Майк Резник
Пророчицата (10)

9.

Името на планетата бе Сладка вода. Тя бе сравнително нова на междузвездния пазар на недвижими имоти — свят за оттегляне на много богатите.

Сладка вода се гордееше с по едно игрище за голф на всеки петдесет от общо тридесет и пет хилядите жители, закрити и открити басейни във всяка къща, бърза доставка по домовете от местните магазини, лекар на всеки двеста души, километър и половина плажна ивица на сладководен океан за всеки собственик на недвижим имот, внесени птици от всеки вид и цвят, ежедневни транспортни услуги до повече от дузина главни светове на Демокрацията, стотици частни хангари, половин дузина брокерски къщи, свързани с всяка главна борса на Демокрацията, високи охранителни огради около всеки недвижим имот и многобройна, но незабележима частна охрана за цялата планета.

— Сигурно са нужни куп пари, за да се настаниш тук — рече Хлапето, когато заедно с Ледения слязоха от кораба.

— Повечето хора, които живеят тук, могат да си позволят не само това — отвърна кисело той.

— Кой все пак живее тук?

— Всеки, който може да си го позволи.

— Едва ли е гъсто населено — отбеляза Хлапето.

— Не, не е.

Минаха през космодрума, в който имаше елегантен ресторант и два много скъпи магазина за подаръци. Единият продаваше само редки творби на извънземното изкуство. После излязоха на яркото слънце и ги обгърна топлият сух въздух на Сладка вода.

— Мъжът, с когото трябва да се видя, няма да говори пред непознати — обърна се Ледения към Хлапето. — Лекарите на тази планета не са никак малко. Защо не опиташ да имплантираш чипа си, докато аз се погрижа за своята работа, а след пет-шест часа ще се срещнем пред ресторанта. Ще си поръчаме хубав обяд, преди да тръгнем.

— Съгласен съм.

Ледения посочи към асансьора.

— Този води към еднорелсова платформа, от която можеш да се качиш на лентите към града и да стигнеш за около десет секунди. Там лесно ще намериш лекар.

— Ти няма ли да дойдеш в града?

Ледения поклати глава.

— Мъжът, когото търся, живее в обратната посока. Ще наема кола и ще отида при него.

— Добре. Ще се видим по-късно.

Младежът отиде до асансьора, а Ледения се погрижи за кола под наем. Няколко минути по-късно караше покрай приятна местност с имения по брега на океана, докато стигна къщата, която му трябваше.

Сви по алеята и след петстотин метра се натъкна на високоволтово енергийно поле.

— Кой е? — попита металически глас от холопредавателя.

— Карлос Мендоса.

— Проверка на файловете… Положителна идентификация.

После се чу човешки глас:

— Проклет да съм! Влизай!

Полето изчезна и Ледения измина останалите триста метра до къща от извънземен материал, който хвърляше стотици променящи се отблясъци. Бе заобиколена от басейни, тераси и екзотични градини, пълни с блестящи кристални цветя, а една дълга стъклена стена предлагаше панорамна гледка към синьозелен океан.

Спря колата и слезе върху въздушна възглавница, която плавно го отнесе до втория етаж на къщата. Когато се приближи до входната врата, завари я отворена. Тръгна по коридор с огледала от двете страни. Стар плешив мъж с тънки източени ръце и крака и малко шкембенце го посрещна.

— Карлос Мендоса! Откога не сме се виждали!

Ледения кимна.

— Как си?

— Не мога да се оплача — отвърна старецът и го поведе през коридора към огромна кръгла стая с фантастична гледка към брега.

Ледения огледа стаята и се усмихна.

— Ще те затворят в лудница, ако се оплачеш. Това се казва местенце!

— Нали си идвал и преди?

— Само веднъж, точно когато се премести.

— А, да — прощалното празненство… Да ти предложа ли нещо за пиене?

— Защо не?

— Какво да бъде? — попита старецът.

От пода се издигна бар, когато го приближи.

— Каквото пиеш и ти.

— Ами пазя една бутилка цигниански коняк за специални случаи. И тъй като си първият ми гост от близо месец, мисля, че това е добър повод.

— Звучи добре — Ледения отиде до стъклената стена и погледна към океана. — Страхотна гледка.

— Нали? — съгласи се старецът с нотка на гордост.

— Невероятен свят. Кара ме да мисля, че оттеглянето е добра идея.

— Нагоре по пътя се продават няколко имота. Защо не си помислиш? — Старецът докосна едно бутонче на часовника си и блестящ метален робот влезе в стаята. — Донеси ни два коняка, Сидни.

Роботът се поклони и излезе.

— Сидни? — повтори Ледения с усмивка.

— Полудявам при мисълта да го наричам модел А-644… Седни, Карлос.

Ледения се приближи и седна. Столът веднага зае формата на тялото му, а домакинът му се настани срещу него. Роботът се появи отново след минута с два коняка върху блестящ поднос от сплав, която Ледения не познаваше.

— Благодаря ти, Сидни, това е всичко.

Роботът отново се поклони.

— Колко ти струва тази машинария?

— Доста.

— Прави ли нещо друго, освен да сервира питиета?

— Да — в онези редки случаи, когато успея да измисля нещо друго — отвърна старецът и отпи от коняка. — Чудесно! Все още го правят най-добре в системата Цигни.

Ледения също надигна чашата си.

— Няма да споря с теб.

Настана миг мълчание и старецът впери поглед в госта си.

— И така, Карлос, наистина ли мислиш да се оттеглиш?

— Мисля за това през цялото време.

— И защо не? Направил си купища неща по Вътрешната граница и Бог знае, че си спечелил доста пари. Какво те спира?

— Последния месец четирима различни мъже се опитаха да ме убият — рече Ледения.

— Не те разбирам.

— Някой е решил да ме премахне. Мислех, че ще ми помогнеш да разбера защо.

— Оттеглих се преди около четири години, Карлос — каза старецът. — Не знам какво става по Вътрешната граница — или някъде другаде.

— Но можеш да разбереш.

— Как?

— Знам името на човека, който иска смъртта ми.

— Казах ти — скъсал съм всички връзки.

— Хайде де — укори го Ледения, — Ти беше на служба повече от половин век. Не можеш да ме убедиш, че не ти се обаждат за сведения или пък че твоят компютър не е свързан с главния на Делурос VIII.

Старецът започна да се дразни.

— Искаш прекалено много за човек, появил се изневиделица.

— Направих за теб доста, Тридесет и две.

— Вече не съм Тридесет и две. Заличиха кодовото ми име, след като напуснах. Сега съм просто Робърт Гибс.

— Ако не се бях съгласил да тръгна след Пенелопа Бейли преди шест години, щяха да те уволнят, без да дочакаш пенсия — твърдо каза Ледения. — Преди време извадих пълничкия Тридесет и две от огъня и този Тридесет и две ми дължи услуга. Тук съм, за да си я получа.

— Беше ти добре заплатено за този инцидент.

— Както и на теб, показва го жилището ти… Все още си ми длъжник.

— Не съм съвсем съгласен, Карлос — отвърна Гибс. — Работех за правителството. Ти беше наемник, който получи огромен хонорар за услугите си.

— И ти осигурих подкрепа, когато никой друг в галактиката не можеше да ти помогне. Недей да се държиш толкова покровителствено само защото остана на служба. Аз работих за тях петнайсет години, преди да тръгна по своя път. И получиха всичко, за което бяха платили, дори с лихвата.

— И въпреки това…

— По дяволите, не бих те молил за услуга, ако не се нуждаех — прекъсна го рязко Ледения. — Казах ти — имаше четири опита да ме убият.

— Спечели си доста врагове през годините.

— Наистина. Но Миропомазания не е сред тях, а именно той ме преследва.

Гибс го погледна стреснато.

— Миропомазания? — повтори той.

— Точно така.

Гибс стана, отиде до прозореца и погледна към океана.

— Защо желае смъртта ти?

— Това искам да разбера. Имам нужда от всякаква информация за него.

— Не знам нищо по този въпрос.

— Но можеш да научиш.

Гибс кимна.

— Мога.

Сега бе ред на Ледения да се намръщи.

— Защо е тази странна промяна в настроението ти? Мислех си, че ще започнеш да ми обясняваш, че нямам право да те моля за информация.

— Това е друго — Гибс се обърна към него. — Демокрацията преследва Миропомазания от близо три години.

— Защо?

— Защото от незначителен дразнител се превърна в сериозен проблем. Този човек има около двеста милиона последователи.

— Защо тогава не съм чувал за него?

— Започна да действа по Външната граница, по Рамката и Спиралния ръкав. Едва преди година стигна до Демокрацията. Именно затова съм толкова изненадан, че те преследва — доколкото знам, все още не е предприемал набези по Вътрешната граница.

— Разкажи ми за него — Ледения отново отпи от коняка.

— Претендира да е религиозен водач — отвърна Гибс, пресуши чашата си и отиде до малка масичка, където я остави. — Имаше проблеми с данъците и един ден свидетелите на правителството починаха. Тогава започнахме да го следим.

— Продължавай.

— Не ни е известна целта му, но можем да го свържем с повече от петдесет убийства. Знаем, че трескаво купува оръжия, че има голяма армия и я финансира чрез няколко нелегални бизнеса. Завеждали сме дела срещу него за неплащане на данъци на повече от осемдесет свята и деветдесет процента от тях се протакаха чрез безкрайни отлагания, докато твърдеше, че представлява освободена от данъци религиозна институция. — Гибс изсумтя презрително. — Колко религии познаваш, които притежават огромна армия?

— Според теб какво цели?

Гибс вдигна рамене.

— Не знам, по дяволите, никой не знае. Първо си мислехме, че иска да превземе няколко свята по Рамката и да си създаде своя малка империя, но после той започна да се придвижва към самата Демокрация.

— Едва ли смята да се опълчи срещу Демокрацията.

— Известно време мислехме, че ще го направи — Гибс се загледа към терасата, където три златисто-пурпурни птици бяха кацнали върху автоматичната хранилка.

— Но армията има милиарди кораби.

— И те са пръснати по петдесет-шестдесет хиляди свята. Един бърз удар срещу Делурос VIII може да причини толкова голям хаос, че вероятно бихме се споразумели с него.

— Много се съмнявам.

— Е, така смятахме тогава. В края на краищата изтеглихме двадесет и трета флотилия обратно да помага за защитата на системата Делурос, дори когато изобщо не му стигаха сили за нападение. Но през последната година той като че ли промени намеренията си.

— О?

Гибс кимна.

— Да. Според информацията ни той се е настървил маниакално срещу друга религиозна фигура, наречена Пророка, който вероятно е негов съперник в култовия бизнес. — Той се усмихна и поклати учудено глава. — Не знам откъде ги вземат тия имена… Въпреки това в последно време изглежда, че заобикаля Демокрацията и се отправя към галактическото ядро, което значи, че ще достигне Вътрешната граница много скоро.

— Защо?

— Надявах се ти да ми кажеш. Нали ти си този, когото се опитва да убие?

— Допреди два дни въобще не бях чувал за този човек — Ледения впери поглед през прозрачната стена към две от трите луни на Сладка вода, които се носеха бързо в небето.

Гибс отново вдигна рамене.

— Е, казах ти всичко, което знаех за него.

— Но не и всичко, което Демокрацията знае. Искам да ми кажеш къде е сега.

— Ако знаехме, щяхме да го преследваме.

— Все пак искам да узная всичко, което Демокрацията има за него — Ледения вторачи поглед в Гибс. — Искам поверителното му досие.

Гибс заповяда на Сидни да му донесе още един коняк.

— Не мисля, че има такова.

— Хайде де — презрително му отвърна Ледения. — И аз работех в същата институция, не помниш ли?

— Не се шегувам, Карлос. Те не знаят нищо за него.

— Трябва да имат снимки, холограми, минало, списък от сегашни съдружници…

— Това е строго секретен материал, Карлос. — Гибс пое коняка от Сидни. Роботът се поклони, взе празната му чаша и се оттегли в другата стая. — Не мога да ти го дам.

— Разбира се, че можеш. Просто се свържи с Делурос и им кажи, че го искаш. Все още имаш достъп до всичко.

— Сигурно има някакъв поверителен материал, който ще постави правителството в неудобно положение, а на теб не ти върши работа. В службата също се среща корупция. Ако някои агенти или служители се разследват, без още да са обвинени, няма да ти дам имената им. — Той замълча за миг и изгледа Ледения. — Това е сделката: взема ли файла от Делурос, настоявам да го прегледам пръв и насаме, а после ще ти дам само онова, което мисля, че е безопасно да знаеш.

— Съгласен съм. Бих искал и файла за Пророка.

— Не мога да ти помогна и това е истината — рече Гибс. — Нямаме нищо за него. Всъщност ако нашите информатори не споменаваха, че Миропомазания е вманиачен на тази тема, дори нямаше да знаем, че Пророка съществува.

— Очевидно той го смята за заплаха — заключи Ледения. — Щом мъж с такава мощ се притеснява от Пророка, как така Демокрацията не знае нищо за него?

— Убий ме, не знам, Карлос — призна Гибс. — Но ако научим нещо за него, ще ти го кажа при същите условия: няма да разкривам никакъв материал, който може да постави службата в неудобно положение… Това е най-доброто, което мога да направя…

— Добре — съгласи се Ледения.

Гибс излезе и по дълъг коридор стигна до кабинета си, активира компютъра и изпрати молба за файла на Миропомазания. През това време Ледения стана от стола и се разходи из стаята, като се възхищаваше на предметите на извънземно и човешко изкуство, събрани от Гибс — или по-скоро купени от неговия декоратор.

Няколко минути по-късно старецът се върна.

— Ще стане след малко.

— Главното, което искам — обади се Ледения, — е списък на местата, където е вероятно да намеря него или заместниците му, няколко холограми, историята му и списък на хората, които е използвал в миналото.

— Мисля, че работи с наемници на свободна практика, когато може. И още отсега ти казвам: нямаме негови снимки или холограми. Изпращаше свои хора да го представляват в съда.

— Тогава откъде знаете, че е мъж? — попита настоятелно Ледения.

— А ти защо мислиш, че не е?

— Защото изглежда, че никой не го е виждал през последните шест години.

Гибс замълча, опитвайки се да проследи мисълта на Ледения, и накрая се усмихна.

— Смяташ, че е Пенелопа Бейли ли?

— Възможно е — Ледения седна отново на мястото си.

— Грешиш, Карлос. Казва се Мойсей Мохамед Христос, което е доста мъжко име — вярвам, ще се съгласиш. Освен това сме арестували много негови последователи и всички свидетелстват, че Миропомазания е мъж към четиридесетте… А и Пенелопа Бейли е мъртва.

Ледения се наведе напрегнато напред.

— Я го повтори.

— Мъртва е, Карлос.

— Не може да бъде! — категорично отсече Ледения.

— Беше затворена в килия на Алфа Крепело III.

— Да, последния път, когато я видях. Местните го наричат Хадес.

— Е, Хадес вече не съществува.

— Какво говориш?

— Удари го огромен метеорит преди около осемнайсет стандартни месеца. Нищо не е останало освен прах и няколко астероида в орбита около Алфа Крепело.

— Сигурен ли си?

— Отиди и се увери сам, щом не ми вярваш — Гибс стана. — Файлът трябва да е пристигнал. Извини ме…

Ледения остана седнал, мълчалив и неподвижен през цялото време, докато Гибс цензурираше файла на Миропомазания. Накрая старецът се върна в стаята и подаде на Ледения папка с копието.

— Надявам се този материал да ти е полезен. Нямам власт да давам такива задачи вече, но Демокрацията ще ти бъде изключително благодарна, ако намериш начин да унищожиш Миропомазания.

— Демокрацията има много по-голям проблем от един религиозен фанатик с бълнувания за империя — рече мрачно Ледения, изправи се и тръгна към вратата.

— За какво говориш, Карлос?

Ледения се обърна на прага.

— Никой от вас така и не разбра с какво си има работа. И все още не разбирате.

— Може би ще си направиш труда да ми обясниш — в гласа на Гибс прозвуча раздразнение.

— Защо? Няма да ми повярваш.

— Опитай.

Ледения го изгледа.

— Пенелопа Бейли е жива.

— Грешиш — присмя му се Гибс.

— Как пък не!

— Казах ти — Алфа Крепело III бе унищожен от метеорит.

— Не се и съмнявам.

— Всяко живо същество на планетата бе убито — включително и тя.

Ледения изгледа Гибс продължително и въздъхна дълбоко.

— Ти си глупак — каза той и тръгна към колата си.