, какви демони са те подвели да ме нападнеш, когато единственият възможен изход е твоята гибел?

Въздъхна дълбоко, после влезе вътре да си направи чаша чай. Флотата все още не бе сформирана както тя искаше и знаеше, че има малко повече от час да се приготви. Седна на малката масичка в кухнята, добави няколко капки лимон в чая, разбърка го разсеяно и продължи да гледа през прозореца.

Трябваше да се подредят още няколко фактора, да се намерят алтернативите и да се помисли върху действията. Шест от корабите на Миропомазания имаха проблеми с двигателите. Трябваше ли да ги унищожи или да ги остави да живеят, за да разказват за поражението, да пръснат легенди за нейните сили из цялата галактика? Имаше още един кораб, за който тя предвиждаше, че няма да се присъедини към формацията, и който изглеждаше някак по-специален, въпреки че все още не можеше да определи защо.

После насочи вниманието си към Демокрацията. Планът й изискваше постоянни изменения и уточнения. Този човек трябва да умре, тази жена не. Икономиката на този свят да се разпадне, този самотен миньор да открие единствената диамантена жила на планетата. Тя потрепваше, ставаше, заемаше различни пози и правеше всичко необходимо, за да станат желаните събития. После започваше да проверява резултатите, защото всеки от тях променяше милион възможни варианти на бъдещето, и пред нея се разкриваше нова поредица от алтернативи, които трябваше да огледа, анализира и да стигне до съответните изводи и решения.

Концентрира се върху плана за около четиридесет минути. После, доволна, че всичко ще върви добре и този ден, тя си направи още една чаша чай и се върна до езерото. И отново погледна сляпо нагоре.

— Скоро, Мойсей Мохамед Христос — прошепна тя. — Скоро.

Изпи чая си и остави чашата и чинийката на дървената пейка.

— Щях да ти дам още шест години — каза меко тя, вперила поглед в небето. — Вероятно щях да те победя в сектора Спика, но щеше още шест години да се радваш на сила и власт. А сега ще трябва да променя организацията ти и да се разкрия по-рано. Ще се справя и ще триумфирам, но не мога да разбера защо реши да жертваш живота си? Когато щяхме да се срещнем на Спика, щях да ти предоставя избор — да се биеш или да избягаш и тъй като не би се унижил пред последователите си, щеше да се биеш. — Тя млъкна и се намръщи. — Но няма никакъв смисъл от този сблъсък днес, няма причина да умираш по Вътрешната граница. Трябва да разбера какво те доведе до този нещастен край, защото се появи като възможност чак преди седмица, а стана сигурно едва тази сутрин.

И тъй като не можеше да чете миналото, тя отново насочи внимание към бъдещето, към безкрайните му варианти, търсейки сред тях ключ за разбиране на близкото минало, за да открие причината за самоубийственото решение на врага й.

След няколко минути го намери.

— Разбира се — каза тя без изненада. — Трябваше да си ти.

Затвори очи, за да види бъдещето по-добре.

— Поучил си се, Карлос Мендоса — полуусмивка заигра върху устните й. — Няма да се приближиш, преди да започне атаката, а по това време ще съм прекалено заета да неутрализирам смъртоносните оръжия, за да се занимавам с теб. Тяхната заплаха е непосредствена, докато твоята, макар и по-голяма, е по-отдалечена във времето и ще трябва да те оставя да кацнеш.

Концентрира се още по-силно, пресявайки вариантите.

— Избрал си позицията с предвидливост и интелигентност — продължи тя. — Нито метеор, нито астероид, нито отломки могат да те достигнат, преди да се присъединиш към битката. И все пак мога да ти покажа, че имам повече оръжия в арсенала си, отколкото предполагаш.

Внезапно се усмихна.

— Сърдечен стимулатор? Регулатори на кръвта? Подготвил си се, нали? Много добре. Няма да умреш от инфаркт или удар, преди да се срещнеш с мен… Някои неща дори аз не мога да променя. Очевидно било писано в книгата на съдбата да се изправя срещу теб още веднъж.

Внезапно лицето й се изкриви от ярост.

— Никога не съм искала да ми ставаш враг. Два пъти имах възможност да те убия и двата пъти ти позволих да живееш. Можех да разруша Последен шанс с едно мигване, но не го направих. И въпреки това ти ме издирваш и продължаваш да искаш смъртта ми. Заради теб станах беглец сред собствените си хора и прекарах последните двайсет години в криене или в затвор. Ти си причината за моето нещастие и днес, но когато свърша с приближаващата се флота, ще се изправя пред теб за последен път.

Тя замълча, опитвайки се да обуздае емоциите си.

— Няма да проявя никаква милост към теб, както и ти към мен — прошепна тя. — Има неща, които трябва да направя в галактиката, големи неща, които са извън твоите жалки разбирания. Никога повече няма да попречиш на плановете ми.

Тя погледна още веднъж към небето, но не към мястото на събиращата се флота, а там, където самотен кораб, все още на светлинни години оттук, се насочваше бързо към Моцарт.

— Ще видиш какво значи да ми се противопоставяш, когато силите ми са развити — обеща тя. — Ще научиш защо хората се страхуват от тъмнината и защо сама по себе си смъртта е милост. Приготви се, Карлос Мендоса, защото това ще е последният ден от живота ти.