Майк Резник
Пророчицата (12)

11.

— Ето това е — каза Ледения, когато корабът намали скоростта си под светлинната в системата Алфа Крепело. Силиконовото хлапе отиде до видеоекрана.

— Искаш да кажеш, че вече я няма.

Ледения отмести поглед от вихрите прах и камъни — единствените остатъци от Алфа Крепело III.

— Исках да съм сигурен. Сега знам, че е вярно.

— И тази Пенелопа Бейли просто си го е пожелала да стане така? — попита Хлапето, взирайки се в праха и опитвайки се да си представи изчезналата планета.

— Да. По-сложно е, но в общи линии това е същността.

Хлапето леко подсвирна.

— Това се казва дама! Пред нея вие с Гробокопача сте дребни риби.

— Вече си имаш нов герой, а? — попита развеселено Ледения.

— Не и аз. Тя ме плаши до смърт — Хлапето продължи да се взира във видеоекрана. — Хората не могат да вършат такива неща.

— Тя не е човек. Вече не. От доста отдавна. — Замисли се и добави; — А може би никога не е била.

— Казват, че е убила Вечното хлапе, когато е била Гадателката. Вярно ли е?

— Не съвсем.

Хлапето се намръщи объркано.

— Не разбирам.

— Тя не го уби — обясни Ледения. — Можеше да го спаси, но не избра това решение. От законна гледна точка не е едно и също. От морална обаче е.

— И всички онези легендарни мъже и жени… А ти си единственият оживял. Каква е твоята тайна?

Ледения вдигна рамене.

— Бях късметлия.

— Първия път може би. Но не и втория.

— Хлапе, ако знаех отговора на този въпрос, щеше да ми се иска да се изправя отново срещу нея.

— А може би ти също притежаваш някаква сила? — предположи Хлапето. — Без дори да съзнаваш.

— Ако имах, досега щях да знам — Ледения хвърли последен поглед към това, което бе останало от Хадес. — Убила е страшно много Сини дяволи. А и много хора.

— Не знаех, че на Хадес е имало и хора.

— Не, но Хадес имаше три луни със земни условия: Порт Маракайбо, Порт Маракеш и Порт Самарканд. Сега не ги виждаш, нали?

— Какво се е случило с тях?

— Вероятно са паднали върху Слънцето, когато планетата е избухнала.

Хлапето помълча за известно време, после се обади отново:

— Е, ако трябва да бъдем справедливи, имала е оправдание. Шестнайсет-седемнайсет години е била пленничка.

— Това оправдава ли убиването на всяко живо същество на Хадес и на неговите луни?

— Първо на първо, не са имали никакви причини да я затварят. Просто са разбрали за дарбата й и са я заключили.

— А ти какво би направил? — попита Ледения.

Хлапето вдигна рамене.

— Не знам. Ще говоря с нея, Ще се опитам да разбера какви са й плановете и ще видя има ли начин да я накарам да работи за мен.

— Ти си глупак.

— Откъде знаеш, че не е искала да използва дарбите си за добро?

— Чие добро? Нашето или нейното?

— Може би е едно и също.

— Никога не е било. Правиш същата грешка, която Тридесет и две и всички останали допуснаха и продължават да допускат. Мислиш, че щом изглежда като човек, трябва да е човек. Нека ти кажа нещо, Хлапе: от доста дълго време тя не е човек — ако изобщо някога е била.

Младежът обърна лице към него:

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото знам как работи нейният ум или поне дотолкова, доколкото някой човек може да го узнае и разбере — отговори Ледения. — Това, което ме плаши и би трябвало да плаши всекиго от вас, не приключва с факта, че тя има власт да взриви Хадес на парчета. За Бога, и армията може да го направи. — Той поклати глава. — Не, плаша се, защото тя го върши без да се замисли и без угризения. По времето, когато се превърна в Оракула, в нея не бе останало нищо човешко — за нея ние не сме нещо по-важно, отколкото песъчинките са за нас.

— Но в началото тя е била човек — настоя Хлапето. — Каза ми, че първия път, когато си я срещнал, е била просто едно малко уплашено момиченце. Частица от човешкото трябва да е останала някъде в нея.

Ледения въздъхна тежко.

— Добре, търси я ти.

— Смятам да го направя, ако имам този шанс.

— Желая ти успех — Ледения приключи темата. Заповяда на корабния компютър да ги изведе от системата Алфа Крепело. — Видях всичко, което ми трябваше. Няма нужда да висим повече тук.

— А сега какво ще правим?

— Сега — Ледения избра свят от холографската карта на Вътрешната граница и даде координатите на навигационния компютър, — се отправяме към Конфуций IV.

— Никога не съм чувал за него.

— Това е малък грозен свят на самия край на Границата.

— А защо отиваме там?

— Защото там обикновено може да се купи информация.

— А каква информация търсим? — попита Хлапето, вперило поглед в холографската карта, докато тя не изчезна.

— Ще се опитаме да разберем нещо за Пророка.

— Пророка? — попита изненадано Хлапето. — Не е ли някакъв бандит по Границата?

— Възможно е.

— Възможно? Мислиш, че може да е Пенелопа Бейли?

— Не знам. Това ще се опитам да разбера — Ледения прекоси кухнята, извади бутилка с екзотична форма и си наля питие. — Ти искаш ли?

— Разбира се. Какво е това?

— Алфардско бренди — Ледения подаде бутилката и чаша на Хлапето. — Не е толкова добро, колкото онова от системата Теразейн, но издържа по-лесно светлинните скорости.

— Благодаря — Хлапето напълни чашата си и върна бутилката. — Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?

— Казвай.

— Не си избрал за цел Пророка просто така — Хлапето отпи глътка от брендито и реши, че го харесва. — Тук има хиляди бандити със странни имена. Защо смяташ, че точно Пророчицата е Пенелопа Бейли? Защо не Дядо Коледа или Гробаря Макнеър, или Граничния лорд?

— Е, името й подхожда — отговори Ледения и остави чашата си пред навигационния компютър. — Но това е на второ място. Имало е пророци и преди, ще има и занапред. — Замълча за миг. — Свързано е и с нещо, което Тридесет и две ми каза.

— Какво?

— Че Миропомазания събира сили за военна акция срещу Демокрацията, но през последната година изглежда е сменил целта си. Сега търси Пророка.

— И какво от това?

— Помисли малко. Ето го този фанатик с двеста милиона въоръжени последователи, в пълна готовност да се опълчи срещу Демокрацията. И внезапно решава, че най-голямата заплаха за него е Пророка. — Вторачи поглед в Хлапето. — Демокрацията има армия от почти милиард кораба и може би десет милиарда войници. Какво според тебе може да представлява по-голяма заплаха?

— Звучи доста логично — призна Хлапето, — но е възможно Миропомазания да е решил, че не е готов да разгроми Демокрацията… Или иска да асимилира последователите на Пророчицата.

— Какви последователи? — настоя Ледения. — Според Тридесет и две Демокрацията няма никаква информация за Пророчицата. Не мислиш ли, че щяха да знаят, ако тя управлява милиони хора, готови да се бият? — Отново помълча. — Казваш, че Пророка е просто бандит от Границата. Добре. Кого е ограбил? В какъв сектор действа?

— Не знам — Хлапето впери поглед в Ледения. — Но и ти не знаеш. Може би Пророка е просто някакъв треторазряден бандит.

— Пак повтарям — възможно е.

— Тогава защо тръгваме на безсмислено преследване след нея или него?

— Тръгвам след Пенелопа Бейли, защото Демокрацията я мисли за мъртва. Те със сигурност няма да тръгнат да я търсят. — Той замълча. — А причината, поради която тръгвам да търся Пророка, е дори по-проста. Нямам никакви други следи. — Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — И още нещо…

— Какво?

— Никога не съм срещал Миропомазания. Никога не бях чувал за него допреди няколко седмици.

— И какво общо има това с Пророка?

— Може би нищо — призна Ледения, взе чашата и отпи още една глътка. — След като никога не сме се срещали и не съм му пречил по никакъв начин, мога да се сетя само за една причина, поради която иска смъртта ми… Аз съм единственият човек, срещал се някога с Пенелопа Бейли и оживял да разказва за това. Което може да наведе на мисълта, че работя за нея.

— Но ти не работиш за нея! — изтъкна Хлапето.

Ледения се усмихна.

— Ти го знаеш и аз го знам. Но Миропомазания няма причина да го знае. Единственото нещо, за което е сигурен, е: бил съм в нейно присъствие много пъти и въпреки това съм жив.

— Ти работиш дори с по-малко информация от него! — възкликна Хлапето и пресуши чашата си наведнъж. — Всичко се отнася за мотивите на Миропомазания и личността на Пенелопа Бейли, ако тя все още е жива.

— Предполага се, че брендито се пие глътка по глътка.

— Ще го запомня за следващия път.

— Моля те, доста е скъпо. Ако си просто жаден, има вода и бира.

— Добре — раздразнено отговори Хлапето. — Казах, че ще го запомня, и ще го направя. — Помълча малко. — И така, как ще разберем дали си прав за Пророчицата или не?

— Допускаме, че съм прав и че тя е Пенелопа Бейли, и работим по това предположение. Започваме от Конфуций IV. Аз не знам нищо за Пророка, както и ти. Дори Демокрацията не знае нищо за нея. Но сме сигурни, че тя съществува. Хората са чували за нея. Хората говорят за нея. Ти си чувал за нея. Знаем, че Миропомазания я търси по Вътрешната граница. — Ледения замлъкна, а пръстите му потрепваха по компютърния пулт. — Така че започваме да обикаляме от един свят на друг, докато не намерим някого, който знае повече за нея или за името й. Може би ще разберем за някое място, за сцена на скорошно престъпление, дори име на съдружник… Рано или късно ще се доберем до нещо.

— И тогава?

— Тогава ще продължим да събираме парчетата информация, докато разберем дали тя е Пенелопа Бейли или не.

— Не знам — усъмни се Хлапето. — Целият сценарий, който изгради, всичко, което каза, са само предположения.

— Вярно — съгласи се Ледения, — но пък звучи логично.

— Тръгваме по цялата Вътрешна граница да преследваме бандита, само защото звучи логично? — Хлапето се усмихна саркастично.

— Когато ти плащаш сметките, ще го правим както ти казваш. Междувременно ако си против, мога да те оставя на най-близкия кислороден свят.

— Не, оставам с теб. Все още има доста светове, които искам да видя. И ще е по-добре да съм на заплата. — Той се замисли. — А ако тя наистина е жива, искам да се срещна с нея. — Внезапно се усмихна. — Кой знае, може би ще вляза в историята като човека, убил Пенелопа Бейли.

— Не бих заложил и кредит на това — каза сухо Ледения.