Майк Резник
Пророчицата (23)

22.

„Краят на пътя“ бе препълнен. Ломакс дойде, след като взе сух душ и хапна в стаята си. Озова се в компанията на постоянните посетители — миньори, търговци, изследователи, авантюристи, ловци на глави, проститутки и неудачници, някои облечени в пищни, многоцветни коприни и сатени, други в дрехи, по-подходящи на фронта. Имаше и известен брой клиенти от извънземен произход: няколко канфорити, лодинити и робелианци, огромен торквил и дори двама миниатюрни ефирни андриканци — първите от този вид, които виждаше.

Ледения не се мяркаше наоколо, затова Ломакс се разходи покрай хазартните маси. Мина край рулетка и маси за двадесет и едно, изгуби за няколко минути седемдесет кредита на джабоб. Андриканецът, който го би, изглеждаше по детски доволен от себе си, перчейки се и размахвайки парите със смях, звучащ като деликатен звън на камбани. Дори Ломакс се развесели и накрая се върна в таверната.

Повечето маси бяха заети. Имаше две свободни близо до казиното, но последното нещо, от което се нуждаеше, бе да си проправя път за бягство през половин дузина ловци на глави, някои от които щяха да се чудят дали ще бъде обявена награда за главата на убиеца на Ледения. Затова изчака да се освободи маса до външната врата.

Седна, поръча бутилка цигниански коняк, наля си една чаша и огледа още веднъж стаята. Пътеката към вратата бе свободна. От мястото си имаше изглед към огромното, прозрачно от едната страна огледало зад бара, където Ледения щеше да разположи двама мъже да го пазят. Беше отчасти в сянка, така че ако не мърдаше много-много уж ранената си ръка, никой нямаше да се усъмни. Най-добрите ловци на глави — поне според славата им, бяха на около двадесет метра, при хазартните маси и едва ли биха рискували да улучат клиентите, докато той се измъква към вратата.

Леко опипа лявата си ръка. Изкуствената кръв беше точно над бицепса му, където Ледения щеше да я спука с ножа. После отново провери оръжието си — метателното, пълно с халосни патрони, висящо на дясното му бедро, откъдето щеше да го измъкне със „здравата“ си ръка. На лявото пък беше лазерният пистолет, в случай че обещаната от Ледения защита не свършеше работа.

Ломакс накара тялото си да се отпусне, доволен, че е направил всичко необходимо, за да осъществят измамата. Сега трябваше просто да изчака Ледения, който от своя страна искаше да бъде сигурен, че дори информаторът на Миропомазания вече е дошъл.

Една проститутка седна до него и той поговори няколко минути с нея. Когато разбра, че не може да измъкне пари от него, тя се премести при друг по-перспективен клиент и някак си езикът на тялото й предаде на другите проститутки, че мъжът в черно не е в настроение.

Най-накрая, след като мина още един час, Ледения се показа от офиса си. Мина покрай масата на Ломакс, без да издава с нищо, че го познава, прекара няколко минути в поздравяване на клиенти, провери хората си при хазартните маси, за да види положението в казиното, и тогава се спря на бара за бира. Пресуши чашата на един дъх, поиска нова и я занесе на масата на Ломакс.

— Готов ли си? — попита тихо.

Ломакс кимна.

— По-готов не мога да бъда.

— Добре. Нека изчакаме още няколко минути, в случай че нашият човек си поспива следобед.

— Дори и да го прави, имаш вече над сто свидетели.

— Наистина — призна Ледения. — Но ми се иска Миропомазания да има отчет от очевидец. Аз самият бих постъпил така.

— Ти си шефът — Ломакс взе чашата си и отпи глътка от коняка.

Прекараха няколко минути в мълчание, сетне Ледения се обади отново:

— Мисля, че е време. — Замълча замалко. — Мразя да гледам как напускаш Последен шанс — добави студено той. — Това, дето го пиеш, е доста скъпо.

— Всичко е наред — отвърна с усмивка Ломакс. — Писах го на сметката си, която нямам намерение да плащам.

— Как така няма да я платиш! — изкрещя Ледения с глас, който прокънтя в таверната. — Когато си в моето заведение, не се различаваш от останалите клиенти!

— Ще се изненадаш колко по-различен съм, старче. — Ломакс все още не крещеше, но говореше достатъчно силно, за да бъде чут.

— И ти кървиш като всеки друг! — отвърна грубо Ледения, извади нож и го наръга в лявата ръка точно под лакътя, а Ломакс почувства да го пронизва остра болка и кръв — истинска кръв, обагри ръкава му.

— Трябваше да бъде по-нагоре, задник такъв! — изсъска през зъби той, докато Ледения откриваше старото си тяло срещу него в опит да се нахвърли отгоре му.

— Реших, че не можем да рискуваме — прошепна Ледения. — А сега ме застреляй, преди някой да се втурне да ни разтървава.

Ломакс успя да извади метателното оръжие и миг по-късно четири шумни изстрела проехтяха в таверната. Ледения се хвана за гърдите, сряза торбичката с ножа, завъртя се така, че всеки да види гърдите и корема му, потънали в кръв, и се строполи на пода.

Докато вниманието беше насочено към Ледения, Ломакс прибра метателното оръжие, с мъка извади лазерния пистолет и го прехвърли в здравата си ръка. След това започна внимателно да се оттегля, нащрек за всеки признак, че някой от клиентите може да се опита да го спре. Нищо не се случи и миг по-късно той се озова на улицата.

— Да вървим! — прошепна един глас и трима мъже веднага го заобиколиха.

— Само за момент — каза той завалено. — Трябва да си прибера нещата.

— Какви неща? — прошепна гласът. — Стоиш точно пред „Краят на пътя“.

— Сигурно вали — измърмори Ломакс. — Целият съм мокър.

— Какво има? — обади се друг глас. — Колко изпи тая нощ, а?

— Не много — отвърна Ломакс. — Но какво ми става? Чувствам се замаян.

— Хайде! — прошепна трети глас. — Преди някой да те е последвал!

— Да — съгласи се Ломакс. Внезапно падна на колене. — Не мога да стана — измънка той.

— Господи! — изсъска някой. — Вижте ръката му! Мисля, че Ледения е улучил артерия. Загубил е много кръв.

— Тогава му направете турникет, но нека се махаме оттук!

— Не го друсайте! Потънал е в кръв.

— Много хубав коняк — промърмори Ломакс и припадна.